/Поглед.инфо/ Маркс умря!

През 1989 г. Франсис Фукуяма обяви “краят на историята”, а там, където историята е свършила, няма място повече за една концепция, чието особено важно качество е историчността, идеята за движение на историята в определена посока, каквато е тази на Карл Маркс. Маркс остана назад вече в свършилата история, а тя бе свършила съвсем не там, където той очакваше да стане това.

През 1990 г. преустанови живота си “Проблеми на мира и социализма” – издаваното на 28 езика в Прага ежемесечно списание на комунистическите и работнически партии. През 1991 г. спря да излиза “Marxism Today” – теоретическият орган на Британската комунистическа партия – списанието, водило преди това епична битка с идентифицирания от самия него феномен на нова вълна от прокапиталистическа идеология като “тачъризма”. “Тачъризмът” като че ли победи “Marxism Today”. Повечето от преименуваните и идеологически променили се комунистически партии в Източна Европа престанаxа да търсят своите корени в Маркс. В БСП до 2002 г. години имаше идейно движение “Марксистка платформа”, но след това то изчезна.

В началото на 1991 г. разговарях в коридора на СУ с директора на библиотеката му. Към нас се приближи достолепен професор и започва да му се кара защо още не е изxвърлил работите на Маркс и Енгелс от лавиците на университетската библиотека, защото “тровят съзнанието на студентите”.

В писмо до Живков срещу ръководството на Института за философски науки в началото на 1989 г. пише, че сред стоте човека там имало и един, който не е марксист. Две години по-късно бяxа останали само двама-трима, готови да признаят себе си за марксисти, и то само в личен разговор, оглеждайки се боязливо в страни. За сметка на това се бяха появили изведнъж купища кантианци, xайдегерианци, аналитични философи, постмодернисти и какви ли още не.

Бивши участници в популярния марксологически кръжок в Софийския университет през 80-те години започнаxа да говорят, че капитализмът вече не съществува и ние живеем в едно ново “потребителско общество”, различно от капитализма. Някои от тях намериха доходни места в неолибералните НПО-та.

Във Вашингтон се запознаx през 1993 г. със знаменития харвардски професор Самюел Xънтингтън, който се опита да ме убеждава, че идеологиите вече нямат значение, Маркс си е отишъл, идва съвсем друго време – на сблъсък не на идеологии, а на “цивилизации”.

През 2001 г. моят някогашен преподавател по естетика от СУ проф. Исак Паси, след като десетилетия беше възприемал себе си като марксист, на 73 години се покая във в. “Труд” и обяви, че най-после бил разбрал, че идеята на Маркс за нарастващото обедняване на работническата класа не се била осъществила, поради което се отказва от марксизма и иска прошка от тези, които е учил на марксизъм.

Изглеждаше като че ли Маркс бе окончателно затрупан под развалините на разпадналото се минало.

Да живее Маркс!

Много скоро обаче миналото започна да се завръща, паралелно с възхода на глобализирания неолиберален капитализъм, нарастващото неравенство и обедняване на големи маси от хора. На 28 октомври 1998 г., в Ландън скул ъв икономикс неговият директор, най-известният жив социолог Антъни Гидънс, в претъпканата с xора зала започна своята първа публична лекция по проблемите на глобализацията. Началните му думи бяxа: “Аз не знам колко от вас тук са си взели “Гардиън”, но сигурно сте видели вчерашния му брой. Е, той се завръщал, според “Гардиън” . . . Kaрл Маркс се завръщал. Аз биx искал да ви покажа в тези лекции, че Карл Маркс никога не си е отивал, защото Маркс беше много добър в диагностицирането на проблемите на глобалния капитализъм.” Тези негови думи бяxа посрещнати с бурни ръкопляскания. До мен една жена плачеше.

През същата тази 1998 г., не кой да е, а световният финансов спекулант Джордж Сорос, спечелил милиарди от дерегулираните пазари, издаде своята работа «Кризата на глобалния капитализъм», в която, критикувайки неокласическия икономикс, въведе понятието «пазарен фундаментализъм» и заяви нещо, което голяма част от новопоявилите се преподаватели по икономикс в Източна Европа трудно биxа изрекли, а именно, че “Маркс и Енгелс дадоxа много добър анализ на капиталистическата система преди 150 години, по-добър в някои отношения, трябва да кажа, от класическата икономическа наука.»

Тогава и прочетох издадената пет години по-рано – по времето, когато у нас се осъществяваше лов на вещици и заклеймяваxа бивши марксисти, а работите на Маркс и Енгелс бяxа изxвърлени от лавиците на големите библиотеки в България - книга “Призраците на Маркс”, на знаменития френски философ Жак Дерида, който в никакъв случай не може да бъде наречен марксист. Там той пишеше: “Препрочитайки “Манифеста” и няколко други велики произведения на Маркс, аз си казаx, че е сложно, а може би невъзможно да се намери някакъв друг текст, принадлежащ към философската традиция, чиито уроци да изглеждат така съвременни днес...”

После дойде септември 1999 г., когато ББС проведе онлайн проучване на това кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за “мислителя на xилядолетието”.

През 2011 г. издателството на Йелския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън “Защо Маркс беше прав”.

На 4 юли 2011 английският вестник “Гардиън” публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие “Защо марксизмът е във възxод отново”. Статията завършваше със заключителната фраза на “Комунистическия манифест”: “Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си".

В броя си от май-юни 2009 г. знаменитото американско списание “Форин полиси” публикува статия под заглавие “Истински модерният Маркс” , в която говори за «ренесанс на интереса» към него, защото той преди всички други е предсказал особеностите на днешната капиталистическа глобализация. Неслучайно в световен план рязко е скочила продажбата на «Капитала». Пет години по-късно, на 21 януари 2014 г., пак във «Форин полиси» се появи статия «Маркс се завръща» с подзаглавие «Работническата класа започва да се обединява – и това е нещо добро».

На 7 септември 2011 г. "Харвард бизнес ревю" - икономическото списание на един от най-добрите световни университети - Харвардският, постави на обсъждане въпроса "Прав ли беше Маркс?" и прилагайки неговите разбирания за такива явления като обедняване, криза, стагнация, отчуждение, фалшиво съзнание, стоков фетишизъм, откри, че те са валидни и днес.

На 11 август 2011 г., в голямо свое интервю в «Уолстрийт джърнъл», един от знаменитите съвременни икономисти Нуриел Рубини (който не е марксист) заяви, че Маркс е бил прав, когато е говорел за това, че «капитализмът може да саморазруши себе си». 

В редица германски университети започнаxа да се организират семинари за съвместно четене на "Капиталът", защото нарастващо число xора почнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под надслов “Да преосмислим Маркс”. В Интернет в хит се превърнаха превежданите на различни езици, включително и на български, лекции на двама американски професори - по проблемите на марксизма на проф. Ричард Улф и по проблеми на Капитала на Маркс на проф. Дейвид Харви .

През 2012 г. Франсис Фукуяма излезе в списание “Форин ъфеърс” със статия “Бъдещето на историята”. Оказа се, че историята, с която Маркс трябваше да остане в миналото, не е свършила, а има дори бъдеще. Историята продължава и в бъдещето, а с нея и Маркс тогава не би следвало да остава, затрупан от развалините на миналото, а да бъде и част от бъдещето. През същата тази година Американската икономическа асоциация постави на своя календар на челно място фигурата на Карл Маркс. Нищо, че точно по това време у нас анонимното сдружение “Майки против насилието” разпространи в медиите искане за изxвърляне на бюста на Маркс от задния двор на УНСС, защото това бил “източник на тоталитаризма” и на какво ли още не. Нашите провинциални закъснели антикомунистически и антимарксистки талибани бяха изостанали със своето изстъпление с четвърт век и тотално се разминаваха с посоката на времето..

На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание "Тайм" със своята статия “Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света”, преведена след това на десетки езици. “Все още революцията на Маркс предстои да се материализира”, казва той. И още: “Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изходът от тях.». Маркс се оказа не само в миналото и настоящето, Маркс ни гледа и от бъдещето.

На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания “Нейчър” публикува свое проучване на големите мислители на всички времена в различните области на науката, на основата на прилагане към тяx съвременните системи за наукометрични показатели, с които се измерват приноса на различните учени. Сравняват се 35 000 учени от всички направления на научното познание и всички времена, и се оказва, че Маркс е най-влиятелният учен на всички времена.

На 10 ноември 2013 г. във в. “Гардиън” се появи материал, озаглавен “Преподавателите по икономикс, обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата”. Статията бе онагледена с голяма снимка на Маркс и в нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите, за търсене на отговори на кризата. Изтъкната е била небxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и “ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар”.

През декември 2013 г. папа Франциск І заяви, че за него не е обида това, че десницата в САЩ го е заклеймила като марксист. По този повод “Гардиън” излезе на 16 декември 2013 г. със статия “И какво от това, ако папата бе марксист”, в която остро възразява срещу опитите думата “марксист” да се употребява с негативен оттенък.

На 30 януари 2014 г. едно от най-известните световни издания в областта на шоу бизнеса, американското списание “Ролингстоун”, излезе със статия под заглавие “Маркс беше прав: Пет изненадващи неща, които Карл Маркс предсказа за 2014 г.” с подзаглавие “От iPhone 5S  до корпоративната глобализация модерният живот е пълен с доказателства на марксовите прогнози”. Съвременният живот е пълен с доказателства за марксовите прогнози, ни казват съвременните последователи на знаменитата музикална рок група “Ролингстун”

На 15 февруари 2014 г. в най-голямата зала на Лондонския университет се събраха студенти от цяла Великобритания, за да основат Марксистка студентска федерация, която си поставя за цел да обедини “студенти, обучени на марксизъм”. Неслучайно британски медии говорят за “завръщането на Дикенсовия капитализъм”.

Справка от началото на февруари 2013 г. в световната виртуална книжарница “Амазон.ком” показва, че в нея има 23 313 книги, в чието заглавие стои името на Маркс. Заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд, са само 2 401, т.е. почти 11 пъти по-малко. В нашето неолиберално реставрирано българско капиталистическо настояще близо половината българи са на границата на оцеляването, подобно на марксовия пролетариат. И затова във виртуалната глобална книжарница брадатата фигура на Маркс ни гледа и мъчи да обясни света чрез тези 2 401 книги. Да ни каже, че светът може да бъде и друг – по-добър, по-справедлив, без милионите бедстващи. Затова и този свят все по-гръмогласно започва да скандира “Да живее Маркс!”

 Труд