/Поглед.инфо/ Преди два месеца излезе от печат второ издание на книгата на известния австралийски философ  Питър Сингер, озаглавена „Маркс: Кратко въведение“. В нея той пише: „Влиянието на Маркс може да бъде сравнено с това на големи религиозни фигури като Христос и Мохамед. За голяма част от втората половина на ХХ век приблизително четирима от всеки десет души на земята живееха, управлявани от правителства, които разглеждаха себе си като марксистки и следващи неговите идеи…“

След това в края на 80-те и началото на 90-те години Маркс умря, разпънат на кръст от Рейгън, Тачър, Горбачов и Елцин. На 23 август 1991 г. Борис Елцин издаде указ за забрана на КПСС с нейната членска маса от 15 милиона души, играла водеща роля в разпространението на учението на Маркс през ХХ век. На 28 август 1991 г. от него окончателно се отрече, потвърждавайки указа на Елцин и Михаил Горбачов.  След това се появиха хиляди като апостола Петър, който три пъти се отрекъл от Христос. Сега имаше такива, които направиха това и по триста и три пъти. Обявиха пътя, по който ги е водил за утопичен. Приеха новата неолиберална вяра за светлото неолиберално бъдеще и ругаейки Маркс таеха надежди как ще преуспеят с нея.

От Маркс се отрекоха  една след друга и бившите комунистически партии в Източна Европа. Започнаха да изпитват срам и страх от споменаването на марксовите думи за описание на света – „капитализъм“, „класи“, „класова борба“, „експлоатация“, „работническа класа“, „капиталисти“. Предходните пропагандни отдели на тези партии бяха заменени в обществата им с финансирани и внесени отвън неолиберални НПО-та, които трябваше да чертаят новото светло неолиберално бъдеще и да освободят окончателно главите на масите от спомена, че е съществувал някога Маркс.

Появи се нов пророк – „Франсис Фукуяма“, обявил че сме стигнали „края на историята“ и Ханаан е тук, на земята – той е в Америка. Светлото бъдеще са неолибералният капитализъм и либералната демокрация, маскирани като „демокрацията“, чиято сбъдната мечта е Америка.  Хиляди хукнаха към новата обетована земя. Останалите почнаха да правят „преход към демокрацията“.

Много скоро обаче самият нов пророк Франсис Фукуяма започна до говори, че там където живее не е обетованата земя на „края на историята“, а „републиканците обслужват олигархията, а Обама – 1 % най-богати“. После започна да разправя, че имало и „бъдеще на историята“.

Минаха се не минаха двадесетина години и след 2008 г. изведнъж от разни места по света започнаха да пишат и говорят, че „Маркс се завръща“, „Маркс беше прав“, „Маркс отмъщава“. Потокът от такива обяснения на това, което става рязко се засили в дните преди 5 май 2018 г. – денят на 200 годишнината от неговото рождение.

Понятието за капитализъм като система, която използва различни механизми или така нар. „превърнати форми“, за да прикрие своята същност отново придоби популярност. Конър МакКарти написа в априлския брой от 2018 г. на „Дъблин ревю ъв букс“: „Най-важният основен мотив да се чете Маркс през 2018 г. е, че неговата критика на капитализма остава несравнима по своя мащаб и адекватност. Разбира се, икономиката се е променила от 1860-те години – промяна към сферата на услугите на Запад, към дигитализация, към интернет, финансилизация, възход на мултинационални корпорации – характеристики на днешния капитализъм, които Маркс не е прогнозирал.

„Капиталът“ се превърна в най-продаваната книга в Германия, а в Япония за първи път бе публикуван в пълната си версия. Във Великобритания по случай 200-годишнината от рождението на Маркс Peter Harrington Rare Books в Лондон обяви, че продава 1 том на марксовия „Капитал“ от първото издание в Хамбург от 1867 г. за 100 000 британски лири.

Бившите комунистически партии се отказаха от Маркс, а редица от техните членове, приели неолибералната вяра станаха заклети негови врагове и ругатели. Но  се случи чудо. Пророчествата на Маркс започнаха да струят от най-авторитетните световни медии, които започнаха да се държат като негови пророци.

Преди десетина дни Янис Варуфакис, борещ се за демократизацията на ЕС, публикува в „Гардиън“ своята статия „Маркс предвиди нашата днешна криза и посочи изхода от нея“. Публикуваният през февруари 1848 г. „Комунистически манифест предвиди хищническият и поляризиран глобален капитализъм на ХХI век. Но Маркс и Енгелс показаха също, че имаме власт да създадем един по-добър свят.“

Само преди пет дни, на 30 април 2018 г., в „Ню Йорк Таймс“ се появи статия със знаменателното заглавие, което няма да откриете в устата на който и да е от популярните политици в България. То е: „Честит рожден ден, Карл Маркс. Ти беше прав!“ „Ти беше прав!“. В какво е прав Маркс, според „Ню Йорк Таймс“, за което мълчат българските политици, телевизионни екрани и вестници? Той е прав според статията в това, че „капитализмът е движен от дълбоко разделяща класова борба, в която управляващото класово малцинство присвоява принадения труд на класовото мнозинство от работническата класа като печалба„. И се добавя, че основната част от неговото интелектуално наследство е критиката на капитализма, безпощадната критика, без която не е възможна неговата промяна.

Във Великобритания на 1 май 2018 г. вестник „Гардиън“ излезе със статия, озаглавена „Да честваме 1 май означава да си спомняме за Маркс, който ни показа какво представлява капитализма“. Тя започва с фразата „Всяка година на 1 май един призрак броди край нас. Призракът на Карл Маркс. Така е от 1889 г. насам, когато Вторият интернационал за първи път избра 1 май като дата на международното работническо движение.“

Пак във Великобритания на 3 май 2018 г. списание „Икономист“, бастион на икономическата мисъл на капитализма през последните два века излезе със статия озаглавена „Управляващи света: четете Карл Маркс“ с подзаглавие „Във времето, когато навършва 200 години диагнозата на Маркс за недостатъците на капитализма изглежда изненадващо релевантна“.

На 4 май вестник „Индипендънт“ излезе със статия „200 годишнината на Карл Маркс: Светът най-накрая е готов за марксизма, тъй като капитализмът достигна до своята повратна точка“. Подзаглавието му е „Философът прогнозира, че централизацията ще ни доведе до революция и раждането на пост-капиталистическо общество – глобализацията ни доведе до тази точка.“

Същият ден председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, въпреки критиките срещу него отиде в родния град на Маркс Трир по случай 200 годишнината от рождението на Карл Маркс, откри изложба и паметник в негова чест. „Никой не може да отрече, че Карл Маркс е фигура, която определи по един или друг начин развитието на историята и да не се говори за него, значи да се отрече историята“, каза говорителят на комисията по този повод.. Не се чу председателят на ПЕС да е отишъл на събитието или да е казал нещо за Маркс. Но за идеологията на ПЕС най-вероятно днес истанбулската конвенция е по-важна от Маркс.

От своя страна Джордж Магнус, старши икономически анализатор в банката ЮБиЕс написа статия за сайта на Блумберг под заглавие „Дайте шанс на Карл Маркс да спаси световната икономика“, в която говори, че „днес глобалната икономика носи някои неприлични прилики с това, което Маркс предвиждаше“. След това той разказва как според Маркс преследването на печалба и ефективност естествено ще води до ситуация, при която компаниите ще се нуждаят от по-малко работници, създавайки „индустриална резервна армия“ на бедните и безработните и че натрупването на богатството на единия полюс, ще води в същото време до натрупването на мизерия на другия. Отново имаме концентрация на капитала и поляризация на отношенията между класите. Отново се говори, че капитализмът съдържа в себе си вътрешни противоречия и сили на саморазрушаване. Така описват светът днес анализаторите на „Блумберг“ – очевидно съвсем по различен начин от тези, за които днес Истанбулската конвенция е по-важна от Маркс.

Такива са времената, в които живеем. Системните неолиберализирали се социалдемократически и социалистически партии решиха, че Маркс е мъртъв и тръгнаха към „края на историята“ на Фукуяма, което се оказа собственият им край, маргинализация, изчезване на повечето от тях. Но историята върви напред и без тях. Тя очевидно има нужда от Маркс. И тази потребност намира своите неочаквани изразители. „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“, „Индипендънт“, десетки други световни медии, представителите на световни финансови структури като „Блумберг“ се превръщат в пророците, които го възкресяват и славят отново днес.

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели