/Поглед.инфо/ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИТЕ цикли в развитието на капитализма са свързани и с периоди на силно нарастване на експлоатацията и неравенството във времена, когато един световен хегемон налага доминирането на пазарните отношения и ускорена финансиализация. След Тридесетгодишната война в Европа между 1618 и 1648 г. възходът на капитализма протича с постепенно преместване на население от селата към градовете и висока експлоатация, несъобразена с каквито и да е ограничения в работния ден и възрастта на работещите.

Тъй като обаче Тридесетгодишната война води до смъртта на около 10 милиона души в Европа и има висок недостиг на работна сила, особено в новооткритите и превръщащи се в колонии страни, капитализмът практикува в огромни размери докапиталистически форми на експлоатация, свързани не със свободно предлагане на работна сила, а с принудителен труд, какъвто е робството. Над 10 милиона африканци са продадени като роби и преместени в Новия свят, а редица големи съоръжения в Европа, като например каналите и пристанището в Манчестър, са построени от роби.

Средата на ХIХ век. Маркс 1.0

През 40-те години на ХIХ век Маркс е свидетел на това развитие на капитализма, анализира тенденцията и развива своята концепция за антагонистичните отношения на експлоатация между работници и капиталисти, водещи до абсолютно обедняване. Според него това обедняване ще предизвика криза на капитализма, поради липса на потребители на нарастващото количество произвеждано богатство и революция¬та на подтиснатите и експлоатираните. Така се появява марксизмът във версия, която може да бъде наречена Маркс 1.0, отразяваща реалностите в средата на ХIХ век в държавите от капиталистическия център, където върви първата индустриална революция и се увеличава работническата класа.

Възникват Първият и Вторият интернационал и партии, опиращи се на идеите на Маркс, в почти всички страни в Европа. Това е времето на нарастване на неравенството, на това, което по-късно ще бъде наречено гилдейски капитализъм. Самият Маркс има съзнание, че живее в условия на непрекъсната промяна и в зависимост от това до края на живота си коригира и уточнява едни или други свои идеи.

Маркс умира през март 1883 г. във време, когато във Великобритания вече се чувства една нова тенденция, която Енгелс нарича в едно свое писмо „работническа аристокрация“. Тя е един от симптомите на промените, които ще вкарат света в нов цикъл, който условно можем да наречем Маркс 2.0, защото предполага промени в реалността, които могат да бъда разбрани само ако определени идеи на Маркс се преосмислят. Капитализмът се оказва по-гъвкав, приспособим и способен да преодолее едни или други противоречия, отколкото изглежда в средата на ХIХ век.

Маркс създава основните си идеи на газена лампа, електричеството ще се появи по-късно. Либералната демокрация е в зачатъка си. Няма ги още автомобилът, самолетът, радиото и безброй други открития, рязко увеличаващи производителността на труда и материалното богатство. В резултат на Първата и Втората световна война, на Втората индустриална революция, както и на използването на либералната демокрация капитализмът претърпява важни трансформации в няколко основни посоки.

Първата е промяна в структурата на наемната работна сила, резултат на технологичната революция. Появява се увеличаващо се количество наемен труд със средна и висока квалификация, със средно и висше образование, който получава по-високо заплащане, т.е. настъпва диференциация в заплащането на различните социални групи.

Второ, в резултат на войните, които унищожават голяма част от натрупаното богатство, както и на засилването на ролята на държавата, паралелно с либералната демокрация в развитите западни страни става възможен модел на социална държава. Тя стимулира потреблението, силно преразпределя натрупаното богатство чрез данъчната система, отслабва експлоатацията и създава диалог между капитала и наемния труд. Това води до появата на средната класа, която става доминираща след Втората световна война. Държавата поема активно социални функции. И дори в САЩ, които не са така силно социални, както повечето западноевропейски държави, до 1973 г. здравеопазването е извадено извън обсега на пазарните отношения.

Трето, също в този период става ясно, че експлоатацията съществува не само в директните отношения между работници и капиталисти, но и между отделните държави. Оформят се асиметрични отношения между център, полупериферия и периферия на световната система. При тях богатството тече от периферията и полупериферията към центъра. Това допълнително дава възможност там да се натрупва богатство, което може да се преразпределя сред цялото общество.

Версии на Маркс 2.0

Именно това води до появата на версия на Маркс 2.0 в полупериферията, която се обособява след Първата и Втората световна война, под формата на съветски социализъм. Той се реализира в страни, които изостават в развитието си и се опитват да осъществят догонваща модернизация чрез обособяване от световната капиталистическа система, да спрат изтичането на ресурси към нея и да се защитят от мощните й идеологически апарати.

Такива версии имаме като китайски и други видове социализъм. Маркс 2.0 ще се окаже силно плурализиран съобразно различни периоди и различни реалности през ХХ век. Ще се проявява като различни версии на „западен марксизъм“ в държавите от капиталистическия център, като „марксизъм-ленинизъм“ в СССР и Източна Европа, като „маоизъм“ в Китай и пр.

Началото на кризата на реалността от епохата на Маркс 2.0 започва с кризата на социалната държава през 70-те години на ХХ век и глобализацията на капитала. От гледна точка на неравенството и експлоатацията това ще създаде предпоставки за връщане в много отношения към Марксовата епоха и появата на реалност, която можем да наречем Маркс 3.0.

От 70-те години на ХХ век всички изследвания показват намаляващ дял на труда в новопроизведения продукт, което намира израз в нарастване на неравенството навсякъде и увеличаващ се прекариат, бездомници, бедни, живеещи в гета в развитите страни. Основни социални сфери, изведени по-рано извън пазара, стават част от системата на печалба. Ерозира като цяло социалната защита на труда, намалява ролята на синдикатите, нараства маркетизацията във всички сфери.

Неолибералният Гулаг

Международната конфедерация на профсъюзите започна да мери променящата се социална позиция на трудовия човек с помощта на специален „Глобален индекс на правата“, който показва непрекъснат срив в защитата на трудовите права. Докладът за 2017 г., който оценява 139 държави по 97 международно признати индикатора, има подзаглавие „Насилието и репресиите над работниците са във възход“. Основните изводи са [1]:

  • В 84 държави определени групи работници са изключени от закрилата, която им дава трудовото право.
  • В над три четвърти от държавите се отхвърля правото на част или на всички работници на стачка.
  • Над три четвърти от държавите отхвърлят правото на част или на всички работници на колективно договаряне.
  • Страните, в които работниците са подложени на физическо насилие и заплахи, са се увеличили от 52 на 59%, и сред тях са държави като Бразилия, Бангладеш, Венецуела, Гватемала, Италия, Мавритания, Мексико, Перу, Филипините, Хондурас.
  • Десетте страни, в които в най-висока степен липсват трудовите права, през 2017 г. са Бангладеш, Колумбия, Египет, Гватемала, Казахстан, Филипините, Катар, Южна Корея, Турция и Обединените арабски емирства. Най-тежко е състоянието на работниците в Близкия Изток и Северна Африка.
  • Временни нарушения на трудови права са установени в 12 държави, сред които Германия и Уругвай. Повтарящи се нарушения на права има в 21 държави, включително в Япония и Южна Африка. Постоянни нарушения на трудови права има в 26 държави, включително Полша и Чили. Системни нарушения има в 34 държави, никакви гаранции за правата – в 35 държави.

Има и крайни проявления на експлоатация, характерни за докапиталистическите форми на производство – свободното предлагане на труд е заместено от принуда. Според специален доклад „Глобален индекс на робството 2013“ хората, които упражняват принудителен труд при минимално заплащане, общо в света са 29,8 млн. души [2]. Три години по-късно, през в 2016 г., те са вече 45,8 млн. [3]. Техният брой е повече, отколкото през античността, както и през първите няколко века на капитализма, а бързото им увеличаване е показателно за деградацията на труда и крайностите на експлоатацията, при които свръхмодерният, глобализиран, неолиберален капитализъм създава интензивно докапиталистически форми на експлоатация на труда.

Тази тенденция се проявява и в това, че в нарастваща степен имаме частна експлоатация на затворнически труд, която е особено характерна за САЩ – страната с най-много затворници в света. Същите тенденции обаче на създаване на неолиберален Гулаг наблюдаваме в много други страни в света, включително и у нас. От много години гръцка компания за производство на хартиени торбички експлоатира зверски затворниците в Централния софийски затвор [4].

През последните десетилетия на ХХ век в повечето от богатите държави в капиталистическия център две трети от доходите са резултат на заплащането на наемния труд, а една трета отива за дивиденти, капиталови печалби, лихва, рента и пр. за представителите на капитала. През последните години обаче нещата се промениха. Делът на труда в доходите започна устойчиво да намалява и днес е под 60%, което е предпоставка за нарастване на неравенството [5].

Появата на рентиерски и неофеодален капитализъм

Нарастващата експлоатация и намаляващият дял на труда в новосъздадения продукт е резултат на причини, които могат да бъдат обобщени като тенденция на появата на рентиерски и неофеодален капитализъм. Това е свързано с три основни фактора.

Първият е възникването на капитализъм на присвояванетоа не просто на експлоатацията. Собственост за много трилиони долари, принадлежаща на всички, чрез държавите беше приватизирана за последните три десетилетия на цена, много по-ниска от реалната.

Вторият фактор е финансиализацията на капитализма, при което само няколко процента от движещите се на глобалната сцена финанси са свързани с реалната икономика, а другото са инструменти, чрез които капитал се прави от „въздуха“ – с помощта на кредити, задлъжняване, фалити и продажба на активи за десетки трилиони, чрез изкуствена игра с валутата, банкови кризи… По-голямата печалба не е в резултат на цикъла „пари – стока – пари“, а на цикъла „пари – пари“, т.е. чрез финансови спекулации, а не чрез реално производство. Т. нар. фиктивен капитал се превръща в най-мощната властова сила на планетата. Не принадената стойност, а валоризацията на капитала чрез промени в стойността на валутите и на ценните книжа се превръща в основен инструмент за печалба, което на практика е изкуствен инструмент за свръхексплоатация с помощта на финансови инструменти.

Третият основен фактор е възходът на рентиерството като основен инструмент за натрупване на капитал. То е резултат, от една страна, на огромното богатство, натрупано от няколкото процента най-богати хора в света, които предоставят средствата, независимо дали са финансови или реални активи, за ползване от някой друг и получават доход от това. От друга страна, е възходът на високотехнологичния капитализъм на Четвъртата индустриална революция, при който гигантски платформи, които са само посредници – Фейсбук, Амазон, Гугъл и пр., се превръщат в основен инструмент за натрупване на капитал.

Наред с тези водещи причини има още няколко – второстепенни. Първата е глобалното движение и конкуренция на работна сила, втората е намаляването на данъчното облагане и бягството от данъчно облагане на големите компании, при което се оказва, че по-бедните плащат повече данъци от богатите. Третото е ускорената автоматизация, която променя характера на работната сила, увеличава броя на временно заетите или самонаетите, на т.нар. прекариат, и също е фактор за натиск върху работната заплата. Това е предпоставка навсякъде в Европа и Америка за

упадък на средната класа

Според доклад от 2017 г. на изследователски център към Оксфордския университет общият брой само на живеещите в бедност деца в 103 държави в света е 689 милиона, което е колкото населението на САЩ, Бразилия и Русия, взети заедно. Тези деца съставляват 34% от населението на проучените страни и половината от живеещите в бедност в света. Те са лишени не само от съответния жизнен стандарт, но и от образование и здравеопазване, и представляват т. нар. многоизмерно бедни [6].

Показателни за глобалните процеси, характеризиращи капитализма, са тенденциите, които се разгръщат в САЩ. Проучване на Националното бюро за икономически изследвания през 2017 г. на промените в заплащането на американците в периода 1957-2013 г. показва нарастващо разминаване между труд и възнаграждение. Като цяло средните доходи, които ще получи в своя живот средният американец, започнал своя трудов живот през 1983 г., са по-ниски с между 10% и 19% от доходите на този, който е започнал да се труди през 1967 г. Намаляването е резултат главно на по-ниското заплащане, след като се вземе предвид и инфлацията. Това от своя страна води до нарастване на неравенството, тъй като парите, които са по-малко при заплащането на труда, отиват у тези, които са на най-високото място в подоходната стълбица.

Затова и ключовата тенденция, открита от американските изследователи, е, че „от 1970-те години американският трудов пазар се характеризира с две основни тенденции: 1. застой на средните доходи и 2. нарастващо неравенство в доходите“ [7]. Средното заплащане на час, като се има предвид и инфлацията, не е нараствало от 70-те години на ХХ век, независимо от огромния растеж на БВП, а при 70% от наемните работници то намалява [8].

Ако съотношението между нарастването на доходите от труд и производителността на труда от 1960 г. действаше и през 2010 г., приблизително 1 трилион долара повече биха били насочени към заплащане на труда, но вместо това те са станали доходи от различни форми на капитал [9]. Според класацията на „Форбс“ през 2016 г. 400-те най-богати в САЩ са притежавали 2,34 трилиона долара, което е приблизително колкото са притежавали всички афроамериканци и латиноамериканци, живеещи в САЩ [10].

Увеличаване на неравенството

През 70-те години на ХХ век новосъздаденият национален доход се дели в съотношение, при което носителите на труда получават приблизително 70%, а притежателите на капитала ‒ 30%. След това проучванията показват, че за периода 1980‒2012 г. делът на труда в новосъздадения доход пада средно на 57%. В страните от Г-20 от 80-те години до края на века той е падал с 0.3% годишно. Това е било свързано с процес на нарастваща концентрация на капитала, която от своя страна е допринасяла за ускорено разгръщане на дисбалансите в получаваното от труда и от капитала. В резултат на това доходите на две трети от домакинствата в 25 развити страни между 2005 и 2014 г. не са се увеличили, като за огромната част от тях са намалели [11]. Съответно е нараствала експлоатацията, разбрана в класическия смисъл на думата като увеличение на дела на принадения труд, отиващ у капиталиста.

Това се съчетава с още един момент, а той е намаляването на данъчното облагане на корпорациите и на високите индивидуални доходи, като същевременно се увеличават косвените данъци, които натоварват допълнително именно най-бедните.

Крайни версии на такава експлоатация чрез държавата, когато преките данъци са минимизирани до 10%, а косвените данъци са основен източник за бюджета, имаме в България. Проучване у нас показва, че на лев добавена стойност българският работник получава едва 22 стотинки [12]. В този смисъл експлоатацията в България е с пъти по-голяма, отколкото в развитите страни.

Равнището на неравенство в САЩ, които задаваха посоката на историята през последните десетилетия, е по-високо дори от времето на робовладелския период преди Гражданската война там и е най-голямото в цялата им история.

Бързото му увеличаване е свързано и с ускоряването на времето, резултат на развитието на новите икономики на Третата и Четвъртата индустриална революция. Вследствие на това в голямата част от държавите делът на труда, свързан с изпълнение на рутинни операции, намаля, което беше един от изразите на мощна тенденция, при която нарастването на доходите е преди всичко за притежателите на капитала, а не на труда.

Това се съчетава с тенденция на поляризация на пазара на труда ‒ делът на работните места, изискващи висококвалифициран труд, нараства, но в същото време се увеличават и местата с ниска квалификация, за сметка на кадрите със средна квалификация. Процесът протече особено силно там, където има значима деиндустриализация на икономиките и насочване на големи маси от хора към сферата на услугите.

Изключение от подобни тенденции демонстрира Китай, където ръстът на механизацията в селското стопанство доведе до увеличаване на дела на рутинния труд със средно равнище на квалификация. Изключение правят засега и някои страни, богати на природни ресурси и с голям износ на суровини от Централна Азия и Латинска Америка. Постепенно обаче и те ще станат част от тази тенденция в резултат на компютризацията, дигитализацията, автоматизацията на производството, които постепенно водят до поемане от технологиите не само на рутинни функции, но и на такива, които изискват съответна квалификация – очаква се това да обхване дори преводаческата дейност и медицинските диагнози. Така се изострят много бързо проблемите на социалното неравенство [13].

Поради това, че голяма част от по-младото поколение има по-ниски доходи от своите родители, значително е увеличен делът на младежите, които продължават да живеят при тях, в сравнение с предходни периоди. Процентът на американците между 18 и 34 годишна възраст, които живеят със своите родители, дядовци и баби днес, не е бил толкова висок от 75 години. Много са причините за това. На първо място, липсата на достатъчно добри работни места със съответното заплащане. В същото време около 70% завършват обучението си с взет преди това заем и средната задлъжнялост на всеки един е около 28 950 долара, които трудно могат да бъдат платени цели десетилетия при липсата на съответните работни места. Проучванията показват, че освен студентските дългове на по-младите поколения, седем милиона американци над 50 години дължат 205 милиарда студентски дългове, които не са успели да изплатят през годините [14].

Богатите стават все по-богати, бедните все победни

Паралелно с това много по-бързо расте богатството на най-големите капиталисти и изпреварва растежа на световния БВП. Проучване в САЩ показва, че 96% от печалбите на капитала отиват у онези с доходи над 1 милион годишно [15]. И колкото са по-богати, толкова по-бързо расте богатството, а в противоположната посока, на по-ниските доходи, тенденцията е обратната. През 2015 г. например увеличението на богатството на милиардерите в света е било 5,4%, което е около два пъти повече от растежа на световния БВП. Основната част от най-богатите са свързани с финансовия и банковия капитал [16]. 19 от всеки 20 долара от новосъздадено богатство в САЩ отиват у 1% най-богати, което предполага гигантска експлоатация. Затова и 1% най-богати имат толкова, колкото 90% от долната част на подоходната стълбица. По време на кризата с жилищните кредити през 2008 г. около 10 милиона семейства загубиха своите домове, докато Федералният резерв похарчи 700 милиарда, за да спасява банките на богатите [17].

Благодарение главно на Китай, относителният дял на живеещите под равнището на бедност в света като цяло през последното десетилетие намалява, но процентът на бедните и бездомните в държавите от капиталистическия център, включително и перифериите им, като България, нараства. Така например, делът на бездомниците в Ню Йорк днес е на най-високите си нива от времето на голямата икономическа криза през 1929-1933 г. Само между 2010 г. и 2015 г. те са нараснали с 85% и през септември 2016 г. са били 61 931 човека [18].

Ако вземем Ню Йорк, градът, в който има най-много милиардери и милионери в света, заедно с Уолстрийт, от където се задават посоките на световната икономика от държавата хегемон през последните десетилетия, то доклад от 2017 г. показва, че от малко над 8 милиона жители, 1,7 милиона живеят в бедност. Изследването показва още, че 30% от децата в града са бедни и бедността става все по-концентрирана в определени региони. В около 20% от кварталите на Ню Йорк поне 30% от домакинствата живеят под федерално фиксираното равнище на бедност и нещата между 2010 и 2015 г. са се влошили. В САЩ като цяло 22% от децата живеят под равнището на бедност.

При това бедността има ярко изразени расови и етнически характеристики. По-високата бедност е свързана с по-високи равнища на престъпност и по-ниски показатели в училище, което е бариера за възходяща мобилност [19]. САЩ са лидер сред развитите държави по детска бедност. През 2007 г. 12 от всеки 100 деца са оцелявали с купони за храна. През 2017 г. вече 20 на всеки 100 деца са били в това състояние. През януари 2017 г. в САЩ е имало 138 000 бездомни деца [20]. Според друг доклад, на екип от Харвардския университет, броят на американските домакинства, които нямат достатъчно средства, за да се справят с разходите за жилище, е нараснал от 16 милиона през 2001 г. на 38 милиона през 2015 година. Една от основните причини за това е задържането на равнището на заплатите, докато разходите за жилища растат [21].

Компаниите все повече наемат хора на временен, а не на постоянен трудов договор. Нарастващ сегмент от американското общество е изправено пред засилваща се икономическа нестабилност, поради това че са хора, които са самонаети и нямат редовни доходи – това е около 36% от работната сила в момента, но делът ѝ ще нарасне на 43% през 2020 г. [22]

Има връщане към ранния капитализъм в мащабите на експлоатацията

Можем да видим това не по описанията на Бангладеш или Гвинеа-Бисау, а в такава водеща страна от капиталистическия център като Великобритания. Според самия Анди Холдейн, главен икономист на Банк ъв Ингланд, състоянието на работниците, тяхната организираност, отношението между заплащане и заетост е такова, каквото е било във времената преди 1750 г., преди началото на индустриалната революция. Членството в профсъюзни организации в страната, в която възникват всъщност профсъюзите, е паднало от 38% от заетите през 1990 г. на 23% през 2016 г., а с това намаляват способностите за самоорганизация и защита на трудовите права [23]. През март 2017 г. 59 100 семейства във Великобритания са се оказали бездомници [24]. Проучване на благотворителната организация Shelter, показва, че над един милион домакинства, живеещи в частни квартири, са изправени пред вероятността да станат бездомници до 2029 г. в резултат на увеличението на наемите, замразяването на социалните помощи и липсата на жилища, давани по социални показатели [25].

На 20 юни 2017 г. след изгарянето на огромната 24-етажна сграда „Гренфел Тауър“ в Западен Лондон, в която са живеели емигранти и бедни хора и 79 от тях загиват, в Гардиън се появи статия под заглавие „Повече от 170 години след Енгелс, Великобритания е страна, която убива своите бедни“. Има се предвид книгата на Енгелс от 1845 г. „Положението на работническата класа в Англия“. И се цитира фразата на Енгелс, че когато обществото постави стотици пролетарии в такава позиция, че те неизбежно умират рано и по неестествен начин, това също е убийство чрез насилие, подобно на това от нож или куршум. Такова убийство той наблюдава през 1845 г. Такова убийство на голямо количество хора открива в. Гардиън и през 2017 г. в резултат на политиката на строги икономии, на ограничаване на социалните разходи [26].

Капитализмът води до масови „социални убийства“ или, както влезе в научен оборот през последните десетилетия – чрез „структурно насилие“. Формално няма субективно намерение на хора да насилват и убиват, но реално днешният капитализъм масово убива чрез бедност, стрес, глад, бездомничество, пренебрежение към сигурността, липса на здравеопазване. Проучванията показват например, че безработицата в младежка възраст има в повечето случаи последствия за цял живот, води до трайно понижено самочувствие, занижени очаквания, свързани с по-ниско заплащане, последствия за психологическото здраве [27].

Германия е най-успешната страна в ЕС, с най-силна икономика, най-голям износ, но по данни за 2015 г. там 40% от работещото население с най-ниски доходи получава по-малко като реални доходи, отколкото в средата на 1990-те години. Количеството на бездомниците е било 335 000 човека, но непрекъснато расте и се очаква през 2018 г. да стане половин милион. По данни на Федералната статистическа служба равнището на бедност е 16,7%, или близо 13 милиона души. Това означава, че фактически всеки шести жител на Германия живее под чертата на бедността [28]. Показателното е, че една шеста от населението е делът на живеещите под равнището на бедност и в Русия, т.е. двете страни не се различават по този показател [29].

Нарастващата бедност е характерна и за България с нейния периферен и компрадорски капитализъм. Експлоатацията и неравенството в страната ни са между най-високите в ЕС. Данъчната ни система в най-висока степен облагодетелства носителите на капитала, а не на труда, и в същото време имаме най-ниско заплащане в ЕС.

Бедността в страната нарасна 11 пъти в сравнение с времето на социализма и след влизането в ЕС продължава да се увеличава, и то не само сред безработните, но и сред тези, които работят, но получават доходи по-ниски от равнището на бедност. По данни на националната статистика през 2016 г. броят на българите, които живеят в бедност, е нараснал с 0,9%. Под равнището на бедност са 1,6 милиона, което е увеличение в сравнение с предходната година с 53 хиляди човека. Ако през 1988 г. под равнището на бедност са били 2% от населението, през 2013 г. те са 21%, през 2016 г. стават 22,9%. Броят на работещите бедни през 2013 г. е 7,2% от всички работещи, а през 2016 г. е вече 11,6% от тях. Така експлоатацията и бедността в отиващата все по-далеч в перифирията България скокообразно нарастват в условията на реставрация на капитализма в неговата неолиберална версия. По мащаби на бедност и експлоатация страната е водеща в ЕС.

Падащите доходи на голяма част от населението и концентрацията на печалбата на върха на социалната пирамида създават социални напрежения и несъгласия. Тези, които се чувстват губещи, стават много по-отворени към популистки обяснения и обещания от дясно и от ляво.

„Колко поразително злободневен е Маркс“

Тези процеси именно станаха предпоставка за появата на феномена Маркс 3.0 и на вълна от публикации за „завръщането на Маркс“. Появяват се интелектуалци и групи с все по-радикална критика на капитализма. Типично в това отношение е например, олевяването на знаменити икономисти като Робърт Райх, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Нуриел Рубини. В биография на Маркс Франсис Вийн говори „колко поразително злободневен е Маркс“„Днешните учени и политици, които представят себе си за модерни мислители, обичат да споменават ключовата дума „глобализация“ по всеки повод ‒ без да разбират, че Маркс вече е поставил този въпрос в 1848 г.“ [30]

В книгата си „Третият път“, публикувана на английски през 1998 г., Антъни Гидънс, директор на Лондонската школа по икономика, казва: „Преди сто и петдесет години Маркс пише, че „един призрак броди из Европа“ ‒ призракът на социализма или на комунизма. Това продължава да е вярно, но по причини, различни от тези, които Маркс е имал предвид. Социализмът и комунизмът умряха, но продължават да ни преследват. Ние не можем просто да пренебрегнем стимулиралите ги ценности и идеали, защото някои от тях са все така вътрешно присъщи на добрия живот, чието реализиране е цел на социалното и икономическото развитие.“ [31]

Призракът на марксизма се появява и в съчинението на емблематичния капиталист и либерал Джордж Сорос със знаменателното заглавие „Кризата на глобалния капитализъм“. Пазарният фундаментализъм днес, смята той, ни връща в определен смисъл към епохата, пророчески описана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в „Комунистическия манифест“ от 1848 г. Това е системата, на основата на която те правят своите изводи и която доминира пред втората половина на ХІХ век. При това Сорос смята, че Маркс и Енгелс преди 150 години дават по-добър анализ на капиталистическата система от класическия и неокласическия икономикс от Адам Смит до наши дни, който говори за стремежа на икономиката към равновесие, и независимо от критичните бележки спрямо тях, това са най-споменаваните от него мислители. Друг е въпросът, че техните прогнози за капитализма тогава не се осъществяват благодарение на нарастващата намеса на държавата в икономиката от определен етап на развитието насам [32].

През септември 1999 г. ББС проведе онлайн проучване за това кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за „Мислител на xилядолетието“. Световната криза след 2008 г. се превърна в своеобразен ренесанс на Маркс, т.е. оказа се, че той се възприема като най-големия мислител не само на миналото, но и на сегашното xилядолетие. През 2011 г. издателството на Йейлския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън „Защо Маркс беше прав“ [33]. На 4 юли 2011 английският вестник Гардиън публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие „Защо марксизмът е отново във възxод“. Статията завършва със заключителната фраза на „Комунистическия манифест“„Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си“  [34].

В броя си от май-юни 2009 г. известното американско списание Форин полиси публикува статия под заглавие „Модерният Маркс“, в която говори за „възраждане на интереса“ към него, защото той преди всички други е предсказал особеностите на днешната капиталистическа глобализация. Неслучайно в световен план рязко е скочила продажбата на „Капиталът“ [35]. Пет години по-късно, на 21 януари 2014 г., пак във Форин полиси се появи статия „Маркс се завръща“ с подзаглавие „Работническата класа започва да се обединява – и това е нещо добро“ [36].

На 7 септември 2011 г. Харвард бизнес ревю, икономическото списание Харвардския университет, постави на обсъждане въпроса „Прав ли беше Маркс?“ и прилагайки неговите разбирания за такива явления като обедняване, криза, застой, отчуждение, фалшиво съзнание, стоков фетишизъм, открива, че те са валидни и днес [37]. На 11 август 2011 г. в голямо свое интервю в Уолстрийт джърнъл един от знаменитите съвременни икономисти, Нуриел Рубини (който не е марксист), заяви, че Маркс е бил прав, когато е говорел за това, че „капитализмът може да се саморазруши“ [38].

Заговори се за „безпрецедентно възраждане“ на идеите на Маркс. В редица германски университети започнаxа да се организират семинари за съвместно четене на „Капиталът“, защото нарастващо число xора почнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под надслов „Да преосмислим Маркс“. В Интернет се превърнаха в хит превежданите на различни езици, включително и на български, лекции на двама американски професори по проблемите на марксизма ‒ на проф. Ричард Улф и на на проф. Дейвид Харви върху„Капиталът“ на Маркс.

На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание Тайм със своята статия „Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света“, преведена след това на десетки езици. „Революцията на Маркс все още предстои да се материализира“, казва той. И още: „Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях“ [39].

На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания ‒ Нейчър, публикува свое проучване за големите мислители на всички времена в различните области на науката. Приносът им се измерва чрез прилагане на съвременни системи за наукометрични показатели. Сравняват се 35 000 учени и се оказва, че Маркс е най-влиятелният учен на всички времена [40].

На 10 ноември 2013 г. във в. Гардиън се появи материал, озаглавен „Преподавателите по икономикс, обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата“. Статията е онагледена с голяма снимка на Маркс и в нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите, за търсене на отговори на кризата. Изтъква се, че преподавателите по икономикс и учебниците по икономикс от британските университети продължават да се придържат към идеи, които са неверни и отречени от реалностите. Изтъкната е била необxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и„ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар“. Формирала се е силна лобистка група, начело с проф. Ерик Байнxокер от Оксфордския университет, подкрепяна и от Института за ново икономическо мислене, която да направи радикални промени в програмите по икономикс във водещите университети по света [41].

През декември 2014 г. папа Франциск І заяви, че за него не е обида, че десницата в САЩ го е заклеймила като марксист. По този повод Гардиънизлезе на 16 декември 2013 г. със статия „И какво от това, ако папата бе марксист?“, в която остро възразява срещу опитите думата „марксист“ да се употребява с негативен оттенък [42].

На 30 януари 2014 г. едно от най-известните световни издания в областта на шоу бизнеса, американското списание Ролингстоун, излезе със статия под заглавие „Маркс беше прав: пет изненадващи неща, които Карл Маркс предсказа за 2014 г.“, с подзаглавие „От iPhone 5S до корпоративната глобализация, модерният живот е пълен с доказателства на марксовите прогнози“. Съвременният живот е пълен с доказателства за Марксовите прогнози, ни казват съвременните последователи на знаменитата музикална рок група.

Справка от 6 август 2017 г. в световната виртуална книжарница „Амазон.ком“ показва, че в нея има 9 475 книги, в чието заглавие стои името на Маркс. Заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд, са само 1884, т.е. почти 5 пъти по-малко. Още по-голяма е разликата, ако вземем споменаванията им в глобалното интернет пространство, когато се напишат имената им на английски. Айн Ранд присъства 509 000 пъти, а Карл Маркс – 19 200 000, т.е. Маркс присъства над 37 пъти повече.

Обаче в България нещата са преобърнати – Айн Ранд доминира. Справка на присъствието на Карл Маркс и Айн Ранд в българското интернет пространство чрез Гугъл на 6 август 2017 г. показва, че Айн Ранд се среща в него 498 000 пъти, а Карл Маркс – 439 000. Иконата на неолибералния капитализъм го изпреварва с 59 000 присъствия и очевидно идеологически доминира в българския икономически, политически и социален живот.

––

Статията е част от новата книга на проф. Проданов „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ Изд. „Захарий Стоянов“, 2018, София.

Бележки под линия

[1] The 2017 ITUC Global Rights Index: The World’s Worst Countries for Workers, http://www.ituc-csi.org/IMG/pdf/sur…, 4 юли 2017.
[2] The Global Slavery Index 2013, Walk Free Foundation, p. 6.
[3] The Global Slavery Index 2016, Walk Free Foundation, p. 4.
[4] Полфрийман, Джок. Гръцка фирма ползва робски труд в Централния софийски затвор, В: http://dversia.net/2390/exploitatio….
[5] Smith, Noah. The end of labour: How to protect workers from the rise of robots , In: Westlake, Sitan (Ed.) Our work here is done: Visions of a robot economy, Nesta, 2014, p. 25.
[6] Alkire, Sabina and Christoph Jindra, Gisela Robles and Ana Vaz. Children’s Multidimensional Poverty: Disaggregating the global MPI, Oxford Poverty & Human Development Initiative, Briefing 46, May 2017, http://www.ophi.org.uk/wp-content/u….
[7] Guvenen, Fatih and Greg Kaplan, Jae Song, Justin Weidner. Lifetime Incomes in the United States over Six Decades, In: NBER Working Paper, No. 23371, April 2017, р. 2, http://www.nber.org/papers/w23371.pdf.
[8] Persaud, Avinash. Brexit, Trump and the new nationalism are harbingers of a return to the 1930s, In: , 20.09.2016.
[9] Солоу, Р.М. Несистематические мысли о том как все можно пойти дальше, В: Экономическая социология, Т. 17, № 1, 2016, с. 26
[10] Clausing, Kimberly. Labor and Capital in the Global Economy, In: Democracy: A Journal of Ideas, зима 2017, № 43.
[11] Костов, Любослав. Срещу лев добавена стойност – 22 стотинки за работника, В: Барикада, http://baricada.org/2017/07/29/proi…, 29.07.2017.
[12] Вж. Digital Dividends. World Development Report 2016, Washington: The World Bank, сс. 20-2.
[13] Snyder, Michael. Generation Snowflake: percentage of young adults living with their parents hasn’t been this high since 1940, In: InfoWars, http://www.infowars.com/generation-…, 22 декември 2016.
[14] Nicholas, Andy. Capital Gains Still More Concentrated Among Wealthiest Few, In: , 31 януари 2012.
[15] The Wealth-X World Ultra Wealth Report 2015-2016, In: , 27 септември 2016.
[16] Kucinich, Dennis. Our Political Economy Is Designed to Create Poverty and Inequality, In: The Nation, https://www.thenation.com/article/o…, 6 март 2017.
[17] Вж. Durden, Tyler. NYC Homelessness Surges To The „Highest Levels Since The Great Depression“, In: , 3 ноември 2016.
[18] State of New York City’s Housing and Neighborhoods in 2016, New York: NYU Furman Center, 2016.
[19] Buchheit, Paul. The numbers are staggering: US is ‘world leader’ in child poverty, In: http://www.rawstory.com/2015/04/the…, 15 април 2017.
[20] The State of the Nation’s Housing, Joint Center of Housing Studies of Harvard University, 2017.
[21] White, Martha C. Why Half of America Doesn’t Even Live Paycheck to Paycheck, In: http://www.nbcnews.com/business/eco…, 6 юли 2017.
[22] Elliott, Larry. Low wages are ’return to pre-industrial Britain’, says Bank of England economist, In: The Guardian, 22 юни 2017.
[23] Кentish, Besh. Homelessness surges 34% under Tory Government, with 100,000 more families losing their home compared with 2010, In: Independent, http://www.independent.co.uk/news/u…, 22 юни 2017.
[24] Helm, Toby. Housing crisis threatens a million families with eviction by 2020, In: The Guardian, 24 юни 2017.
[25] Aditya Chakrabortty. Over 170 years after Engels, Britain is still a country that murders its poor, In: The Guardian, 20 юни 2017.
[26] McQuaid, Ronald. Youth unemployment produces multiple scarring effects, In: The London School of Economics and Political Science, http://blogs.lse.ac.uk/europpblog/2…, 18 февруари 2017.
[27] Филатова, Ирина и Сабине Кинкарц. Кто живет за чертой бедности в Германии, В: http://www.dw.com/ru, 28.07.2017.
[28] Баталов, Никита. За чертой бедности: как живет каждый шестой житель России, В: http://www.dw.com/ru, 09.07.2015.
[29] Цит. по Skidelsky, Robert. What’s Left of Marx, The New York Review of Books, N 18, 16 ноември 2000, с. 26.
[30] Гидънс, Антъни. Третият път, С., Прозорец, 1999, с. 11.
[31] Soros, George. The Crisis of Global Capitalism: Open Society Endangered. New York: BBS/Public Affairs, 1998, p. XXVII.
[32] Eagleton, Terry. Why Marx Was Right, Yale University Press, 2011.
[33] Jeffries, Stuart. Why Marxism is on the rise again, In: The Guardian, 4 юли 2012.
[34] Pantich, Leo. Thorougly Modern Marx, In: Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2009/09/30…, 30 септември 2009.
[35] Kenny, Charles. Marx is Back, In: Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2014/01/21…, 21 януари 2014.
[36] Haque, Umair. Was Marx Right?, In: Harvard Business Review, https://hbr.org/2011/09/was-marx-right, 7 септември 2011.
[37] Roubini, Nouriel. Karl Marx Was Right, In: Wall Street Journal, 8 декември 2012.
[38] Schuman, Michael. Marx’s Revenge: How Class Struggle Is Shaping the World, In: Time, 25 март 2013.
[39] Van Noorden, Richard. Who is the best scientist of them all? Online ranking compares h-index metrics across disciplines, In: Nature, 6 ноември 2013.
[40] Inman, Phillip. Economics lecturers accused of clinging to pre-crash fallacies, In: The Guardian, 10 ноември 2017.
[41] Gopal, Priyamvada. So what if the pope were a Marxist, In: The Guardian, 16 декември 2017.
[42] McElwee, Sean. Marx Was Right: Five Surprising Ways Karl Marx Predicted 2014, In: Rolling Stone, http://www.rollingstone.com/music/n…, 30 януари 2014.

Източник - Монд дипломатик - българска редакция