/Поглед.инфо/ При нас битката трябва да бъде за един друг съюз, много по-федерализиран и с ограничени външни влияния, казва известният философ.

- Проф. Проданов, бяхте един от основните участници в конференцията на тема "Ще се разпадне ли ЕС". Той не се ли е разпаднал вече?

- Има експерти, които твърдят, че той вече се е разпаднал особено след реакцията на ЕС на бежанската вълна и че споразуменията от Дъблин не сработиха. Но ние имаме и други подобни прецеденти. Немалко стратегии, приемани от ЕС, не действат, това е валидно и за всяка от отделните страни.

- България има приети 200 стратегии.

- Да, и повечето не действат. Ако това е критерий за държавност, държава като че ли няма, но формално има правителство, парламент, съдебна власт, президент, макар и все по-неефективни. Европейските институции приемат едни или други решения, те се реализират или не в различна степен, но ЕС продължава да съществува. Продължава да функционира, но с нарастваща неефективност.

- Кое е онова, което ускорява процеса на разпад на ЕС?

- Много фактори пораждат множество кризи. Говори се за финансова криза, мигрантска криза,  криза на ценностите, институционална криза, криза на либералната демокрация, системна криза. За мен ключово значение ще има приемането на  споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). Ако то стане факт, сегашната ситуация на неолиберализиран пазар, който обезсилва както държавите, така и европейските институции, рязко ще изостри всички кризи. И без ТТИП това е обяснението защо те се опитват да следват някакви цели, а те не се реализират. Излезлият изпод контрола на държавите глобализиран и финансилизиран пазар с офшорките, където капиталистите крият своите капитали, рязко изостри всички противоречия, доведе до скок на неравенствата, които и сега са проблем на ЕС. Те пък ще водят до конфликти, дестабилизация и всекидневни протести. Вижте през последните дни колко бурни са например протестите във Франция срещу неолиберализиралото се ляво правителство, което иска да премахне трудовите регулации, тъй като Франция не е конкурентоспособна при глобализирания пазар на работна сила.

- Ако всичко това ускори разпада на ЕС, кое пък е онова, което би го предотвратило?

- Две са възможните противодействащи сили. От една страна, това са големите европейски корпорации, интересът на капитала от големия европейски пазар. Това е много мощна сила. От друга страна, това са нагласите на гражданите в ЕС. Ако европейските граждани във всяка отделна страна бъдат попитани - как смятате, по-добре ли ще сте извън ЕС? - по-голямата част ще отговорят с "не". Тоест, ако трябва да избират между две злини, независимо че има тренд на умножаване на евроскептиците, засега повечето избират ЕС. Вероятно дори във Великобритания Брекзитът няма да се състои.

- Но много са силни и центробежните процеси, нали така?

- Така е, затова вероятността от разпад нараства. Това, което е неоспоримо, е, че имаме умножаване на количеството кризи. Имаме нарастваща неефективност на съществуващите институции. Нараства неравенството. Навлизаме в четвърта индустриална революция, която следващите 5-10 години с огромна скорост ще отнема  работни места, ще увеличава безработицата, а с това и социалните конфликти.
Но в обществения живот нищо не е предопределено. Всяка криза тласка общественото мнение и ЕС в някаква посока, кара го да приеме едни или други правила, да подобри функционирането си. Не радикално, но крачка по крачка - особено там, където са замесени гигантски интереси.

- Кризата с мигрантите също действа центробежно. Държавите започват да се сепарират и да се спасяват сами. Но кое е онова, което ще съхрани ЕС?

- Какво ще се получи, трудно може да се предвиди отсега. За мен ТТИП ще има решаваща роля. Аз не знам защо ПЕС подкрепи преговорите, не разбират ли, че това ще доведе до окончателната смърт именно на досегашните системни леви, които и без това са в криза, поради вписването им в системата на неолиберализиран капитализъм? Левите  минават днес през етап, подобен на този през 30-те години на ХХ век, когато противоречията рязко нарастват и Хитлер идва на власт. Тогава марксистите в Западна Европа започват да си поставят въпроса защо при изострянето на кризата на капитализма работническата класа подкрепи авторитарно-фашистки режими, а не подкрепи революцията. И при сегашната криза в Америка работниците подкрепят десния Тръмп, във Франция правят протести срещу лявото правителство и са зад дясната Марин льо Пен. ТТИП съвсем ще обезсили левите партии. Те загубиха работниците като социална група, сега ще загубят и средната класа, която подкрепяше социалдемократическите партии в условията на социална държава до 70-те години на ХХ век.

- Ако ТТИП се подпише, както иска Обама, до Нова година, значи процесите може да се ускорят неимоверно?

- В САЩ има алтернативни позиции. И Сандърс, и Тръмп са не само срещу ТТИП, но обещават да се откажат и от НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия), тъй като то удря пазара на работна ръка при тях. Обама бърза, защото зад ТТИП стоят големите американски корпорации, но по-важният мотив е геополитическият. САЩ искат да запазят голяма част от света под свой контрол, но ще успеят ли, е трудно да се прогнозира.

- За България кое е по-добре - в ЕС или извън него?

- В ЕС, но не при сегашния, а при този, в който има реална солидарност. Не при този с неолиберално преразпределение на ресурсите към едно малцинство от 1%, което притежава сега 27% от богатството в ЕС. Затова той трябва да бъде радикално променен по посока на федерализация и засилване на централизираното преразпределение, подпомагащо изоставащите региони и блокиращо нарастващите неравенства. За съжаление не виждам да се прави нещо в това отношение, включително и в поведението на българските партии. Концентрирани във вътрешните проблеми, те недооценяват борбата срещу ТТИП, от което ще спечели само глобалната олигархия и ще се засили неравенството.

За мен е непонятно защо една-единствена община в България, тази на Горна Малина, се присъедини към паневропейската инициатива за "зони, свободни от ТТИП". Би трябвало да се мобилизират да направят това навсякъде общините, където поне доминират левите партии. Иначе те окончателно ще изчезнат, пометени от глобализирания пазар, чиито противоречия, както виждаме, раждат сега главно консервативни, националистки и неофашистки реакции.

Сегашните социаллиберални лозунги на европейската левица няма да се реализират, ако се подпише ТТИП и ако тя не започне битка за един много по-федерализиран ЕС, без офшорки, преразпределящ много по-голям дял от БВП. В САЩ това, което се преразпределя чрез федералния бюджет през 2015 г., е 21% от БВП, а в ЕС е 1%. Няма как да не нарастват различията както между регионите, така и между социалните групи, ако се опитваш да реализираш социална политика чрез парцелирана в отделните държави фискална политика. Следствията по-скоро ще бъдат, че развитите западни държави ще искат да се отделят от бедните. Вижте как се разпадна Съветският съюз - започна се от балтийските републики, които бяха с най-висок БВП. Нарастващите социално-икономически дистанции между републиките в Югославия също са фактор за нейния разпад. Същото искат през последното десетилетие каталунците в Испания. В тази посока върви сега и ЕС.

- Звучи като виц, но не е, следният съвет към желаещите да станат членове на ЕС: да минат през България, да видят резултата и пак да си помислят.

- За съжаление ние попаднахме и в един период на турбулентност. След като влязохме през 2007 г., през 2008 г. започна кризата. Тя придоби глобални измерения, особено в последните една-две години със ставащото в Китай и не случайно аз говоря, че проблемът не е само в ЕС. Проблемът е глобален и може да бъде обяснен с цикъла на развитие на капитализма, с огромното неравенство, резултат на глобализирания свободен пазар, изчерпване на ресурсите на третата индустриална революция, с прехода от монополярен към мултиполярен свят и с опита на капитала да компенсира спадащата печалба чрез движение към четвърта индустриална революция.

Тук Европа изостава в сравнение със САЩ, за съжаление. Това, което Лисабонската стратегия предвиждаше за наука и иновации, не се реализира. Американците са водещи в новите технологии и те разчитат и на това да победят в геополитическата битка за запазване на американската глобална хегемония. Това е един от аргументите на Джордж Фридман и неговата агенция "Стратфор" да казват, че ЕС няма перспективи, за разлика от САЩ, имайки предвид и особеностите на по-малко зависимата от външни фактори американска икономика. Затова в тази ситуация Европа би могла да се спаси само чрез федерализация и ограничаване на външните въздействия върху нея, както и чрез нарастване на вътрешното потребление, чрез съответни преразпределителни процеси на общоевропейско равнище. Засега обаче това изглежда повече утопия, отколкото реална перспектива. Затова и апокалиптичните прогнози за бъдещето на ЕС стават все повече.

Светла Василева - Дума