/Поглед.инфо/ „Един призрак дебне европейските левоцентристки партии – написа през миналата година вестник „Гардиън“ – „призракът на ПАСОК“. На изборите през 2009 г. тази изглеждаща много мощна социалдемократическа партия спечели 43,9% от гласовете в Гърция. Само 6 години по-късно обаче катастрофира с нищожните 6,3% (1). Тогава това изглеждаше като локална ситуация заради икономическия фалит на страната.

Когато обаче и в Швеция – една от най-проспериращите страни в света, мечтата за милиони бедни емигранти – наблюдаваме социалдемократически упадък, това е показател за тенденция. Шведската социалдемократическа партия се разглежда като най-успешната партия в света. Печелила е всички избори от 30-те до 80-те години на миналия век с резултати между 44,6% и 46,2%. От 2006 г. насам обаче доверието в нея спада. На парламентарните избори тогава тя получи 35%, като загуби особено отчетливо подкрепа сред индустриалните работици и пенсионерите. В скорошните избори, проведени на символния за нас 9 септември 2018 г., социалдемократите в Швеция получиха 28,4%, като регистрираха най-ниския си резултат от 1908 г. насам.

Става дума за първата политическа сила в Швеция от 1917 г. насам, за партията, утвърдила необичайния успех на т. нар. „смесена икономика“, „функционален социализъм“ или „шведски модел на социализма“. Сега  тя постоянно губи избиратели и не може сама да направи правителство. Десният популизъм е във възход – дяснопопулистката партия „Шведски демократи“ увеличи подкрепата си от 12,9% през 2014 г. на 18% сега и стана третата партия в парламента, претендирайки за решаваща дума при формирането на правителство.

Ако трябва да търсим обяснение за тази тенденция, която влече социалдемократическите партии надолу, тя е в това, че от 90-те години насам социалдемокрацията прие глобалния пазар и базисните идеи на неолибералната политика. Нещо повече – на редица места, когато влязоха в управлението, социалдемократите отидоха към по-десни мерки, отколкото техните системни опоненти. Отказаха се от идеите за обществена собственост и регулация, от работническата класа като своя социална база, от някогашните идеи, свързани с Маркс и марксизма.

Така беше във Великобритания, където Лейбъристката партия тръгна по т.нар. „Трети път“, а лидерът ѝ Тони Блеър бе наречен „Тачър с панталони“. Такава тенденция се появи в Германия, където Социалдемократическата партия прие нова програма, т. нар. „Нов център“, и бе напусната от голяма група активисти, основали Лявата партия. Така беше и у нас, когато правителство със социалдемократическа партия намали данъчното облагане на корпорациите и богатите в размери, за каквито дори бащата и майката на неолибералната политика – Рейгън и Тачър, не биха посмели да мечтаят.

Сега обаче именно неолибералното статукво се пропуква и разпада. Началото бе поставено още през 2008 г., но процесът рязко се ускори с идването на Тръмп на власт в САЩ, с неговия протекционизъм и започнати търговски, валутни, технологически, икономически, хибридни, информационни войни и нова надпревара във въоръжаването. Когато капитализмът е в криза, както се видя след Първата световна война, социалдемокрацията дава път на десни, популистки, фашистки партии. През последното десетилетие наблюдаваме същата тенденция – на постепенна деградация, маргинализация и дори катастрофален разпад на социалдемократическите партии.

В Швеция от средата на 90-те години се засили ролята на свободния пазар, извършиха се съкращения на социални разходи и на реалното заплащане, нарасна неравенството. Данъците на най-богатите бяха свалени от 87% през 1979 г. на 57% през 2013 г. През 2012 г. средните доходи на най-високоплатената част от населението станаха 6,3 пъти по-високи от тези на най-ниско платените 10%.  Пет години преди това, през 2007 г., разликата бе 5,75 към 1, а през 90-те години бе приблизително 4 към 1.

В същото време през последните години в страната влязоха около 600 000 бежанци от Близкия изток, което породи конкуренция за жилища, работа, социални придобивки с по-бедната част от шведското общество. Засили се териториалното неравенство. В редица по-малки градове заплащането намаля, услугите се влошиха, а нахлулите емигранти предизвикаха възхода на „Шведски демократи“ с техния лозунг „Швеция за шведите“ (2).  В крайна сметка това доведе до срива на социалдемократите там.

В Швеция това стана със закъснение, защото мащабите на неолиберализацията бяха по-малки и се разгърнаха по-късно. Много по-бедствени се оказаха нейните последици в останалата част на Европа. Да вземем двете основни държави в ЕС, които даваха тласък на социалдемокрацията и бяха нейна основна опора, а сега стигнаха до най-ниското си равнище от Втората световна война насам.

Във Франция, от където произхожда изобщо понятието за лява партия и терминът „социалист“, за две десетилетия Социалистическата партия се срина от 23,5% в парламентарните избори през 1997 г. до 7,5 % през 2017 г. Накрая на мандата си като президент на Франция лидерът на ФСП Франсоа Оланд имаше одобрението на едва 4% от французите и неслучайно на президентските избори през 2017 г. неговият наследник Беноа Амон получи само 6,36%, а партията претърпя по същество катастрофален разпад.

В Германия, най-мощната държава в Европа, се зараждат основните идеи и се появяват главните идеолози на социалдемокрацията. Тя увлича след себе си огромно количество хора. Още в края на ХIХ век Германската социалдемократическа партия е най-голямата партия в света, но през последните десетилетия нейната членска маса силно намаля, а делът на гласоподавателите ѝ падна от 41% през 1998 г. на 21% през 2018 г. Тя продължава да губи доверие и според социологическите проучвания вече отстъпва по подкрепа на дяснопопулистката антисистемна „Алтернатива за Германия“.

В Дания за последните две десетилетия подкрепата за социалдемократите падна от 36 на 26%, в Холандия има катастрофален срив от 29 на 6%, в Португалия – от 50 на 34%, в Испания – от 35 на 23%, във Финландия – от 23 на 17%.(3)  В Австрия социалдемократите управляваха в продължение на много десетилетия след Втората световна война, а днес са в опозиция. В централноевропейски държави като Полша и Унгария социалдемократите вече са маргинализирани. В Италия социалдемократите на Матео Ренци претърпяха също историческо поражение и на власт дойдоха дяснопопулистки и евроскептични партии.

В България след 1989 г. БСП нямаше голям избор и за да получи признание и да оцелее, се социалдемократизира. Това обаче се случи точно във времето, когато западноевропейската социалдемокрация бе в кризисно състояние, от което реши да излезе, прегръщайки неолибералната глобализация чрез „Третия път“ на Блеър и „Новият център“ на Шрьодер. Този път се оказа път наникъде и постепенно доведе до ерозия социалдемокрацията в Европа като цяло. Затова и през 1994 г., когато все още  правеше първите си стъпки по пътя на социалдемократите, БСП дойде на власт с 43,50%. След това обаче тенденцията надолу подхвана и нея и на последните избори през 2017 г. тя получи подкрепата на 27,20 % от гласувалите българи.

Само Лейбъристката партия във Великобритания засега е изключение, в резултат на Брекзита и на това, че нейният лидер Джеръми Корбин никога не прие „Третия път“ на Тони Блеър и търси нови посоки на развитие на лявото. В останалите страни обаче тази тенденция липсва, а някогашните силни лидери ги няма. Начело са неизвестни имена. Милиони хора по света например някога знаеха името на лидера на ГСДП Вили Бранд. Колко са чували името на дамата, която днес стои начело на тази партия?

Липсват идеи как да се излезе от засилващата се системна криза. Неолиберализиралото се системно ляво-дясно пространство в различни европейски страни води до това, че избирателите на социалдемократическите партии се разбягват наляво или надясно, към антисистемни леви и десни партии. Този процес се ускорява. Ако не се промени, социалдемокрацията е обречена на окончателна маргинализация и изчезване.

Бележки
(1) Henley, Jon. 2017 and the curious demise of Europe’s centre-left, In: The Guardian, 29 Dec 2017.
(2) Roberts, Michael. Sweden in deadlock, https://thenextrecession.wordpress.com/2018/09/10/sweden-in-deadlock/, 10 September 2018.
(3) Taylor, Kyle. Swedish election highlights decline of center-left parties across Western Europe, In: Pew Research Center, http://www.pewresearch.org/fact-tank/2018/09/12/swedish-election-highlights-decline-of-center-left-parties-across-western-europe/, 12.09.2018.

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели