/Поглед.инфо/ През февруари 1989 г. Франсис Фукуяма, млад 36 годишен аналитик от известния американски мозъчен тръст „Ренд корпорейшън“, на който предстоеше да заеме нов пост на заместник директор по планиране на политиката в Държавния департамент на САЩ, изнесе лекция в Чикагския университет, посветена на промените в международните отношения в резултат на съветската перестройка и обявения от Горбачов „край на студената война“. Неговата лекция се хареса на Оуен Харис, редактор на известното  американско списание „Нешънъл интрист“ и той му предложи да я публикува. Тя излезе  като статия под заглавие „Краят на историята?” (1).

С тази статия и последвалата я три години по-късно едноименна книга един неизвестен автор се превърна не само в световна знаменитост, но и в своеобразен либерален гуру на новородените от перестройката „демократи“ в Източна Европа. Обясняваше че пътят, по който до тогава са вървели в техните страни към най-висшето състояние на човечеството – комунизма, е бил неправилен. Най-висшето състояние на човечеството вече е достигнато, това е либералната демокрация и капитализъм, въплътени в САЩ. Сега след като се е провалило очакваното от милиони хора на света алтернативно на тази либерална демокрация висше състояние,  тя няма вече конкуренти и всички ще се обърнат към нея, тъй като нищо по-добро не е измислено и повече не може да бъде измислено. Мечтите за най-добрия възможен свят са въплътени в САЩ, от което следваше, че  източноевропейците трябва бързо да се откажат от всичко предходно, да слушат и приемат каквото им кажат американците, за да блаженстват и бъдат щастливи, осенени от благодатта на това най-висше състояние на човечеството.

Статията на Фукуяма през следващите месеци бе преведена на голяма част от езиците в света и четена като своеобразен манифест на либералната демокрация и капитализма, заместил някогашния „Комунистически манифест“, отклонил Източна Европа в невярната историческа посока. Стотици милиони в Източна Европа изоставиха Маркс и комунизма и прегърнаха Фукуяма и „краят на историята“. Пееха щастливо „времето е наше“, нопоявилите се либерални идеолози обясняваха как досега сме се отклонили от магистралния път на световната история, но поемайки по него ще ни обсипят цялото либерално щастие и благоденствие, създадени от човечеството. Приеха в своите страни американските съветници от рода на Джефри Сакс, Ричард Ран и Роналд Ът, които да им обяснят как да отнемат създаденото и принадлежащо на техните народи национално богатство, да го раздадат на частни капиталисти и на основата на така нар. Вашингтонски консенсус да направят „нов цивилизационен избор“.

Не след дълго обаче се оказа, че нещата не били такива, каквито ги проповядваше Фукуяма и очакваха наивниците, пеещи щастливо „комунизмът си отива“. Самият Фукуяма си призна това през 2012 г.  в нова статия, озаглавена „Бъдещето на историята“, публикувана в списание „Форин Ъфеърс“ (2). Тя излезе 23 години след като той стана световна знаменитост с „Краят на историята“, чертаеща бъдещето на стотиците милиони хора от Източна Европа и СССР, затрупани от развалините на съветската перестройка. Оказа се, че историята няма край, а има бъдеще. В „Бъдещето на историята“ Фукуяма  откри, че висшето блаженство на „краят на историята“, въплътено в либералната демокрация, съвсем не е достигнато не само в останалия свят, но и в родната му Америка. Нещо повече, дори се усъмни дали е възможна либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ. После каза нещо немислимо за нашите леви и десни „демократи“, тръгнали през 1989 г. по пътя очертан от него. Заяви, че в САЩ президентът Обама и демократите обслужват 1 % най-богати, а републиканците са „купени от Уолстрийт“, неравенството е огромно и се зажалва, че ги няма левите да се разбунтуват (3).

Ако така е в Америка, то тогава „какво да кажем ние с гайдите“, както би реагирал Йордан Радичков. Ако слушаме либералния гуру Фукуяма и приемем, че в Америка едната партия обслужва 1 % най-богати, а другата е купена от финансовия капитал, то как ли ще е в една периферна, разрушена и разграбена държавица, тръгнала към „края на историята“, въплътен в Америка, каквато е България.

Песимизмът на Фукуяма се задълбочи  допълнително през следващите години. В своя статия във „Форин Ъфеърс“ от 2016 г. под заглавие „Американски политически упадък или обновление“ той написа: „През 1980-те години се водеше широка общонационална дискусия за възникването на афроамериканска подкласа (underclass), т.е. на маса безработни без квалификация и бедност, която се самовъзпроизвежда, доколкото това води до разбити семейства, неспособни да предадат на потомството социалните норми и поведение, необходими за конкуренцията на пазара на труда. Сега и бялата работническа класа по същество се намира в същото положение, в каквото бе и подкласата на чернокожите през онези години.”  След това либералът Фукуяма говори за нарастващите противоречия между работническата класа и капиталистите в САЩ, използвайки език и интерпретации, които не биха си позволили политиците от системните парламентарни партии у нас. Няма да го откриете дори във „Визия за България“, чиито автори изглеждат твърде либерални в сравнение с новия идеен образ на  Фукуяма. Той завършва своята статия в сп. „Форин Афеърс“, анализираща резултатите от изборите в САЩ с думите: „Мобилизацията на народните маси сама по себе си не е нито лоша, нито добра. Тя може да доведе до велики дела, както това бе в Ерата на прогресизма и в епохата на „Новия курс“ на Рузвелт, но също и до ужасно фиаско, както стана това в Европа през 1930-те години. Американската политическа система всъщност преживява рязък упадък и положението няма да се оправи, ако народният гняв не се съчетае с мъдро ръководство и добра политика“ (4).

През следващата година, в януарския брой от 2017 г. на американското списание „Проспект“ песимизмът на някогашния апологет на достигнатото най-висше състояние на човечеството, въплътено в САЩ, стигна нови висоти в нова статия, озаглавена със знаменателното заглавие „Америка: провалената държава“. От Америка, която е „краят на историята“ Фукуяма измина пътя до Америка, която е „провалената държава“.  В статията той говори, че либералната демокрация се тресе по шевовете си – нещо, за което нашенски либерални демократи, които правят черни списъци на критиците на либералната демокрация, веднага би трябвало да го сложат  начело в тези списъци като представител на „антидемократичната пропаганда“, а може да го обявят дори за „агент на Путин“ и да искат арестуването му.

Според Фукуяма епохата след Джордж Буш болезнено е показала границите на американската военна мощ в Ирак, а по времето на Обама Китай избута Америка от първото място като световна икономика по БВП по паритет на покупателната способност и през следващите години се готви да я надмине и във всички останали области. Светът скоро ще трябва да се справя с последствията от отстъплението на Америка. Според него „обвинението, че големите пари и мощните специални интереси корумпират Конгреса и пълнят джобовете на политическите „елити“ за сметка на обикновените граждани, е обединявало по време на изминалите избори за президент двама аутсайдъри от дясно и от ляво – Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, които са разгромили системното статукво. Той е съгласен с тях и смята, че това, което те са говорили е вярно. Описва „дисфункционалността на американската политическа система“, тясно свързана с крайната поляризация на американското общество, която за разлика от предходни периоди – времето на Рузвелт и Рейгън, когато са предходните две големи кризи – прави невъзможен двупартийния консенсус за излизане от днешната трета голяма криза. Тази дисфункционалност е много по-силна отколкото в европейските държави, тъй като американската конституционна система на лостове и баланси засилва поляризацията. Така по същество тя зацикля и не може да взема ефективни решения, което се вижда особено силно през последните години в затрудненията да се приеме държавния бюджет със съответните дефицити. Американската политическа система е в упадък, смята Фукуяма и говори за „овладяването на политическата власт от добре организирани групи по интереси, които насочват системата към удовлетворяването на тези интереси за сметка на интересите на обществото. Една упадаща система не може да поправи сама себе си, тъй като съответните интереси и начини на мислене възпрепятстват реформите.“ Има криза на представителството, която засилва възприятието за несправедливост, резултат на нарастващото неравенство, на концентрацията на богатството в 1 % от населението. И тук Фукуяма употребява едно подзаглавие, което политиците от водещите партии у нас не биха произнесли – „Неравенство и класово недоволство“, в което говори, че демократите са загубили „връзката си с бялата работническа класа“.

Изборът на Тръмп, според Фукуяма, е „едно от най-травматичните събития в американската история“. Това е последният стадий в глобалното движение към популистки национализъм – модел, чието значение започва да става застрашително ясно. Говори за това, че има „тревога, родена от упадъка на относителната мощ на нацията“ и че „не можем да изключим възможността за политически разпад, който може да бъде сравнен с колапса на комунизма преди едно поколение“, „отказ на САЩ изцяло от глобалното лидерство и разрушаване на либералния световен порядък“. „Тръмп – казва той – може да ускори установилата се тенденция на значително редуциране на американската роля в света.“ И още: „Имайки предвид упадъка на американските политически институции, аз не съм оптимист“ (5). Завършва като прогнозира движение на света надолу по-глобална спирала, напомняща за 1930-те години на ХХ век и възхода на фашизма.

Такива ми ти странни работи станаха за по-малко от 30 години. Обявилият някога окончателната победа на либералната демокрация днес е уплашен от вероятността за възход на фашизма. При това, за разлика от нашите либерали, които и днес продължават да ни обясняват как като „реформираме съдебната система“, разгромим „Путин“ и „лустрираме комунистите“,  светлото бъдеще на „края на историята“ на Фукуяма ще се реализира, самият Фукуяма не вярва в това, наблюдавайки накъде върви Америка.

(1) Fukuyama, Francis. The End of History? , In: The National Interest, No. 16, Summer 1989

(2) Fukuyama, Francis. The Future of History: Can Liberal Democracy Survive the Decline of the Middle Class?, In: Foreign Affairs, January/February 2012

(3) Fukuyama, Francis. Where is the Uprising from the Left?, In: Spiegel online, <http://www.spiegel.de/international/world/spiegel-interview-with-francis-fukuyama-where-is-the-uprising-from-the-left-a-812208.html>, February 01, 2015

(4) Fukuyama, Francis. American Political Decay or Renewal?, Foreign Affairs, № 4, July/August 2016

(5) Fukuyama, Francis. America: the failed state, In: Prospect, January 2017