/Поглед.инфо/ Предстоят избори във време на системна криза на неолибералния капитализъм, а с него и на системните леви и десни партии, които бързо се преустройват, за да могат да оцелеят. Пред тях стои отново въпросът „Какво да се прави“, както при кризите през 30-те и 70-те години на ХХ век, когато противоречията родиха фигури като Рузвелт, Хитлер, Рейгън, Тачър.

В стотици анализи вече се говори, че идването на Тръмп е край на досегашния световен порядък и капитализмът е все по-хаотичен и неопределен. Нарастват страховете, противоречията, поляризацията между социални групи. Неслучайно три основни партии на президентските избори у нас имаха генерал в кандидат-президентската двойка. И победи тази, в която генералът бе водещата фигура. В същото време нито един български политик в момента няма одобрението на 55 % от българите, както има Тодор Живков, според изследване на Алфа Рисърч през 2014 г.

В тези условия българската левица има шансове само, ако се възроди като постнеолиберална сила и избяга от опасността от превръщането в куп пенсионерски партии от възрастни хора. На парламентарните избори през 1994 г. БСП спечели над 2 млн. 250 000 гласа, през 2014 г. гласовете й се срутиха на 505 537, т.е. около четири пъти и половина пъти по-малко. Критиката срещу нея е, че не е достатъчно лява, но проблемът е, че наляво от нея с радикални идеи от всякакъв вид има поне десетина БКП-та и други леви партии, но те не получават подкрепа, за да влезат в парламента, т.е. нещата са по-сложни. Сложнотата в този период идваше от факта, че медиите са под контрола на сили, които не допускат по-радикално мислене и говорене, а и България бе вкарана в глобалната неолиберална система на капитализма, в която не можеш да изграждаш не само социализъм, но дори социална държава в една отделно взета страна, особено ако е малка и зависима. Десетки соросоидни НПО-та произвеждаха неолиберална идеологическа дрога, оглупяваща и затъпяваща милиони българи. А и ако се опитваш да провеждаш по-лява политика и да запазиш доколкото се може общонародната собственост, ще те свалят с цветна революция като Жан Виденов. Така бе досега, когато левицата загуби 1 млн. 700 000 гласа за две десетилетия. В момента обаче тече глобална промяна, свързана с невижданото неравенство, с рязко нарасналите противоречия на капитализма, които тресат неговата глобализирана неолиберална версия. Тресат я и в най-богатите и най-облагодетелствани държави като Великобритания и САЩ. Според някои вървим към нови версии на дигитален капитализъм, според други към съвсем нов тип посткапитализъм.

Какво ще стане в резултат на системната криза на капитализма няма достатъчно яснота. Но дали ще се тръгне в посока, която да ни доведе до един по-добър свят, зависи и от известния въпрос „има ли такава партия?“, която да направи това. Левите партии трябва да търсят нови, пътища, модели и стратегии за движение напред, подходящи за реалностите на ХХI век. Имат нужда от нов тип лидери, които да съответстват на новите реалности, които ще бъдат различни от това, което познаваме досега. Текат процеси на бърза промяна, сриващи досегашното неолиберално статукво, правещи бъдещето неопределено, но създаващи предпоставки за движение към постнеолиберален свят, в който успешно могат да влезат нов тип леви – постнеолиберални леви. Въпросът е доколко българските леви са готови за това. За изминалите повече от две десетилетия левицата в лицето на БСП загуби около 1 млн. 745 000 избиратели. В движението на ляво към един нов неолиберален свят тя сама трудно би могла да върне тези хора, напуснали през изминалите две десетилетия. Тепърва ще търси неговите очертания като се имат предвид и световните тенденции. Една отделна партия трудно ще се справи сама. Затова стратегията на повече от един блок на левицата, чрез което да търсят пътища и се борят за доверието да овладеят максимална част от загубено ляво пространство, има по-голяма вероятност да спечели. Ако бъдат искрени и радикални ще могат да привлекат различни групи избиратели и възпрат влизането им в капана на ГЕРБ, Марешки или друг десен популист. Да кажат най-после истината за експлоатацията ни чрез финансилизирания капитал и чрез свободния пазар, на който печелят по-силните и умират по-слабите, независимо дали става дума за търговски вериги, индустриално производство или човешки капитал. Резултатът от тази експлоатация е, че днес делът на бедните у нас е 11 пъти повече отколкото преди три десетилетия в края на социализма, а мащабите на неравенство за 10 години в ЕС скочиха.

Левицата има шансове за успех, ако заклейми яростно и отхвърли досегашните компрадорски политически върхушки на отиващия си неолиберален капитализъм. Ако намери начин да накаже тяхното лакейничество към външни сили, затрили ядрени централи, унищожили армия, разграбили индустрията, раздали енергийни мощности и какво ли не на чуждия капитал да извлича ресурси от страната. Спомнете си поведението на Борисов при подписването на СЕТА и ТТИП. Единственото му условие бе Канада и САЩ да махнат визите за българските граждани. Държа се като човек, когото обират, а той угоднически казва на обирджиите: „Ше ви дам портфейла, ако ми вземете и часовника. Ще се оставим на произвола на големите корпорации да извличат ресурси от нас, но вие отворете границите да могат повече български млади хора, лекари, медицински сестри да изтичат и да печелите така милиарди. И без това вече така сме я закъсали, че сме с най-голямата смъртност в Европа поради затриването на здравеопазването, вземете и останалите, нас и без това няма да ни има.“

Избори през 2017 г. в епохата на Тръмп и Брекзит може да се окажат нещо различно от избори във върховия етап на неолибералната епоха, въплътена от Обама, Барозу и Борисов през 2014 г. Социологическите изследвания още сега показват, че ГЕРБ и БСП са на кантар, което реално може да означава перспектива за лява победа. Тръмп размества пластовете на световната политика и най-пострадали от това ще бъдат досегашните подкронтролни неолиберални компрадорски елити в държави като България. Затова и те предсмъртно така са истерясали и скоростта, с която се сменят политически идентичности в момента е сходна с тази в края на 1989 г., когато купища мижитурки и нагаждачи при социализма се преродиха в ентнусиазирани „демократи“. Сега купища либерали, обслужващи международния капитал започват да се прераждат в загрижени за България и нейните интереси хора. Довчера всички се правеха на либерали, еврофили и демократи, сега стават възторжени популисти, предлагащи предизборно от пиле мляко само и само да излъжат за последно българския народ.

В глобален план е във възход една нова все повече постнеолиберална реалност, цикличен преход на капитализма, при който прогнозите се провалят и методите на демоскопските изследвания губят предходната си прогнозна сила. Факт е тенденцията на тръгване по нанадолнището на ГЕРБ. Загубиха катастрофално президентските избори. Неспособни са да изкарат и един цял мандат и стават символ на нестабилност. Левицата няма телевизионни канали като десницата и патриотите, но и в Америка на Тръмп основните медийни инструменти бяха в ръцете на неолибералите и глобалистите, а това не им помогна. Съществуват вече социалните медии, които са много по-трудно контролируеми от неолибералната десница и нейните външни господари.

Левицата има предимството, че може да покаже последните места, до които стигнахме в Европа при управлението на ГЕРБ – по корупция, свобода на медиите, международни оценки на учениците, иновативност, социално неравенство, смъртност, заболявания, демографско изчезване. Може да се бори срещу лобисткия закон за концесиите, да изкара досиетата на прехода, да затвори каналите за износ на национално богатство и иска компенсации за него.

България е страната с най-високо равнище на експлоатация в ЕС, както във вътрешен план, така и от гледна точка на извличане на човешки, финансови, материални ресурси към към капиталистическия център. Време е това да се говори на висок глас. Не е нормално либералът Франсис Фукуяма да говори за класовото разделение в американското общество и това, че Републиканската партия обслужва олигархията, а Обама – 1 % най-богати, а българските леви да ги е страх от думите „класа“, „експлоатация“, „неравенство“, „капитализъм“. Ако „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“ обясняват сегашните разпадни процеси на капитализма с нараснало неравенство и криза на капитализма, българската левица, мълчаща за това, ще си умре с отиващия си неолиберален свят, който я смачка и доведе до загубата на милиони разочаровани привърженици.

Коалиция на левицата и ГЕРБ би била смъртоносна прегръдка за нея. Ако левицата не успее да навлезе в своя постнеолиберален стадий и вместо да насочи атаките срещу противниците от дясно се задълбае във вътрешни конфликти, страната може да се окаже в десния капан на коалиция на ГЕРБ, Марешки, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Тогава тя ще трябва да се обедини и да гледа стратегически напред, бивайки яростна и радикализираща се опозиция.

Досегашното системно неолиберализирало се ляво, ала Тони Блеър е на смъртен одър. Перспективите на левицата са, ако успее да погледне стратегически към един постнеолиберален свят на четвъртата индустриална революция, изискващ нови политики, различни както от тези в периода на социалния капитализъм до 70-те години на ХХ век, така и от тези на неолибералния капитализъм през последните десетилетия. Ако направи това, както изглежда вероятно сега, като се наблюдават някои начални тенденции при БСП и АБВ, то те могат да предизвикат вълна, както при президентските избори и да успеят да направят мнозинство, заедно или с помощта на Патриотичния фронт. Могат да започнат да променят ужасяващото състояние на компрадорски, корумпиран, клиеталистки, убиващ българското общество капитализъм. Затова обаче трябва да бъдат пост-системни спрямо съществувалия през миналите 27 години глобален неолиберален капиталистически порядък. Трябва да бъдат радикални. Трябва да бъдат различни от всичко това, което наблюдаваме през последните почти три десетилетия. Тогава историята може да застане и на тяхна страна.

Труд