/Поглед.инфо/ През последните три десетилетия България се намираше в преходното състояние на разпад на една система и преход към друга. То бе характерно с изплуването като че ли от нищото към високите места в управлението на държавата на случайно попаднали агресивни и нарцистични фигури, които допълнително засилваха хаоса и разпадните процеси. Сега обаче това е тенденция в глобален план, особено характерна за ставащото в САЩ през последните години. Там неочаквано се появи и застана начело фигурата на Тръмп, която започна да тресе Америка и света като цяло. Затова и характеристиките й станаха предмет на анализ и оценка от политици и журналисти, както и на множество американски учени и знаменити интелектуалци от различни университети.
При това тезата за психическите отклонения на Тръмп стана популярна, както сред журналистите, така и сред политиците и академичната общност. „Аз мисля, че той е луд“ заяви сенаторът демократ Джак Рийд на своя колега Сюзан Колинс от републиканците, който отговори „Аз съм разтревожен“ в разговор помежду им, без да забележат, че микрофонът в залата е включен и това се чува от останалите.
Добре известният и у нас американски икономист Джефри Сакс написа наскоро в сайта „Прожект синдикейт“ статия под заглавие „Психопатологията на Тръмп се влошава“ и обърна внимание на такива нейни характеристики като параноя, липса на емпатия и садизъм, които го правят опасен за света.
Така мислят обаче и специалистите в областта на психиатрията. Според психиатъра Стив Бекер Тръмп е „злокачествен нарцис“, характеризиращ се с манипулативност, патологични лъжи, безсърдечност, липса на емпатия, мания за величие, импулсивност, повърхностност. Той демонстрира типичната за психопатичната менталност характеристика на човек, за когото липсват правила, граници, ограничения. А когато психопатите искат нещо – независимо дали да набият някого, или пари, власт, забавление, контрол, отмъщение, сексуално удовлетворение и каквото друго се сетите, те действат все едно, че то от само себе си им се полага и им принадлежи.
През 2017 г. на конференция в Йейлския университет група американски психиатри отправи предупреждение, че Тръмп не е просто силно изявен нарцис, какъвто безспорно е, а има „опасна психическа болест“, неговото състояние е „параноидно и налудничаво“. Няколко десетки психиатри даже създадоха организацията „Длъжни сме да предупредим“, която отправи предупреждение, че Тръмп е психологически неспособен да бъде президент. Банди Ли от катедрата по психиатрия в Йейлски университет заяви: „Както отбелязаха редица известни психиатри, [психичното здраве на Тръмп] е като слон в стъкларски магазин. Мисля, че обществеността наистина започва да разбира и говори широко за това сега.“
Затова и 35 американски психиатри написаха писмо до „Ню Йорк Таймс“, в което предупредиха, че Тръмп страда от „сериозна емоционална нестабилност“ и поради това е „неспособен да бъде сигурен като президент“. Започна подписка по отстраняването му, събрала десетки хиляди подписи.
Няма друг президент в историята на Америка, а и няма друг ръководител на страна, за която да са излизали толкова много книги, които оспорват психичното му състояние и го характеризират с думи като „непостоянен“, „непредвидим“, „нестабилен“, „разпасан“, „имащ температура“, „психически болен“.
Ето само три от тях, в които можем да видим три паралелни гледни точки за лудостта на Тръмп и Америка: едната е, че Тръмп е луд; другата – че Тръмп просто е проявление на лудостта, в която е изпаднало днес американското общество; третата – че лудостта е съпътствала цялата история на Америка.
Първата книга е „Опасното състояние на Доналд Тръмп: 27 психиатри и експерти по психично здраве оценяват президента“ (Изд. Thomas Dunne Books, 2017, 360 с.). Авторите на този труд анализират психологичния профил на Тръмп и откриват в него симптомите на нарцистично личностно разстройство, социопатия и други болести. В предговора към книгата Джудит Херман от Харвард Медикал скул и Банди Ли от Йейл скул ъв медисин – две водещи в САЩ медицински университетски структури, пишат: „Колективно с нашите съавтори ние предупреждаваме, че на никого, който е така психично нестабилен като господин Тръмп не би трябвало да се поверяват жизеноважните правомощия на президентството“. Вътре в книгата проф. Филип Зимбардо, станал знаменит с така нар. „затворнически експеримент“ в Станфордския университет, и Розмари Суорд казват, че в стремежа си да си вдига самочувствието Тръмп е склонен да живее с настоящето, без да се съобразява с последствията и рисковете. Демонстрира „нарцистично личностно разстройство, което включва убедеността, че е по-добър от другите, преувеличавайки своите достижения и очаквайки непрекъсната похвала. Комбинирайте хедонизъм, нарцисизъм и тормоза към другите и ще получите „импулсивен, незрял, некомпетентен човек, който ако има положението на пълна власт лесно се превръща в тиранин“, твърдят те.
Другата книга е на Алън Франсез, професор по психиатрия, ръководител на катедрата по психиатрия в Дюк юнивърсити и главен редактор на две основни психиатрични списания в САЩ. Озаглавена е „Залезът на американския здрав разум: Психиатричен анализ на епохата на Тръмп“ (Изд. Уюлям Мороу, 2017, 326 с.). Алън Франсез твърди, че психически болен е не просто Тръмп, а американското общество. „Говоренето, че Тръмп е луд, ни дава възможност да избегнем сблъсъка с лудостта на нашето общество“, пише той. „Ние не можем да очакваме, че можем да променим Тръмп, но трябва да работим за премахването на социалните заблуди, които го създадоха“.
Третата книга, която е бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и е номинирана за най-добра книга на годината от в. „Сан Франциско Хроникъл“, е на известния писател Курт Андерсън. Озаглавена е „Земя на фантазиите: Как Америка полудя, една 500-годишна история“ (Изд. Рандом Хауз, 2017, 462 с.). В нея той казва: „Хората са склонни да разглеждат значимостта на Тръмп – значимостта на такива неща като постистината и алтернативните факти – като необяснимо и ново американско явление на психическа лудост“, пише той. “Всъщност, това което става, е само екстраполация и проявление на нагласи и инстинкти, които са правили Америка различна през цялата нейна история.”
Известно е, че във времената на криза и разпад, когато рухват очевидности и всичко изглежда възможно, на преден план в процеса на обществени промени излизат непропорционално голям брой хора с психологически характеристики, които в нормални времена ги правят маргинални – с тежки психопатии и характеропатии, с неадекватно его, с различни отклонения. Това се видя и у нас добре през последните десетилетия. По време на делегитимацията и разрушаването на социализма и прехода към капитализма видяхме не един и двама души, напълно неизвестни преди това, с техните характеропатии и психопатии, особено такива с тежки комплекси, с които трябва да прикрият довчерашното си поведение на нагаждане към предходната система, демонстриращи такава агресия и разрушителност, които биха могли да бъде разбрани само чрез психоанализата на Фройд и от добри психиатри.
Поведението на този тип персони, излизащи на преден план в кризисни времена, е добре анализирано в книгата „Властта на малкия човек“ на известния български социален психолог Дончо Градев. Знаменити психолози като Вилхелм Райх на тази основа анализират масовата психика при възхода на фашизма и излизането в публичното пространство на морални и интелектуални нищожества, започващи да играят водеща роля. Немалко психолози анализират как тежката криза на германското общество в началото на 1930-те години прави възможен възхода на социопат и характеропат като Хитлер.
Във всеки случай през последните десетилетия този тип персони бяха водещи и характеризиращи главно станалото в Източна Европа в резултат на разпадналия се социализъм. Според известния български психиатър проф. Вихра Миланова 20 % от българите се нуждаят от психиатрична помощ. Колко от тях станаха политици през последните почти три десетилетия никой не знае. Като се има предвид броят на маргиналите, агресивните, истеричните, крещящите, параноичните, нарцистичните фигури в партиите, пленарната зала на Народното събрание, а и в различни институции, в политиката вероятно са повече от средното за страната, както обикновено става в периоди, когато се разпада предходната система и рухват очевидностите, в които живеем, навсякъде по света.
В зависимост от това доколко нарцисизмът, характеропатията, психопатията характеризираше редица от новопоявилите се политически фигури и доколко тя се проявяваше и в масовата психика, можем да открием и различия в размерите на разрушителността на така нар. „преход“. У нас тази разрушителност е по-голяма, отколкото в редица други източноевропейски страни. Очевидно сме имали достойни по нарцистичните и характеропатични характеристики предшественици на Тръмп. Сега този синдром тресе Америка, а с нея и света като цяло. И тепърва ще ги тресе.
