/Поглед.инфо/ НДК има символен характер на изострящата се война за пренаписане на историята

В държава с компрадорска политическа върхушка всичко е възможно. Управляващите губят легитимност – и у нас, и в други страни. Общата нагласа е, че тези отгоре се чудят как да ни грабят. Социалното неравенство се увеличава с невероятна скорост.

- Проф. Проданов, страстите около подпалването на крана, който трябваше да демонтира паметника „1300 години България“, се нажежиха до червено. Политологът Огнян Минчев определи случилото се като „ляв радикализъм“, други говорят за обикновен вандализъм, трети, като журналистът Петър Волгин, приветстват акта. Вие как бихте го коментирали?

- Ако погледнете и коментарите за протестите, и безредиците в Хамбург по време на срещата на Г-20, ще видите, че се дават същия тип оценки. Едни говорят за ляв радикализъм, други – за вандализъм. Това е типично за такива ситуации. Различното и специфичното при нас е, че ние сме страната в Европа с най-малко ляв радикализъм. Има само отделни симптоми за ляв радикализъм.
Ако вземем за пример две страни от Западните Балкани - Словения и Хърватия, ще открием забележителни имена на леви радикали. Словения е мястото, където е роден един от най-известните днес радикални леви мислители – Славой Жижек (б.а. - 68-годишен, професор по философия в Университета в Любляна и гостуващ професор в няколко европейски и американски университета). Или да погледнем към Хърватия – на протестите в Хамбург имаше голяма група хървати. Там протестираха и философи като Сречко Хорват (б. а. - 33-годишен, философ, публицист и политически активист, наричан „един от най-вълнуващите гласове на своето поколение). Хорват написа великолепна статия в „Гардиън“ за преживяното в Хамбург.
У нас такива хора няма, не знам да е имало група българи на антиглобалистките протести в Хамбург. Един Петър Волгин е казал нещо във Фейсбук и избухна антикомунистическа истерия. Обявиха го за какъв ли не, включително и за анархо-комунист. Спокойно! (Смее се). У нас не е имало и няма да има анархо-комунизъм. В Германия имаше, но тук няма. У нас левицата и левите са смачкани и от дясно истерично ги характеризират като какви ли не.

Случилото се все пак е симптом за нещо по-голямо. В същата нощ, когато бе подпален този кран, изгоряха и две коли – също частна собственост. Споменавам този факт, защото истерия отдясно по повод изгорелия кран съдържа и този елемент „как може да се посяга на частна собственост“. За двете коли обаче няма истерия.

- Как си обяснявате различния подход?

- Паметникът има символен характер и е част . Тя се води вече 27 години, но сега наблюдаваме нова вълна - пренаписване на историята на социализма, при това финансирана от външни структури. Това е обвързано със стремежа да се смачкат русофилите, част от които изпитват носталгия по съветските времена.
Но има друго: наблюдаваме развитие на всякакъв тип насилствени реакции, независимо под каква шапка ще ги сложим. Всеки ден половината от новините на основните блокове са за насилие на индивидуално или колективно равнище.  

- Избухването на множеството локални протести или случаи на насилие не са нещо ново, но видимо зачестиха. Защо? Протести в Асеновград, бита лекарка в Шейнова, всекидневни саморазправи по пътищата и т. н.

- Явлението не е само българско. Ние сме част от една глобална вълна. В съвременния свят чрез комуникациите свят ставащото в един регион се пренася и в друг. Има процеси, за които не бива да си затваряме очите. Те са свързани с липсата на легитимност на тези, които ни управляват – и у нас, и в други страни. Управляващите масово са възприемани като мошеници, престъпници, корумпирани, като хора, преследващи своя личен интерес. Общата нагласа е, че тези отгоре се чудят как да ни грабят. Тази нагласа, забележете, не е идеологически локализирана. Нашата крайна десница крещи колко сме корумпирани и как трябва да направим реформа в съдебната система. Но и вляво говорят за корупция и паралелна държава. Така, както в Америка говорят за Дълбока държава.

Дефиницията на държава в модерните политически теории е институция, която притежава монопол върху легитимната употреба на  насилие на определена територия. В момента наблюдаваме, че нашата (и не само нашата) държава губи своята легитимност за употребата на принуда. Ако доверието към американския Конгрес или към нашето Народното събрание е 8-10%, те нямат оправдание за законите, които създават и очакват да се спазват. Масовата нагласа е, че тези закони за резултат на лобистки и лични интереси, че уреждат свои хора, че траят от ден до пладне, че никой не ги спазва. Така се губи доверие към легитимната употреба на принуда за тяхното спазване и спонтанното насилие е един от изразите на това.

Но има още един, вече базисен проблем - проблемът за нарастващото неравенство и нарастваща експлоатация, за която  нашите политици не смеят да говорят. От 70-те години на XX век насам навсякъде в света относителният дял на труда в новосъздадения БВП намалява за сметка на дела на капитала. Паралелно падат и доходите. Капиталът получава все по-голяма част от новосъздадения доход. Проблемът е, че никога в историята неравенството, а с това и възможните конфликти и противоречия не са нараствали с такава невероятна скорост. Всяка година през януари Оксфордският мозъчен тръст Oxfam предлага своите доклади за неравенството в света пред Икономическия форум в Давос. Преди три години ни казваха, че 85 души имат толкова, колкото половината от по-бедната част от световното население. Миналата година станаха 62-ма, в началото на 2017-а ни съобщиха, че вече осем души имат толкова богатство, колкото 3,2 милиарда души на планетата. От януари досега мина половин година и в западния печат излизат нови данни и анализи, според които вече само петима имат толкова, колкото половината човечество! Догодина вероятно ще остане един човек, богат колкото половината човечество. Това означава експоненциално нарастване на всякакви противоречия и конфликти.

- Споменахте и понятието „нарастваща експлоатация“, която в България сякаш е табу. Никой не говори за това, за да не го обвинят в „марксизъм“ или „комунизъм“. Вие защо смятате, че експлоатацията е налице и нараства?

- Има един Доклад на международната конфедерация на профсъюзите, който се нарича „Глобален индекс на правата“. За 2017-а този индекс ранжира 139 държави от едно до пет по 97 международно признати индикатори. Подзаглавието на този доклад гласи: „Насилието и репресиите над работниците в света са във възход.“ Броят на страните, където работниците търпят заплахи и физическо насилие, е нараснал с 10% само за една година. Според доклада корпоративните интереси са поставени над интересите на работниците в 60% от изследваните държави. Има огромно количество данни, които засягат не само страните от Третия свят, но и държави в Европа.
Ще ви дам още един пример, който доказва нарастването на крайните форми на експлоатация. От 5-6 години започна да излиза „Глобален индекс на робството“. Пак го прави мозъчен тръст, който дава данни за хората, които изпълняват принудителен труд под различни форми. Според този индекс през 2013-а съвременните роби са били 29,6 милиона души. През 2016-а те са вече 45,8 милиона. Та това е повече, отколкото през античността. Разбира се, демографски човечеството е много по-многобройно днес, но като абсолютна цифра днес има повече роби отколкото във всеки друг етап в историята на човечеството. При това само за последните три години броят им нараства с близо 16 милиона души. Неолибералният капитализъм ускорено създава в гигантски мащаби явления, характерни за робовладелския стадий от развитието на човечеството.

- Кои са събитията, които доказват наличието на тази тенденция и в България? Потъпканите права на миньорите, които стачкуваха?

- Не само. Как да си обясним насилието сред ромите и реакциите в регионите, където те живеят?

- Как? Престъпността сред ромите ли е причината?

- Не! През 1988 г. относителният дял на бедните в България е 2%. Сега е 11 пъти повече. Тази увеличена маса бедни е разпределена неравномерно сред различните етнически групи. Ако вземем ромското население, 80% от него е в това състояние. При това – то се самовъзпроизвежда.
През 2013-а президентът Барак Обама посвети една своя реч пред Конгреса на класовото разделение. Нещо, което български политик няма да произнесе в Народното събрание. Екипът на Обама беше събрал достатъчно данни, за да подготви словото. Обама тогава направи сравнение между развитието на децата сред 20-те процента бедни и 20-те проценти богати. Показа, че  неврофизиологическото и конгнитивно развитие на детето се извършва през първите седем години, а влияние оказват всички фактори: в какви условия расте, как ще бъде хранено, как ще му се говори. Обама цитира данни, че по-бедното дете, докато навърши 3 годишна възраст, когато е най-интензивният и решаващ период на неврофизиологическо и когнитивно развитие, чува 30 милиона по-малко думи от роденото в заможно семейство. В най-интензивния период за формиране на детето, бедното дете не създава качествата, които се формират у богатото. Знае и разбира много по-малко думи, интелектуално неговото развитие става много по-бавно, не се формират важни когнитивни характеристики. То изглежда по-тъпо, трудно развищо се, неспособно да усвоява нови знания. Когато тръгне на училище, неизбежно изостава и лесно отпада изобщо.

- Същото важи и за нашите ромски деца. Те изостават още в най-ранна възраст и не могат да наваксат пропуснатото в училище. Сега обаче се роди идеята насила да ги водим на училище. Дали това ще реши проблемите?

- Едва ли. Ромските деца съвсем естествено отпадат от училище. Социално-икономическото неравенство съвпада с интелектуалното и здравното. У нас не правим изследвания, както в САЩ. Но проф. Вихра Миланова, нашият национален координатор по психиатрия, сподели в едно интервю, че 20% от българите се нуждаят от психиатрична помощ. Това са данни за цялото население, без да се отчита разпределението им според различни индикатори. Има американски изследвания, според които, от 20-те проценти най-бедни половината се нуждаят от психиатрична помощ поради несигурност, бедност, отчаяние, безнадеждност. Стресът и лошото психично здраве пораждат безпричинното насилие. В САЩ правят изследвания също на корелациите между социалното неравенство и расовата дистанция. Независимо от всички либерални приказки за мултикултурализъм и расово равенство, от 70-те години насам така наречената расова дистанция в САЩ  нараства.

- Виждате ли подобна тенденция и в България?

- Разбира се. В началото на 90-те години правих изследване на т. нар. етнически дистанции у нас по скалата на Богардус. Според данните за тези дистанции през последните години те са вече около два пъти по-големи отколкото при социализма. Либералните празнословия и пари за така нареченото ромско включване са пълен провал, защото социално-икономическата дистанция мжду роми и българи е много по-голяма днес отколкото преди 27 години. Това ражда всички останали дистанции и конфликти. Десницата вие срещу Волгин или хвърля либерални клишета във връзка със събитията в Асеновград. Но се прави на две и половина, когато стане дума за някои „уникални“ постижения на прехода към капитализъм. Като ликвидационните съвети на Филип Димитров, например. В световната история няма друг такъв случай на ликвидация на селско стопанство! 80% от циганите работеха там. Изведнъж останаха без работа. Е, като са останали без работа какво да правят? Ще правят гета около големите градове, ще събират боклуци, ще лъжат и крадат. В същото време десните искат с либерални лиготии, като да сменим думата циганин с думата ром, да интегрират малцинствата. Това е смехория, либерална идеологическа пушилка.

- Може ли съпротивата и протестният потенциал да се разпространят като зараза? Да очакваме ли верижна реакция след палежа на крана? Другояче казано – днес крана, утре имотите на някой олигарх или наказателните "паяци" на общините?

- Възможно е. Обществото е в своеобразна точка на кипене. Отново подчертавам, че това е глобална тенденция. Преди няколко месеца проф. Тимоти Снайдър от Йелския университет издаде книгата: „За тиранията: 20 урока от ХХ век“. Говорим за знаменит учен и водещ университет. В тази книга проф. Снайдър твърди, че остава може би година, за да се спаси демокрацията. Той развива идеята, че вероятно Тръмп ще създаде своя версия на запалването на Райхстага от Хитлер, за да засили своята власт, обявявайки военно положение, както направи Ердоган в Турция. Същото твърди и една от звездните интелектуалки на нашето време Наоми Клайн. Нейната книга „Шоковата доктрина“ е преведена на български. Ако тези забележителни учени смятат, че това ще стане в САЩ – световният хегемон, определял съдбата на света през последните десетилетия, то в такава периферна и зависима държавица като нашата всичко става възможно. Държава с едно от най-големите неравенства в ЕС, с най-мащабното унищожаване на индустриален, човешки, интелектуален, социален капитал за толкова кратък период в българската история, с разбити здравеопазване, образование и структури на сигурност, с армия по-малка и по-немощна отколкото след Ньойския договор. В такава държава, с доминираща компрадорска, морално и интелектуално примитивна политическа върхушка, наистина всичко е възможно.

Интервюто взе Таня Джоева

Епицентър