/Поглед.инфо/ В света днес съществуват около 10 милиона неправителствени организации, занимаващи се с различни дейности, като финансирането на огромната част от тях идва от правителствата, големите корпорации или представители на 1 % най-богати олигарси, които по този начин си създават позитивен имидж и успяват да въздействат по различни начини върху политиката на една или друга страна. Неолибералната глобализация глобализира и немалка част от тези организации, превръщайки ги в глобални мрежи за налагане на определен тип политики. Затова и огромна част от тях се превърнаха в инструмент на една или друга държава за глобално въздействие. Глобалните геополитически сили използваха най-активно възможностите да налагат своята „мека сила“ и политика върху един или друг регион чрез така нар. граждански организации. Така например Саудитска Арабия финансира ислямски структури от целия свят. По подобен начин турският Дианет е инструмент за неоосманистка политика чрез финансиране на ислямски общности на Балканите, в Европа, в Централна Азия, включително и в България.

Известно е, че през последните три десетилетия САЩ превърнаха финансирането на НПО-та в десетки държави в света в основен инструмент на своята външна политика за налагане на американска идеологическа, политическа, икономическа хегемония и неолиберален капитализъм, представян като най-висшето състояние на човечеството. Те играеха водеща роля за налагане на така нар. „мека сила“ на САЩ, въздействие върху целеви политически и икономически групи, както и върху цялото общество и политика в една или друга държава. Обвързани помежду си и с различни медии, политически партии и лидери в мощни мрежи, те бяха един от най-важните инструменти за налагане на неолиберална идеологическа хегемония на САЩ и в Източна Европа. Редица от тях бяха активни участници в цветните революции в различни страни в света. По думите на помощник държавния секретар Виктория Нюланд за тази цел в Украйна са раздадени по този начин около 5 милиарда долара. В България оценките за получените чрез американски институции, фондации от рода на соросовата „Отворено общество“ или под друга форма средства за различни НПО-та са около 2 милиарда долара. Само Сорос финансира огромно количество организации в над 100  страни в света с цел насочване и промяна на тяхната политика в определена посока, а в Източна Европа те изиграха водеща роля в налагането на идеологическа хегемония, подпомогнала процеса на преход към периферен компрадорски капитализъм.

В самите САЩ могат да се създават и финансират отвън неправителствени организации, но по американското законодателство те  се регистрират официално не как да е, а като „чужди агенти“, което се оправдава с аргумента, че американската публика трябва да знае, че съответният източник на информация не е американски и преднамерено е създаден да влияе върху американското обществено мнение и политика. В голямата част от света обаче правителствата не действат реципрочно на САЩ и не регистрират финансираните от външни сили организации като „чужди агенти“. В България дори при финансирането на религиозни организации държавата бе притискана да не контролира идващите за тях пари от външни сили и за разлика от САЩ е минимизирала своя суверенитет.

С кризата обаче на американската глобална хегемония, със започналата мултиполярна битка и с антиглобалистката и националистична вълна в различни страни в света финансираните отвън неправителствени организации започнаха да се подлагат на различни форми на контрол като „чужди агенти“ или директно да се прогонват от страните. В една или друга форма те са ограничавани не само в Унгария на Орбан, но и в Русия, Израел и редица други страни. Връщането на националния суверенитет се търси и в ограничаване на опитите за налагане отвън на политика с помощта на финансиране на различни неправителствени организации. Парадоксалното е, че Сорос и неговата организация са прогонени не само от Унгария, страната, в която е роден и израсъл, но и от Израел, държавата с която етнически е свързан той.

Още по-парадоксалното обаче е, че в САЩ, които подкрепят хиляди НПО-та из целия свят като инструмент на своята политика, се разгръща страхова истерия от едно единствена китайска организация – Института „Конфуций“, занимаващ се с културни програми и обучение на китайски език. Те самите имат стотици най-различни под всякакви имена организации по света, но са уплашени от една китайска културна организация, която не прави цветни революции, не се занимава с политическа пропаганда, не се меси в политиката на държавата, а разпространява китайската култура и език, сътрудничейки си с университетите и академичните общности в различни страни.

Страхът от китайците бе демонстриран от най-високо място. През октомври 2018 г. вицепрезидентът Майк Пенс се зажалва, че Китайската комунистическа партия харчела милиарди за пропаганда в САЩ и в други страни и това бе представено за много страшно и опасно.

Неговите жалби веднага бяха подети от влиятелното списание „Форин полиси“, което заби тревога със статия под заглавие „САЩ не правят нужното, за да се борят с китайското влияние“. От нея излиза, че не САЩ се месят със стотици организации в различни страни в света, а Китай с Института „Конфуций“ се меси във вътрешните работи на САЩ, влияейки върху тяхната политика и обществено мнение (1).

След това „Вашингтон пост“, един от няколкото водещи вестника в Америка, излезе с паническата редакционна статия „Заплашителният план на Китай да проникне и да повлияе на САЩ”. В нея той заби тревога как Китай се опитва да „проникне и повлияе“ върху китайската общност в Америка, китайските студенти в американските университети, организациите на гражданското общество, университетите, тинк танковете, медиите и бизнеса (2).

Това даде сигнал на американските институции и те почнаха да действат по отношение на китайския институт „Конфуций“ по не по-малко категоричен начин от действията на Орбан по отношение на Сорос – директно, затваряйки вратата пред него. При това, за разлика от руснаците, които ползвайки американския модел, просто регистрираха финансираните отвън неправителствени организации като „чужди агенти“, американците направо започнаха да ги прогонват от страната, уплашени че ще повлияят и променят американското обществено мнение по един или друг въпрос. Поне десет американски университета вече затвориха Институтите „Конфуций“ към тях и финансираните от тях китайски езикови курсове и културни програми сред студентите (3). Вълната на закриване върви и скоро всички ще изчезнат.

През последните три десетилетия, точно по времето, когато финансираните от Сорос структури обясняваха как навлизаме в едно „отворено общество“, за разлика от онова, предишното, което било „тоталитарно“ и „затворено“,  в света бяха изградени „нетоталитарно“ повече стени по границите между държавите, отколкото са били градени за всеки друг 30 годишен период в историята на човечеството. В САЩ Тръмп ще строи стена не само по границите с Мексико, а и пред финансирана отвън организация на неговия основен конкурент за световна хегемония Китай. Ще спира не само емигрантите, но и „меката сила“ чрез финансирани от външни сили организации.

Така студената война на САЩ с Китай, освен в търговската и технологичната сфера, във военната надпревара, се пренесе и в културната и гражданската сфера. Една китайска организация, работеща с университетите, не с партии, правителства и медии, както стотиците финансирани от САЩ, Сорос и различни американски корпорации и фондации НПО-та, поражда страх и истерия. Китай се превърна в световна сила и страхът от него тресе американците. На страха очите са големи и битката тепърва ще се изостря в един свят, в който така нар. глобално гражданско общество, обслужващо неолибералната глобализация и монополярната власт на САЩ се разпада и тепърва ще се разпада.  Ако САЩ задават тона на това, което ще става в тази сфера, то тенденцията изглежда ясна. Ако те гонят паническа една финансирани отвън организация, то можем да очакваме, че този процес на деглобализация по отношение на така нар. гражданско общество тепърва ще се разгръща. На все повече места  по света „соросоид“ ще бъде мръсна дума, финансираните отвън организации ще бъдат обявявани по американски модел за „чужди агенти“, влияещи върху суверенитета и вътрешните процеси, а след това пак по най-новия американски модел, приложен към Института „Конфуций“, вероятно и окончателно прогонвани.

(1)  Mahnken, Thomas G. The United States Is Not Doing Enough to Fight Chinese Influence, In: Foreign Policy, https://foreignpolicy.com/2018/10/19/the-united-states-is-not-doing-enough-to-fight-chinese-influence/, October 19, 2018

(2)  China’s ominous plan to ‘penetrate and sway’ the United States, The Washington Post, November 28, 2018

(3) Brazys, Samuel and Alexander Dukalskis. Why U.S. universities are shutting down China-funded Confucius Institutes, In: Washington Post, January 11, 2019

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели