/Поглед.инфо/ Президентските изявления след оставката на правителството дадоха началото на предизборната кампания. Тя ще се води чрез конструиране на противоположни образи на състоянието на България. В образите, генерирани от Бойко Борисов, неговото управление, от което бе свален с народни протести и самозапалвания, е било време, когато „всичко цъфтеше”, а народът е бил щастлив пред безкрайните магистрали. И обратно, образът на последвалото управление с мандат на БСП е рисуван апокалиптично като разпад с истерични призиви към МВФ да донесе 5-6 млрд., след което той самият ще дойде на бял кон и ще ни спаси. Всъщност пропагандна стратегия на Борисов още при изборите през 2009 г. беше да раздува балона на „тежкото състояние”, в което е заварил държавата и за „най-страшната икономическа криза, в която се намира светът”. Така ще бъде и сега.

В интерпретациите на БСП образите на света изглеждат по противоположния начин. Станишев говореше как България 3.5 години е живяла при „диктатурата на Борисов”, как за да спре ГЕРБ е принуден да направи правителство, въпреки трудните баланси в Народното събрание, и как след това народът се е „освободила от страха”. Управлението на ГЕРБ време на „мачкане на бизнеса” и обедняване на българския народ. Напротив, при Орешарски имаме „нормализиране и стабилизиране на страната след управлението на ГЕРБ”, изпълнени са 90 % от обещанията, бизнесът е получил „глътка въздух”, започнало е намаляване на безработицата, направени са важни социални стъпки. И по време на предизборната кампания БСП ще настоява, че подкрепяното от нея правителство в основни линии се е справило добре, оставя страната в сравнително добро финансово състояние и проблемите са резултат преди всичко на саботажа и наследството на ГЕРБ, които ако дойдат отново на власт, окончателно ще ни завлекат в пропастта.

Стои въпросът какво ще бъде мястото на президента в това предизборно конструиране на черно-бели образи на страната. Още преди повече от година Плевнелиев обяви, че е снел доверието от досегашното правителство, а след това точките на противопоставяните им бяха твърде много. Очевидно е, че очилата, през които Плевнелиев вижда България са в цветовата гама на ГЕРБ, а не на БСП. Това не може да не даде отражение върху действията му сега, когато има възможност за засилване на правомощията си чрез назначаване на свое правителство, от хора, от които може да изисква конкретно изпълнение на определени свои приоритети.

Неговата политическа оптика пролича от четирите задачи, които той формулира за следващите 20 дни от съществуването на Народното събрание.

Първо. Иска актуализация на бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, а също и на държавния бюджет. Но приоритетът на президента всъщност е искане на ГЕРБ, а не на БСП, която е готова само на актуализиране на бюджета на Здравно-осигурителната каса, но не и на държавния бюджет, подчертавайки че събираемостта на приходите върви в рамките на нормалното в сравнение с други години. Именно по този въпрос се очерта новата конфигурация на политическите сили, тъй като това предложение ще мине благодарение на ДПС, макар и не във версията на Бойко Борисов, който говореше за „дупки в бюджета” и увеличаване на дефицита на 7 %.

Второ. Според президента „необходимо е парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита.”. Възниква въпросът защо парламентът трябва да взема такива решения? Служебният кабинет няма такива правомощия, но очевидно това има отново предизборно пропаганден смисъл и съставът на служебното правителство и вероятно на министъра на финансите в него ще бъде такъв, че говоренето му ще бъде в тон на предизборната стратегия на Борисов за апокалиптично описание на финансовото състояние на държавата - негова пропагандна стратегема в спечелването на изборите.

Трето. Постави въпроса за състоянието на БНБ и смяната на Иван Искров и неговият заместник, за което призовава и Бойко Борисов. Борисов дори направи своето предложение за Калин Христов като нов гуверньор, веднага оспорено от БСП, която съзнавайки че няма да стигнат до единна кандидатура, поиска това да се отложи за следващия парламент.

Четвърто. Призивите на Плевнелиев за „отваряне на досиетата” на КТБ, видяно чрез аналогии с „отваряне на досиетата на ДС” и „подменения преход” очевидно са проявление на антикомунистически оправдания за катастрофичните следствия от реставрацията на капитализма в България с език и интерпретации, които са по-конспиративни и радикално десни отколкото говоренето на ГЕРБ. С тях президентът дава пропагандно рамо на Реформаторския блок, тъй като това е стилистиката на политическите сили в него. Но либералните идеологически илюзии, че можело да се построи някакъв справедлив „незадкулисен” капитализъм чрез „неподменен преход” надали може да заблудят нормално мислещият човек. Фалцетите на русофобско говорене на президента също са по-близки до Реформаторския блок отколкото до ГЕРБ. Така Плевнелиев бабува за бъдеща коалиция.

БСП отхвърли всички тези президентски приоритети, подчертавайки че задача на служебното правителство конституционно е да подготви следващите избори и нищо повече. Фразите на Мерджанов за „нашия по-голям брат ДПС” и на Борисов, че „ДПС се държи по-отговорно от БСП”, паралелно със съвместното решение на ДПС и ГЕРБ по изпълнение на първата точка от исканията на президента, очертаха новата конфигурация на политическите сили. Предстои да видим дали това, което Мая Манолова нарече „сговорът на ДПС, ГЕРБ и президента”, ще се затвърди чрез решения на Народното събрание и по другите предложения на Плевнелиев.

Сигурно и служебното правителство ще е подбрано така, че да вижда света през очите по-скоро на Борисов и подготвяна от президента бъдеща конфигурация на политическите сили, а не на Мерджанов, т.е. да бъде байпас към преструктуриране на политическото пространство и управление на десницата.

Труд