Преди десетина дни имах курс от лекции пред студенти в софийски колеж и забелязах, че докато говоря, в очите на студентите има празнота на хора, до които не достига смисъла на това, което казвам. Попипах полу на шега: “Знаете ли кога България се е освободила от турско робство?” Замълчаха притеснено. “А знаете ли през кой век?”, продължих аз. “Мисля че, ХІV век”, отговори един от тях притеснено. После се сетих как преди година изпитвах студентите от специалност “Защита на национална сигурност” на наш университет и петима от тях навсякъде в писмените си текстове бяха объркали названието на собствената си специалност и написали “сигорност”. Това изглежда ужасяващо неграмотно, нали! Не всички студенти са такива, но тези в последните години се увеличават, а знаещите кога се е освободила България все по-ускорено заминават извън България. Нарастващо число от оставащите нямат нужда от своите професори за техни лица, нямат нужда от интелигентни лица. На тях най-много им приляга Стоичков.

Такава е ситуацията, искаме или не искаме. Протестиращите днес непрекъснато говорят, че искат “нови лица”, които да ги представят. И ето, днешните студенти намериха истинското си “лице” – това на Стоичков. Не на университетски професор, не на академик, не на знаменит писател, художник и изобщо интелектуалец, а на Стоичков. В предишни десетилетия, по времето на социализма се поставяше задачата за интелектуализация на цялото общество. В условията на периферен и катастрофален български капитализъм обаче протече обратния процес на взривна деинтелектуализация на обществото. Затова и най-висшата управленска сфера се превърна в място на развихряне на прословутите “калинки”. В едно мутризирано и деинтелектуализирано общество да си научен работник, значи да си презрян и низвергнат “феодален старец”, но ако демонстрираш мускули и тичаш по футболното игрище, привличаш избиратели. Този процес направи адекватна политическата стилистика на Борисов, Цветанов и сие. Щом закърня образът на вкарващия голове от името на “Бистришките тигри” и на ГЕРБ Борисов, се появи типажът на Стоичков. И той, известен с ритането на топка, станал знаменит с възможностите на своята физика, а не с възвишен дух и интелект. Той стана “ЛИЦЕТО”.

За това са виновни, разбира се, не само студентите, но и интелектуалците, които неслучайно ги няма по днешните български протести. Големите революционни вълнения по света винаги са имали свои участници сред значимите имена от интелигенцията. През 1968 г. лицето на протестиращите студенти в Западна Европа и САЩ беше знаменитият представител на Франкфуртската школа Херберт Маркузе, а неговата книга “Едноизмерният човек” бе библия на протестиращите. По време на възхода на движението “Окупирай Уолстрийт” във Вашингтон пред протестиращите излизаха като “лица”, които произнасяха речи и насочваха мисленето в съответни посоки, знаменити интелектуалци като Славой Жижек, Джоузеф Стиглиц, Ноам Чомски. Протестите у нас през 1989 г. също бяха предвождани от интелектуалци. Сега тях ги няма и когато се опитат да се месят, позорно са изтиквани встрани. И това не е случайно.

Известно е, че десетилетия след Френската революция се спори за причините, поради които очакванията на нейните активни участници не се сбъдват и знаменити имена като Токвил, Сен-Симон, Конт хвърлят вината на интелектуалците-метафизици, които подготвят революцията с откъснати, абстрактни и нереалистични идеи. Нещо такова се случи и при нас. Ставащото около 10 ноември гръмко бе обявено за “великото време на интелигенцията”, но тази интелигенция беше не по-малко спекулативна и нереалистична. С крясъците за “цялата истина” и “демокрация” тя активно произвеждаше идеологически фалшивото съзнание, прикрило реалния преход към крадлив и корумпиран капитализъм. Един хуманитарен интелигент възторжено боботеше, че “днес е един велик ден за българската демокрация”, докато ликвидираха селското стопанство. Друг стана дори президент и измисли лозунга “времето е наше”, който хиляди пееха възторжено, но пеещите така и останаха с пръст в устата и тая история с “нашето време” се оказа фалшива идеологема. Трети хукнаха да “разграждат системата” и така я “разградиха”, че от държавата не остана нищо, освен една корумпирана обвивка. Четвърти мъдруваха как ставаме “отворено общество” и дори парички взеха покрай “Отворено общество”, а резултатът бе такова “отваряне” на страната, че през нейните граници изтекоха милиарди към офшорки и де що има умно и интелигентно, бе прибрано без пари от Западна Европа и САЩ. А простите и неинтелигентните не ги искат, затварят границите на “отвореното” си общество за тях, крещят “Вземете си ги обратно”. Дайте ни талантите си, вземете си ромите.

Можем да кажем, че нашите метафизици-интелектуалци срутиха социализма, но сами бяха затрупани под развалините му. Морално фалираха като авторитети, материално бяха декласирани и потопени в недоимъка или мъчейки се да се пласират край поредния силен на деня, за да се наредят и те на останките от политическата трапеза. Фалираха като морални авторитети и като си мисля за тях, все се сещам за знаменитата Вазова фраза, за това как завършва историята с неговия хъш Македонски. И ми се иска да го перефразирам: “Бедни ми, бедни български интелектуалци, защото не умряхте през 1989 или поне през 1990 г.?!”

Като имаме предвид характера на днешните протести, можем да прогнозираме какво ще стане на изборите след два месеца. Протестите през 1989-1990 г. бяха протести на създадената от социализма средната класа – хора, които ползваха безплатно здравеопазване и образование, имаха жилища, евтина почивка, работа, бяха нахранени, надвили на основни потребности, но искаха повече и най-вече свободно да говорят каквото пожелаят. Протестите днес са на декласираните и пауперизираните, загубилите работа или работещи от време на време, отчаяните, останалите без хляб, затънали в дългове, с отнети или заложени жилища, нямащи възможност да си купят лекарства или платят сметките. Сред тях няма интелектуалци, те не биха избрали Жельо Желев, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн и кой да е от някогашните или днешни интелектуалци за свое лице. Гладният, озверелият, декласиралият човек не се храни с идеи. За него подходящ е Стоичков. Той още във времето на Древния Рим се е хранил с хляб и зрелища. Близо четири години Борисов и компания му осигуряваха зрелища, но не и хляб. И когато съвсем озверя от глад и несигурност, ги свали с камъни. Но остава гладен, готов на всичко за хляба. Сега, за изборите, ще му подхвърлят хляба, за да купят гласа му. Съществуват всички обективни предпоставки това да бъдат най-купените избори в нашата история. А след това отново ще почнат да му предлагат зрелища.