/Поглед.инфо/ С обичайната сикатегоричност Бойко Борисов се обърна към Реформаторския блок и „тези толкова симпатични хора от „Протестна мрежа”, заявявайки, че ако ГЕРБ няма 121 гласа ще върне мандата и няма да прави коалиция с тях. Щ има пак служебно правителство. Така разигра три сценария – всеки с печалба за него:

Сценарий № 1- Сплашване и апокалипсис: Ако не гласувате за мене, жална ви майка – „тежък свредел на нестабилност” и „глад”. Избори до дупка и става страшно. Насочен е към създаване на катастрофични очаквания, при което избирателите, паникьосани от тази перспектива, да гласуват за него, за да се спасят. Така се надява да получи допълнително гласове от десни и колебаещи се избиратели. С този сценарий гони повече от 121 гласа. Ако в 2009 г. градеше имидж с обещания, че като дойде на власт, ще иска възмездие, ще бъде ОТМЪСТИТЕЛЯТ, сега иска да дойде на власт, създавайки паника. Надява се, че българите и без това са отчаяни и уплашени, според последните социологически изследвания около три четвърти песимистично смятат, че нещата „вървят към по-лошо”, поради което и очакването за апокалипсис допълнително ще накара уплашените хора да посегнат към бюлетината на СПАСИТЕЛЯТ.

Сценарий № 2-Изнудване: Насочен е към Реформаторския блок и е застраховка, ако получи по-малко от 121 гласа. Тогава „реформаторите” ще бъдат изнудвани да приемат условията на Борисов, обвинявани, че не спират вероятността българинът да умре от „глад”. Няма да бъде трудно в краен случай да отцепи части от „блока” им, за да направи правителство.

Сценарий № 3 – Избори до дупка и управление чрез „Б отбора”: Дълго управление чрез служебното правителство.

Вярно е, че Борисов непрекъснато сменя тактиката, но хипотезата „избори до дупка” и подчинени на президента служебни правителства не е невъзможна. Нищо, че по конституция сме парламентарна република.

В публичното пространство вече се говори, че това не е служебно правителство, на президента като обединител на нацията, а на политически ясно заемащият нишата в крайно дясно човек - обединител на десницата, създал симбиоза от гербери, протестъри и реформатори, споени помежду си чрез общата им соросоидна биография на много от тях.

Проблемът, който не дооценява Плевнелиев, е, че между тези три съставки преди изборите не е възможно мирно съжителство, а се води жестока битка за овладяване в дясното пространство. Борисов е най-талантливият и с големи успехи в тази борба. Той ту любвеобилно им предлага коалиция, която да ги удуши в прегръдките, ту им нанася някое кроше, от което да стане ясно, че без него са за никъде. Хватки от каратето, при които побеждаваш противника, както със заблуждаващи движения, така и с по-голяма ловкост и сила, както направи с РЗС, ДСБ, СДС, Атака. Маневрите на Борисов чрез движения в едната и другата посока – днес обещания за коалиция, утре отказ от коалиция с Реформаторския блок са насочени към разбиването му като нехомогенно образование, предотвратяване изграждането му като единна сила и евентуално привличане на част от него при влизането му Народното събрание на своя страна.

Какво ще стане, ако „реформаторите” не се хванат на въдицата му? Ще има отново служебно правителство и формално многомесечно президентско управление чрез него. Конституцията не възпрепятства това. Служебни правителства има в много други страни - от Австралия и Нова Зеландия, през Индия,, Пакистан и Бангладеш, до Полша и Дания. Създаването им се свързва със ситуации на криза и на липса доверие в парламентарната система и необходимостта от преходен период, който да създаде предпоставки за ново доверие с инструментите на демокрацията.

Как е при нас? Това е четвъртото поредно служебно правителство на България (след тези на Любен Беров, Стефан Софиянски и Марин Райков), но се различава от другите по това, (1) че се появява във време на много силно изчерпване на доверието към политиката, политиците и институциите у нас; (2) назначено е от президент, който още от самото начало на кабинета „Орешарски” обяви, че снема доверието си към него, участва активно в политическите противопоставяния и затова и не се възприема като създател на партийно неутрално служебно правителство; (3) възложени са му огромни задачи, издаващи амбиции на президента, които са извън конституционните му правомощия.

То има огромен проблем: недоверието към него е по-високо, отколкото може би към всяко друго служебно правителство досега. Натоварено е с образа на герберско-реформаторска-протестърска коалиция, от която и гербери, и реформатори, и протестъри отчаяно се опитват да се разграничат, сочейки с пръст всеки от другите. И колкото по-дълго стои, толкова повече ще се срива доверието към него. Удвояването на срока на престоя му няма да доведе до печалба на ГЕРБ, нито на реформаторите и протестърите, защото засиленият негативен образ ще се пренася върху тях, съответно и върху резултатите им от последвалите избори.

„Избори до дупка” ще засили допълнително кризата на неолибералната демокрация у нас. Ще засили търсенето на изход от нея в две посоки. Първата е преходът към нелиберална демокрация и от парламентарна към президентски република, в която някой ясно да носи отговорност и стабилизира разпадналите се институции. Девет от всеки 10 българи, според последното изследване на „Галъп” от август 2014 г., искат „здрава ръка” и само 3 % са против.

Втората посока е засилване на възможностите на пряката демокрация вътре в партиите и в обществото по посока на увеличаване на референдумите, допитванията, преките избори в партиите, обратната връзка с избирателите, правомощията им при подбора на кандидати за народни представители и лидери на партиите, прозрачността при вземането на всяко решение. Всъщност референдумната демокрация исторически неведнъж се е съчетавала със „здравата ръка”. Проблемната ситуация сега е, че народът иска „здрава ръка”, но не открива човека, на когото би могъл да даде доверието си за това. Категорично това не е сегашният президент, ползващ се с по-ниско доверие от всички досегашни президенти по време на мандата им. С редица свои прояви той се придържа към много по-радикални позиции дори от политическата сила, която го е излъчила. Русофобството му е много по-силно от това на Борисов, който се опитва да балансира, а и се споделя от една малка част от не повече от една четвърт от българите. Още по-малко обаче този човек може да бъде и Бойко Борисов, към който доверие показват само 27 % от анкетираните от „Галъп” българи, а недоверие 62 %. При такова огромно недоверие, което при поне една четвърт е свързано с огромна ненавист и омраза, той няма шансове за дълго просъществуване начело на бъдещо правителство. Затова и сценарият „избори до дупка” може да изиграе много лоша шега на неговия сценарист.

Труд