/Поглед.инфо/ Български технологии на властта

Партиите използват различни политически технологии за завоюване и задържане на властта - разделяй и владей; задушаваща прегръдка; крачка напред – две назад; обещавай всичко, което очаква да чуе избирателят; отклони вниманието от важните и неудобни проблеми към някакъв скандал; клиенталистко обвързване на основната част от партийния елит, и т.н..

Две са обаче най-използваните технологии на властта при българската либерална демокрация – “образ на врага” и “коалиция”.

1. Политическата технология “образ на врага”

Жан-Пол Сартр има едно великолепно есе за евреите, което започва с думите “Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени”. Българският преход към капитализъм е едно постоянно измисляне на евреи. По време на перестройката Горбачов обяви, че слага край на “образа на врага”, въплътен в капиталистическия Запад. Капиталистическият Запад у нас обаче нахлу като практика на либерална демокрация, която функционира именно чрез “образа на врага”. Жестока ирония: перестроечната утопия искаше изобщо да се откажем от “образа на врага” като останка от “комунизма”, а капитализмът с неговата демокрация, в които ни вкара тя, функционират на основата именно на непрекъснато генериране на “образи на врага”.

Обединяваш около себе си повече хора на основата на ефективно използване на образа на врага и прехвърляне на отговорността към него, Търсиш непрекъснато изкупителни жертви и обещаваш наказания на “виновните” като вземеш властта Ползва се от всички партии, но безспорно големият талант е Бойко Борисов, специалист по намиране на необходимия грешник при всяка ситуация, създал така мощна политическа сила. Тежката криза и отчаяно положение на големи маси от българите са подходяща хранителна среда за тази политическа технология. Тя успешно работи в краткосрочен план, обединява голяма група от хора около тебе чрез страха и омразата от съответния противник. Недостатъкът и е, че води до разпад на доверие и ожесточено противопоставяне.

Сега успешно тази технология се използва от Бареков и жъне проценти в социологическите изследвания. Връща я бумерангово към ГЕРБ и обявява, че на другия ден след като вземел властта, щял да арестува Борисов. Нищо че има независима съдебна власт и такова нещо може да си позволи само африкански диктатор. Пред озверелите за мъст от нищетата на прехода маси обаче това добре работи. Правиш имидж на народен отмъстител срещу неправдите, персонализирани в съответния враг.

Останките от старата десница, скупчени в така нар. “Реформаторски блок”, отчаяно се мъчат да задържат антикомунистически десни избиратели, говорейки от сутрин до вечер за това, че за всичко и до 1989 и след 1989 г. са виновни страшните “червени боклуци”, “комунисти”, “ченгета” и СССР, който днес им се привиждат в образа на Путин. Скубят си косите защо не били “забранявали” и “проливали кръв”, за да се избавят от този страшен враг, който им бил попречил да си направят обещавания рай на така нар. “демокрация”. А всъщност прославяният рай на “демокрацията” беше само политическа и идеологическа фасада, която трябваше да прикрие озъбеното лице на реставрацията на един ужасяващ по своята разрушителност периферен капитализъм.

На ДПС дюшеш му дойдоха нападателите на джамията в Пловдив. То също добре си живее с образа на врага, въплътен в “Атака” и другите националистки партии. Обратното е не по-малко валидно.

БСП и АБВ пък се надцакват за това кой е по-голям противник на ГЕРБ и кой в никакъв случай няма да се съюзи с него, за разлика от подозираната в противното друга страна.

Чрез образа на врага най-лесно можеш да създадеш и закрепиш твърд електорат, уплашен от враговете в противниковата страна. За тази цел е важно да владееш повече медии и компании, с които да поддържаш залпове от негативна пропаганда, да създаваш черен пиар срещу противниците си. Тежката криза и отчаяно положение на големи маси от българите са подходяща хранителна среда за тази политическа технология. Тя успешно работи в краткосрочен план, обединява голяма група от хора около тебе чрез страха и омразата от съответния противник. Но това е силно конфликтна технология, разделяща и противопоставяща обществото, води до разпад на доверие и ожесточено противопоставяне. Стимулирането на ненавист работи в кризисна ситуация, но има деструктивни следствия и за обществото, за водене на рационална политика. Вижда се особено очевидно от катастрофалните резултати от управлението на ГЕРБ. Вместо политическо пространство с нормални леви и десни партии имаме нахъсвани и мразещи се една друга тълпи, обединени чрез образа на общия враг.

2. Политическата технология “коалиция”

Втора технология е тип “коалиции”, с които да влезеш във властта и да използваш възможностите й. У нас те се градят най-често на твърде паянтови конструкции, въпреки че съществуват сериозни теории и модели на коалициитеи по света се опират на тях.

Можем да говорим за три равнища на парламентарна коалиция:

  • Осигуряваща формално количествено мнозинство в парламента.

  • Договоряща разпределение на кадрите на различни равнища.

  • Договоряща подробно описани политики в стотици страници

Тройната коалиция се градеше главно на първите две равнища. При нея имахме успешно икономическо развитие, но тя бе катастрофална за доверието към БСП и НДСВ като основен печеливш се оказа ДПС.

При сегашната коалиция всяко от трите равнища не е в ред. На първото непрекъснато се трепери за кворума и всеки десет минути се броят депутатите, за да се убедят, че го имат. Второто и третото по същество липсват. Вярно е, че двете партии подкрепят програмата на правителството на «Орешарски», но така и не е ясно на основата на какво споразумение помежду им става това.

Поради това се създава усещането за задкулисност и нечисти сделки. Образува се дори партия с название «Кой», експлоатираща това усещане. При липсата на ясни правила всяко назначение се превръща в скандал. Никой не може да каже къде са границите на компромиса за отделните партии.

Затова се получава като в известното стихотворение «Орел, рак и щука», а събитията в парламента напоследък ни насочват към поуката от него: «Несговорна дружина, не могат си почина». Събрали са се «златен пръст», «балансьор» и «необходим грешник».

В такива ситуации важно е умението да печелиш от коалицията и да оставиш друг да носи негативите от нея.По принцип малкия партньор има по-голяма тежест, но обективно носи по-малко отговорност и по-големият винаги е в губеща позиция за следващите избори. Показателно е, че големият губещ доверие от историята с Пеевски е БСП, а не ДПС, където той е депутат вече в два парламента.

Сложността на ситуацията в момента е, че за пръв път имаме опозиция, чиято главна роля е да не влиза в парламента, или когато влезе, основното й оръжие е да крещи «оставка». Имаме формално неучастваща в подкрепата на правителството сила, но със «златен пръст», с който може да го катурне по всяко време. Имаме и две партии, които програмно са несъвместими – ДПС е дясна в социалноикономическия смесъл партия, докато БСП претендира да е лява.

Правителството е формално стабилно, но конструкцията под него е паянтова и може да рухне от вихъра на европейските избори. В настъпващата предизборна обстановка нараства значението на конфронтацията, разграничението, размахването на образа на врага и това се видя добре от изпълнението на бившия говорител на главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов в парламента и последвалата от това реакция. Конструкцията «орел,рак и щука» изглежда все по-нестабилна. Още повече, че в цяла Европа са във възход популистки и националистически партии.

Възниква въпросът какво да се прави, ако изборите за европейски парламент дестабилизират и срутят тази коалиция?

По всички изследвания никой не би имал мнозинство в едно бъдещо народно събрание.При пропорционална избирателна система с нисък избирателен праг България е обречена на калиция. Дори в Германия, независимо че имаме по-висок избирателен праг от 5 % и смесена избирателна система, която създава по-стабилна партийна конфигурация, са принудени да правят големи коалиции. Само че там ГСДП, поучена от губещата позиция пред избирателите в други подобни случаи, смени правилата на влизане в «голяма коалиция» с основния си политически противник в края на миналата година. Предприе два основни хода за създаване на коалиция от типа «добри сметки, добри приятели», а не «орел, рак и щука», както у нас

Първият бе спрямо коалиционния партньор. Трябваше да предотврати изнудване и обвинения, че върши неща, които ги няма в предизборната й програма или че управлява задкулисно и ситуативно. Затова предварително сключи много подробно коалиционно споразумение от 185 страници. В неговата подготовка участваха 300 души в 16 тематични групи. Така се осъществи максимална прозрачност във вземането на решения и подкрепа на партиите от техните избиратели. Иначе те са гласували, а се е получило нещо съвсем друго и те щяха да се чувстват измамени.

Вторият ход бе насочен към собствените избиратели чрез форми на пряка демокрация. Най-напред бе свикан партиен конгрес, на който ГСДП получи мандат да започне коалиционни преговори. Едновременно бе взето решение и за втората стъпка за получаване на подкрепа на готовото вече споразумение чрез референдум Всичките 474 820 члена на партията трябваше да дадат одобрение на коалицията и условията за нея. Ако мнозинството бе гласувало против, коалиция нямаше да има. Повече от три четвърти от гласувалите партийни членове подкрепиха коалицията. Към това се добави и фактът, чевариантът «голяма коалиция» според социологическите изследвания имаше подкрепата и от мнозинството немски граждани. Така подкрепата бе получена на две равнища – от мнозинството от гражданите и от мнозинството от собствените партийни членове.

Такива ходове са успешно противодействие на опасността от разочарование на членската маса, от усещане, че ръководителите на партията правят каквото си искат, без да искат подкрепа от нея. Това е способ да се минимизира разочарованието и отдръпването на избиратели, които се чувстват безсилна електорална маса, от която нищо не зависи – нещо, което предизвиква намаляване на членската маса и на твърдите ядра на партиите навсякъде в Европа. Затова и неслучайно днес те се ориентират към различни форми на пряка демокрация, чрез които да дадат възможност на партийните членове да участват във вземането на решения.

Българските партии много обичат да говорят за «европейски ценности». Дано да се научат по-скоро да правят «европейски», а не нашенски коалиции.

Преса