Всичко може да е боклук. Предмет, книга, вино, човек, мисъл....Има химически, космически, домашен, индустриален....Има материален и виртуален. Също нравствен, словесен и всякакъв.

Солидни производители и разпространители на някои видове са медиите. Чрез тях пропагандата и рекламата могат да затрупат един народ с нечистотии така, че да не се очисти с поколения. Смятат ТВ боклука за виртуален, а той е в състояние да вмирише цяла държава. Една телевизия може да произведе повече боклук от милионен град. Една натрапена конвенция може да отрови милиарди. Материалният боклук пада и се събира, интелектуалният хвърчи и се разнася.

Последният може да се размножава и възпроизвежда. Затова и не свършва. Дори рециклиран, той продължава да мърси. Някои боклуци се самоунищожават. Други са с период на полуразпадане половин поколение.

Обикновено боклукът при боклук отива. Но и чистото го привлича. Щом види, че е някъде е почистено, той бърза да се набута. В къщи, на улицата, сред нравите, в душата.

Борбата с боклука напомня мъките на Сизиф. Легендата не казва дали е дотътрил камъка до върха или е рухнал с него в подножието. Вероятно затова всеки решава сам за себе си - да го премахва или да затъне в него.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели