Водещ: Увеличаване на корупцията и неефективност на предприеманите през годините мерки, отчита доклад на Центъра за изследване на демокрацията, представен днес на форума „Завладяване на държавата, противодействие на административната и политическата корупция“. Според доклада нивата на административната и политическата корупция тръгват нагоре след 2011-а, като пикът е през 2014-а г. Как може да се противодейства на корупцията у нас? Къде се коренят причините и липсва ли ефективност в работата по проблема досега? Наш събеседник по темата е Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“. Г-н Василев, на форума, който се проведе днес в столицата, президентът Росен Плевнелиев заяви, че е недопустимо народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Какъв е вашият коментар? Отнася ли се корупцията до народопсихологията, или е въпрос на работата на институциите ни?

Васил Василев: Естествено, че не е въпрос на народопсилогията и българският народ винаги е имал в кръвта си борбата срещу корупцията. Голямата корупция започна преди двайсет и няколко години и обстоятелството, че това е 12-ият форум, показва, че през тези две десетилетия, през които е имало десетки конференции, стратегии, реформи, планове имаше, съвети, комисии, горещи телефони, съвещания, указания, решения, в резултат на всичкото това корупцията само се увеличава и разраства. Това показва какъв е ефектът от действията на правителствата през тези двайсетина години. Разбира се, беше споменато, че върхът е политическата корупция, но е безумие е да смятаме, че политик, който развъжда корупция, ще полага усилия да я унищожи. Все едно някой да сади едно дърво, да го полива, да го прекопава, да го огражда, да го пази от конкуренцията и щом започне да дава плодове, да го отсече и да го хвърли за подпалки. Тук има една българска поговорка, която е много градивна- „Крадецът вика „Дръжте крадеца“. И в това отношение тя точно се прилага към всичките тези опити за борба с корупцията, които не дават никакъв резултат. Разбира се, втората общественоопасна корупция е съдебната. И повсеместното мнение е, че съдебната система е толкова дълбоко корумпирана, непоправимо корумпирана, поражда съвсем логично мнението, че справедливостта в България е химера и „Темида е с отворени и с лакоми очи“. Тук е връзката, ако говорим за народопсихологията. Да, народът страда и народопсихологията започва да свиква с корупцията и едва ли не хората започват да приемат, че това е елемент неизбежен, елемент на прогреса. Това е големият проблем, съдебната корупция е коренът на злото, оттам тръгва провала на всички опити за борба с корупцията. Един корумпиран съдия например нанася на обществото много по-тежки морални травми от един корумпиран министър. Ако помним, съдебната система провали редица реални разкрития на корупционни схеми. Показа безнадеждността на борбата с тях. Това е големият упрек, който се отправя към съдебната система, защото тя кара хората да мислят, че каквото и да се стори, каквото и да се направи, борбата с корупцията няма ефект. Имаше случай с един бивш кмет, сочен за емблема на корупцията, който си извади съдебно свидетелство, че не е корумпиран. Имаше и случай с един полицай, който беше хванат с рушвет, и обжалва уволнението си. Така че това е проблемът на съдебната система. И след това вече по степен на обществена опасност идва корупцията в министерства, кметства, организации, агенции, инспекции и всякакви други държавни и общински звена.

Водещ: Споменахте съдебната корупция. Тя ли е според вас най-силната форма на корупция в България и как може да бъде преборена тя?

Васил Василев: Съдебната корупция нанася най-много вреди и щети на доверието на гражданите в обществото и в държавата. Там е безусловният проблем. Но ако говорим за материалните измерения на корупцията, те вече са огромни. Всеки знае, че цялата система за обществени поръчки е направена, за да предизвика корупция. И там трябва да има пълна, безусловна прозрачност при всякакви обществени поръчки, търгове и концесии, така че всеки един гражданин и особено заинтересованите да могат да видят абсолютно всички параметри на една сделка – цена, анекси, срокове, гаранции, условия, формулировка на заданието и обосновка на формулировката, за да се прецени доколко една обществена поръчка, търг или концесия са направени, за да може някое длъжностно лице да открадне пари. Вие питате как може това нещо да се пресече. Стига да искат, те могат да се приложат форми и методи. Този, който разкрие корупционния механизъм при една сделка, сделката да бъде развалена, а той да получи процент от стойността на сделката, като парите ще дойдат от депозита, който корумпиращият е дал. Ако например сделката е за 1 милион и процентът е 5%, той ще вземе 50 000. И тъй като корупционната сделка е достояние не само на един човек, но и на един кръг чиновници около него, то винаги ще се намери някой, който ще се полакоми и да се опита да спечели от това нещо и в същото време да стане полезен на обществото. Зад всяка една форма на корупция биха могли да се изработят средства, с които тя да се пресече, но не това са пътищата, които днеска се предлагат – създаване на нови механизми, институции, съвети и т.н., защото в тях се въртят едни и същи хора. Ние помним какви звена се създаваха и ефектът не само, че не е никакъв, ами и корупцията се увеличава.

Водещ: Кой е според вас, г-н Василев, „светът на сенките в съдебната система“, каквито думи използва днес председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов? Колко скрити са тези сенки и защо според вас правосъдната система у нас загуби доверието на обществото?

Васил Василев: Те са скрити може би за обществото, но вътре в системата аз съм убеден, че те се знаят много добре. Аз съм чувал за определението „този или тази е най-корумпираният съдия в еди-кой си сектор“, „тарифата на един или друг е толкова“ и т.н., в зависимост от ефекта на делото. Там също би могло корупцията да се бори не само със заклинания или създаване на нови институции, инспекторати, а трябва да се вземат реални мерки, икономически мерки, с които този, който е дал подкупа, и този, който е взел подкупа, да бъде наказан. Какви са тия наказания, които изглеждат смешни – понижаване в длъжност за три месеца или мъмрене? Трябва а има много по-строги и сериозни мерки, защото от там е коренът на злото. Липсата на справедливост е най-доброто доказателство за това какво представлява едно общество. Ако в него има справедливост, значи то ще се развива. И обратно. И всеки знае, че западането ни като общество и като държава, и като икономика, и т.н. се дължи именно в голяма степен, огромна степен на корупцията.

Водещ: Може ли да има според вас реална борба с дребната, битовата корупция, когато тя съществува по високите етажи на властта?

Васил Василев: Разбира се, че може да има, стига с нея да не се занимават хората. С корупцията трябва да се работи с механизми и със средства, които са независими от политиците и от магистратите. Аз ви дадох един пример за това, че корупцията в обществените поръчки би могла да бъде премахната с едно-единствено драсване на перото и пълна, абсолютна прозрачност във всяка една обществена поръчка от момента, в който тя е формулирана, до момента, в който изтече гаранционният срок – всеки по всяко време да може да разгледа и да прецени доколко цените, които са били договорени, отговарят на реалните пазарни цени. Тогава всеки един конкурент би могъл да обори обществената поръчка. За съжаление, и тук имаме малко принципа „Гарван гарвану око не вади“, защото някои от корумпираните длъжностни лица обичат да разхвърлят порциите между двама-трима основни играчи, така че всеки един да знае, че в определен момент ще има и за него нещо. Затова казвам, че пълната, абсолютна прозрачност на обществените поръчки, концесии и търгове е достатъчно добър ход за преодоляване на кражбите в този сектор, а това са милиарди.

Теодора КОКАЛАНОВА