/Поглед.инфо/ Иракските кюрди, живеещи в чужбина, започнаха днес да гласуват в референдума за независимост на автономния район Кюрдистан.

Първи започнаха да гласуват кюрдите, живеещи в Китай, каза изборният служител Каруан Джалал пред новинарския електронен портал "Рудау".

След няколко дни в Близкия изток ще се появи нов времераздел - преди и след 25 септември. На тази дата в Иракски Кюрдистан ще има референдум за отделянето от Ирак.

В Близкия изток се ражда нова държава с всички признаци на барутен погреб - огромни залежи от петрол и газ, стратегическо местоположение, възможност да разшири територията за сметка на съседите си, способна да ги обедини в името на това да я смажат, населена с хомогенен и войнствен народ, познал вкуса на свободата след десетилетия изтребление и унижения. Кюрдистан се очертава като новата ябълка на раздора в размирния район.

Кюрдите са единственият голям народ, който няма своя държава. Те са около 30 - 40 милиона души, разпръснати главно между Ирак, Иран, Турция и Сирия. Борят се за независимост повече от сто години, но сега застават в центъра на геополитиката. Защо ?

  1. На територията на Кюрдистан има огромни залежи от енергийни източници. Смята се, че запасите от газ превъзхождат тези на Катар. Но кюрдите нямат излаз на море. Кранчето за износа на петрол се държи от Турция или Иран. Развитието на сирийската криза отключи решението на проблема. Сирийските кюрди контролират сега обширни райони по протежение на турската граница, почти до Средиземно море. Това значи, че един ден кюрдските енергоносители ще излязат директно на световния пазар. А кюрдският газ може да бъде пряка конкуренция на руския газ в Европа - нещо, което Съединените щати очевидно всячески ще поощрят. 
  2. Иракски Кюрдистан граничи с четири държави, всяка от които представлява специален интерес за САЩ. Ако използват кюрдската територия за свое предмостие, американците ще могат да влияят или заплашват както враждебния Иран, така и непредвидимата Турция, петролния Ирак и стратегическата Сирия. По-добра позиция за натиск върху Близкия изток, а оттам и върху Европа те трудно биха могли да намерят.
  3. Русия засега запазва мълчание. Тя е единствената велика сила, която в миналото е подкрепяла кюрдските стремежи за независимост и е поддържала Мустафа Барзани - идеолог и първи ръководител на кюрдското национално-освободително движение и баща на сегашния президент Масуд Барзани. Но в дадения случай кюрдската независимост под американски чадър и конкуренцията на кюрдския газ не съответстват на руските интереси. При това не бива да се забравя, че Русия нерядко съгласува действията си в района с Иран и Турция, които пък са непримирими противници на кюрдската независимост. 
  4. В Турция и Иран има големи маси кюрди, които ще се стремят да се присъединят към една нововъзникнала кюрдска държава. Тя не само ще отговори на вековните им стремежи за независимост, но и ще бъде достатъчно привлекателна благодарение на приходите от енергийните ресурси. Смята се, че Кюрдистан ще съперничи по богатство на петролните шейхства от Персийския залив. 
  5. Досега Турция, Иран и Ирак винаги са успявали да потушат със сила и меч кюрдските стремежи за независимост. Нищо чудно такъв опит да бъде отново направен, от една или повече страни. Но и кюрдите придобиха огромен боен опит и ще се бият яростно за свободата си, ако някой се опита да им я отнеме. А при положение, че имат американска подкрепа, шансовете отново да бъдат смазани са нищожни. 

Особено внимание на събитията трябва да отделим ние. Не само защото от Кюрдистан ни дели само една държава - Турция, не само поради историческите ни връзки с кюрдите или икономическите ни интереси, а и поради опасността от сериозен конфликт почти на прага ни. Ще ни е нужна много дипломатичност и специална доза твърдост, за да защитим интересите си.

Благоприятно може да бъде обстоятелството, че Европа като цяло симпатизира на кюрдите и то в момент, в който отношенията с Турция са доста напрегнати. В Германия, Австрия, Швеция, в България и в други страни от ЕС живеят не малко кюрди, които също ще повлияят на политиката на тези държави спрямо независим Кюрдистан. 

________________

* Васил Василев е Председател на българо-кюрдското дружество за приятелство

Епицентър


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели