/Поглед.инфо/ В политическия речник на Брюксел витае нов моден термин - “ социален дъмпинг “. Според него източноевропейците завладяват работните места на Запад и подкопават осигурителната система там благодарение на ниските осигурителни вноски в техните страни. Терминът се отнася само до работници, които са назначени, да речем, в българска фирма и са командировани да свършат определена работа, напр. във Франция. Работят те там, но внасят осигуровките и данъците си в НОИ и НАП – дейност, напълно законна и  регламентирана от няколко европейски директиви.

По този начин в Западна Европа законно се трудят около милион работници, предимно от Източна Европа. Ако вземат средно по 1500 евро заплата и върху тях има 500 евро осигуровки, излиза, че осигурителният бизнес с командированите е  6 милиарда евро годишно.

За толкова пари няма как да няма скандали.

Западноевропейците - Франция, Германия, Холандия, Швеция и др. предпочитат осигуровките да остават там, където се полага труда.  Те настояват Източна Европа да повиши ставките, но знаят много добре, че това трудно ще бъде прието. Затова в някой критичен от преговорите момент вероятно ще предложат соломоновско решение  - добре, вие няма да вдигате осигуровките на вашите работници, но тези, които работят при нас, ще ги плащат при нас.

Източноевропейците - Полша, Унгария, Румъния и др. искат, разбира се, да задържат милиардите. Хората работят при вас временно, те са свързани със социално-осигурителната ни система, вашите осигуровки са много надути и ние няма да се съобразяваме с тях, казват те.

Дребна справка показва колко е неиздържана тезата за големите разлики в осигурителната тежест. При основните, съществените осигуровки ние плащаме повече от французите. Здравните и пенсионните, вкл. тези в УПФ, у нас са 29.30 %, в Унгария - 37 %, а във Франция - 29.09 %. Общата осигурителна тежест във Франция е действително по-висока, но това се дължи на допълнителните осигуровки - за безработица – цели 6.40 % (при нас е 1 %), за допълнителен социален принос и изплащане на стари задължения ( 8 % ) и за фамилно подпомагане. Общо 19.45 на сто. Много е, но това е следствие от политиката, социалните традиции, влиянието на синдикатите и т.н. – все фактори, които не би следвало ние да имаме предвид.

Тезата за социалния дъмпинг има и друга страна. Франсоа Оланд, чийто икономически министър бе Макрон, се провали катастрофално в програмата си за борба с безработицата. А безработни там са главно млади хора, предимно от рисковите групи, които, без занятие, са склонни да се бунтуват и да правят пакости. Като усети неуспеха си, Оланд намери изкупителната жертва в лицето на източноевропейския работник. Във Франция 300 000 работни места са заети от командировани от други държави европейци, т.е. търсете вината в тях, не в Елисейския дворец и неговата икономическа или социална политика.

Всъщност Западна Европа прави и опит за прикриване на истинския дъмпинг, този на субсидираните продукти, които се продават на нашия пазар и убиват българското производство. По магазините трудно ще срещнете българско месо, яйца, домати, картофи, мляко и т.н., защото рафтовете са заети от френски, германски, датски, холандски и какви ли не още храни. Българските са почти изчезнали, именно защото дъмпингът, но този път реалният, не въображаемият, унищожава производителите ни.

Ако ние все пак се поддадем на френския натиск и вдигнем осигуровките, ще се увеличи цената на нашата продукция и тя ще стане неконкурентноспособна. Както стана с Козлодуй - затворихме реакторите под натиска на Брюксел, токът рязко поскъпна и много наши стоки отпаднаха от пазарите. На тяхно място се настани любезната конкуренция. Предприятия фалираха, квалифицираните работници се разбягаха и подсилиха допълнително чуждите икономики, но вече на тяхна, а не на наша служба. С един куршум удариха два заека. Подобна е схемата и с газа - ЕС се обяви срещу Южен поток и ние се лишихме от евтин енергиен източник, който би повишил конкурентноспособността на нашата икономика.

Общият натиск върху източноевропейците трябва да ни накара да проумеем още нещо. По ред причини и обстоятелства нашите проблеми и интереси са много по-близки до тези на Унгария, Полша, Румъния, Чехия и Словакия, отколкото до тези на Франция, Германия, Дания или Холандия. В наш интерес е, особено при случаи като тези с осигуровките, с мигрантите, с продажбата на земя на чужденци, с борбата срещу влиянието на Сорос и т.н. да сътрудничим и да излизаме с общи позиции пред Западна Европа. Още повече че развитието на Европа на две скорости става все по-осезаемо.

Крайно време е и в държавата да се засили влиянието на политиците, които се грижат първо за българските, а след това за европейските или американските интереси. Посещението на Макрон ще покаже дали има надежда, че ще можем да тръгнем в тази посока. Правителството трябва да устои на натиска за този “ социален дъмпинг “ и да покаже, че че сме готови да сътрудничим с Франция във всяка област, стига да не губим от това.

Епицентър