Американската армада напредва към Сирия. Пресмята се колко ракети Томахоук изстрелва всеки кораб или подводница. Руснаците пък изчисляват, че потопявали един ескадрен миноносец с две техни ракети. Преди да го гръмнат, трябвало да го “ ослепят “.
И това ако не е предверието на войната ? Напомня на Карибската криза, но сега е по-лошо. Тогава президент на Съединените щати бе Кенеди. Не Тръмп.
Разликата малко се компенсира с това, че и Путин не е Хрушчов, но все пак балансът от комбинацията е негативен за световния мир.

Противопоставянето стигна дотам, че отстъплението, на когото и да е, изглежда вече невъзможно. Някой беше казал, че ако избереш позора пред войната, пак ще загубиш войната. Американците няма да се спрат, каквито и химически анализи да излязат. Целта им съвсем не е Асад, арсеналите му или хлорираните сирийци. Целта е да притиснат и провокират Русия, да я унизят, да покажат, че на нея не може да се разчита. Те знаят, че не са по-силни. Но смятат, че тя няма да предизвика световна война заради един Асад. Знаят, че Путин има нужда от мир, че иска да реализира програмата си и играят ва банк. Напълно в стила на човек като Тръмп.

Но не и в стила на Путин. Ако се върнем малко назад, ще видим, че последните развития са били предвиждани от Москва. Руснаците бяха изненадани от аферата Скрипал, но не и от санкциите. Знаеха и за химическата провокация в Сирия. Те бяха наясно, че след президентските избори върху тях ще има огромен натиск. Усещаха, че Запада ще плаши с война, за да блокира реформите на Путин и да ограничи нарастващото влияние на Русия в света. Кремъл отговори, като обяви на 1 март за новите страшни оръжия. Надеждата му беше, че това ще стресне и вразуми другата страна. Търкалянето към пропастта обаче не спря.

Остават може би часове до развръзката. Тя не би трябвало да е военна, защото военните най-добре знаят, че това ще е последната война. Ако бяха искали война, тя вече щеше да е избухнала. А и американците признаха, че не могат да спрат руските ракети. Все още са само заплахи. Както при Карибската криза - едните имат заповед корабите да напредват, другите - да ги спрат. В един момент разумът спира корабите пред червената линия и се появява решението.

Не казвам, че войната е невъзможна. Някой грешен ход може да взриви планетата. Но по-скоро двете страни ще стигнат до някакво споразумение.
Струва ми се, че това споразумение ще съдържа развръзката на много от безизходните проблеми, които мъчат човечеството днес.