/Поглед.инфо/ 10 януари 20 години по-късно
1. Преабмюл
Всички такива едни юбилейни, благообразни, благоговорещи, точат блажни слова – от телевизор на телевизор, някак без особено вдъхновение, „революционният” плам е изветрял…
„На 10 януари българи бяха изправени срещу българи”, казва кахърно Софиянски. Който тогава разреши 3 митинга – от 8 до 18 ч. Стъпаловидно. За да се преливат един в друг. И се преляха до сред нощите.
„Ако не беше 10 януари, сега щяхме да сме Украйна”, казва Бакърджиев. Тогава крещеше: „Нито един червен не трябва да излезе! Не трябва да ги пускаме да си отидат! Няма да отстъпвате! Сега са ни паднали!”. Вече бяхме Украйна, на 10 януари тъкмо, един изпреварващ Майдан.
„Най-много се страхувах някой да не хвърли камък”, казва Петър Стоянов. А тогава се дереше по мегафона: „Останете по местата си! Оттук няма да мръднете, докато не отстъпят!”. И камъни, и чисто нови блестящи болтове, трошаха глави и прозорци, а той викаше „Това е нашата закъсняла Пражка пролет”.
Дали Надежда Михайлова рече нещо, изтървах. Но тогава призоваваше: „Ще стоим тук, докато клекнат!”.
Костов нищо не рече. А тогава се заканваше на БСП от парламентарната трибуна: „Не се дръжте куражлийски! Не се дръжте предизвикателно! Скъпо ще платите! Всички последици ще паднат само върху вас! Вие ще носите вината за събитията!”; и обясняваше, че е силно набожен и не може да носи отговорност, понеже няма нищо общо с погрома над парламента; и нарече този погром „революция, най-значимото постижение на България през XX век”.
И Дайнов се не обади. А тогава обяви 10 януари за „най-успешното народно въстание, по-успешно от Априлското”.
И Тренчев мълчи. А „Подкрепа” докара щурмоваците, тези криминални типове, които разгромиха, изкорубиха, оскверниха Парламента.
И „синята агитка”, домъкната от Бакърджиев, и тя се е спотаила. А тогава скандираше въодушевено: „Смърт!”, „Премиер-милиционер, държава-концлагер!”, „Добрев е пияница, неговата мамица!”, „От детето до старика всички срещу болшевика!”, „Дайте ни червените! Да ги избесим!” и „Всички при Луканов!”. Прочее, Луканов беше убит точно 100 дни преди 10 януари.
И всички плуват в сладостна безпаметност.
А ето какво беше тогава.
2. Хроника
10 януари 1997 г., петък.
8 ч. Добрев телефонира на Костов и Софиянски. Казва им, че има много тревожни сигнали, настоява митингът да бъде в рамките на закона. Те казват, че са взели всички мерки. Добрев разпорежда на полицията да не прилага насилие.
8:30 ч. В Хотел „София” се установява оперативен пункт на СДВР.
9 ч. Жива верига на студенти и преподаватели около НС. Скандирания и плакати: „Червени боклуци“, „Мафия“, „Избори“, „Премиер-милиционер, държава-концлагер“, „Няма да допуснем ново правителство на БСП“, „Всички при Луканов!“. Шествие на СДС и „Промяна“ от НДК. Предвожда го Бакърджиев. Начело – „архиереите“ от т.нар. „Пименов синод“, носят хоругви.
9 ч. Започва 44-то заседание на НС. Една точка – проектодекларация на СДС за спасение на България, внесена на 19.12.1996 г. Премянов чете проект на ПГДЛ, внесен на 9.1.97 г. Соколов: „Ние няма да се съгласим България да бъде управлявана от второ социалистическо правителство“. Хр. Стоянов (БББ): „Ако бъдем коректни, декларацията има една-единствена точка – бързи, незабавни предсрочни избори“. Иво Трайков (нез.): „Тук цари демагогия с една-единствена цел – на всяка цена да се обсеби властта, пък после ще видим“. Мариела Митева предлага текста на СДС да се гласува по абзаци, Лучников – анблок. Гласуват предложението на Митева - 123 „за“ и 45 „против“. Из стенограмата: „Шум и викове в блока на опозицията, думкане по банките“, „Силен шум на недоволство от опозицията“, „Шум и реплики в залата, викове от опозицията „У-у-у!“. Ст. Савов: „Защо ви е страх? Просто народът ще ви отреже ако не главата, то ръцете и краката!“. Костов: „Не се дръжте куражлийски! Не се дръжте предизвикателно, нямате нужда от предизвикателство в този момент! Скъпо ще платите, ако продължавате по тази линия на предизвикателство! Всички последици оттук-нататък ще паднат само върху вас! Вие ще носите вина за събитията оттук-нататък!“. Савов иска НС да гласува „декларация за спасяване на България от комунизма и неговите наследници“.
10:45 ч. Пред НС нахлуват стотици таксита.
11 ч. Прииждат шествията на „Подкрепа“, „Промяна“, СДС и агитката на „Левски”. 10 000 души обграждат НС. Полицаите са 600.
11 ч. Сендов чете първи абзац от декларацията на СДС. Стенограма: „В този изключително тежък за България момент, ние, народните представители... (тропане по банките и викове „У-у-у!“ от блока на опозицията)... като съзнаваме бедственото положение, в което се намира днес България (виковете „У-у-у!“ и тропането по банките продължават)... Моля, гласувайте този абзац! (възгласи: „Оставка! Оставка! Оставка!“. Народни представители в блока на опозицията стават прави.)“. СДС, ДПС и Народен съюз напускат. В 11:25 ч. 44-то извънредно заседание на НС е закрито.
11:25 ч. Започва 45-то извънредно заседание. Със 123 "за" е приета декларацията на ПГДЛ. В 11:30 ч. заседанието е закрито.
11:30 ч. Костов: „Напускаме парламента, излизаме на улицата, ще се върнем само да гласуваме против второ правителство на БСП и за клетвата на Петър Стоянов“. Валентин Василев подгрява тълпата.
12 ч. Опити за преместване на огражденията. Пред главния вход на НС има кола на радио „Дарик“ с високоговорители, които призовават никой да не си отива до решение за предсрочни избори. Протестиращите са 20 000.
12 ч. Излиза Любомир Начев. Замерват го със снежни топки, павета, камъни, плакати. Изпотрошават витрините на Хотел „София“. Ранен е сержант от НСО. Пристига кметът Софиянски.
13:10 ч. С метални болтове и павета, докарани с коли на Бърза помощ и на столичната „Чистота“ са счупени прозорците на Сендов, на зала „Запад“ и на Международния отдел. Червените депутати Кл. Маринова, С. Каракашева, М. Христова, М. Митева, Б. Колев и Д. Задгорски пеят „Къде си вярна, ти, любов народна“. СДС-депутати обикалят около огражденията, тълпата ги аплодира със зурни и тъпани: „От детето до старика всички срещу болшевика!“. Група на ВМРО пее, танцува и скандира с цигански оркестър: „Нора в затвора!“ и „БСП на съд!“.
13:30 ч. Бакърджиев: „Не трябва да ги пускаме да си отидат! Няма да отстъпвате!“
14:15 ч. Пристига Добрев. Замерват го с кал, снежни топки и кофа за боклук. Мъж се хвърля под спрения джип, реве „Убиха ме!“, по-късно енергично разбива НС, разпознат е като криминално проявен. Добрев събира при Сендов лидерите на всички ПГ. Костов казва: „Аз съм силно набожен, положението е извън контрол, нищо не мога да направя“. Софиянски: „Оправяйте се сами!”. Ф. Димитров обикаля пред загражденията: „Комунистите са уплашени, Сендов вика опозицията на преговори“.
15:15 ч. Костов поставя ултиматум за ново заседание и приемане на декларацията на СДС и призовава: „Всички, които са на работа, да се присъединят към нас“. Половин час снове около НС и повтаря посланието си на всеки ъгъл.
15:30 ч. Идва Петър Стоянов: „Тук съм, защото мисля, че хората имат право да протестират! Те нямат какво да ядат и животът им е скотски! Разбирам тези хора и знам, че им е дошло до гуша. На мен също. Ние сме силни със справедливите си искания пред гладните очи на децата ни, които стоят зад нас. Нашата сила е толкова голяма, че ние можем да издържим дни наред дотогава, докато трябва. Останете по местата си! Вие сте в правото си. Оттук няма да мръднете, докато не отстъпят!“. Среща се с ПГДЛ и СДС. Стоянов: „Казах на Добрев, че е в интерес на всички да се обяви дата за предсрочни избори. Имам намерение да склоня протестиращите да направят коридор за свободно излизане и влизане. Ще отида при пловдивската група“. Костов: „Става все по-лошо“.
16:00 ч. Дръпнати са всички завеси и НС потъва в мрак. Стоянов отива при пловдивската група и ги увещава да пуснат депутатите от БСП. Отговорът е: „Никога!“ „Пешо, не ни предавай!“, „Само това не!“
16: 28 ч. Събарят загражденията пред служебния вход, идват 6 джипа за извеждане на депутатите. През цялото време в НС са Богомил Бонев (бъдещ министър на МВР) и Божидар Попов (бъдещ главен секретар на МВР). Координират се с Бакърджиев (бъдещ вицепремиер) отвън.
17:10 ч. Огражденията са разкъсани с викове: „Червените се измъкват!“. Щурмоваци се покатерват върху джиповете, в които има депутати от БСП, скачат, трошат, обръщат коли на НСО и МВР, разбиват прозорците, хвърлят димки. Костов и Божков ги насърчават от прозорците: „Хайде! Сега!“. Викове: „Дайте ни червените!“
17:15 ч. Щурмуват вратата на НС. Охраната полива с пожарогасители и барикадира входове и прозорци с мебели.
17:25. Прозорците са изпотрошени. Гори кабинетът на Н. Ананиева.
17:30 ч. Сендов иска помощ.
17:40 ч. Сендов открива 46-то заседание на НС с една точка – обстановката в и около НС. Поради блокадата стенографите не могат да влязат и се прави само фонозапис. Савов иска заседанието да се предава по БНТ и БНР и настоява да се приеме декларацията на СДС. Гласува се. СДС крещи: „Сега! Сега! Сега! Веднага!“. Искането на Савов е отхвърлено с 88 „за“, 32 „против“ и 62 „въздържали се“. Костов иска поименно гласуване. Депутатите-лекари Зънзов, Банков и Китов превързват ранени полицаи и народни представители. Започва поименно гласуване.
17:55 ч. Вратата на НС е разбита, нападателите нахлуват с викове „Убийци! Искаме червените!“
18:03 ч. Нападателите изкарват навън рентгена на НС и разбиват част от огражденията. Радио „Дарик“: „Тълпата разбива парламента! Извинявайте, не исках да кажа тълпа, това не е тълпа, това е народът!“.
18:05 ч. Хвърлят гранати със сълзотворен газ в НС, полицай получава инфаркт. Запалена е стаята на куриерите.
18:20 ч. Запалват чучело на Н. Ананиева. Запалват бензин пред входа.
18:30 ч. Радио „Дарик“, което цял ден координира атаките, изведнъж призовава: „Граждани, спрете! Отиваме към извънредно положение!“. Идват линейки, лекарите влизат през прозорците.
18:35 ч. Продължава поименното гласуване. Тълпата смила колите на парламентарния паркинг. На втория етаж спира токът.
18:40 ч. Продължава поименното гласуване. Нападателите са пред вратата на пленарната зала. Изтласкани са от баретите за секунди.
18:50 ч. Поименното гласуване приключва, искането на СДС е отхвърлено с 81 „за“, 46 „против“ и 58 „въздържали се“. Сендов закрива 46-то заседание и свиква председателски съвет. Навън Н. Михйлова заявява: „Ще чакаме, докато клекнат“.
19:00 ч. Ф. Димитров и В. Василев излизат през прозореца и след поздрав с два вдигнати пръста се връщат по същия начин.
19:18 ч. Започва заседание на правителството.
19:20 ч. Костов към СДС: „Я сега да ви видя, господа революционери какво ще правим“. Тагарински: „Нищо толкова не се е случило. Приемам нападението на НС като една демократична изява. Явно има някакви провокации“. Ф. Димитров: „Във всички цивилизовани страни, когато има демонстрации, се изпочупва по нещичко“.
19:40 ч. Виденов дава правомощия на Добрев да действа със сила, ако се наложи. Добрев отказва. Пристигат подкрепления от Вътрешни войски, заедно с полицаите са 1200 души срещи 30 000 протестиращи.
20-21 ч. Костов агитира Сендов, Премянов и Ананиева БСП да приеме декларация за избори без определена дата.
21:10 ч. Желев долита от Париж, на аерогарата го пресрещат Първанов и представители на БСП и МС. Настояват да свика Консултативния съвет незабавно. Желев отказва.
21:10 ч. „Дарик“: „Хората не пропускат линейките, защото подозират, че с тях извеждат червените депутати. Д-р Мишков от „Пирогов“ помоли да се осигури достъп до линейките и обеща, че няма да бъде извозен нито един червен“.
21:20 ч. Полицаи молят депутатите от СДС да се отдръпнат от прозорците. Депутатите ги изгонват и продължават да насърчават митингуващите.
21:45 ч. Костов прочита декларация, че СДС напуска парламента и обявява общонационална стачка.
22:00 ч. Депутатите от СДС напускат НС през прозорците. Пламва централният вход.
23:30 ч. От НС излиза Желев.
24:00 ч. Митинг на СДС. Бакърджиев: „Нито един червен не трябва да излезе! Сега са ни паднали!“
01:50 ч. Завършва заседанието на правителството.
02:00 ч. Извеждат депутатите. 300 души опитват да пробият полицейския кордон, град от камъни, павета, железа, бутилки; проф. Живков е ранен тежко; нападателите временно се изтеглят, отново атакуват, пътьом трошат витрини и прозорци, крещят „Да ги обесим всичките!“.
02:40 ч. Пред Военния клуб идва Петър Стоянов.
03:15 ч. В Парламента остават само охраната и полицията.
Общо 136 души от погромаджиите са идентифицирани. Сред тях има биячи от силови групировки. Започват две следствия – срещу неизвестен извършител за погрома над парламента и срещу полицията.
(Хрониката е съставена по публикации във в. „Демокрация“, „24 часа“, „Стандарт“, „Дума“, „Труд“, „Пари“, „Капитал“, по емисиите на БТА и свидетелства на участници в събитията. Публикувана е във в. „Дума”)
3. Имаше хора, дошли да убиват
Разказ на офицер от полицията, участник в събитията, пожелал анонимност:
„Народното” недоволство през януари и февруари беше организирано и планирано. Началото беше през август, при сблъсъка с таксиметровите шофьори пред парламента, организиран от „Промяна”. Още тогава възникна проблемът със загражденията. Сендов пусна заповед на базата на закона за митингите и определи зоната около НС, където не могат да се провеждат масови прояви. И започнаха атаки, че заповедта е неправомерна, нищожна, че там се разпореждал Софиянски като кмет. Нещата още тогава се подготвяха. По принцип зоните около парламента са три. При първия пръстен парапетите са на 10 м. от Парламента. Вторият пръстен затваря територията между БАН и Парламента, до Светия синод. Третият пръстен е до тротоара пред СУ, цялата градинка, на север до „Оборище”, до служебния вход на „Св. Александър Невски”. А на 10 януари загражденията бяха на по-малко от 5 м. от Парламента. Още през август беше ясно, че СДС ще се бори за властта с всички средства, позволени и непозволени.
На 10 януари по заявката на Столичната община по едно и също време се предвиждаха 3 шествия с митинги. Ама целия ден площада го бяха заели! Софиянски разрешаваше, Асен Дюлгеров подписваше заявките: от 8 до 10 часа, от 10 до 14 ч., от 14 до 18 ч. и т.н. Стъпаловидно. „Ами те от едното мероприятие се преливат в другото, никой не ги вика, не ги организира!”, казваше Софиянски. Започнаха от сутринта с 2000 – 3000 човека, тълпата преливаше, преливаше, преливаше и надхвърли 10 000. Такситата бяха десетки, стотици. Ние в началото бяхме около 600 души, после – 1200, с колегите от провинцията.
Сутринта Добрев три пъти повтори „Никакво насилие, ще ви предизвикват по всякакъв начин!” И ние ходехме като проповедници, разговаряхме с полицаите и ако видим, че някой е напрегнат, извеждахме го. С две ръце съм се кръстил на момчетата да им издържат нервите, за да не стане някоя поразия.
Всичките тия, които са разпознати, които по видео и филмите ги виждаме като най-активни в първите редици, са с криминално минало: осъждани, регистрирани за побой, за хулиганство, за кражби. Това са хора, които дойдоха, за да бъдат използвани, за да си излеят злобата и ненавистта към МВР, за това, че някога са имали вземане-даване с полицията, и от друга страна – обслужвайки едни политически интереси да хванат малко риба в мътната вода. Много от тях се препитават като таксиджии, други бяха доведени организирано от синдикатите. Агитката на „Левски“ също беше доведена и използвана.
От 9 ч. започнаха да прииждат със свирки, с тромби, с викове „Оставка! Червени боклуци!”. Сини депутати излизаха, вливаха се в множеството, подгряваха го, Валентин Василев сновеше като совалка. В 10 ч. тръгна да излиза Първанов. Разкъсаха кордона. Видях, че озверяването е тотално. После тълпата засмука Начев, с триста зора го изведохме и разбрах, че депутат на левицата няма да излезе безпрепятствено. Добрев дойде, тълпата го емна. Един криминален тип от Червен бряг се хвърли под спрения джип. Вони на бъчва и на джибри, лежи под джипа и реве „Олеле, сгазиха ме!”…
Пристигна информация, че с линейки се внасят чисто нови болтове и камъни. Не може на площада с жълтите павета да намираш болтове и камъни! По същия начин се доставяше алкохола. На „Янко Забунов”, където е БЗНС, пристигаха пикапи, микробуси, линейки, в тях – казани, баки с чай или кафе, изсипва се кашон с коняк „Слънчев бряг” вътре и се отнася на площада.
10 януари беше денят „Х“. Сегашните управляващи бяха решили да принудят БСП да сдаде властта. Срок си бяха сложили. Предварително си бяха набелязали деня като връх, като апогей. През цялото време подстрекаваха. Костов, Божков от прозореца викаха „Хайде! Хайде!”. По мегафона Петър Стоянов каза: „Останете по местата си! Вие сте в правото си. Оттук няма да мръднете, докато те не отстъпят!”. Как никой от СДС не каза „Не чупете, не удряйте, разотивайте се спокойно”! Всяка втора дума им беше: „Не се поддавайте на техните провокации!”. Така наелектризираха тълпата и легитимираха действията си, за да доказват после, че не те са направили този погром. „Вие, МВР, обслужвате БСП, доведохте провокатори, за да дискредитирате мирните протести, организирани от СДС!” – това са думи на Соколов. Той е лукав...
Стаята на Сендов беше станала щаб. Костов, Соколов, Савов си миеха ръцете, че това е неорганизирано, нережисирано народно недоволство, ами сдавайте властта, докато е време. Бакърджиев ръководеше всички силови изпълнения: „Няма да отстъпвате! Нито един червен не трябва да излезе! Сега са ни паднали!”. Богомил Бонев беше координатор между външните и вътрешните. Желев дойде към 1 часа, раздаде малко стойки, да го запомнят за последно като активист. Не знам дали Жан е искал да идва.
Общината ни даде GSM, ние им дадохме радиостанция, да са на наша честота, да кореспондираме с организаторите, ако се изостри ситуацията. Когато ги потърсихме – ни вест, ни кост!
Депутатите ставаха нетърпеливи – кога ще излезем, кога ще излезем. Навън взе да се нагнетява. Алкохолът действаше. Решихме да изведем по-възрастните депутати на БСП с ровърите. Не вярвах, че ще посегнат на полицейска кола. Подстрекатели не липсваха, Костов викаше „Хайде! Сега! Сега!”. Разкъсаха загражденията с викове „Червените се измъкват!”.
Нападнаха ровърите, изтърбушиха ги и започна погромът. Тогава стана най-страшното. Чупеха всичко, което им се изпречи пред очите. Беше между 4,30 и 5 след обед. Имах чувството, че това ще е краят. Бях в преса. Отзад е вратата, отпред тълпата. В този половин час си казах: край, дотук бяхме. С две ръце се кръстех на някой от полицаите да не му избият балансите и да се хване за пищова. Един изстрел във въздуха, един да беше викнал „Убиха ни ченгетата!” и щеше да стане касапница...
Влезнаха и бяха изтласкани. Ако не бяхме ги спрели, още щяха да висят по парламента некролозите на депутати. Мислиш щяха да ги оставят живи?! Щяха да ги избиват поголовно! Щяха да ги избиват! Това беше озверяла тълпа! Имаше хора, дошли да убиват! Когато извеждахме депутатите през нощта погромаджиите налетяха с камъни, с павета, едва не убиха проф. Живков! И ще ми пищи на мен тоя пелтек Сашо Диков, че сме извършили нападение! Над кого? Над нападателите! Да пазиш хора да не ги убият и да ти кажат, че си виновен! Ами господа демократи, що не се хванахте за ръце да направите кордон, да кажете – нека изведем колегите! Няма такова нещо! А после Костов се цепеше по площадите – това е народен бунт, нашите ръце са чисти!
А парите ги наливаха „Отворено общество”, Кюлев и фондация „Бъдеще за България”.
„Дарик”, които пищяха „Стрелят! Убиват! Изнасилват!”, си откриха новата сграда със Соколов, гвардейци и националния химн! Частна медия! На коя държавна институция са отдавали почести председател на парламент и гвардейци! Това е благодарността на управляващите.
Военната прокуратура се произнесе, че ръководството на МВР не е нарушило закона. Сега вървят индивидуалните следствия и започват безконечни процеси. Но за лумпените, за погромаджиите, за изродите, които разпознахме, няма разследване. Славчо Кържев, районният прокурор, вика: „Хвърлянето на камък не е престъпление! Защо вашият оператор не е проследил траекторията на камъка, дали чупи прозорец, дали удря полицай?”. Хвърляло му се паве, хвърлил го. И казаха, че точно лицата, които сме установили, не са виновни!
До 4 февруари ескалацията продължи. Те бяха твърдо решили да не допуснат второ червено правителство с цената на всичко – барикади, изкарване на хората, младежите идват дрогирани, погледът му изцъклен. Чудя им се на тези от БСП, които казват „Нямаше опасност от гражданска война”. Аз не виждах как ще се съберат тия кандидат-министри, пред кой парламент ще положат клетва. Умът ми не го побираше. Ако Добрев не беше върнал мандата, кръвопролитията щяха да започнат, пожарите още щяха да димят. Това е истината.
(Записът е направен на 6 януари 1998 г. и е публикуван в „Дума”.
Офицерът е полк. Красимир Петров, началник на СДВР през 1997 г.)
