13 май 1981 година, сряда, 17 часа и 17 минути.

Рим. На площад "Свети Петър" проехтяват три изстрела. Папа Йоан Павел II рухва в ръцете на монсиньор Дживиш. Атентаторът, млад мъж в елегантно сиво сако, синя риза и синя вратовръзка, е заловен и отведен в полицейския участък "Борго". В "Сан Дамазо" (вътрешния двор на Ватикана) папата е прехвърлен в една линейка, която потегля с бясна скорост към болница "Джемели".

Това е началото на втората световна провокация срещу България. След

Лайпцигския процес и преди делото "Бенгази".

На 13 май 1981 г. бяха извършени два атентата.

Първият, срещу папа Йоан Павел тт, е неуспешен. За щастие.

Вторият, срещу България, е абсолютно успешен. За наше нещастие.

Оръжието в първия атентат е пистолет "Браунинг".

Оръжията във втория са две - политиката и пропагандата.

Обектът на първия атентат е един от най-уважаваните духовни водачи. Обектът на втория е България. По-точно - България е удобна жертва. "Истинският прицел на този заговор са социалистическите държави", пише тогава италианският в. "Република". И още по-точно - изстрелите на 13 май са предвестник на глобални, тектонични събития и замисли, които имат една цел - тотален контрол на Запада над света.  

Извършителят на първия атентат е Мехмед Али Агджа, "сивият вълк", наричан "Баамсъз" (Единакът). "Сивите вълци" са десни екстремисти, бесни националисти и хладнокръвни убийци. Те са мутрите на Арпарслан Тюркеш, техният генезис е нацизмът, тяхната идеология е пантюркизмът, тяхната цел - създаване на единна ислямска нация от Балканите (включително България) през Централна Азия до Китай. Случайно да разпознавате неоосманистките мечтания на Ердоган?

Извършителите на втория атентат са цяла армия - архитекти и конструктори на "българската следа", усърдни чертожници и реставратори, най-долнопробни лакеи и прислужници.

В първия атентат България не участва по никакъв начин. Това предизвиква диво прискърбие сред любителите на "следата".

Във втория участват българи. С разрушително вдъхновение. След 1989 г. сред тях "блестят" партийни лидери, президенти, премиери, техни куриозни съветници и одиозни душеприказчици. Плюс услужливи журналисти, които заради едноминутна слава са готови да погребат държавата, а после да я оплачат професионално.

На фалшивия въпрос - Има ли "българска следа"? - истинският отговор е "ДА". Има.

И това са тъкмо тези българи, тези служители на клеветата, които зорко бдят да не би някой да я разобличи и осъди като вулгарен политико-пропаганден полуфабрикат.

Кой замисли, вдъхнови и финансира двойното покушение на площад "Свети Петър"? ЦРУ? SISMI? "Сивите вълци"? Ватиканът? "Опус деи"? Мафията? Всички вкупом?

Отговорът на този въпрос е пленник в неизбродим лабиринт от лъжи, манипулации и фалшификации, от политически интриги и финансови интереси.

Според общоприетото мнение "българската следа" изниква през 1982 г., когато в "Reader's Digest" със заместник главен редактор Джон (Дими) Паница излиза първата статия на Клеър Стърлинг. Конструирането на "следата" започва много по-рано.
***

1978, март. 3 години и 3 месеца преди атентата

Рим. Улица "Фани". Алдо Моро, лидер на ХДП, отива към парламента - премиерът Джулио Андреоти ще представи новия кабинет. За първи път в правителство на Италия са включени представители на комунистическата партия. Алдо Моро не стига до парламента - "Червените бригади" организират засада и след кървава престрелка го отвличат. На 9 май трупът на Алдо Моро е открит в багажника на кола, паркирана до централата на ХДП.

Какво общо има България с това политическо убийство? Нищо. Но на SISMI (италианското военно разузнаване) силно му се иска да има.

В прокуратурата на Болоня се съхраняват саморъчните показания на полицая Франческо Санапо. Той съобщава, че е бил убеждаван от полковник Джузепе Белмонте "в случай на нужда" да свидетелства, че от "неизвестен източник" е получил "паметна бележка" от 4 страници. Тази "паметна бележка" щяла да "докаже", че "Червените бригади" били обучавани в "една източноевропейска страна" как да отвлекат Алдо Моро, че след престрелката на улица "Фани" го отвели в "едно посолство на източна държава" и го държали там. "Той (Белмонте - бел. авт.) ми каза българското посолство", пише Санапо.

Значи българите обучават терористите как да отвлекат Алдо Моро, държат го в българското посолство, убиват го и накрая поради своята безгранична тъпота изпращат "паметна бележка" до SISMI. Бездарен филм! 

Това е първият опит едно гнусно престъпление да бъде прикачено на България. Опитът е неуспешен. Което не означава, че SISMI се отказва от производството на фалшиви "доказателства" и "документи", включително - по делото за атентата от 13 май. Главните участници са: ген. Мозумечи, ген. Сантовито, полк. Белмонте и гражданинът на САЩ Пациенца (който пък е член на масонската ложа П-2, сътрудник на SISMI и действа заедно с Майкъл Ледийн - журналист и сътрудник на ЦРУ, наричан "неконсервативния гуру на Вашингтон"). В SISMI има майстори конструктори на "следата" и суфльори на Агджа. 

***

1979, 2-5 юли. 1 година и 10 месеца преди атентата

Йерусалим, Jerusalem Hilton Hotel. В присъствието на 400 журналисти институтът "Джонатан" (основан от Бенямин Нетаняху) провежда конференция за международния тероризъм. Участват: Хенри Кисинджър, Джордж Буш-баща, Хенри Джексън (сенатор), Брайън Крозиър (журналист, ЦРУ), Клеър Стърлинг, Робърт Мос (главен редактор на "Икономист"), Арно де Борчгрейв  (журналист). Последните двама са автори на "документалния" роман "Айсберг" и "доказват", че 5 държави поддържат всички терористични групи в света: СССР, ГДР, Куба, Чехословакия и България. 

Конференцията завършва с брошура в стил "Айсберг": "Международният тероризъм - съветската връзка".

***

1979, 26 ноември. 1 година и 6 месеца преди атентата

Истанбул, 12.45 ч., в. "Миллиет". По телефона се обажда Агджа и съобщава, че е оставил писмо в пощенската кутия на вестника. "Миллиет" публикува писмото: "Аз непременно ще убия папата. Това е единствената причина за бягството ми от затвора", пише Агджа.

Агджа е избягал от затвора с помощта на "Сивите вълци", затворническата охрана и турските тайни служби. А е в затвора, защото на 1 февруари 1979 г. е убил Абди Ипекчи - главен редактор на "Миллиет". А е убил Ипекчи, защото най-авторитетният турски журналист е разкрил каналите, по които "Сивите вълци" получават оръжие. Ипекчи открива, че "Сивите вълци" получават финансова помощ от Александър Пек и Маршън Берг - агенти на ЦРУ, "цивилни дипломати". Фаталната
грешка на Ипекчи е, че споделя своите разкрития с Пол Хенци, бивш шеф на ЦРУ в Турция, който се представя за кореспондент на "Reader's Digest". Хенци, Стърлинг и Паница ще бъдат главни действащи лица във фабрикуването на "българската следа".

***

Декември 1979 - май 1981. 1 година и 5 месеца преди атентата

През това време (510 дни) Агджа живее в 10 държави. От тези 510 дни Агджа е в България точно 32 дни - от 30 юли до 31 август 1980 г.

През останалите 478 дни снове между 3 континента, преминава 9 държавни граници, движи се с фалшиви паспорти, живее в тайни квартири, разполага с огромни суми. Всичко това - с помощта на "Сивите вълци" и мафията.

Агджа живее в Турция (пътьом извършва още две убийства). Но турска следа няма.

Агджа живее в Иран. Но иранска следа няма.

Агджа живее във Франция, в Париж. Но френска следа няма.

Агджа живее в Западна Германия, в Мюнхен. Но германска следа няма.

Агджа живее в Швейцария. Там получава своя "Браунинг" от "сивия вълк" Йомер Багджъ. Но швейцарска следа няма.

Агджа живее в Австрия, във Виена. Но австрийска следа няма.

Агджа живее в Испания. Даже отмаря на Палма де Майорка. Но испанска следа няма.

Агджа живее в Тунис. Но тунизийска следа няма.

Агджа живее в Италия. Но италианска следа няма.

Тези следи не са интересни, не вършат работа, не отговарят на целта и замисъла на консилиума "Джонатан". Колкото до "Сивите вълци" - те си живеят необезпокоявани и недосегаеми в тези страни, в любезно сътрудничество с турското разузнаване и с германското (не ЩАЗИ, колкото и това да възпламенява нечие въображение).

Междувременно през 1981 г. излиза книгата на Клеър Стърлинг "Терористичната мрежа" ("The teror network"), мощно рекламирана от Майкъл Ледийн - вече съветник на държавния секретар Александър Хейг. Книгата следва указанията на института "Джонатан".

***



13 май 1981. Атентатът

Рим, площад "Св. Петър", 17.17 ч. Мехмед Али Агджа е арестуван. Следствието продължава само 72 дни. Заключението е, че Агджа няма съучастници, няма връзки с други държави, организации и тайни служби. На 22 юли Агджа е осъден на доживотен затвор.

***

19 май 1981. 6 дни след атентата

Този ден е белязан от два документа.

Първият е истински и представлява доклад на ЦРУ: "Първоначалните разпити на италианските власти не установиха връзка между Агджа и каквато и да е международна терористична група или заговор въпреки непрекъснатите спекулации в медиите в този смисъл".

Вторият е фалшив и е фабрикуван от SISMI. Според този "документ" с гриф "Строго поверително" съществувало "донесение", че "според слухове и изтекла информация от средите на чуждестранните журналисти атентатът е бил замислен и организират от ГРУ по указание на маршал Устинов", заради "все по-тревожното нарастване на влиянието на "Солидарност", поради което "личностите на папата и на кардинала-примас на Полша се считат за противостоящи и отрицателни за съветски интереси". И още пише, че "според добре информирани гласове за съветските дела" решението за атентата срещу папата било взето "през ноември 1980 г. на тайно заседание в тесен състав в Букурещ от министрите на отбраната на страните от Варшавския договор"; че ГРУ организирало бягството на Агджа от затвора, прехвърлило го в Крим, "вероятно в специални лагери за обучение близо до Симферопол", където Агджа "тренирал да стреля по бавно движеща се мишена, поставена в открит джип".
По-късно (през 1985 г.) следствието срещу Мозумечи, Пациенца и Белмонте ще заключи, че тези "бележки фактически произхождат от един орган на Службата (SISMI)".

***

1981, декември. 6 месеца след доживотната присъда на АгджаОсъденият е навестен от двама представители на италианските тайни служби. Обещават му преразглеждане на присъдата, помилване и освобождаване до 2 години, ако "сътрудничи на италианското правосъдие" и ако - внимание! - замеси България в атентата. Италианското правосъдие се сдобива със своя "суперсвидетел". Единствен, но супер. 

***

1982, 28 август. 3 месеца преди ареста на Сергей Антонов

Посолството на САЩ в Рим изпраща телеграма до държавния секретар "Относно инцидента Агджа и терористичната дейност на Източния блок": 

"т. Организирането на кампания в Италия, за да се привлече вниманието на световното обществено мнение върху участието на България в атентата срещу папа Йоан Павел II, е възможно и обещаващо... Хвърлянето на съмнението върху България, най-верния съюзник на СССР, ще бъде стъпка към дискредитирането на съветските ръководители и следващото обвиняване на Москва като център на международния тероризъм. Така Италия и нейните съюзници ще покажат, че целта на Кремъл е да дестабилизира Западния блок и ще поставят въпроса за стойността на един диалог с русите, какъвто и да е той.

тт. Ключът към инцидента е създаването на доказателства, установяващи връзките на Агджа с българите. Приятели от SISMI увериха нашите специалисти, че Агджа е готов да сътрудничи".  

***

1982, август. 3 месеца преди ареста на Антонов

Излиза статията на Клеър Стърлинг в "Reader's Digest" (тираж 18 млн.). Включват се NBC (7,5 млн. зрители), "New York Times", "Wall Street Journal", "Christian Science Monitor" и "Newsweek".

***

1982, 25 ноември. Зрелищен арест на Сергей Антонов

Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 и завършва през март 1986 г. Всички свидетели на защитата са обявени за ненадеждни. Цялото обвинение се гради върху режисираните и оркестрираните клевети на "суперсвидетеля" Агджа, който измисля над 100 различни версии и после се отрича, обявява се за Христос и Мохамед едновременно, прави се на луд и разиграва съда, както си иска.

***

1984, 24-26 юни. 11 месеца преди началото на делото "Антонов"

Вашингтон, Four Seasons Hotel. Институтът "Джонатан" провежда втора конференция за тероризма. Участват познатите нам лица, плюс държавния секретар на САЩ Джордж Шулц, Джийн Къркпатрик, Ицхак Рабин и няколко звезди на агресивната журналистика. Заключенията са все същите - терористите са от Източния блок. 

***
 
1984, септември. 9 месеца преди началото на делото "Антонов"

Излиза книгата на Клеър Стърлинг "Времето на убийците" ("The Time of the Assassins) - с неограничената финансова помощ на Паница и с "идейната" подкрепа на Бжежински и Ричард Хелмс (бивш шеф на ЦРУ). Тезата на Стърлинг е "кристална" - атентатът е дело на българските и съветските тайни служби. 

***

1985. Документът на Джорджтаунския университет

Джорджтаунският университет (наричан "развъдника на Рейгън") има едно основно занимание през 1982-1985 г. - да доказва "българската следа" и "тероризма" на Източния блок. В заседанието през 1985 г. участват Бжежински, Ричард Хелмс, Рей Клайн (бивш зам.-шеф на ЦРУ), Майкъл Ледийн, Марвин Калб и Алекс Алексиев. Приет е документ, който повелява всеки терористичен акт в света да бъде приписан на социалистическите страни. Симпозиумът решава: ако България бъде осъдена за участие в атентата срещу папата, тя трябва да бъде обявена за терористична държава с всички последици от това.

В името на тези целомъдрени демократични цели един невинен българин крее 1223 дни в затвора, името на България е покрито с позор, италианските тайни служби и ЦРУ ровят в неговия мозък и съсипват неговата психика.

***

1985 г. Процесът срещу SISMI

През това време ген. Мозумечи, ген. Сантовито, полк. Белмонте и Франческо Пациенца са осъдени на 9 години затвор за създаване на фалшиви документи по делото "Антонов". Това няма по никакъв начин да се отрази на процеса срещу Сергей Антонов. Той ще бъде оправдан с йезуитската формулировка "поради недостиг на доказателства".

***

1986 г., март. След края на делото "Антонов"

Доклад на ЦРУ: "Процесът се провали. Процесът повдигна повече въпроси, отколкото отговори. Липсата на достоверност в атентатора нанесе фаталния удар по цялата процедура, на целия процес".

"Унита": "Срути се българската следа", "Стампа": "Българската следа - всички оправдани", "Джорно": "Изчезна българската следа", "Паезе сера": "Срути се българската следа - Антонов и другарите му оправдани", "Вашингтон поуст": "Процесът на века се провали грандиозно". Някакви извинения? Не.

"Никога не съм вярвал в "българската следа". Това беше една инсинуация, една несправедливост", ще каже папа Йоан Павел II. Ще го каже 21 години след атентата и 16 години след грандиозния провал на "процеса на века". Едно дълго мълчание.

Послеслов:

"Не бих се учудил, ако българската ДС е участвала в атентата, комунистическият режим е способен на подобно действие", каза Желю Желев. Филип Димитров си назначи за съветници Алекс Алексиев и Косьо Мишев, двама от най-вдъхновените радетели на "българска следа", а при посещението си в САЩ през 1992 г. поднесе коленопреклонни извинения на Буш-баща "заради участието на България в атентата".

Паница, главният спонсор на Стърлинг, създаде фондация на свое име, раздаваше журналистически награди "За гражданска смелост", беше почетен член на БАН и член на УС на НБУ, Петър Стоянов го декорира с орден "Стара планина", през 2011 г. българските депутати станаха на крака, за да почетат паметта му...  

През 2006 г. издателство "МаК" издаде книгата на Стърлинг "Времето на убийците" с възторжен предговор: "Това е политически трилър от най-висока класа - и още по-въздействащ, защото е истински. Това е книгата за "българската следа". Това е истината за участието на комунистическите тайни служби в покушението срещу папа Йоан Павел II".

През 2007 г. угасна Сергей Антонов. Сам, изоставен, забравен, безпомощен, безпаметен, безмълвен, безсловесен. Жертва и мъченик на подлата световна игра и на една брутална антибългарска кампания.

България не пожела да се пребори за пълната и недвусмислена реабилитация на Антонов. България не потърси отговорност от италианските власти и тайни служби, от САЩ и ЦРУ за унищожения живот на един български гражданин, за чудовищната спекулация, съсипала името и авторитета на българската държава. България не защити собственото си достойнство.

От юридическа гледна точка давностният срок от 20 години изтече през 2006 г. България пропиля най-безотговорно тези 20 години. Преди няколко дни в София беше премиерата на книгата "Атентатът срещу папата. Истинската история" на проф. Джузепе Консоло. "В правото има давност, но за морала, истината и паметта давност няма", каза проф. Консоло - адвокатът, който спаси живота на Антонов и честта на България. И победи стратезите на Студената война.

Така е. За морала, истината и паметта давност няма. 

Дума 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели