/Поглед.инфо/ Пчеларят срещу Бандата на академиците. Деконструкция на българската история. „Митът Батак” – втора серия.

На сайта на Европейски институт помак трети месец виси един публичен донос (наречен „втори мониторингов доклад” на въпросния „институт”)за „Положението на помаците в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права”.

Доносът е адресиран до председателите на ЕК, ПАСЕ и ОССЕ,  директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ, Върховния комисар по Националните малцинства на ОССЕ, посланиците на страните от ЕС и САЩ, представителствотона ЕК в България, българските и чуждестранни медии.

Какво ще научат от доноса Жозе Мануел Барозу, Жан-Клод Миньон и прочее превъзходителства?

Ще научат:

1. Че българите мюсюлмани (помаците) не са никакви българи; че „понятията „българи мохамедани” и „българи мюсюлмани” са изкуствено създадени” заради „техния предполагаем български произход”, което, освен „предположение” е само едно „твърдение”, една „постановка”, едно „схващане”, една „историческа хипотеза”, едно „клише”, едно „внушение” на „агресивните медии, учени и политици”, които са виновни за „безкритичното втълпяване на постановката, че помаците са българи” и за „насаждането на схващането, че помаците са ислямизирани българи”; че това е „официална държавна политика”, която се изразява в „дискриминация към помаците”, „постоянно етническо прочистване” с цел „асимилация” и „вменяване на идентичност”, по-конкретно – „вменяване” на някаква чужда тям, на българите мюсюлмани, българска идентичност.

2. Че в България има „медийна агресия срещу изразяването на помашка идентичност”, защото агресивните медии агресивно твърдят, „че няма такава етническа група и помаците всъщност са българи”; че „в българското медийно пространство липсва напълно гледната точка на гражданите, които се самоопределят като помаци”.(Каква черна неблагодарност! Жалката истина е, че българските медии, особено телевизиите, в своята патологична страст да бъдат „интересни”, и понеже разбират „интересното” като шоу, скандал и „дженк”, подаряват безценно телевизионно време на всеки откровен лъжец, маниак и шарлатанин. Поради което един пчелар току кацва в поредния телевизор и си шарлатанства на воля.)

3. Че срещу „помашката идентичност” има тотална „агресивна психологическа война, която се води от историци, писатели, журналисти, политици и общественици”. Че главното действащо лице в тази психологическа война е академик Георги Марков- той „обикаля из страната и организира пропагандни мероприятия, на които обяснява, че помаците са българи”; че същото лице проявява „голяма активност”, „агресивност” и „арогантност” като „често гостува в различни телевизии и (даже! –б.а.) пише статии в различни вестници”; че споменатото лице и лица от „неговия кръг” („Дружба Родина”) имат „хулиганско поведение”, което се изразява в писане на протестно писмо до българския президент по повод една мила сепаратистка конференция в Смолян през 2012 г., където българите мюсюлмани бяха обявени за най-чисти турци.

4. Че редом с хулиганстващия академик, историка Георги Марков, стои друг академик – писателят Антон Дончев; че неговият роман „Време разделно“е „основният стълб на пропагандната машина”; че „романът е поръчков, манипулативен и лишен от всякакви художествени достойнства”; че това е един „пропаганден роман, който трябва художествено да илюстрира предполагаемата насилствена ислямизация на българите в Родопите”; че Антон Дончев е „никому неизвестен бездарен кариерист”, който само се прави на писател, а всъщност е един манипулатор.

5. Че тия хулигани заглушават, мачкат и душат както „представителите на либералната мисъл сред учените-помаколози”, така и „една група изследователи, която открито застъпва схващането, че помаците са отделен етнос – Мехмед Дурсунски, Хюсеин Мехмед, Исмен Реджепов и др.” (и те – учени, и даже либерали!), които „са напълно лишени от възможности за изява на своите научни възгледи”. От едната скромност Ефрем Моллов е замълчал своето име.

6. Че българската историческа наука, българската литература, българското изкуство и българските медии, са свърталище на арогантни мошеници и хулигани, един ксенофобски вертеп, едни академично-литературно-медийни расистки шпицкоманди, сдружени в страховитата Банда на академиците, тази организирана престъпна група, предвождана от споменатите лица - Марков и Дончев, които се ползват от покровителството на „тайните служби”.

7. Че всичко това е „само част от борбата срещу правото на самоопределение на помаците, която водят българските политици, тайни служби, учени и журналисти”; че „непризнаването на помаците за етнос и малцинство на основание на някакви исторически хипотези е грубо нарушаване на човешките права”, и това е „официална държавна политика”, защото „помаците не са единственото дискриминирано малцинство в България”, редом с тях са „турците, ромите, македонците, бежанците, гей общността, хората с увреждания и т.н.”.

Доносът (21 машинописни страници) завършва с една

мила молбица:

„Поради това се обръщаме към всички вас с молба…да упражните натиск върху българските власти…да признаят помаците за малцинство с всички произтичащи от това действия, да осигурят участие на представители на общността на всички нива в държавната администрация и не на последно място да предприемат всички предвидени от закона мерки за обуздаване на безконтролното насаждане на ксенофобия, расизъм и други форми на омраза от страна на политици, журналисти и учени.

10.01.2014г.

С уважение:Ефрем Моллов”.

Барозу, Миньон и другите превъзходителства не познават българската история и не им пука за нея, както на Manneken Pis, (пикаещото брюкселско момченце) му е през чучурката тая българска история. Но те ще научат нещо изключително важно и даже съдбовно – за Европа и света.

А именно:

Че „помаците са многомилионна транснационална етническа общност” и „населяват 6 държави - България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово”. Следователно – тези българи, гърци, сърби, албанци и пр., които изповядват исляма, не са българи, гърци, сърби, албанци и пр., а мюсюлмани и принадлежат към някаква ислямска нация.

От което следва, че:

Няма турци, афганистанци, либийци, иракчани, индонезийци и пр. – има ислямски етнос.

Няма българи, сърби, гърци, руснаци, румънци и пр. – има православен етнос.

Няма италианци, испанци, ирландци, португалци, поляци, мексиканци, бразилци и пр. – има католически етнос.

Че етноси са методистите, лютераните, баптистите, евангелистите, адвентистите, будистите, шинтоистите, конфуцианците и т.н.

И ако г-н Барозу приеме исляма, той престава да бъде португалец. И ако г-н Миньон приеме конфуцианството, той престава да бъде французин. Както православният китаец не е китаец, а нигериецът-католик не е нигериец.

Така излиза.

Няма нации, няма държави, няма ЕС, ПАСЕ, ОССЕ, НАТО и к,вото ви дойде на ум. Има религии.

Така изглежда подредбата на света според Ефрем Моллов.

Необходимо допълнение към т. 4

Войната срещу „Време разделно” не е от оня ден. Тя се води най-малко 12 години и започна с една студия на Мари Врина.

Според нея книгата „илюстрира мита за насилствената ислямизация на българите” (ето откъде се е взела тази „формула” в доноса на партия ПОМАК), и този мит е „толкова пресилен, че се превръща в мистификация… поради силната деформация и дори карикатурност” (защо ли никой не се смее на тази „карикатура”!), „постигнати чрез подвеждане и преувеличение, водещо до пълна дезинформация”, защото „обективността и безпристрастието са чиста фикция”, а българите и турците са представени „по твърде едностранчив и манихейски начин”.

(Припомням: „Жертвите са преувеличени и идеализирани”, рекоха Мартина Балева и Улф Брунбауер в своя проект „Митът за Батак”. „Жертвите са млади, красиви и белокожи за разлика от техните палачи”, написа в естетически потрес Балева за картината на Антони Пиотровски „Баташкото клане”. „Манол е твърд и безстрашен герой, а Караибрахим е изпълнен с презрение и жесток”, пише Врина за книгата на Антон Дончев „Време разделно”. И никакво безпристрастие, ах! Какво манихейство!)

И понеже никой не се смее на „карикатурата”, Врина е трогателно загрижена за деликатните сетива на европейския читател: „в книгата една след друга следват картини на ужасни изстъпления, извращения и мъчения, извършвани от турците… всичко е кръв и насилие, една касапница, която отвращава и самия читател”.

(Припомням: Така едни академични тоги зачеркнаха публицистиката на Ботев, понеже предизвиквала „ужас и отвращение” и нямала „ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория”. )

Читателката Врина е отвратена от касапницата, но… и от „непримиримостта на българите”: „Не по-малко поразителна е непримиримостта на българите, след като Манол съветва големия си син, в случай, че го вземат за еничар, как да се самоубие и му препоръчва три начина да го направи”.

Не стигат мъките, които е претърпяла бедната Мари покрай книгата, ами и филма „Време разделно” е гледала: „В рамките на един фестивал на българския филм в Париж, в Двореца „Шайо”, френската публика (сред която бях и аз) трябваше да изтърпи сцените с потоци кръв, с изнасилени и изкормени жени, заклани деца, набучени на кол или изгорени живи мъже”.

Ужас, ужас! Цели два кошмарни часа пред екрана! Добре, че не е умножила 500 години по 365 дни, а резултата - по 24 часа, защото ще получи не някакви два часа, а 4 милиона и 380 хиляди часа... Добре, че не е чела Уйлям Гладстон, Дженюъриъс Макгахан, Юджийн Скайлер, Уолтър Беринг, Карл Шнайдер, Иван (Анри Пиер) дьо Вестин и други „митотворци” като Юго, Гарибалди, Достоевски и Тургенев, щото една цистерна валериан няма да я свести.

След преживения ужас Врина произнася своята присъда: книгата е „маргинално произведение”, което „принадлежи на една отминала епоха” и „преексплоатира една митологема, създадена от науката”.

Войната срещу „Време разделно” е само детайл от

деконструкцията на българската Голгота.

Помните ли проекта Брунбауер-Балева?

Помните ли неговите цели?

Сега ще ви ги припомня:

Да направи „ревизия на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак”. След ревизията на „мита за османското клане на невинното българско население в Батак”, идва ред на „деконструкцията на този антагонизиращ исторически мит”. После, „в светлината на Мита за Батак” (ревизиран и деконструиран) „широката общественост трябва да бъде сензибилизирана към проблематиката около националните митове” чрез „преосмислянето на историята при съставянето на учебниците по история на България”.

И още - деконструкцията на „Мита за Батак” трябва да стимулира деконструкцията и на други „дълбоко закостенели исторически митове в България” (един от които ще да е насилствената ислямизация).

Насилствената ислямизация на българите е мит, Баташкото клане е мит, робството е мит, Априлското въстание е мит, жертвите в Батак са мит. На мнимите жертви съответстват мними палачи. На едно мнимо робство съответства мнимо въстание с мними апостоли и още по-мнимо Освобождение.

Намерете книгата на Брунбауер-Балева „Батак като място на паметта” (издателство „Изток-Запад”, 2007 г., на български и немски). Навсякъде в „книгата” робството е „робство”, въстанието - „въстание”, апостолите – „апостоли”, жертвите – „жертви”, главорезите – „главорези”, зверствата - „зверства”, турците – „турци”, българите – „българи”, Освобождението - „освобождение”. А българите мюсюлмани (помаците) - някакви безродни и безпаметни „планински жители”.

Изобщо – българската история е мит, мистификация, измишльотина, фикция, една карикатура, която предизвиква отвращение…

За това става дума. За деконструкция на българската история.

В. Дума