/Поглед.инфо/ Хроника на едно безкрайно убийство

1.
"Успокой, Господи, душите на твоите мъченици, въздай им твоята правда, приеми ги за наши застъпници, свети и безсмъртни - сега и во веки веков. Амин"...
Къде са изписани тези думи?
Кои са тези "мъченици"?
Кои са тези "наши застъпници"?
При това - "свети и безсмъртни"?
Кой и кога ги е канонизирал?
При това - "во веки веков"?
Пред кого застъпници?
Пред времето?
Пред историята?
Пред вечността?

2.
Тези думи украсяват мемориала в памет на "жертвите на комунизма". Сред имената върху черния мрамор, а също - по сайтове, стели, блогове, вестници, паметници, книги и филми - блестят едни специални, особено почитани и обгрижвани "жертви".

Там ще откриете без особено взиране ген. Русев, ген. Вълков, ген. Луков, капитан Харлаков, Славейко Василев, ген. Кочо Стоянов, Богдан Филов, Петър Габровски, Александър Белев, офицерите от Трета секция (които в черните нощи на Белия терор изпълняват норма - убиват по 50 антифашисти на нощ), Черни капитани и Черни полковници, поручици и подпоручици, полицейски агенти, полицейски шефове, жандармеристи, деветоюнски превратаджии и шпицкомандаджии, легионери, ратници, бранници, апологети на Закона за защита на държавата, адепти на Закона за защита на нацията, инквизитори, екзекутори, истерични антисемити, главорези, касапи, мракобеси, масови убийци, фашизоиди, хвалители и застъпници на Хитлер и Мусолини.

До един - "доблестни и родолюбиви".

И както са "доблестни и родолюбиви", тъй  "доблестно и родолюбиво" през 1923-1925 г. избиват 30 000 антифашисти и още толкова през 1941-1944 г. Само за периода 1941-1944 г. хвърлят в затвори и концлагери 65 000 души, а войната на "жертвите" срещу народа и в "защита" на държавата и нацията, струва на същия този народ и на същата тази държава 375 млн. лв. В пари. Човешкият живот не влиза в сметките на "жертвите". За тях той е без стойност. 

Днес тези "невинни жертви" на "гадните комуняги" са канонизирани като "мъченици", като "наши застъпници", "свети и безсмъртни"; възхваляват ги, почитат ги, възпяват ги, обезсмъртяват ги в монументи и славослови; те са кристални, благородни и ангелоподобни. И тия срамни дитирамби продължават вече 28 години. Това е повече от престъпление. Това е неприлично.

Дитирамбенето, реабилитацията на фашизма, подмяната на историята и паметта е любимо и щедро заплатено занимание на българската десница, на една кохорта хонорувани подлеци - тази многолюдна политическа и духовна челяд на "жертвите".

3.
 А жертвите на "жертвите"? Враговете на "мъчениците? Те са  престъпници, бандюги, шайка негодници, лумпени, кръвопийци, простофили, тъпунгери, неграмотни, бездарни, мародери, утайка на обществото, сган цървули и каскети, уроди, национални предатели, рушители на демокрацията, смутители на реда и тишината, които трябва да бъдат изтребени до крак. Децата - също.

Това са антифашистите: комунисти, ремсисти, земеделци, работници, селяни, учители, ученици, студенти, юристи, поети, писатели, журналисти, художници, музиканти, офицери, депутати, партизани, ятаци... И деца.

До един - "убийци и терористи". Които трябва да бъдат изтребени до крак и без милост. Децата - също.

И ги изтребиха. Ето ги най-опасните терористи, уроди и безграмотни примати: Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Александър Стамболийски, Петко Д.Петков, Тодор Страшимиров, Димо Хаджидимов, Никола Вапцаров, ген. Заимов, д-р Александър Пеев, Лиляна Димитрова, Йорданка Николова, Адалберт Антонов-Малчика, Вела Пеева, Свилен Русев, Емил Шекерджийски. ...И деца.

Над 250 деца до 17 години. Разстреляни, обесени, обезглавени, изгорени, нанизани на щикове, изтезавани, хвърлени за храна на жандармерийските кучета... Стойне на 7, Иван на 9, Надежда на 12, Димитринка на 11, близначките Ценка и Цветанка на 13, Васил на 16, Сава на 15... Стотици български еврейчета от Македония и Тракия, унищожени в душегубките на Треблинка.

Блажена забрава обгръща техните имена. Цари удобна безпаметност. Удобна за политическите наследници на "светите и безсмъртните", от което следва, че и наследниците са "свети и безсмъртни". Или поне кандидати за канонизиране.

Само споменаването на шестте ястребинчета или на Митко Палаузов предизвиква истеричави оправдателни тиради заради честта на безчестието. Духовната челяд на "жертвите" изригва като гноен гейзер, и една отровна блъвня ни залива и дави в смрад и безсрамие.

Защо тази истерия? Защото сред "невинните жертви" на "гадните комуняги" са убийците на деца: подпоручиците Константин Йорданов и Крум Дрончев, полк. Атанасов, капитан Николчев, ген. Ковачев, полицаите Дончо Христов, Стоян Узунов, Иван Близнаков, Тончо Русчев... 

"Червените мародери използват трагедията в Ястребино за наглата си пропаганда", "техните родители  ги въвличат в комунистически терористични акции и ги използват като жив щит за антидържавната си дейност", "пращат ги да носят храна на шумкарите-убийци, като очакват милост и толерантност от войници и полицаи, избивани от същите шумкари", а подпоручик Константин Йорданов е просто "смахнат детски учител". Това написа един някогашен шеф на парламента, днес активен фейсбукар и вечен словоблуд.

Митко Палаузов е "вечното дете на социализма, застинало в мрака на идеологическото слабоумие", "дух бродник", "идеологическо чудовище на комунистическата пропаганда", която "не познава милост, не разбира понятия като чест и благоприличие, не знае що е срам", "комунистическа икона", "комунистически фолклор", "превърнат в мишена от родителите си-терористи", неговият паметник трябва да бъде демонтиран, "защото държи пистолет" (вместо смартфон, примерно), а "паметник на дете с пистолет възпитава в насилие и развращава младото поколение".

Това дефилира из медиите - децата участват в "терористични акции", техните убийци са малко смахнатки, а Митко Палаузов е "най-младият терорист".

За сведение на окъснелите борци срещу комунизма, друг е "най-младият терорист". Той е особено опасен. Изключително опасен. Истинско страшилище. Не може да чете и пише, не е ходил на училище - един класически комунистически звяр, който знае две-три думи. Казва се Николчо Здравков Чампоев от Русе. На 1 (една) година и 7 (седем) месеца. Едно бебе. Разстреляно с 12 куршума на 22 февруари 1944 г. Загива заедно с майка си и дядо си. Тия дни щеше да навърши достолепните 75 години. Можеше да бъде учител или художник, строител или журналист... Щеше, можеше... 

4.
Фашистите са жертви, антифашистите - убийци. Децата също.
Фашистите са ангели, антифашистите - чудовища. Децата също.
Фашистите са герои, антифашистите - престъпници. Децата също.
Тази гавра продължава 28 години.

"Жертвите" не се наситиха да избиват живите антифашисти. Децата също.

Следовниците на "жертвите" не се наситиха да убиват погубените вече антифашисти. Децата също.

Едно убийство без край и насита.

Най-напред ги похулиха, взривиха техните паметници, поругаха техните гробове, оскверниха тяхната памет и гибел, обявиха ги за престъпници и ги осъдиха като престъпници. И ги убиха втори път. Децата също.

После ги изчегъртаха от времето и от паметта, и ги осъдиха на забвение, и ги захвърлиха в канавката на историята, все едно не ги е имало. И ги убиха трети път.

Децата също. 

Най-сетне Върховният съд отмени решенията на Народния съд "поради липса на доказателства", "в интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал" и в защита на "най-насъщните граждански и политически права на личността"; и защото присъдите не отчитали, че българските фюрерчета "добросъвестно и добронамерено са изпълнявали функциите си", а техните престъпления били "случайно деяние" в състояние на "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост".

Следователно:

Да заколиш 15-16-годишните ятачета Васил и Сава Кокарешкови и една седмица да храниш с телата им жандармерийските кучета, е действие "добросъвестно и добронамерено".

Да разстреляш хладнокръвно шестте ястребинчетата на възраст от 7 до 13 години, е тържество на "общоприетото разбиране за справедливост и морал".

Да отрежеш главата на 17-годишния Ангел Недков, да я набучиш на върлина и да я разнасяш победоносно; да изгориш жив партизанчето Кунчо Фитлеков на 17 години; да разпориш с щикове ятачето Иван Рачев на 17 години  - това са все "случайни деяния".

Разкъсаното от бомба тяло на 13-годишния Митко Палаузов е в защита на "най-насъщните граждански и политически права на личността".

А разстрелът на едно бебе с 12 куршума е акт на "неизбежна отбрана" и поради "крайна необходимост".

Така убиха децата четвърти път. И всички антифашисти.

И ще продължат да ги убиват. Поради "крайна необходимост" и в "неизбежна отбрана". От страх. Безсилие. И непомерна подлост.

А убийците бяха оправдани, оневинени и канонизирани.

Понеже е нямало фашизъм в България. Това повтарят до премала и умопомрачение хоноруваните подлеци вече 28 години. Щото като няма фашизъм няма и антифашисти. Ако пък случайно е имало фашизъм в България, той е патриотичен, родолюбив, благороден, добротворен. Едно миличко, скъпоценничко фашизъмче, върху което не трябва да падне и прашинка.

5.
Достатъчни са три поколения (между 60 и 90 години), за да бъде подменена историческата памет на един народ. Първите 30 години минаха във възхвала, реабилитация и реванш на фашизма. На първото поколение отнеха ключа към знанието. На второто ще вледенят сърцето. На третото ще изтръгнат душата. 

"Тъмните сили на едно минало, което е вече нравствена, биологическа и историческа невъзможност, се надигат озверени, с целия арсенал на минали нелепици, които звучат като абсурд в днешния век. Това е реакция, това е фашизъм - един исторически абсурд, една конспирация против човечеството".

Не, тези думи не са написани днес от някой "комунез", който тъпо и упорито не припознава в "светите и безсмъртните" еманацията на демократичните ценности.

Тези думи са на Гео Милев. Написал ги е през 1924 г. в сп. "Пламък".
 

Към читателите!

Към всички, които помнят, които знаят и които искат да знаят!

В навечерието на 9 май в "Черно на бяло" публикувахме имената на 52 български деца до 17 години, загинали през 1941-1944 г. Истината се оказа по-страшна.

Според изследвания и свидетелства убитите деца са над 250 (без стотиците депортирани български еврейчета). Днес публикуваме списъка, допълнен с още имена.

В навечерието на 9 септември ДУМА слага началото на две инициативи.

Първо. Мащабно изследване и издирване на децата, убити по време на антифашистката съпротива 1923-1944 г. Повечето деца нямат дори една снимка, техните имена са поругани, потънали в забвение, изчегъртани от историята, изтръгнати от паметта. След 1989 г. много от музеите на революционното движение бяха разсипани, музейните сбирки - разпилени. 

Второ. Предлагаме в центъра на София (срещу паметника на "жертвите на комунизма или на мястото на разрушения "1300 години България") да бъде съграден общ мемориал в памет на децата, убити в антифашистката съпротива.

След 1989 г. много паметници на загиналите деца бяха разрушени или откраднати за претопяване. Тук-там е запазено някое паметниче или паметна плоча.

Обръщаме се за съдействие към:

Българския антифашистки съюз
Музеите на революционното движение (или каквото е останало от тях)
Близките, роднините, съгражданите, съучениците на загиналите деца
Близките, роднините, съгражданите на техните родители
Младежката организация на БСП
Националния съвет на БСП
Областните, градските и общинските съвети на БСП
Народните представители от БСП
Съюза на българските журналисти
Съюза на българските писатели
Съюза на българските художници
Съюза на архитектите в България 
Важна е всяка снимка, всеки документ, всяко свидетелство, всеки спомен, всяко творческо вдъхновение!

Инициативата за издирване на децата, загинали през 1923-1944 г., и за съграждане на общ мемориал в София, е по идея на:

Анжел Вагенщайн - писател, сценарист и режисьор, автор на 52 филма и 4 романа

Велислава Дърева - политически наблюдател на ДУМА, публицист и кинодокументалист, член на НС на БСП

Велиана Христова - завеждащ отдел "Общество" на ДУМА, публицист, член на УС на СБЖ, доктор по филология

Христо Георгиев - водещ на рубриката "Черно на бяло" в ДУМА, издател и изследовател

Всеки, който е готов да работи за идеята, е добре дошъл!

За присъединяване към инициативите и връзка с инициаторите:
society@duma.bg


Паметник на децата, избити от фашистите, Лидице (Чехия)

Децата от Безсмъртния полк

1-6. Стойне (7 г.), Иван (9 г.) и Надежда (12 г.), разстреляни с родителите си Петър и Стоянка Калайджийски на 20 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин - Рангел.

Димитринка (11 г.), разстреляна с родителите си Петко и Лазарка Стоичкови на 20 декември 1943 г. край Ястребино; има брат партизанин - Стойне.

Ценка и Цветанка (13 г.), близначки, разстреляни с родителите си Иван и Марийка Янкови на 20 декември 1943 г. край Ястребино; имат брат партизанин - Димитър.
Общо разстреляните на 20 декември 1943 г. край Ястребино са 18. Телата им са изгорени на клада.

7-8. Васил (16 г.) и Сава (15 г.) Кокарешкови от с. Белица. Ятаци на отряд "Никола Парапунов". Арестувани на 16 юни 1944 г. Зверски инквизирани в продължение на 23 дни. Заклани на 7 юли 1944 г. от жандармеристите, които цяла седмица хранят своите кучета с телата на убитите деца.

9. Николчо Здравков Чампоев на 1 година и 7 месеца от Русе. Разстрелян с 12 куршума на 22 февруари 1944 г. Загива заедно с майка си и дядо си.

10. Гинчо Славов Гинчев (16 г.) от с. Мало Чочовен, Сливенско. След жестоки изтезания е разстрелян на 7 юни 1944 г. заедно с майка си, баба си и дядо си; има трима братя партизани - Иван, Къньо и Койчо. Полицията изгаря родния дом на семейството.

11. Андон Маринов Черковски (14 г.), наричан "ятачето на Раднево", умира в началото на 1945 г. в страшни мъки след жестоките полицейски инквизиции; син на партизанина Марин Черковски и на ятачката Вълкана Черковска.

12. Никола Георгиев Накев (13 г.) от Перущица, ятак, разстрелян през август 1944 г.

13. Иван Атанасов Бандаков - Кочо (16 г.), най-малкият партизанин от отряд "Чепинец", загинал в сражение при Милеви скали малко преди 9 септември 1944 г.

14. Костадин Иванов Запрянов - Горчо, (16 г.) от с. Бодрово, Хасковско, партизанин, загива в сражение през септември 1944 г.

15. Марин Трифонов Попов (16 г.) от  с. Правище, Пловдивско, партизанин, загива в сражение през септември 1944 г. 

16.  Иван Стефанов Василев - Огнян (16 г.) от с. село Присойна, партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд, загива в сражение през септември 1944 г.
17. Детелина Мирчева Минчева-Саня (15 г.) от с. Черногорово, Пазарджишко, партизанка от чета "Кочо Честименски" на отряд "Ангел Кънчев", загива в сражение малко преди 9 септември.
18. Цветана Живкова Велева - Лиляна (16 г.) от Перник, партизанка, ранена в сражение, заловена и убита на 19 май 1944 г.
19. Стефко Иванов Крайчев (17 г.) от Сливен, ятак, разстрелян на 20 май 1944 г.
20. Иван Динчов Кривиралчев (16 г.) от Копривщица, ятак, разстрелян през 1944 г.
21. Иванка Тодорова Пашкулова - Роза (14 г.), от с. Старо Железаре, Пловдивско, партизанка, заловена и убита заедно с баща си Тодор на 27 ноември 1943 г.
22. Никола Делчев Делевски (17 г.) от с. Старо Железаре, разстрелян
23. Стоян Николов Мусенов (17 г.) от с. Старо Железаре, разстрелян.
24. Мехмед Юсеинов Юсменов (17 г.) от с. Горско Сливово, Ловешко, разстрелян заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим.
25. Любен Петров Ганчев - Райчо (17 г.) от Батак, партизанин, ранен в сражение, заловен и разстрелян на 7 март 1944 г.
26. Тодорка Истратиева (16 г.) от с. Расник, Брезнишко, убита на 6 юли 1944 г.
27. Иван Николов Рачев (17 г.) от Разлог, ятак, убит с щикове на 8 август 1944 г.
28. Ангел Спасов Недков (17 г.) от с. Подгумер, Софийско, партизанин, ранен в сражение, заловен и обезглавен на 3 май 1944 г.
29. Трайко Тодоров Траев (17 г.) от с. Каблешково, Бургаско,партизанин,  загива в сражение
30. Боян Станков Христов (17 г.) от с. Лешниковци, Трънско, партизанин,  загива в сражение
31. Васил Тодоров Христов - Чапаев (17 г.) от с. Падала, партизанин,  загива в сражение
32. Давид Арон Давидов - Трън (17 г.) от Пловдив, партизанин,  загива в сражение
33. Костадин Георгиев Лазаров - Васко (17 г.) от с. Бараково, Кюстендилско, партизанин, загива в сражение.
34. Максим Петров Мишев - Манчо (17 г.) от Пещера, партизанин, загива в сражение.
35. Спас Христосков Стоичков (17 г.) от Костенец, партизанин, загива в сражение.
36. Тинка Христова Ковачева - Мая (17 г.) от Пловдив, партизанка, загива в сражение.
37. Иван Димитров Глушков (17 г.) от Самоводене, партизанин, загива в сражение.
38. Кирил Димитров Тананеев - Дечко (17 г.) от с. Самоводене, партизанин, загива в сражение.
39. Димчо Георгиев Караминдов (17 г.) от Карнобат, партизанин, разстрелян на 2 юли 1944 г.
40. Иван Нанев Атанасов - Цветан (17 г.) от с. Върбен, Пловдивско, партизанин, загива в сражение.
41. Цветко Александров Караджов - Чавдар (17 г.) от с. Мирково, Софийско, партизанин, загива в сражение.
42. Костадин Такев Тодоров (17 г.) от с. Войнеговци, Софийско, партизанин, загива в сражение
43. Иван Атанасов Филев - Спартак (15 г.) от с. Ситово, Пловдивско, партизанин, загива в сражение на 3 март 1944 г. и
44. Мария Георгиева Бакалова - Бойка (17 г.) от Пловдив, партизанка, загива в сражение на 3 март 1944 г .
45. Кръстан Стоилов Кръстев - Кънчо (16 г.), партизанин, разстрелян на 30 май 1944 г.
46. Мария Петкова Ненчева - Соня (16 г.) от с. Пъдарско, Пловдивско, партизанка, разстреляна.
47. Кунчо Цоков Фитлеков - Волов (17 г.) от с. Красново, Пловдивско, партизанин, заловен и изгорен жив на 8 август 1944 г..
48. Петър Станчев Божинов (17 г.) от Габрово, ремсист, разстрелян на 12 март 1944 г.
49. Стефан Цвятков Станев (17 г.) от с. Крушево, Севлиевско, ятак, разстрелян.
50. Тодор Петров Велчев (17 г.), ятак, секретар на РМС в Перущица, убит на 6 юни 1944 г.
51. Димитър Янков Василев-Кръстев (17 г.) от с. Кривина, Софийско, ремсист, умира в затвора
52. Стоян Рачев Раев (15 г.) от с. Черешово, ятак, убит на 5 ноември 1943 г.
53. Тодорка Йорданова Моралийска - Гордана (17 г.) от с. Долна Диканя, партизанка, заловена и разстреляна с братята си Димитър и Иван на 6 юни 1944 г.
54. Стефан Иванов Хаджийски
55. Георги Георгиев Тодоров
56. Деньо Митов Начков
57. Найден Велков Шертев
58. Митко Палаузов (13 г.), партизанин от Габровско-севлиевския партизански отряд, загива заедно с майка си в сражение на 1 април 1944 г. на Осеникова поляна, разкъсан от бомба.
59. Никола М. Николов, ученик, ятак на отряд "Гаврил Генов", обесен през 1943 г.
60-61. Константин Георгиев Кротнев (5 г.) и братовчедка му Маргарита (13 г.). На 16 април 1925 г. е арестуван и по-късно убит капитан Георги Кротнев (офицер с леви убеждения). Съпругата му Нина е разстреляна пред децата. След преживения ужас и двете деца се поболяват и умират.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели