/Поглед.инфо/ „Драги Бойко,
Извънредно съм ти благодарен, че подкрепи - и с това направи възможно - използването на Европейския стабилизационен механизъм с цел да бъде предоставен краткосрочен мостов кредит на Гърция.
Твоята намеса беше решаваща и достойна за подражание за осъществяването на един акт на реална европейска солидарност.
Благодаря ти от все сърце!
Надявам се много скоро да се видим отново.
С уважение,
Жан-Клод ♥”
Туй трогателно писъмце получи Борисов от Юнкер.
Разчувстван, Жан-Клод приподнася своите всесърдечни благодарности на „драгия Бойко” за неговата безценна подкрепа за построяването на кредитния мост „Европа-Гърция”. Нима Жан-Клод се е съмнявал в Бойко?! Нивгаш! Щом трябва нещо да се строи – мост, магистрала, метро – Бойко е пръв.
Пък този мост е от извънредна важност за световния финансов Минотавър. По този мост, в посока Гърция, ще тръгнат 7 милиарда евро. В обратната посока, към дебелите банки на дебелите френски и германски банкери, ще изтекат същите 7 милиарда, плюс още 50 милиарда (минимум), плюс Акропола, плюс ризата на Ципрас. Световният Минотавър ще хапне милиардите мигновено, ризата на Ципрас ще изплюе, за Акропола ще си помисли, щото някоя кариатида може да му заседне като кост в алчното гърлище.
Писъмцето е кратичко, четири изреченийца, но колко трепет и надежда има в тях, колко нежност и деликатна страст, каква трогателна признателност към драгия Бойко, тоз спасител на Европа, стожер и пазител на европейската солидарност, олицетворител на евроценностите!
Писъмцето е облъхнато от дискретни романтични спомени, сладки мечтания, жарки очаквания и съблазнителни покани за нови срещи под шипковия храст, край брюкселския фикус, в шенгенската беседка, на трансатлантическа скамейка, изобщо - на безопасно място, защитено от хибридния мирис на руски газ, ботуш и ушанка, далеч от хибридната заплаха на руската мечка, която в сънищата на Жан-Клод дрънка на балалайка и тропа казачок посред Европарламента.
От кратките редовце струи омайното, пленително, олигархично ухание на финансовия евробудоар, това изтънчено обиталище на Световния Минотавър, зейнал да глътне Гърция - за назидание на всеки, дръзнал да въстане срещу Минотавъра, срещу неговия зверски апетит, срещу неговото неутолимо желание да изплюска всичко под слънцето и да наказва с инквизиторски садизъм и хладнокръвно упоение този, който отказва да бъде изплюскан. (Прочее, Минотавърът отдавна е надминал по своята отвратителност Джаба от „Междузвездни войни”.)
Посланието, тази вдъхновена поема, това велико евродостижение на любовната евролирика, този апотеоз на безсмъртната любов, завършва с деликатно, чувствено сърчице, нарисувано с трепкаща от тревълнения ръчица.
Жан-Клод е човек обичлив, всеизвестен целувач, мятка се да прегръща и целува всеки премиер, хвърли се той устремно в могъщите обятия на Бойко, и се гушна там, доверчиво и всеотдайно. Жан-Клод и връз Ципрас се метна да го целива, да го приласкае, обаче Ципрас каза „Oхи!”, отблъсна го грубо, антиевропейски и антисолидарно, накърни неговите чисти пориви за евроценностна любов и взаимност, и сега за Ципрас няма писъмце, няма сърчице. А за Бойко има.
Щастлив е Бойко! Отвсякъде го засипват с драгоценни подаръци. От Жан-Клод получи сърчице и обяснение в любов. Покрай съдебната „реформа” от Радан получи… Как да го напиша!?… Ами – знаме получи, със специално изображение, по-скоро – отпечатък, понеже Радан все тъй пребивава в самовъзхита, обласкан от своя състудент, който му рекъл признателно „Гъз, ти си наш`то знаме!”… Нека Бойко сам прецени какво точно е получил от Радан – знаме или… хм!... А какво получи от ДПС, ще разбере след време.
Дума
