/Поглед.инфо/ Власт. Война. Журналисти. Скороговорка.

"Как допуснахме тоя кретен да ни е вицепремиер?!",

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов ти е премиер (трети сезон), кой да ти е вицепремиер?! Кой, ако не Валери Симеонов, Шегобиецът от Бухенвалд. Лика-прилика са си те. Близнаци-братя. Две са мутри ред по редом расли. Простофил до простофила. Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква - тази скороговорка сътвори колегата Митко Божков, много преди да поникне тиквата-цигулка. Първа цигулка, не забравяйте!

Ултиматумът на Шегаджията огря официалния сайт на МъСъто и в този момент, като един Радан на банкянския дувар, увисна мелодраматичният въпрос: "Г-н Борисов, от Ваше име ли говори Валери Симеонов?".

Ха-ха! Естествено, че говори от негово име. Изпод неговия шлифер ръмжи и свирепее. По негова заръка и под негово покровителство. От името на МъСъто говори. От позицията на изпълнителната власт. Това не е лично мнение на случаен минувач. Властта изпрати ултиматум на медиите и обяви война на журналистиката. Официално. Фатална грешка. Самопризнание за интелектуална немощ и мизерия на духа, прикрити зад власт и закани. Фатална грешка и черна неблагодарност към медийната прислуга, която обслужва, обгрижва и брани властта с обнажена гръд.
Шегобиецът е поредният навлек в българската политика. Поредният овластен наглец. С изящен дърварски хумор и мутрафонски слог, набъбнал от самолюбие, велемощен, обкичен с инсигниите и регалиите на властта. Ехидничък такъв. Лукав. "Столчето ти се клати, Викторчо!". С мил и сладък гласец. Неразбран бил, журналята, все цензори и сталинисти, опозорили неговата непорочност, наклеветили го, наклепали го, отнели му свободата на словото... (Виж скороговорката.)

"Как допуснахме тоя мерзавец да ни е депутат?!",

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов води листата на 25-и МИР-София, кой да му е в тази листа, в неговата му листа? Кой, ако не таз сродна душа, Антон Тодоров-Мумията. Лика-прилика са си те. Интриганти по природа, с ярък спекулативен талант, дебелашки хумор и безпаметна поврътливост. (Виж скороговорката.)

Мумията "не яде, не спи и винаги се завръща"; декларира гордо "Аз съм нагъл и брутален! Ще мина през вас!"; и скочи в обятията на Шайката, и Шайката го приласка, овласти и отритна. Мумията овоня Парламента, смърди от телевизор в телевизор; и току се жалва, че е "наклеветен, оплют и обруган" от една орда "ченгета, доносници и безсрамници". Шайката клима благосклонно, а Цветоний Цецон го възхвали като най-пръв експерт по досиетата (дзак! изскокна Митодиту!).
На него, на Мумията, Шайката възложи мръсната работа - подлярската война срещу президента. И го насърчава, и го аплодира, и се хилоти предоволна от неговите интригантски изстъпления. И медийният слугинаж, и той се хилоти предоволен.
Мумията не постави ултиматум. Написа извиненийце, колкото да цвръкне още отрова срещу... "Шайката на Радев".

Шегаджията и Мумията. Единият имал "дърварски хумор", другият - "дебелашки", обаче и двамата били "атрактивни", "неразбрани" и "окепазени". Единият си правил майтапчийски снимки в Бухенвалд, другият - сущи Хайнрих Химлер, всемогъщия райхсфюрер на SS, чудовището с безлично излъчване, миши мустачки и поглед на плъх; филистер с чувствителност на касапин, превърнал Варшавското гето в кланица... Метафорите бродят насам-натам, важното е, като ги срещнеш, да ги разпознаеш.

Ултиматумът изтече. 

Извинения няма.

Разкаяния - съвсем.

Борисов мълчи. Една лакърдийка не е измедоточил до момента, ей тъй, да разтуши простолюдието. Правителството се разграничи от своя вицепремиер и обяви, че няма нищо общо със себе си. ПП на ГЕРБ се разграничи от своя депутат и обяви, че няма нищо общо със себе си. Шизофренно. Истината е, че тази власт няма нищо общо с държавата. С нашата държава. Поради което и провъзгласиха Борисов за геополитически титан, гигант и гений. 

"Как допуснахме да ни управляват такива простофокли нагли?!",

тюхкат се дружно ФъБъто и медиите, скубят коси и се тръшкат повсеместно.

Ето че стигнахме до същността.

Колеги!

И ти, медийна прислуго! 

Имам няколко въпроса.

Всичките Митодита, Мумии, Борисовци, Цветановци, грантаджии, иждивенци, красавци, умници, соросоиди, фашизоиди и прочее Гнусотници дефилират от телевизор в телевизор, смърдят, вилнеят, беснеят, поучават, назидават, истеризират. Защо? Кой им предоставя медийния амвон, за да словоблудят от неговата висота в маниакален пристъп? Кой поддаква със силиконови устенца на всяка тяхна умопомрачителна нелепост и откровена клевета? Кой ги "форматира" с интелигентни, почтени, просветени, авторитетни люде в името на някакъв митичен, фалшив "баланс"? Има ли баланс между интелекта и простащината? Между позицията и демагогията? Между истината и лъжата? Няма.

Има друго. И то е най-важното - да има скандал в студиото, да има шоу, дженк, "кървав дебат", да хвърчат папки, слюнки, ругатни, ритници и глави, ако може. Браво! Кеф! Страхотно предаване! Телевизиите са кръвожадни. Измамата е атрактивна, мошеникът - пиршество за душата. Досещате ли се защо интелигентните, почтените, просветените, авторитетните люде отказват да бъдат "пакетирани" и "опаковани" с подобни персонажи? От самоуважение и нравствена хигиена. И за да не легитимират споменатите Митодита, Мумии и прочее Гнусотници.

Медиите имат Етичен кодекс, приет с фанфари. Защо? Случайно да сте открили там свещените думи "свобода на словото"? И със свещ да ги търсите, няма ги. Кодексът е написан от собствениците, не от журналистите. Тъй презираният от някои СБЖ има Устав с етични правила. Свободата на словото боде очите на властта - на всякоя власт, на всяка крачка. И там има следните знаменателни изречения:
"Журналистът не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид. Журналистът не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство. Журналистът приема, че общественият интерес стои по-високо от интереса на работодателя му." Уставът на СБЖ е писан от журналистите, не от работодателите. Още по-малко - от началниците на работодателите.

За медийни корифеи бяха прогласени лица брутални, цинични, меркантилни и продажни. Защо? Те превърнаха журналистиката в писоарна "литература", в "каймак от храчки и сметана от помия", както казва Стоян Михайловски. Техният девиз е "Аз не правя вестник, за да се чете, а за да се продава!" и "На мен не ми трябват журналисти, които могат и знаят! Трябват ми дръжки на микрофони!"...       
Забравихте ли как медийни звезди с угодливи физиономии се постлаха като килимчета пред Борисов? Как се постилат пред всяка власт и я обслужват всеобхватно, всеобемно и по пълна програма? Че тези медийни звезди са едни кокотки, куртизанки и държанки на властта, че се събуждат в чаршафите на властта и парите, и като се попротегнат, като се прехвърлят от единия хълбок на другия, като помъркат самодоволно, тутакси, както са по пантофки, списват едно текстче в защита на свободното слово? Че днес пишат и говорят обратното на това, което са писали и говорили вчера, за да пишат и говорят утре обратното на това, което пишат и говорят днес? Без свян, срам и памет. Затова се разбират тъй прекрасно с Борисов. 

Забравихте ли писъмцето на Борисов от 2010 г. до медийните шефове и собственици? Любезнейшо писъмце в смисъл: "Нали никога не съм ви цензурирал?". Тъкмо тогава Борисов заливаше журналистите с "гадни есемеси" (по неговите собствени думи) и връхлиташе във всеки сутрешен блок. Забравихте ли как отговориха главните редактори, редактореси и горди медийни притежатели? Как рапортуваха като послушни овчици за срам и позор на журналистиката? Забравихте ли, че на въпроса "Нали не ви притискам много?", те откликнаха сладострастно и любвеобилно: "Не-е-е-е! Искаме още! Още! Ние те обичаме! Мачкай, Бойче!"... И Бойчето мачка. Има карт бланш.

Щях да напиша "И гилдията търпи всичко това?!", обаче няма гилдия.
Имам още много въпроси, ама един приятел вика "Не е сега моментът да ги пишеш тия неща". Напротив! Моментът брадясва близо 30 години, цензурата се плоди и обнаглява все повече, властта си пазарува медии - с пари, почести, ласкателства, рекет, заплахи, страх. Дефилират дръжки на микрофони; медийни бухалки; момчета и момичета за мръсни и мокри поръчки; префърцунени неграмотници; добре платени деконструктори на величествената и трагична българска история; зле гримирани метреси и блудници; слуги, лакеи и майордоми; питбули, готови да разкъсат всекиго, дръзнал да мисли различно от овластената посредственост, от кристалното бездарие, от техните евроатлантически началници и фашизоидни покровители.

Не бил моментът?!

Журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в кулоарите на властта, нито в нейното джакузи. Не е слугинаж. Не е машина за пари, интриги, скандали и слава - слава временна и позорна. Не е професия. Журналистиката е истинският, постоянно действащ парламент в една държава. Журналистиката - това е талантът да бъдеш свободен; да бъдеш гражданин; да бъдеш опозиция на всяка власт; да не пишеш по заповед и против съвестта си; да стоиш зад всяка своя дума с глава, име и чест. С целия си живот. Това е журналистиката. Според мен.

Не бил моментът?!

И тъкмо написах последните изречения, и ето - на Антон Тодоров му приели оставката, преди да я подаде. "Победа! Победа!", подскача телефонът. Глупчо глупав си ти, фон телефон! Това не променя нищо. Войната на ГЕРБ ще продължи. Срещу свободата на словото. Срещу президента. Срещу българската държава. Срещу българския народ. Шайката приласка, употреби и натири една предана Мумия. Както приласка, употреби и натири много други предани и самоотвержени мумии.

Как беше? Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква. Нищо лично, просто бизнес. Така е в мафията.     

Дума  


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели