/Поглед.инфо/ Историята на едно политическо убийство

Историята започва точно преди 70 години - през март 1949-та. На страниците на "Работническо дело" вървят люти битки: с френския импресионизъм, с вредните течения в литературата, а също и за идейната чистота на биологическата наука.

В дома на Трайчо Костов слухтят микрофони, подире му душат сенки, които вместо имена имат номера и докладват по часове и минути за всяка дума, стъпка и жест на заместник-министър председателя. 

МАШИНАТА работи подмолно

В речта на Антон Югов (28 март) има стаено напрежение: "Ние не бива да търсим врага само извън партията. Ние трябва да търсим и откриваме враговете, които са се промъкнали в собствената наша партия, да търсим враговете там, където най-малко се надяваме да ги намерим. Ние неотдавна открихме такива вражески елементи, които, прикрити в Партията, са успели да заемат високи партийни и държавни постове".

Скоро читателят ще разбере какво означава "да търсим враговете там, където най-малко се надяваме да ги намерим". И ще научи, че желаният враг е намерен. На 5 април излиза съобщение за пленума на ЦК на БКП от 26 и 27 март с дневен ред "Политическите и антипартийните грешки на др. Трайчо Костов". Пленумът одобрява доклада на Васил Коларов и отстранява Трайчо Костов от Политбюро (ПБ), от правителството и от поста председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. 

Обвинения: "неискрена и недружелюбна политика по отношение на СССР", "антипартийни нареждания", "националистически уклон", "стремеж да измести Г. Димитров", "маневри и интриги", "болнави амбиции", "интелигентски индивидуализъм", "опити да разпали фракционна борба, да предизвика недоверие към Политбюро, да разцепи ЦК, да вбие клин в болшевишкото единство". 

ПБ и ЦК на БКП са камертонът на истеричната пропаганда. 

МАШИНАТА е задействана  

Надига се първата вълна на ЕДИНОДУШИЕТО. 

Няма интернет, фейсбук и туитър. Представете си, ако имаше. 

В "Работническо дело" се появява рубрика "Цялата партия единодушно осъжда грешките на др. Тр. Костов": "Грубите грешки на др. Тр. Костов изправиха като стоманена стена всички комунисти"; "Не се намери нито един партиен член, който да не се солидаризира с решението на пленума"; и т.н. ЕДИНОДУШИЕТО залива страната с декларации и телеграми от партийни организации и трудови колективи до "нашия любим ЦК" в подкрепа на "генералната линия".

На 21 април са утвърдени лозунгите за 1 май и сред тях: "Бъдете бдителни към враговете! Разобличавайте ги безпощадно!". Така Трайчо Костов влиза в агитката. И това е само началото.

Настъпва затишие. Привидно. Номерираните сенки донасят кога и по кои улици е минал "обект Доктора", носел ли е жълтата си чанта, кого е поздравил пътьом. 

МАШИНАТА бди. И не спира 

По команда започват партийни събрания и конференции. Отново. Всички ЕДИНОДУШНО искат, настояват и едва ли не заповядват на "нашия любим ЦК" тутакси и незабавно да изключи от БКП "тази подла змия, промъкнала се в доверчивата пазва на партията". ПБ и ЦК откликват на всенародните въжделения.

Пленумът от 11 и 12 юни ЕДИНОДУШНО изключва Трайчо Костов от БКП. На 17 юни решението излиза в "Работническо дело". На 17 юни Трайчо навършва 52 години. На 20 юни, на уличката зад Университета от една кола изскачат цивилни сенки и го арестуват. Следствието започва веднага. Третото следствие в неговия живот.

Първото е през 1924-та. Второто - през 1942-ра. Знае какво е следствие. Знае пълния списък на изтезанията - минал е през него. Знае какво е да те инквизират 20 души. Знае цялата гавра. Знае цената на мълчанието. Знае как изглежда адът. Знае всичко. Така си мисли...  

"Обработват" го 42 души. Разпитват го 22 часа в денонощие. Следователите се сменят на всеки два часа. Българските му поднасят готови показания на български, съветските - на руски. Разпитват го трима генерали от КГБ - Трифонов, Чернов и Филатов. Наричат го гад, сволоч, фашистки изверг. Повтарят, че лично другарят Сталин чака самопризнания за неговата вражеска и антипартийна дейност. Разпитва го лично шефът на МВР Руси Христозов. И му обяснява, че това е партийно поръчение. Държат го прав, докато припадне. Приковават го с вериги на пода. Инсценират му разстрел. Партийно поръчение.

22 часа в денонощие. 6 месеца. 

А той, вместо да пише показания, рисува зайчета, същите зайчета, които някога е рисувал на сина си. Рисува Сталин и до него - човековълк. И още, и още човековълци, които приличат на Сталин. Думите "Гешевата полиция бледнее пред "нашата" са на Трайчо. "Имам чувството, че сме попаднали между зъбците на една машина, която неумолимо ни влече към неизбежния завършек и която може да бъде спряна само от някакво голямо, необикновено събитие", пише през 1942-ра до жена си Люба. През 42-ра стават чудеса. През 49-та - не.

На 19 юли ВНС избира анкетна комисия за "обследване дейността на Трайчо Костов". На 20 юли депутатите приемат ЕДИНОДУШНО доклада на комисията и свалят депутатския имунитет на Трайчо Костов. С ръкопляскания. За 5 минути. Лозунгът "Да претворим решенията на Юнския пленум в живо дело!" е изпълнен.

В килията Трайчо рисува човековълци 

През март Коларов го обвинява в "интелигентски индивидуализъм", през юни - в "интелигентски кариеризъм". ЕДИНОДУШИЕТО го заклеймява като "дребнобуржоазен интелигент, лишен от здравата основа на пролетарския морал". Синът на локомотивния огняр е образован, начетен, интелигентен, знае осем езика. За него Гешев казва "опасен интелектуалец". Интелектуалецът винаги е опасен. Интелектът е като гърбица - забелязва се. Не можеш да го скриеш. Даже очилата с 12 диоптъра извикват неприязън. И това е първата "вина" на Трайчо - че е интелектуалец. Такива неща МАШИНАТА не прощава. 

Втората "вина" на Трайчо е, че Димитров официално го е обявил за свой приемник, защото "хора като него не се раждат всеки ден". Това попарва властническите амбиции на Коларов. През март Коларов обвинява Трайчо във властолюбие и в "намерения да се утвърди като фактически вожд", през юни - че "е разработил стратегически план за отстраняването на Коларов и Димитров". В обвинителния акт ще пише, че Трайчо Костов е замислял "да бъде физически унищожен вождът на българския народ др. Димитров". 

ЕДИНОДУШИЕТО се задъхва от възмущение и погнуса. И крещи: "Смърт! Смърт! Смърт!"

Третата "вина" на Трайчо е, че е останал жив през 1942 г. Необесен и неразстрелян. Жив. Млад. С авторитет. На МАШИНАТА живи герои не й трябват. Героите трябва да бъдат унищожени морално и физически. Авторитетите трябва да бъдат заменени с посредствени и послушни безличия. МАШИНАТА изфабрикува обвинението "агент на полицията" и "англо-американски шпионин".

ЕДИНОДУШИЕТО скандира "агент-провокатор", "гаден агент", "възпитаник на Гешев", "за да спаси мизерния си, кучешки живот, подписал декларация". И "Смърт! Смърт! Смърт!"

Най-главната "вина" на Трайчо Костов е, че като вицепремиер си позволява да спазва българските закони, да се грижи за българските интереси и да защитава суверенитета на българската държава. През март е обвинен в национализъм, неискреност и недружелюбност към СССР. През юни Коларов го нарича "банкрутирал ръководител", "знаме на обединената вътрешна и международна реакция", под което "се обединяват жалките остатъци на разбитата монархофашистка клика, всички реакционери, фашисти и реставратори на капитализма", в което "се кълнат всички гнили комунисти". 

Защо? Защото Трайчо Костов разпорежда Законът за държавната тайна да се разпростре и "върху съветските представители", следователно - "Той е за реставрация на капитализма и за англо-американска зависимост", казва Червенков. 

Всичко започва на 6 декември 1948 г., когато пред Димитров и Червенков Сталин дръпва очилата на Трайчо, фиксира жълтия си поглед в късогледите му очи и произнася присъдата: 

"Жулик! Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие! Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? На другите по-евтино продавате? Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба! Точь в точь как Тито!... Не искате да знам вашите тайни, вървете по дяволите, и без вас ще минем. Вие ни смятате за простаци, а вие сте европейци! Ние и без вас всичко знаем... Жулик! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не спираме. Ще доведем борбата докрай!"...  

ЕДИНОДУШИЕТО скандира "народен враг"

"мерзавец", "чуждо мекере", "подлец", "двуличник", "слуга на фашистката клика на Тито", "знаме на международната реакция"... И "Смърт! Смърт! Смърт!"...

Червенков громи Трайчо, "неговото дяволско двуличие, лицемерието му, неговите изтънчени велзевулски методи... Врагът е хванат за гушата и няма да го изпуснем, няма да се успокоим, докато не го задушим напълно... Ние ще очистим нашата партия от всяко подобие на трайчокостовщина! (ръкоплескания). Дал ни господ сили за това! (веселост и ръкоплескания)". 

Тази предизборна реч е произнесена на 6 ноември. Обвинителен акт още няма. Публикуван е на 30 ноември под заглавие "На позорния стълб бандата на Трайчо Костов!". Трайчо отново попада в агитката. Този път - предизборна. Инструкцията е обвинителният акт да се използва като "мощно оръжие", да стигне до "всеки гражданин и всяка селска колиба".

ЕДИНОДУШИЕТО скандира: "Заклеймяваме шпионите и предателите и искаме тяхното най-строго наказание", "искаме най-сурово наказание за Трайчо Костов и неговата камарила". 

В хора на ЕДИНОДУШИЕТО се включват поети, писатели, художници: "предател подъл", "подкупник жалък", "гаден диверсант", "бандит", "безумец", "глутница с избити зъби", "пигмеи", "негодяи", "жалки човечета", "юди, надъхани със зоологическа омраза към народа"...  

В телеграмата на СБП пише: "Разгромът на трайчокостовщината значи проветряване на нашата къща. От името на българските писатели ние настояваме за сурово наказание на престъпниците! С това нашето народно правосъдие ще изпълни един свой свещен дълг към бъдещето на народа, към нашата национална култура! Смърт на предателството!"

ЕДИНОДУШИЕТО вика "Смърт!"

рисува Трайчо като змия, а по селата разиграват погребения - картонена змия с лицето на Трайчо поставена в картонен ковчег, а около ковчега - цялото село, а зад ковчега - партийният секретар, стъпил с крак върху змията държи реч...

ПОСЛЕ ще пишат спомени: "Той целият беше една усмивка, никога не повишаваше глас, имаше топъл баритон, накуцваше, ерудиран, подвижна енциклопедия, роден учен"...

ПОСЛЕ ще казват: "нямаше кой и как тогава да се противопостави", "трагично беше за нас, че започнахме да вярваме в това, което ни беше трудно да повярваме", "само силата на партийната дисциплина, дълбокото съзнание за ненакърнимостта на партийното единство можеше да застави тези, които го познаваха, да сведат глави, оставайки с вътрешното убеждение, че ще дойде ден, когато правдата ще възтържествува"... ПОСЛЕ!

ТОГАВА, обаче, всички гласуват "за", като "конкретно мерило за преданост към Партията и нейния болшевишки курс". 

МАШИНАТА  е тъй перфидна! Тя плоди интриги, истерии, подлости и предателства, мерзост, ужас и отвращение. Тя овластява нищожествата и мачка, унижава, разтерзава почтените. Тя прави "масите" свои съучастници и следователно - виновни. Тя се застрахова за "оня ден, когато правдата ще възтържествува". И когато бъде зададен въпросът  "Кой уби Трайчо Костов?", МАШИНАТА е готова с отговора: "Такава беше волята на народа"... 

Въпреки всичко ЕДИНОДУШИЕТО не е било монолитно. В периода 1949-1951 са арестувани 1100 души.

На 7 декември в 8,35 ч. в Дома на народната войска започва процесът. Ще продължи 7 дни. Трайчо Костов не се признава за виновен. 

ЕДИНОДУШИЕТО бушува и клейми предизборно: "ловък двуличник, закоравял левосектант, фракционер, агент-провокатор, изобличен гнусен изверг, изпечен подлец, мерзък шпионин, влечуго, плужек, змия в пазвата на Партията". 

А казват, че "процесът предизвиква изблик на патриотични чувства"...

Представете си цялата тази истерия във фейсбук.

В София пристигат подаръци за рождения ден на Сталин - работен кабинет от светло дърво с резба и гравирано желязо, български кът с миндери и полици, килими и губери, сърмени търлъци, гъдулки и бъклици, синя писана каруца и пръскачка за лозе...

На 12 декември в 19 ч. трудещите се от София тържествено изпращат влака с подаръците за великия Сталин.

На 14 декември Сталин получава още един подарък - в 19,45 ч. Трайчо Костов, 52-годишен, публицист е осъден на смърт чрез обесване.

Влакът с писаните каруци, килимчета, сервизи, мастилници, гъдулки, печки, шкафове, губери, носии, търлъци, с 5-те милиона подписа, "изразили любовта на нашия народ към вожда на прогресивното човечество", пътува...

Обесват го на 16 декември

в навечерието на изборите. Като гаранция за успех.

"За тоя престъпник всяко наказание е малко. В своята ярост на заловен звяр той направи всичко, за да отегчи още повече положението си. Не прояви никакво желание за разкаяние. Той заслужи наказанието си" ("Работническо дело").

Когато го водели към бесилото, издигнато в двора на софийския затвор, било дъждовно и той, накуцвайки, заобикалял локвите, за да остане чист. Очилата му паднали, навел се, но един милиционер ги стъпкал. Когато му сложили примката, един от екзекуторите го хванал през кръста, дръпнал го и се залюлял с него. Като махало на часовник...

На 23 януари умира Васил Коларов. Той ще надживее Трайчо с 38 дни. На януарския пленум от 1950 и на VI конгрес през 1954 г. процесът ще бъде отчетен като "крупна победа", "нова ярка демонстрация на единството и сплотеността на партията", "борба, от която партията излезе още по-силна, по-зряла, по-закалена", а 76 следователи и оперативни работници, допринесли за победата, ще бъдат наградени с ордени и парични премии на обща стойност 1 625 000 лв.

След шестте месеца, прекарани на един стол в една килия на ДС, Люба ще се прибере, ще седне на един стол и ще се залюлее - напред-назад, напред-назад. Като махало на часовник... Ще почине на 7 април 1959-та. Ще сложат на гърдите й снимка на Трайчо. И това ще бъде неговото символично погребение. Ще погребат снимката, не човека. А земята ще бъде пълна с картонени ковчези и в тях - картонени змии с лицето на Трайчо Костов... И всички ще бързат да забравят.

Това е историята на едно политическо убийство. На всяко политическо убийство. Тази история никога не свършва. МАШИНАТА е тъй перфидна. Тя произвежда интриги, истерии, подлости и предателства, мерзост, ужас и отвращение. Тя овластява нищожествата и мачка, унижава, разтерзава почтените. И никога не остава без ЕДИНОДУШНИ.

Б.а. Нещо лично. От цялата огромна организация на БКП в Пловдив двама души се изправят срещу МАШИНАТА и ЕДИНОДУШИЕТО. Знам го със сигурност. Това са моите родители (бъдещи, към онзи момент). През 1991 г. с режисьорката Малина Петрова направихме единствения документален филм за Трайчо Костов - "Сърцето умира последно".

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели