Продължаващите престрелки и безперспективието на ситуацията в Сирия стават причина за динамизирането на множество регионални конфликти. Повече от очевидно е, че балансът на силите на терена силно влияе и върху стартовата позиция на преговорите на 14 април 2012 г. в Истанбул между Иран и представителите на шестте големи сили (петте постоянни членки на Съвета за сигурност и Германия). От двете страни на барикадата се разиграват военни учения, които са традиционен лост за натиск върху антагониста.
Американско-израелско-гръцкото военноморско учение “Noble Dina” в източното Средиземноморие стана причина за отговор от руската армада, стартирала свое учение от сирийското пристанище Тартус към вътрешността на топлото море. В същото време през периода 9 – 14 април започна безпрецедентно по своите размери военновъздушно учение с участието на 200 изтребители – бомбардировачи от САЩ и страните от Персийския залив. Това предизвика иранският посланик в Кувейт Рюхюлах Кахрамани да предупреди началника на Генералния щаб на кувейтските въоръжени сили генерал Халид Сабах арабските държави да се оттеглят. В противен случай иранските ВВС и ВМС щели да атакуват арабските страни, участнички в маневрите. Интересното е, че краят на въпросното учение се припокрива с началото на дългоочакваните преговори в Истанбул.
В същото време след като е видно, че Дамаск няма да се съобрази с плана на Кофи Анан, САЩ отчитат, че не могат да останат повече със скръстени ръце. По време на посещението си в Москва сирийският външен министър Уалид Моалим е обяснил, че те считат, че ако армията излезе от градовете, то бунтовниците ще се върнат там. Това, според него, щяло да предизвика повторното избухване на въстанието. Дамаск е настоявал Москва да направи всичко възможно да попречи на американска военна интервенция, дори ако Кофи Анан изрази становище, което порицава режима.
Сергей Лавров е предложил част от ООН-наблюдатели да отидат в конфликтните точки на страната като част от контингента може да бъдат участващите в UNDOF, които в момента на Голандските възвишения. Идеята е 1 000-те сини каски, организирани в два батальона (Австрия, Филипините и малка група от Хърватия) да разделят правителствените войски и бунтовниците. Уалид Моалем е отхвърлил този вариант, тъй като на практика това ще раздели страната и ще се възпроизведе ситуация, сходна с тези на Голандските възвишения. Дамаск се страхува, че по този начин ще се интернационализира гражданската война и опозицията ще спечели правото на легитимна защита от ООН.
Международни наблюдатели отбелязват, че пред президента Обама вече е варианта „ограничена военна интервенция”. Въпросът ще виси, докато не започнат преговорите в Истанбул, приемайки възможността за реализация като силен инструмент за натиск върху Техеран.
В същия дух е и настроението в Анкара. Близкият до управляващата партия вестник „Йени Шафак” пише: „Мисията (на Кофи Анан- бел.авт.) умря и остават само куршумите.” Запознати считат, че Турция е твърде вероятно да се възползва от текстовете на споразумението, сключено през 1998 г. между Анкара и Дамаск в Адана. Според член първи на въпросния документ за „взаимна отбрана” се казва, че „Сирия, на принципа на реципроцитета, няма да позволи никаква дейност, започваща от нейна територия и която цели и провокира сигурността и стабилността на Турция.”
Всъщност аргументи за използването на въпросния международноправен акт дава не само преследването на сирийските бежанци към Турция от страна на правителствените войски. Доводи дава и възстановяването на сътрудничеството между Дамаск и кюрдите от ПКК, обявена за терористична в Турция. В тази връзка турският коментатор Гунира Джифаоглу от „Милиет” се пита дали в полза на Анкара е начело на териториално единна Сирия да остане Асад или той да бъде отстранен и страната да бъде разделена.
По същата тема разсъждава и лидерът на кюрдската Партия на мира и демокрацията (ПМД) Салахедин Демирташ. Пред вестник „Тараф” той развива тезата, че ако Ирак се разпадне, то кюрдите в Сирия автоматично ще получат автономия. Тогава цялата турска граница от град Ъгдър до град Антакия ще бъде с кюрди, тъй като в нея се включва и областта Кюрдистан в Иран. Той отбелязва, че иракски Кюрдистан е готов всеки момент да обяви независимостта си. Иракски медии съобщиха, че президентът Месауд Барзани е бил готов да го направи на 21 март, но единствено американската намеса е предотвратила акта. Неслучайно кюрдският лидер беше на посещение в САЩ непосредствено след това. Получавайки желаното международно признание Барзани посети и България, с чиито власти се договориха разкриването на консулство в столицата Ербил.
Демирташ поставя и акцент върху факта, че осъденият на до живот лидер на ПКК Абдула Йоджалан много добре е очертал кюрдския проблем и е направил най-ефективното предложение за разрешаването му. Председателят на ПМД предрича в противен случай избухването на конфесионални и етнически конфликти в региона, които „ще надхвърлят усилията на Йоджалан и Ердоган.” Практическото разрешение на кюрдския проблем в Турция, той вижда в създаването на „20 автономни области в страната, а не само на този в турски Кюрдистан. Ако това не стане, тогава кюрдите сами ще наложат този режим.”
Неотдавна проведено социологическо изследване в Диарбекир, бастионът на турски Кюрдистан показва, че 51% от респондентите-кюрди подкрепят автономия за областта, 10% – на федерализма, а 20% – на някаква форма на независима кюрдска държава. Интересното е, че тенденцията за отделянето на кюрдите от Турция се засилва и в средите на самите турци. Според въпросната анкета между 10-15% от представителите на тази етническа група подкрепят този процес.
