Американският Уотсън институт за международни отношения публикува впечатляващо изследване за разходите и човешките жертви, дадени по време на военните операции, реализирани от САЩ след терористичния акт от 11 септември 2001 г. Става въпрос за войните, които Пентагонът води в Ирак, Афганистан и Пакистан. Финалният доклад, обобщаващ резултатите от многогодишните проучвания и направените на тази база препоръки, е дело на екип от 20 учени: икономисти, антрополози, юристи, политолози, социолози и други. Авторите на изследването желаят да предизвикат обществена дискусия в САЩ по тази проблематика и затова са качили в интернет мрежата крайния си продукт: http://costsofwar.org/
На преден план експертите са извели впечатляващите цифри за материалните разходи за военните кампании. Те са между 3.2 и 4 трилиона долара (в това число влизат и разходите за медицинско обслужване и социални осигуровки на ветераните). Убитите са 225 000 – военни, хуманитарни работници, специалисти и невинни граждани.
Загиналите американски военни от 2001 г. до пролетта на 2011 г. са малко над 6 051 души. Ранените по време на операции или хоспитализирани заради заболяване са 99 065 души. В същото време ветераните от войните в Ирак и Афганистан, които имат различни здравословни проблеми, са 552 215 души.
Убитите цивилни лица в Ирак и Афганистан са общо около 137 000 души. Не е много ясна статистиката относно жертвите, дадени в Пакистан, но се предполага, че те са около 35 000 души. Изчисленията сочат, че само в Афганистан убитите са между 12 000 и 14 000 души. В Ирак цифрата е десеторно по-голяма. Най-малко около 125 000 иракчани са намерили смъртта си през изследвания период.
Близо 3.5 милиона иракчани са напуснали домовете си и никога повече не са се завърнали обратно. От тях 1.7 милиона са тези, които са сменили своето местожителство в самия Ирак, а останалите 1.8 милиона са напуснали родината си. Последната група емигранти се разпределя както следва: Сирия – 1 милион, Йордания – 500 000 – 450 000, Иран – 48 000, Европа – 150 000, Ливан – 30 000, САЩ – 5 400, Турция – 6 600 души.
От 1980 г. до сега повече от 6 милиона афганистанци са напуснали своите жилища. Според ООН в периода 2002 – 2011 г. повече от 5 милиона са се завърнали в родината си от Пакистан и Иран, но има и такива, които повторно са емигрирали. В същото време около 415 000 граждани са сменили местоживеенето си в самия Афганистан. Все пак информацията сочи, че над 1.8 милион афганистанци продължават да пребивават в съседен Пакистан, а около 1 023 000 са тези, които са се заселили трайно в Иран. Около 90 000 живеят в страните от Централна Азия. Посочва се, че около една трета от афганистанците разполагат с по-малко от един долар на ден.
Авторите на изследването са изчислили, че ако средствата, предвидени за покриване на разходите на въпросните военни операции, бяха насочени към различни производствени сектори в разглежданите държави, то щяха да бъдат разкрити много работни места. Така например всяка година през периода 2001 – 2011 г. е можело да бъдат разкрити 900 000 работни места в образованието, 780 000 в здравеопазването, 364 000 в строителството и 52 000 в сектора на зелената енергетика.
Авторите на изследването акцентират също така върху нарушаването на човешките права в огромни мащаби. Например в Ирак повече от 100 000 души са преминали през различните места за задържане. Според информация на Световната организация на червения кръст между 79 и 90% от задържаните иракчани през 2004 г. са били невинни. В Афганистан през първите три години на войната (2001-2004 г.) американските войски за арестували около 50 000 души, които са изпратили в 25-те места за задържане на националната територия.
Театрите на военните действия се оказват много опасно място и за журналистите. Според Комитета за защита на журналистите от 2003 г. до сега в Ирак са намерили смъртта си 148 новинари от 54 медии. Повече от 100 души са ликвидирани по време на отразяване на събитие. В Афганистан броят на загиналите журналисти е 19, а в съседен Пакистан – 34 души. В същото време през 2010 г. едва 1% от световния видеообмен се отнася за войната в Ирак. За бойните действия в Афганистан цифрата е 4%.
Американските изследователи се опитват да убедят читателите, че резултатите от военните кампании са далеч от целите, свързани с институционализирането на демокрацията в двете страни. Според оценката на „Democracy index” Ирак е определен като хибрид между „недействителна демокрация и авторитарен режим” и заема едва 111-то място от общо 167 изследвани страни. „Прозрачност без граници” посочва, че корупцията в Ирак получава 1,5 по 10-степенната скала и по този показател страната се нарежда на последно място в целия Близък Изток.
За Афганистан показателите за развитието на демократичните процеси са още по-лоши. Според „Democracy index” държавата открито е определена като „авторитарен режим”, който е класиран на 150-то място от общо 167, попаднали във фокуса на изследването. По отношение на корупционния индекс ситуацията е сходна. Афганистан остава най-корумпираната държава в Южна Азия. Американските експерти посочват, че в световен мащаб единствено Мианмар и Сомалия са по-корумпирани от Ирак и Афганистан.
Влияние върху оформянето на финалните изводи и прогнози на учените от Уотсън институт е оказало изследване на Ранд корпорейшън. Последният неправителствен субект е анализирал тактиките за унищожаване на 268 терористични групировки през периода 1968 - 2006 г. Според статистиката в 43% от случаите терористичните организации са се трансформирали в политически формации, 40% от въпросните субекти са ликвидирани чрез разузнавателни и полицейски акции, 10% от организираните терористи са се саморазпуснали и едва 7% са ликвидирани вследствие на военни операции.
Анализаторите от Уотсън институт стигат до обобщението, че войните срещу терористите възпроизвеждат нови терористи, тъй като резонансът от военните кампании се изразява във възникването на нови, малки или по-значими конфликти. Според експертите гражданските войни и изострянето на криминогенната обстановка в Ирак и Афганистан доказват тази теза.
Идеята, която внушават изследователите от Уотсън институт е, че военният подход е най-неефективният за ликвидирането на терористичните групировки в Ирак, Афганистан и Пакистан. Според въпросната НПО Белият дом е трябвало да се спре на алтернативен метод, който би бил много по-евтин, по-безболезнен и най-важното – по-оперативен.