/Поглед.инфо/ Православният празник Илинден се свързва с разказа за делата на Свети пророк Илия. Тази информация е лесно да бъде намерена от всекиго в Интернет, но все пак ще я представя в изключително съкратен вид като пролог към същността на настоящата статия.
Свети пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. По това време Ваал (телецът) бил смятан за божество на природата, отговарящо за дъжда, гръмотевиците (по подобие на гръцкия Зевс) и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали (достигащите екстаз жреци постигали това състояние като наранявали китките и ръцете си до кръв), често придружавани от човешки жертвоприношения - в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него (Ваал), а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел. Ваал е езическо финикийско божество, което отговаря за различни стихии в различните периоди от съществуването на финикийската цивилизация.
Защо пиша всичко това? Защото днес, когато в Украйна киевската хунта продължава да избива мирните жители на Донецката народна република (ДНР) в нарушение на международните договорености и човечността, когато в родната ни страна огромен процент от населението живее под прага на бедността, когато ценностите са дотам изкривени, че единствената непроменена „ценност” са парите и материалните ценности, то на нас ни е нужно да се борим срещу идолопоклонничеството. Под идолопоклонничество разбирам материалната страна, ламтежа за богатства, който дотам е заслепил управляващите, че те са продали онова, което не може и не бива да се продава – съвестта си, народа си и страната си. Солидарността, справедливостта, братството между хората са брутално стъпкани от копитата на Златния телец. Един идол, който заменя истинските ценности, които са непреходни за всяко човешко общество, защото именно благодарение на тях това общество съществува, с псевдоценностите на олигархията. Ако не се върнем към истинните ценности и, което е по-важното, ако не ги защитим, то с нас като народ е свършено.
Днес честваме Илинден, но и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. То е пример за това как един народ, осъзнал като безспорна ценност своето обединение, е бил готов да даде хиляди жертви в името на тази цел. За съжаление това е и показателно за факта, че днес този народ в голямата си част е склонен да гледа пасивно как традиционните му ценности биват погребвани и дори да се радва на тяхното погребение, затрупвайки мъката и гузната си съвест с долари и евро. Аз не призовавам към въоръжено въстание срещу управниците и техните кукловоди извън нашите граници. Не призовавам към проливането на кръв, защото човешкият живот е свещен. Но аз със сигурност призовавам към революция. Но революция морална и духовна, а не въоръжена. От социален взрив никой няма да спечели освен враговете на българския народ. Народът ни измира, а гражданска война само би ни обезкръвила още повече, което би позволило на чужди сили по-лесно да се наложат у нас. Те вече са се наложили, диктуват ни и вътрешната, и външната политика. Изправят ни срещу традиционните ни приятели и партньори, за да нямаме опора, когато решат да ни превземат (диктаторите на нашата политика). Но не всичко е загубено! Какво разбирам под духовна революция?
На 18-ти юли 2015 г. отбелязахме 178 години от рождението на Апостола. Поне има една историческа фигура, която ни обединява като българи. Заветите на Васил Левски и на националноосвободителното движение не бива да се забравят. Толкова дълга и болезнена борба, за да извоюваме политическата си независимост, а днес такава отново няма! И малцина се борят за възстановяването ѝ. Западните ценности изместиха българските, западните стандарти станаха задължителни за нас, западният път на развитие беше признат за безалтернативен, а наш собствен, уникален български така и не бе потърсен. Накратко, отказахме се от себе си. Ето срещу това статукво призовавам за духовна революция – за възстановяване на българските ценности, за търсене на наш път на развитие, съобразен с тези ценности, със специфичните особености на България и начина на мислене на нейния народ (каквото е останало от него). Сигурен съм, че все още има идеи, около които можем да постигнем национално съгласие, вярвам, че можем да спасим народа си. И тъй като не съм само по общотеоретичните концепции, а предпочитам да давам и конкретни решения, след като предложа нещо твърде абстрактно, за да бъде приложено, то ето и една идея как да стане това:
Ако всеки си подреди петте ценности, които смята за най-важни за себе си и своето семейство (аз бих си ги написал на листче за прегледност), то той ще знае какво управление би отговаряло на неговите възгледи, а следователно би могъл да подкрепи една или друга политическа сила, която да ги реализира. Но нека не се заблуждаваме, че онова, което пише в партийните програми, и онова, което партията ще направи, когато дойде на власт, са едно и също нещо. Напротив! Както казва Никола Пашич:
„Едно е, когато се говори, друго е, когато се пише.”
С други думи, партиите могат да кажат всичко, за да спечелят изборите, но когато трябва да пишат законите (нормативните актове по-общо), си проличава кой на какви интереси служи. Затова да се гласува за партия само заради изборната ѝ платформа ми се струва наивно. Следва да отдадете подкрепата си само за онази партия, която с политическото си поведение (без значение дали в Парламента или извън него) е защитила и защитава именно онези пет ценности, които точно Вие сте си подредили като най-важни за Вас. Разбира се, може да няма нито една партия, която да е приемлива и да поддържа Вашите ценности. Може да се окаже, че с политическото си поведение във Вашите очи всички партии са се компрометирали. А може и някоя партия да подкрепя само частично закрилата на най-важните за Вас ценности.
В такъв случай или Ви трябва нова партия, тъй като това, че няма такава, която да отговаря на Вашите възгледи, не означава, че не може да се създаде нов политически субект, който да отговаря. Все пак партиите не са numerus clausus, а у нас (поне би трябвало) има политически плурализъм. Така че вероятно ще откриете съмишленици и ще се организирате в нов политически субект, примерно някоя общонародна българска партия, тъй като българският народ, колкото и да е манипулиран в една или друга насока, едва ли напълно е забравил изконните си ценности.
А може би членувате в някоя партия, която само частично отговаря на възгледите Ви. Но не желаете да я напускате, защото не виждате по-добра алтернатива, а и присъединяването към нов политически субект Ви се струва рисковано. В такъв случай Вие трябва да проявите активност, за да измените политиката на партията, да я направите по-морална и по-малко меркантилистка. Ако това се окаже невъзможно въпреки Вашите и на другите членове усилия, то пред Вас ще възникне въпросът: „На кого дължа преданост? На народа и съвестта си или на партията?” И дали партията не се е превърнала в идол, който да закрива истинските ценности?
За себе си всеки следва да открие отговор на този въпрос и да действа според него.
Нека заедно се борим с натрапените ни чужди идоли в името на българския народ и българските ценности, чрез една революция духовна, а не въоръжена!
Честит Илинден!
