Младежката квота в изборните листи – една отявлена дискриминация

/Поглед.инфо/

Ние спориме

      двама със дама

              на тема:

"Човекът във новото време".

(Из „Песен за човека” от Никола Вапцаров)

Всъщност не спорим, а водим доста приятен разговор с моя много добра приятелка (и истинска дама) във фоайето на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След обсъждането на предстоящите изпити и на светлото ни бъдеще (въпрос, по който си позволих да изразя известна доза скептицизъм) като юристи, когато завършим, подхванахме и политическата тематика. Най-общо, разбира се. Структура, организирани мероприятия, избори...

„Имат отделна квота?” – учуди се тя, когато ѝ казах за младежката квота в изборните листи.

„Да, имат... Всъщност доколкото ми е известно, са имали. За тези избори не знам, но сигурно пак ще е така...” – въздъхнах аз, тъй като знаех, че по този въпрос със сигурност мненията ни ще съвпаднат и ще трябва да призная и пред нея, както и пред себе си, че това според мен беше една извънредно лоша идея.

„Наясно си, че това означава...”

„Дискриминация, да...” – довърших изречението ѝ, тъй като предпочитах да го чуя от собствената си уста, а не от нейната. – „И аз съм го мислил. Това противоречи и на Закона за защита от дискриминациятаⁱ, и на Международни договори, по които Република България е страна. Разбира се, това решение за младежката квота е вътрешнопартиен акт, а не е нормативен акт. Тук противоречието е на принципно ниво. Не можеш да даваш повече привилегии някому поради неговата възраст. В това няма логика. Не е и справедливо. От една страна, така на местата, които могат да бъдат заети от хора, които са знаещи, можещи и заслужващи, поставяш хора, които просто са млади. Възрастта няма отношение нито към знанието, нито към моженето, а още по-малко към заслугите. Просто критерият възраст е чисто биологичен и няма каквато и да било връзка с професионализма и полезността. Абсурдно е да раздаваш места в изборните листи на този критерий! Ама те младите били по-специални! Като са специални, да правят каквото и колкото могат и ако наистина заслужават да бъдат включени, то това ще стане благодарение на заслугите – на нещо, което зависи от тях, а не на един критерий, който от никого не зависи” – като си намеря слушател ставам изключително словоохотлив, но хубавото е, че приятелите ми са свикнали с това, та и не ми се дразнят.

„Освен това” – продължих аз – „младежката квота означава гарантирани места за определени представители на една възрастова група. По този начин партията все едно да заяви, че вътре в нея процесите не са дотам демократични, че да позволят на един човек да заеме полагащото му се място, благодарение на заслугите си, та затова му трябва закрилата на възрастта. Или си демократичен вътрешно и даваш „всекиму според труда”, или не си и даваш „всекиму според интереса”. Няма как хем всички да са равни, хем едните да са по-равни от другите. Това си е чиста положителна дискриминация по отношение на младежите. Не защото са заслужили (като не казвам, че не са, а просто, че заслугите им са ирелевантни, когато критерий е възрастта), а само защото са млади. Ами ако най-знаещите и най-можещите са на по седемдесет или осемдесет години и са достатъчно за цялата листа? Тогава какво? Ще влязат част от тях, както и част от тези, които просто са млади...”

„Така е, но има и още един момент” – отбеляза събеседницата ми. – „Замислял ли си се защо това е така и до какво води това?”

В интерес на истината честният отговор беше „не”. Бях си мислил само колко е несправедливо, колко съм възмутен и как това безспорно е дискриминационна мярка, която партия, афишираща борбата си за равенство и социални справедливост, не може да си позволи.

„Ами горе-долу... Ти до какви изводи стигна?” – беше отговорът ми.

„Вашата партия има Младежко обединение, нали така?”

„Да...”

„Замисли се! Ако младежите имат гарантирана квота, то това би привлякло доста кариеристи в политическо отношение, които искат възможно най-бързо да дойдат на власт. Трябва само да бъдат издигнати от Младежкото обединение примерно и няма да им се налага да се състезават за местата в листата наравно с всички останали. Пътят до властта става по-кратък. Това си е стимул за членство. По този начин партията си увеличава състава, но и се пълни с хора, които са меко казано „ненадеждни” , а по-точно – безпринципни и , естествено, вредни и за партията ви, и за цялото общество.”

„Не съм сигурен, че механизмът е точно такъв, тъй като не съм запознат, но иначе логиката ти е желязна и съм съгласен” – потвърдих думите ѝ. – „А във вашата партия как се справяте с политическия парашутизъм в младежките ви структури?” – Полюбопитствах.

„Нямаме такива.”

„Не смяташ ли, че даде много информация, която да е от полза на една опозиционна партия?” – пошегувах се.

„Приятелството е преди политиката, Влади” – усмихна се тя съвършено сериозно, след което се сбогувахме и всеки потегли към залата, в която трябваше да има упражнения.

/*В статията си не съм споменавал конкретни партии, за да не бъде счетено такова поведение за политически некоректно, спрямо която и да било партия. За мен въпросът е принципен и недопустимостта на заделянето на квоти в изборните листи на основание възраст трябва да се отнася до всяка политическа сила./

/**Не се съмнявам, че статията ми ще породи остро противопоставяне срещу изложеното в нея. Само се надявам на разумни аргументи, а не на безсмислени, необосновани и нискоинтелигентни нападки./

iЗакон за защита от дискриминацията:

Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.

Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:

1. равенство пред закона;

2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;

3. ефективна защита срещу дискриминацията.

Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.

(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.