/Поглед.инфо/ Път за никъде е да вървим само по едната страна на историята и да не преминем отсреща

Настоящият и очевидно преизбираем евродепутат от ГЕРБ Андрей Ковачев забърника в историята със заразена мисъл. "За пореден път призовавам представителите на Българската социалистическа партия да преосмислят отношението си към нейното минало, към датата 9 септември и да се покаят. Историята трябва да се представя такава, каквато е, и младите поколения да знаят истината за събитията през онези мрачни за българския народ години", казал той наскоро при откриването на плоча в с. Свежен в памет на местни жертви на режима след 1944 г., както гласят съобщенията.

Всички невинни жертви заслужават да се тачи паметта им. Но призивът за покаяние е плиткоумен от историческа гледна точка и прилича на махаленска политическа свада, по-точно пещерно предизборна.

Защо плиткоумен? Ами защото жертвите след Девети септември са предшествани от избитите малко преди тях шест деца ястребинчета, стотици техни връстници, хилядите загинали през 1941-1944 г. за справедливост и нормален живот. Жертвите след Девети са продължение на избитите от кървавия терор над лявата интелигенция 1925 г., на загиналите в  Септемврийското въстание през 1923 г., във Владайското въстание през 1918 г., на жертвите на катастрофалната политика на Фердинандовия режим през Първата световна война. Всичко това са свързани етапи на гражданската война у нас, чието ехо е достигнало наскоро и до с. Свежен. Ако толкова е загрижен за справедлива национална памет, защо евродепутатът или който да е друг десен политик не призовава Симеон Сакскобургготски да се покае заради избитите от режима на баща му ястребинчета, заради терора от 1925 г., заради зверското убийство на Александър Стамболийски? Или заради престъпната политика на дядо му през Първата световна война, докарала ни втора национална катастрофа и оставила 115 000 български трупа по фронтовете й? Та точно себелюбивият грандоман Фердинанд драсва клечката на гражданската война, предавана щафетно в следващите десетилетия. Защо още не сме чули и призив за покаяние от коалиционната на ГЕРБ партия ВМРО, която бе замесена в избиването на септемврийци от 1923 г., на Стамболийски, на леви дейци и на много други български патриоти?   

Призивът щеше да бъде исторически верен, национално справедлив и полезен за в бъдеще, ако бе отправен и към представителите на дясното пространство, а не само към лявото. 

"С поставянето на този мемориал не търсим конфронтация, не искаме отмъщение и не желаем разединение сред българските граждани". Колкото и да ми се иска, трудно е да повярвам в тези мъдро звучащи иначе думи. Ако искаме да се помирим с миналото си, за да не стигаме до повторението му, покаянието трябва да е общонационално, а не избирателно, само на една част от българите. Без това всякакви призиви да се покае социалистическата партия ще звучи точно като махаленска свада на политическата сцена.  

Отделно, призивът за покайване за последвалите след Девети септември "мрачни за българския народ години" звучи като хумореска на сбъркано мислене. Образно казано, БСП трябва да иска прошка, че БКП е извадила страната от интензивното отделение на историята. България бе построена за тези 40 години! Хайде да сравним някои основни показатели на цивилизационния ход и качеството на живота. Да започнем с демографията. През 1944 г. сме малко на 7 млн., а пред 1989 г. сме почти 9 милиона. Всяко десетилетие на тези 40 години сме се увеличавали с по около 500 000 души. Най-висока е била раждаемостта през 1974 г. - 17,2 родени на 1000 души (а най-ниска през 2015 г. с 9,2 родени). Най-ниска смъртността е била през 1965 г. с 8,2 починали на 1000 души, (а най-висока през 2015 г. с 15,3 починали). През 1988 г. раждаемостта е била 13,0 промила, а през 2015-та се е сринала до 9,2 промила. Всъщност с края на социализма свършва и положителният демографски прираст. Здравеопазването в "мрачните години" гарантираше безплатно лечение на всеки, тогава изчезна социалната болест туберкулоза, децата бяха обхванати от ваксиниране. Държавата лекуваше гражданите си, независимо дали имат или нямат пари. Навсякъде имаше болници, поликлиники, здравни центрове, които покриваха цялото население.  

И каква излиза тя? В "мрака" след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца и да се самовъзпроизвежда. Ама ето, че според евродепутата представителите на БСП трябва да се покаят заради всичко това. Включитлено заради качественото и справедливо здравеопазване.

Да вземем и икономиката. Преди Девети опустошената от капитализма България е била изостанала аграрна държава. 40 години по-късно тя е средно развита индустриално-аграрна държава с невиждани преди това производства. Да, ама според такива като евродепутата БСП трябва да се чувства греховна, задето БКП е развивала химическа промишленост, атомна енергетика, машиностроене, електроника, нови сектори в транспорта или в хранително-вкусовата промишленост. Да носи "историческата вина", че страната е произвеждала и изнасяла електромотори, електронни калкулатори, електрокари, мотокари, електротелфери, телефонни апарати, радиотелефони, лагери, азотни торове, стотици хиляди тонове плодове, зеленчуци, продоволствия. Да се кае, че в "мрачните години" е имало работа за всички, а бедните са били едва 6% от населението. Сега са 48%. Че е качила народа от каруци на леки коли, че хората не са си заключвали къщите, че не е имало контрабанда, лихварско хищничество, телефонни измамници, вилнееща престъпност. Качеството на живота ни в "мрака" бе оценено високо през 1988 г. от ООН и въведения от него индекс на човешко развитие, което ни постави на 27-о място от общо 130 държави. И заради това ли почтено място трябва да се покаят социалистите? Това мислене не прилича ли на скоростна кутия с разместени чаркове - включваш на първа, ама колата тръгва назад.

Ясно е, че навремето е имало негативи, че и безобразия. Ала я ги сравнете с днешните. Те приличат на недоуплътнени прозорци в построена къща. Но СДС и капитализмът, маскиран с невинния бранд "пазарна икономика", решиха да сринат къщата, за да уплътнят изпотрошените прозорци. В този смисъл, ако някой трябва да се покайва, това са всички онези, които участваха в това малоумие.

Впрочем покайването ще е съвсем уместно за 30-годишнината от 10 ноември. На първо място трябва да се покаят привържениците на погромаджийската приватизация, убила цели сектори на икономиката и селското стопанство, обезлюдила цели региони и отприщила демографската катастрофа. След 10 ноември България е загубила 2 млн. души от демографската си "територия". На година тя се топи средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Направо се върнахме в интензивното на историята.  Според доклад на ООН в средата на века страната ни ще се срине до 5,1 млн. души, а в края - до около 3,4 милиона. Ще станем малцинство в собствената ни държава. Това вече не е просто демографска катастрофа, българският род е застрашен от изчезване. В този смисъл не трябва ли да се покаят всички онези, чиито "ценности" удариха нацията?

Привържениците на дивашкия капитализъм у нас трябва да се покаят и заради първото ни място по смъртност в ЕС и едно от първите в света по най-ниска продължителност на живота;

- заради 35-процентната крайна бедност по данни на Евростат, заради 2,5-те милиона българи "в тежки материални лишения", които не могат да плащат безпроблемно сметките си и не могат да посрещнат неочаквани разходи;

- заради 35-40% българи, които живеят в мизерия през цялото това десетилетие;

- заради над 40% функционално неграмотни българчета в момента и сринатото ни образование, което преди 30 години бе на челните места в Европа; 

- заради комерсиализацията на здравеопазването и 20-25-те на сто българи, които поради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват лекарства (това е сред най-високите показатели в ЕС);

- заради първото ни място в ЕС по индекса на Джини (световния показател по неравенство), който показва, че доходите на най-богатите 20% от българите са 8,2 пъти по-високи спрямо на най-бедните 20% от населението;

- и заради 59-та позиция на индекса за човешко развитие, до което се сринахме от 27-то място преди 31 години.

Списъкът с националните прегрешения далеч не е пълен. Е, дали ще видим покаяние на десницата?

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели