/Поглед.инфо/ Много ми се иска американският президент да остане в съзнанието ми с първата си фамилия. Но той направи всичко възможно, за да се наложи точно с втората.

В последната си реч пред Общото събрание на ООН той, например, изрече, че Америка „не може и не трябва да натрапва на другите държави своята система на управление“. „Признавам, че не всички държави, събрали се в тази зала, ще следват един модел“, каза Обама.

Това са думи, които заслужават ръкопляскания. Да не повярваш, че подобно нещо излиза от ума и устата на държавния глава на САЩ. Всеки случай от Рейгън насам (1980-1988 г.) нямам спомен американски президент да е правил такова признание. Дали пък в неговото лице Америка не изтрезнява от геополитическите си запои и цивилизационна мегаломания? Това не е ли онзи Барак Обама, чието избиране през 2008 година зарадва и въодушеви толкова много хора по света.

За съжаление, дотук с ръкоплясканията. Защото по-нататък в речта си Барак мина страната на разрухата и кръвопролитията, макар и с благи фрази: „Но доколкото може да се съди, сега се увеличава конкуренцията между авторитаризма и либерализма. И искам всички да разберат: в това състезание аз не съм неутрален. Аз вярвам в либералния демократичен ред“.

Този либерален екземпляр изглежда още не си дава сметка в какво точно вярва. Тази му вяра доведе до разруха Украйна, където дори такива привърженици на Майдана като жителите на град Лвов открито заявиха наскоро пред също майданиската Юлия Тимошенко, че си искат обратно нелибералния и проруски Виктор Янукович. Вярата му остави в руини държави като Сирия и Либия, тя сее там смърт, кървища и мигрантско преселение, което впрочем застрашава и Европа – уж най-верният съюзник на Америка. Същата тази вяра го доведе дотам, че в Сирия той се сдуши с варварите, само и само да падне Башар Асад, бомбирдира сирийската армия, която се бие със същите тези варвари, стряскащи впрочем и нас, европейците. Да, в Сирия Барак изпадна в ролята на неутрален, който помага на терористите. Е, как да го наречеш Обама. И как да не го наречеш Обалама?

И как изобщо той си представя либералния ред в арабския свят? Последният четвърт век политическата върхушка на САЩ я тресе тежък цивилизационен инфантилизъм. Там смятат, че с едно щракване на либералните им пръсти, тутакси ще се промени един свят, който със своята религия, ред, правила, традиции, писани и неписани закони е много различен от същия този ред (независимо дали това ни харесва или не). И които съществува от векове - от време, когато американският модел още не се е бил оформил като сперматозоид на историята. Ако беше казал „вярвам в либералния демократичен ред, там където той е възможен и не носи смърт и насилие“, да му изръкопляскаш. Със ставане на крака чак! Но Барак не го каза, очевидно защото още си вярва, че само либералният ред, налаган със смърт и разруха от Америка, може да носи мир, благини и напредък.

Пълен Обалама!

Не е по-различен той и спрямо Русия. „В свят, в който епохата на империите остана в миналото, ние виждаме как Русия се опитва да възстанови загубената слава с помощта на силата. Намесата във вътрешните работи на съседите вреди на самата Русия“.

Явно той има пред вид присъединяването на Крим към Русия. Само че да беше прочел какво написа сънародникът му журналист Рик Стърлинг в изданието Dissident Voice, след като посети полуострова с група чуждестранни журналисти. „Поразително! Не видях нищо от това, което се говори за Крим в медиите на САЩ! Всичко е лъжа! Никаква окупация, напротив, постоянно виждах щастливи и доволни лица“, констатира дисидентският глас.

Жителите на Крим му споделили потресението и страховете си от Майдана, от побоищата и убийствата на кримчани при завръщането им от Киев, ужасило го и решението на парламента да се забрани руският език. Именно това ги тласнало да гласуват на референдума през март 2014 година за присъединяване към Русия. „Не Русия, а САЩ и техните съюзници, вместо с дипломация, занимават се с разпалването на конфликти в други страни. Руската агресия е мит“, категоричен е Рик Стърлинг.

Русия спаси кримския народ от насилие и кръв, но за САЩ това е грях, заради който тя бе сатанизирана и наказана със санкции. Америка тотално се е повредила в ценностите, след като в доброто вижда злото. Обама пък да беше прочел репортажа на сънародника си, за да не оставя впечатлението, че пред Общото събрание на ООН се кланя на дявола.

Между другото популярността на Владимир Путин само трупа активи на Запад, дори сред политиците там, дори сред Републиканската партия на САЩ. Докато популярността на Обама обратно – само пада. И не на последно мядсто заради намесата на САЩ в украинския конфликт. Обама обаче повтаря като развалена грамофонна плоча, че намесата на Русия в Украйна й вредяло. Този човек не е ли узрял за виц?

Въпреки всичко, опитвам се в констатацията му за Русия да открия някакъв разумен довод, някаква следа от Обама. Да не би във фразата „ние виждаме как Русия се опитва да възстанови загубената слава с помощта на силата“ той да има пред вид зачестилите маневри на руска територия, от които някой на Запад изпаднаха в истерия?

Какво обаче казват експертите, при това американски. Москва често провежда мащабни военни учения, но няма причина да се възприемат като подготовка на въоръжените сили на Русия за някакво нахлуване, пише в The National Interest политологът Саймън Сараджян от Харвардския институт Кенеди.

„Много аналитици, които от дълго време изучават Русия, стигат единодушно до мнението, че надеждната военна мощ винаги е играела важна роля за Москва, но действията на Русия не трябва да предизвикват такова равнище на загриженост“, пише наблюдателката Ан Мърлин Глоуб в The Christian Science Monitor.

Пред същото издание водещата аналитичка Олга Оликър от Центъра стратегически и международни изследвания във Вашингтон констатира, че Русия модернизира военната си техника и въоръженията единствено за отбранителни цели.

Действията на Русия едва ли представляват някаква непосредствена заплаха за НАТО, затова и разполагането на военен контингент в балтийските държави е не само ненужно, но и опасно – това пък е мнението на генерала в оставка и бивш шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс и военния аналитик Майкъл О’Хенлън от Брукингския институт.

Американският президент обаче явно смята, че тия хора искат да го правят на балама и продължава да подозира Русия в пъклени помисли. Е, как да го имаш за Обама!

Откакто САЩ въведоха санкциите срещу руската страна истински бум изживява един отрасъл, заради който тя куцаше през целия си съветски период – селското стопанство. Стартът на промените бе започнал преди това, но бумът стана последните две години. Както писа германското списание „Шпигел“ през 2015 година Русия събра повече пшеница от САЩ, а тази година се очаква рекордна реколта от най-малко 110 милиона тона. Според всеобщото мнение отрасълът се е превърнал в локомотив на руската икономика, който има стабилен и енергичен растеж. Агрохолдингите и отделните фермери засилват механизацията, разширяват дигитализацията на отрасъла, увеличават обработваемите площи. И по-рано тази година бе съобщено, че доходите от аграрния износ за пръв път надхвърлят доходите от оръжейния износ.

Генадий Дивавин е фермер растиеневъд от Курска област – това е руският чернозем. Цитирам дословно какво е казал той пред агенция РИА-Новости: „Санкциите се превърнаха в огромен стимул. Ако ги махнат, всичко може много бързо да се промени. Ето, въведоха ембарго върху американската соя – всички веднага минаха на лупина (бобова култура - ред), който при нас расте много добре. Само през последните две години в Черноземния регион бяха построени няколко фуражни завода, които работят именно с лупина. Всяка седмица имам по пет обаждания: питат какви ще са добивите, записват ми телефона, търсенето е много голямо. В никакъв случай санкциите не трябва да падат! Ние сами може да се осигурим, за две-три години ще покрием всички позиции“.

Дивавин говори за контраембаргото на Русия, но то е последица от санкциите на Обама – това са скачени съдове. И каква излиза тя – от наказанието на Обама Русия произвежда повече пшеница и трупа повече ползи. Дали пък Путин не случи на Обалама партньор?