/Поглед.инфо/ На тези избори страната ни пак се размина със себе си – демографският погром на България пак отпадна от дневния ред.

Ето, след вота Валери Симеонов скицира условията, които „Обединените патриоти“ ще поставят пред партията победителка за евентуална управляваща коалиция– минимална пенсия до 300 лева, ограничаване на изборните секции в Турция и довършване на ревизията в енергетиката. И нито дума за най-зловещата заплаха пред българския род – демографската. А не отиваше ли най-много именно на един патриот да постави този въпрос. Политикът не обели и дума за него, камо ли да го остави като първо условие, въпреки че част от патриотите – ВМРО – имат цяла „Демографска програма „България 2050“.

За заплахата Бойко мълчи и партията на Бойко Борисов.

Значителна част от политическата ни върхушка продължава да е глуха и сляпа за този погром. Как да не се запиташ дали участвалите във вота системни партии не са национална заплаха (с някои изключения, разбира се).

Ето признаците на погрома, подредени по наши и чужди статистики (не стъкмистики), включително по ЦРУ, ЕС, Световната банка. Те вече се въртят из медийното пространство, но явно това трябва да продължи, защото тези данни трябва да станат настолни не само за политици и управляващи, но и за избирателите, които трябва да им търсят сметка какво са направили, за да променят числата.

И така, ако през 1989 година прескочихме 9-милионния праг (9 009 018 души), днес паднахме до 7,1 милиона. За 27 години нацията ни се стопи с 2 милиона, това прави горе-долу една четвърт от населението. На година страната ни се топи средно с по 50 000 души, на ден – със 136, а на час – с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград.

Според някои оценки броят на населението ни се е сринал до 1946-1947 години. 571 села от общо 5 000 са мъртви или с по един-двама жители. По смъртност се нареждаме на второ място в света, а по раждаемост сме отвяти извън стотицата - на 112 място. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души.

Много стряскащо е откритието на етнолога доцент д-р Игнат Минков за демографската картина в трите етнически общности на държавата ни. При българския етнос има отрицателен прираст – коефициентът е минус 8,2 на 1000 души. Тоест на всеки 1000 души българите намаляваме с 8,2-ма. При българските турци кофициентът е 2,7, само че плюс. А при ромите коефициентът е цели 19,4 плюс - тоест на всеки 1000 души те се увеличават с 19,4 души.

Трагедията е, че перспективите ни са още по-зловещи.

Според доклад на ООН след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона население. Това ще е второто демографско рухване и неговият размер ще бъде голям - 27,9 процента. Впрочем то вече тече. Демографът от СУ "Св. Климент Охридски" проф. Петър Славейков вече алармира пред агенция БГНЕС, че миграцията обхваща региони, които доскоро бяха за пример – обезлюдяват се Западните Родопи. „За разлика от Източните Родопи, където живеят основно български турци“, както констатира експертът. Българите от Западните Родопи не просто бягат навън, но и продават имотите си у нас. „Това говори, че тези хора нямат намерение да се връщат у нас“, е тежкият извод на специалиста.

Прогнозите обаче вещаят трети демографски колапс на България – към края на века или началото на следващия българите ще се стопим до вече трагичното ниво от 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия минимум, за да останем държавнотворният или титулният етнос. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. България окончателно ще се обезбългари. Тогава децата или внуците на сегашното поколение 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в собствената си държава. При това от едно мнозинство, което е със съвсем друг ген и ценности.

Три поредни демографски срива с по около 2 млн. души за кажи-речи един век българският ген няма как да понесе. Това ще е неговият край. Комай на историята ще остане само да изсвири траурния марш за кончината на 1300-годишната българска държава.

Ето защо демографският ни погром е преди всичко етнически, нищо че е извършен в мирно време. По крайния му резултат той е нещо като етническа чистка.

А дали пък не е и нещо като автогеноцид?

Геноцидът не е непременно да теглиш ножа на дадена етническа, расова или религиозна група. В дебелите книги пише, че той е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на такава група по няколко начина, единият от които причиняването на тежки условия за живот с цел нейното унищожаване (изцяло или частично). Цели 27 години не се ли извършва именно целенасочено и систематично обедняване, оскотяване и измиране на българите от техните управляващи, зад които стоят богаташите, но всъщност апашите на прехода?

Така че демографската катастрофа е чиста проба национална заплаха. Тази заплаха е и историческа – стовари ни се в определен период от историческия ход.

Тя обаче се оказва и цивилизационна заплаха

Рулетката на времето ни стовари цивилизационен избор и ценности, който също ни изхвърли в демографската пропаст - пазарната стихия, глобализацията, отварянето на границите, свободното движение на работна сила, крайният либерализъм, мултиетническата философия, обезродяването на образование, възпитание и обществени нагласи). Тази рулетка бе завъртяна не без наше участие, но това нито притъпява заплахата, нито я прави по-малко цивилизационна.

Като цяло България вече бере душа в интензивното на историята. Комай с единия си крак е в гроба. Дали ще излезе от там на крака или с краката напред зависи от терапията. Демографската ни катастрофа ни удари от три страни – висока смъртност, ниска раждаемост и миграция. Значи срещу всяка от тези страни, най-вече първите две, ще трябва да се взимат контрамерки. Само че тук не става дума просто за повече пари за майките и семействата, за по-високи заплати и пенсии, макар че такива мерки са задължителни. Оцеляването ни като нация и държава минава през цялостна и последователна система от икономически мерки, които ще трябва да се вливат в българския организъм минимум следващите 40 години (и след това, разбира се) - мерки, които да са степенувани по важност, по години и по етапи. Очевидно е, че най-напред ще трябва да се определят кои ще са източниците на спасителния висок икономически растеж (минимум 7-9%) – дали преориентиране към собствени инвестиции, дали данъчна реформа, дали да продължим със залагането на чуждите инвестиции, на аутсорсинга или на европейските програми - или пък да заложим на всички тези източници (най-правилният очевидно избор).

Родни икономисти твърдят, че държавата ни има ресурс да събере допълнително между 6 млрд и 10 млрд лева, които би трябвало да станат „демографски“. За целта обаче ще трябва кардинална промяна на данъчната система и преразпределение на доходите, за да се освободят „спящите“ средства за силна, нещо повече, бих казал за агресивна социална политика, която да намали смъртността и да увеличава раждаемостта. Не един и двама икономисти предлагат по-високи преки данъци, диференциране на ДДС, отмяната на плоския данък и въвеждане на умерен прогресивен данък, както и мерки за по-добра данъчна дисциплина. Не е тайна, че досега всички правителства, всички системните партии (управляващи или опозиционни), се придържаха към най-ниските и най-несправедливите данъци в Евросъюза. Не е тайна също защо правеха това – за първоначалното натрупване, което обаче излезе безконтролно и антинационално натрупване на капитала.

Всъщност демографският мор ни се стовари от пръкването и благоденствието на българската олигархия.

Влиятелният ни икономист проф. Иван Ангелов неведнъж напомняше, че приносът на българските богаташи за родния бюджет е едва 18,5 на сто, докато в ЕС той е цели 34% (усреднено, разбира се). Така че оцеляването ни задължително минава пред трансфер на олигархичното към националното богатство.

Освободените средства могат да отидат например в здравеопазването ни, от което да бъде изритана пазарната напаст. То трябва да хване за гушата високата смъртност и заболеваемост, а не пациента, от когото да изтиска максимална печалба. За да ражда пък българката повече деца, ще са наложителни солидни вложения за отглеждането на децата, за отпуските по майчинство, детските ясли и градини за работещите майки и семейства, които не могат да разчитат на баби и дядовци.

Несъмнено ще се наложи държавата и бизнесът да наблегнат на онези икономически сектори, които биха могли да спрат демографския срив в един краткосрочен период. Които да създават трайни работни места, да дават сигурност и перспектива на работещите там, които на свой ред да създават семейства и да раждат деца. Крайната цел е към средата на века да бъде възстановен, а защо не и стабилизиран модела с две деца.

Между другото, няколко „несистемни“ размисли и въпроси. При сегашното ни дередже не трябва ли да се засили регулаторната роля на държавата, нещо повече – не трябва ли тя да стане предприемач и играч на пазара. Защо да не се прибегне до повече държавни компании, дори не непременно печеливши, стига обаче те да поддържат трайни работни места и да намаляват застрашителния ни отрицателния ни прираст?

А ако страната не намери достатъчен вътрешен финансов ресурс срещу националната ни катастрофа, не трябва ли да отидем и на по-висок от разрешения в момента в Евросъюза 3-процентен дефицит (разбира се, с едно на ум заради гръцката криза). Може да се нуждаем примерно от процента-два допълнителен дефицит, но те да са решаващи в даден момент срещу демографската опасност и да притъпят автогеноцида ни. Кое е по-важно – някакъв показател или ще я има ли България?

Някой може да възрази, че мерки срещу демографската катастрофа са предвидени от всички партии, но те са в различни раздели на техните предизборни програми – икономика, социална политика, здравеопазване и прочие. Да, така е, но това е като да се пазиш от връхлетялия те вятър с чадър. Така демографската политика се разпилява. Това не е адекватен отговор на заплахата. Обособена и най-вече агресивна демографска политика се налага като обективен фактор от самия ход на развитието ни - или на антиразвието ни.

Тази политика трябва да бъде положена като крайъгълен камък на цялата българска политика.

Всичко други сфери – икономика, финанси, социална, здравна, образователна и дори външна политика – трябва да й козируват. В правителствата пък задължително трябва да влязат демографи и други специалисти (икономисти, финансисти), които с в час с проблема и изстрадват етническата ни драма. И защо премиерът ни да не бъде именно демограф. И така следващите 4-5 десетилетия, защото първите резултати няма да дойдат още утре – такава е природата на демографския ход.

Без рамкирането на демографската политика като отделен сектор (подобно на икономическата, финансовата и т.н.), като отделен раздел в партийните програми (било преизборни, било стратегически), ще бъде немислимо оцеляването на българския род да се превърне в национална кауза. Без такава кауза нещата едва ли ще се получат.

Разбира се, че терапията ще трябва да включва и много други мерки, за които думата ще имат родни авторитети в една или друга област.

Какво обаче се получава? Няма голяма партия с адекватно подготвен отговор. Да вземем партията победителка от сегашния вот. От 18-те раздела на предизборната й платформа няма нито един за демографията. За ГЕРБ няма националната заплаха. На три места в програмата й тя е маскирана с безобидните фрази „демографска ситуация“ или „демографски тенденции“. А знаете ли кой е водещият раздел веднага след Увода - външната политика. Министерството на външните ли работи ще вдига раждаемостта и ще спира смъртността на българите? И как да не се запиташ

партията на Бойко не застрашава ли страната много бойко?

Да, преди изборите Бойко Борисов поразвърза торбата с обещания, които допреди месеца дамгосваше като популистки. Въпросът обаче, че спасителната за България демографска политика не може да бъде друга освен „популистка“. На едно място в предизборната си програма ГЕРБ твърди, че работните места се създават от икономиката, а не от държавата. Само че точно водещата роля на пазара в създаването на работни места доведоха страна ни през последните 27 години не просто до просешка тояга, а до ръба на изчезването й.

ГЕРБ е против отмяната на плоския данък и изобщо не отваря дума за данъчна реформа. А тя е много важна, за да имаме шанс да се измъкнем от демографската пропаст през втората половина на века. Всъщност с мощния си гръб Бойко не пази ли олигархията много бойко?

Демографската политика неизбежно ще е лява, защото ще трябва да хвърля повече пари за различни социални пера. Това обаче означава ГЕРБ да се прости с манията за нискобюджетен дефицит и едва ли не за бюджетен профицит, с рестриктивната си политика и други десни идеологеми на партията-майка ЕНП и еврокрацията. В противен случай за всички ще стане ясно, че ГЕРБ са партия на Гражданите за Европейско Разкостяване на България. При това за бойко разкостяване.

За разлика от нея БСП и „Обединените патриоти“ са много повече в час с проблема, макар и не докрай. Немалко от техните предложения са попадения в десетката – както социалните, така и бизнес мерките. Но БСП, например, няма отделно формулирана демографска политика. А и при двете партии има един основен недостатък – не са готови за радикална данъчна реформа и за други инструменти по консолидирането на финансовия ресурс на държавата. Това важи и за демографската програма на ВМРО, съответно на патриотите. А без такава реформа и без такива механизми как ще се намерят пари да се ликвидира демографския погром през следващите няколко десетилетия?

Доста подозрително е защо двете партии са допуснали това, защо не са прибягнали до услугите на икономисти, които са изчислили откъде и как ще дойдат парите за оцеляването ни като нация. Дали и те, подобно на ГЕРБ, не остават верни на системата и не желаят да пипат едрия капитал? Или ако го пипнат, то колкото за едно пощипване.

И вместо да постави пред ГЕРБ като условия за коалиция събиране на ресурси от длъжници на КТБ, или събиране на неплатени от години данъци на големите компании (наши и чужди), или пък съкращения в издръжката на административен персонал, патриотът Валери Симеонов поставя условия с малък демографски ефект (макар и важни само по себе си).

Между другото, ДПС предлага приоритетен дебат за постигането на национално съгласие срещу демографската катастрофа. Няма да се изненадам, ако за този дебат Ахмед Доган ни сюрпризира с далеч по-цялостна демографска програма, както ни изненада неотдавна с програмното си послание за Васил Левски.

Що се отнася пък до партийките, които не влязоха в парламента, те се оказаха безнадежден случай и спрямо демографията.

Както и да, но въпросът дали българските системни партии не са опасни за държавата някак не ми дава мира. Ето двете големи партии не могат да се обединят дори срещу демографската заплаха. Но как ли да се обединят, след като нямат демографска политика. Само че

на нацията ни й изтича историческото време за биологично оцеляване.

Нямаме време да чакаме системата да узрее. Щом заплахата изисква други сили да се заловят с нея, макар и те да са дамгосвани като несистемни, популистки (и какви ли не още) - защо не? Щом тези сили могат да излязат на сцената с мажоритарен или смесен вот (дано не и смешен), вместо само с партиен вот – защо не? Щом на тях им се пада да ни вадят от пропастта – пак защо не? Да не би утре ще се тешим, че затриването ни от историята е станало от системни все пак партии? И да не би ще ни загорчи, ако несистемни сили спасят България?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели