/Поглед.инфо/ Пропиляхме си силните карти в енергийната геополитика, но от рулетката на събитията изпаднаха нелоши за нас опции

Главните, но и болезнените теми, които премиерът ни ще обсъжда утре в Москва, очевидно ще бъдат проектите за европейски транзит на руски газ през страната ни и за АЕЦ "Белене". По ред причини газовата тема ще бъде водеща.
Има сериозни основания, че Бойко Борисов ще удари на камък, въпреки посещението на президента Румен Радев наскоро, което така прокара пъртина за премиерската визита. Но не липсва и надежда (или надеждица), че премиерът ни няма да се върне с напълно празни ръце, не на последно място благодарение пак на Радев.

И в двата случая лидерът на ГЕРБ ще започне преговорите с тежък, трудно преодолим пасив. Вярно е, че през 2014 година правителството на Пламен Орешарски спря газовия проект "Южен поток" след посещение на трима американски сенатори. Но правителството на Борисов моташе бойко проекта цели 5 години, а после се би в гърдите как е работил срещу трите руски проекта (третият бе нефтопроводът Бургас Александруполис). Доста съмнително дали  той щеше да постъпи по-иначе от Орешарски пред тримата пратеници на Големия брат.
Ето защо не е случайно, че идеята за съживяването на "Южен поток", косвено и визитата му в Москва бе посрещната на нож сред част от политиците и експертите на Русия. В нашите медии широко бе отразено мнение на влиятелния сенатор Алексей Пушков, изразено в туитър: "Отказът на България от "Южен поток" беше груба грешка. Турция веднага хвана своя шанс, а ФРГ строи "Северен поток-2". Добър урок за София".

Ето какво изтъкна и зам.-директорът на Фонда за  национална енергийна сигурност (ФНЕС) Алексей Гривач пред  портала EurAsia Daily: "Но след историята с "Южен поток" на България

ще й бъде много трудно да ни убеди, че е надежден партньор.

А още по-трудно ще й е да се противопостави на външния натиск. Ако американците могат да шантажират дори Германия с търговска война, изисквайки от нея отказ от "Северен поток 2", то България просто ще бъде направена на пух и прах".

На свой ред водещият аналитик на ФНЕС Игор Юшков отбелязва, че засега София не проявява активност за придвижването на проекта в ЕС и отново иска да се договори директно с Москва. "София можеше да докаже самостоятелността си, ако не бе подкрепила продължаването на антируските санкции на ЕС, а предложението на България за възобновяване на проекта АЕЦ "Белене" едва ли може да се приеме за сериозен довод за възобновяване на "Южен поток".

Мнозина експерти просто не вярват в проекта "Български поток" и смятат, че България няма да стане главният хъб в Южна Европа, твърди авторитетното издание gaseta.ru. "Това е чиста проба популизъм, няма да има връщане към проекта "Южен поток", категоричен е аналитикът Алексей Антонов от консултантската компания "Алор Брокер". Изданието припомня, че България е спряла работата по проекта заради противодействието на Еврокомисията и под натиска на САЩ.  "България е страна член на ЕС и НАТО с твърде слаба икономика, зависима от външна подкрепа. Несполучливият опит от реализирането на съвместния проект "Южен поток" нагледно показа зависимостта на вътрешната политика от външните указания. Турция, която при администрацията на Ердоган има несравнимо по високо ниво на политическа самостоятелност, изглежда къде по-изгоден и по-малко рисков партньор", смята Антонов. Известно е, че на 1 декември 2014 г. Путин заложи на Турция - след фиаското на "Южен поток".

Малко вероятна е появата на още един газопровод, който директно ще доставят газ в България и чрез него в други страни на Европа, смята вицепрезидентът на Гилдията на финансовите аналитици и мениджърите на риска Богдан Зварич.  "Сега се реализират едновременно няколко проекта, в частност "Северен поток-2". Отвъд океана се опитват да попречат на неговата реализация. Активизирането на още един проект може да се натъкне на по-съществена съпротива", отбелязва Зварич.
Пред такива аргументи дали "Българският поток" ще има шансове? На страната ни (и Борисов) са останали само на някакви пешки върху геополитическата шахматна дъска - за разлика от гросмайстора Путин.

Но ето, че въпреки всички основателни негативи спрямо нашата страна, оказва се, че нещата не са безнадеждни. Това бе уловено от в. "Комсомолская правда", известен с острия си тон и пиперливия си език: "Най-интересното е, че независимо от всичко,

Русия не затвори вратите пред България.

И в отговор на журналистически въпрос Путин заяви, че проектът все още е възможен", написа изданието след срещата Путин-Радев.

Уж проектът бе погребан, но очевидно не съвсем. И затова говорят руски политици и експерти, включително и онези, които са цитирани по-горе с критиките към страната ни. Ето какво каза Игор Юшков: "България има определени шансове. Първата отсечка на "Турски поток" е построена до бреговете на Турция и е напълно възможно, че втората отсечка да е построена до акваторията на България и е останала в замразено състояние". По думите му за всички ще бъде изгодно, ако маршрутът на втората тръба премине през България. Експертът добави, че вече са подписани необходимите междуправителствени споразумения за това. (През втората тръба Русия трябва да доставя газ за Европа, но през Турция).

"Ако се абстрахираме от всички външни фактори, то е по-добре да доставяме газ в Европа директно през България", това е мнението на Алексей Гривач, който иначе каза, че САЩ ще ни направят на пух и прах заради "Българския поток". Според него втората тръба на "Турски поток", може лесно "да се приземи" на територията на България, ако се получи разрешение за строителство от София и гаранция за развитието на инфраструктурата за пренос на газ през България.

"Без съмнение, газотранспортната система на България е много развита. По принцип, тя е удобно място за вход на руския газ. И пътят за Южна Европа е по-кратък. Плюсовете са много", твърди първият зам.-председател на Комитета по енергетика на Държавната дума Игор Ананских пред в. "Известия".

Технически този проект е напълно реален,

сподели и съпредседателят на Фонда за енергийни стратегии Дмитрий Маруничм пред изданието Ukraina.ru.

Проектът не е погребан и по друга причина и тя представлява нов момент в неговите превъплъщения от  "Южен", на "Турски" и накрая - дай боже - и на "Български поток". Президентът Радев заяви в Русия, че преразглеждането на възможността за доставки на руски газ през страната ни се диктува от "изискването за енергийна сигурност и ефективност не само по отношение на България, но и за Европейския съюз като цяло". Той призова тази възможност да се преразгледа с Еврокомисията. Нещо повече, Румен Радев обяви, че ЕС подкрепя България да засили позициите си на регионален газоразпределителен центъра. Ето, това е нещото ново - все пак досега ЕС спъваше българския транзит на руски газ. Като военен летец Радев може да импровизира в небето с висш пилотаж, но като политик е доказал, че не прибягна до самоволни импровизации на позиции. И за да каже това, очевидно го е чул и го е съгласувал с Брюксел. И благодарение на това утре в Москва премиерът явно ни ще може да мести не само пешки върху дъската на пазарлъка.  

Геополитическите промени също дават допълнителен шанс за пренасочването на руския газ от "Турския" към "Българския поток". Евросъюзът и САЩ влязоха в конфликт за митата, ядреното споразумение с Иран, енергийната сигурност на Европа и американските санкции. Меракът на САЩ да провалят проекта "Северен поток-2" за доставки на руски газ директно на Германия няма как да се хареса на Берлин, а и на другите държави оТ ЕС. Втечненият газ от САЩ, който трябва да потече вместо руския газ, е с 40% по-скъп. Както европейските компании, така и избирателите ще трябва да се бръкнат по-дълбоко в джоба. Изглежда в Брюксел проумяха, че руската суровина е по-изгодна - виждаме, че не само Меркел отиде при Путин да го успокои, че не се отказва от "Северен поток-2", но ето, че и Еврокомисията подкрепя идеята да се отпуши транзит на руски газ през България. През 2014 г. ЕС и България спряха "Южен поток" главно под натиска на САЩ, но сега вече не е в интерес на Европа да козирува на Америка. Налице са дори признаци за сближаване на ЕС с Русия - както за газа, така и по иранския въпрос.

Има и промяна в отношенията между ЕС и "Газпром".

Концернът вече прие редица изисквания на съюза, които ограничават неговия монопол, но и му открват нови възможности. Тези дни електронното издание "ИЮ Обзървър" разпространи оценката на Еврокомисията, че "Газпром" е реформиран в дейността са на европейския пазар, което открива опции за нови тръбопроводи.  Радев явно е отчел тези промени, дали обаче ще го направи и Борисов?

Има и още един геополитически момент. Парадоксът е, че на "Турски поток" му подлива вода самата Турция. Евросъюзът си има трудни отношения с Реджеп Ердоган по ред въпроси - мигрантите, вътрешната му политика, погазването на демокрацията и правата на човека, визите, преговорите и изобщо цялостното си отношение към Турция. ЕС определено не е готов да види Турция в европейското семейство. И в никакъв случай не иска да бъде зависим от такъв честолюбив, отмъстителен, заядлив и властолюбив националист ислямист (макар и умерен) като Ердоган. А втората тръба на "Турски поток" крие опасност да отпуши тази зависимост. И не случайно Ukraine.ru съзря в инициативата на Румен Радев възможността на ЕС да запуши тази зависимост. Очевидно от европейски интерес е премиерът ни да продължи в тази посока, дори приятелят му Ердоган да му се разсърди. 

Когато обаче става дума за шансовете за "Български поток", да не забравяме условието на Русия, което Владимир Путин потвърди и сега пред Румен Радев. Обявявайки, че проектът е възможен, той добави: "Трябват ни абсолютно стоманобетонни гаранции от юридически характер". Само едни намерения не са достатъчни. Логично, след като руската страна вече понесе загуби от отказа на ЕС да реализира "Южен поток".

Премиерът ни обаче ще кацне утре в Москва предимно с намерения. Няма данни да носи в папката си такива гаранции - било на Еврокомисията, били лично на председателя й Жан-Клод Юнкер, или на която и да е друга евроинституция или на евролидер. Най-много да даде устни гаранции, но Москва няма как да се хване на въдицата. Ако обаче се окаже, че е упълномощен да предаде на домакините, че устните гаранции скоро ще се превърнат и в писмени, това все пак ще е нещо. 
Така или иначе евробългарският интерес изисква той да стъпва по пътеката, прокарана от Радев. Ако недай си боже кривне от нея и утре стане ясно, че това се дължи на "домашните разпри" с президентската институция, щетите няма да бъдат само за него, нито пък само и за държавата ни. 

Но наред с това страната ни не трябва да стои със скръстени ръце и само да чака кога ЕС ще узрее за юридическите гаранции. Освен че трябва до го тика натам,

страната ни трябва да се надпреварва и с календара:

тя разполага само с година и половина време, защото втората тръба на "Турския поток" трябва де е готова до края на 2019 година. Заради риска да му я отмъкнем, Ердоган нищо чудно да пришпори нейното изграждане и да ни изхвърли от играта с газовата геополитика далеч преди пусковия срок на втората тръба. Да не забравяме, че Ердоган има своите козове за влияние и спрямо Москва. Турската роля в сирийския конфликт е добър терен да притиска съюзническата в конфликта Русия, за да не се огъне тя пред ЕС за "Българския поток".

Всичко това трябва да се има пред вид от наша страна.

Що се отнася до проекта "Белене", никак не бих искал да съм на мястото на премиера ни в Москва. Ако за "Южен поток" може да пробва измъкване с довода, че не той е спрял "потока", то за централата Бойко ще трябва да си посипе бойко главата с пепел, че му се налага да се връща в гьола, както навремето бе кръстил ядрената площадка. Е, не може да не му се признае, че е разпознал ползата от гьола, само дето това струваше на държавата кажи-речи цяло десетилетие. Добре е все пак, че при него русофобията не е клиничен случай - за разлика от други неспасяеми случаи на това тежко заболяване. Страната ни няма да може без нова ядрена мощност по ред причини - за да не хвърлим на вятъра 3,5 млрд. евро, заради предстоящото закриване на реакторите на "Козлодуй", закриването на ТЕЦ-те на въглища и заради електрическото бъдеше на автомобилите. И ако съдим по изявленията на Бойко той е прозрял тези неща доста бойко. Очевидно в Москва ще представи различни варианти за рестартирането на проекта, включително с руско участие.

Тук като че ли се открояват два момента - по-лесен и по-труден. Макар и да не знам с какви очи Борисов ще гледа от гьола Медведев или Путин, все пак руската страна изглежда няма да му предяви искания с гаранциите като при "Българския поток". А това е едно препятствие по-малко пред бъдещата централа. Това че към проекта "Белене" проявява интерес и Китай, също донякъде облекчава задачата на премиера ни в Москва.

Трудният момент е не толкова, че срещу проекта продължават на работят САЩ и българските им протежета, колкото, че България ще бъде изправена сама пред Големия брат по този въпрос. Ако приемем, че ЕС се ангажира по-плътно със "Българския поток", с проекта "Белене" не е така, макар че енергийната сигурност на една стана членка би трябвало да е в правомощията на евроинституциите. Дали след Москва Бойко ще ни брани бойко от американските напъни да се вреди на Русия?

През 2010 г. Бойко Борисов подари на Владимир Путин овчарска каракачанка. Руският президент обича кучетата, но те определено не са еврогаранциите, които той очаква за "Българския поток"

Снимка интернет

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели