/Поглед.инфо/ Метаморфозите на десните (извън ГЕРБ) бе нещото, което занимаваше нацията напоследък. Рояк десни формации се пръкнаха или се пренаредиха напоследък, затова ще е любопитно да проследим техния дивелъпмънт, както обичат да се изразяват в това политическо пространство.
Известно е, че някои от десните се излюхипа в миналото, други това десетилетие. Всички обаче закрачиха гордо с претенциите на честните, макар впоследствие да се разбра, че някои от тях са получили тлъст чек за закриването на два от козлодуйските реактори. Но така или иначе претенциите им бяха никакви злоупотреби с положението, почтени отношения с държава и общесто, бъхтене в името на гражданите, безмилостност към мафия, контрабанда, престъпност изобщо.
Колелото на политиката си се търкаляше и от среща на среща, от изявление на изявление, от предложение на предложение десните взеха, че станаха и интересните. А когато рипнаха срещу един олигарх да оглави разузнаването и го накараха да хвърли оставката, без дори да се настани в новото си кресло, мнозина решиха, че да-а - ето десните си намериха свестните! Ето го дългоочаквания копипейст между думи и дела! Пък и колко карнавално копипейстът дефилираше по жълтите павета на столицата! А накрая оставка трябваше да хвърли и самото правителство, заложило, впрочем, плиткоумно на олигарха. Така след Костов десните (без ГЕРБ) гордо се забиха в гърдите, че да-а, няма две мнения – мястото на свестните не е на паветата, а политическия ни Олимп. В парламента сиреч.
Колелото на историята продължи да си се търкаля и дойде ред на нови избори. От десните заваляха едни обещания, пък и едни стройни приоритети, бляскави перспективи и един такъв мно-о-го як оптимизъм. Които при това изкочиха от мисълта на все готини и все свободни образи - все висшисти, с по минимум един западен език, с гендеров плурализъм, с колежи и специализации на Запад, с позиции тук и там, че чак и в Еврокомисията. Пък и едни толералисти, а и глобалисти, че и либералисти. А, бе, направо е cool да ги следваш! И десните комай решиха, че ето да-а, станали са чудесните. Още повече, че седнаха на парламентарните банки.
Тук обаче свърши еволюцията на българските десни (извън ГЕРБ). Оттук нататък стрелката взе да цъка назад и да тик-така тяхната дееволюция. Най-напред колелото на историята ги дотъркаля до Борисовия кабинет. Уж се кълняха, че нямаше да влизат в комбина с ГЕРБ, ама се курдисаха в предложените им кресла. После пък три години...Е, всъщност, хайде да спестим на читателя антиемоциите от изброяването на това, което надробиха персоните от здравното и образователните кресла. От тях пропищя кой ли не. По-важен е резултатът - от чудесните десните паднаха до неуместните.
Нов етап от дееволюцията им отброяват предстоящите избори. Уместни редове за неуместните подреди във Фейсбук фенката им Александрина Пендачанска: „Кой крив-кой прав, кой кого харесва, кой кому се сърди, кой кого обидил, кой кого недолюбил, недооцевил, ненамигнал, непръднал и прочее“, изпя тя от раз, без изобщо да погледне партитурата на дясното умопомрачение. И още: „В момента заради вас двама по двама приятели се изпокарват, общността от вагона с хора се разцепи за нула време. Собствената си общност разбихте!“.
Тук вече от неуместните десните се сринаха до бесните.
Но и това не е всичко. Понеже и без това са вагон хора, макар и да са глобалисти, умните решиха, че да-а, ето от този вагон трябва да се композират няколко вагончета (може и до вагонетки да се стигне). От енергийна към политическа диверсификация. Ето, десните си имат вагонче с Реформаторския блок. Имат си и конкурентно вагонче с „Нова република“. А диверсификацията я затваря третото вагонче с „Да, България“. Всичко си е в нормата – нали с конкуренцията започва азбуката на дясното мислене.
Само че на 26 март нито едно от тези вагончета може и да не докатери до 4-те процента на парламентарното депо. Или ако дотрапа, ще бъде с мандат и половина. И как ли ще се натикат в него?!...
В крайна сметка за ГЕРБ и БСП десните ще свършат като лесните. И безизвестните. Да-а, по-удобен съперник - здраве му кажи!
Този дивелъпмънт си има все пак и хубава страна – просто свършва дееволюцията на нашите герои. На този етап тя едва ли има накъде повече да се развива.
