/Поглед.инфо/ Днес е Десети ноември. А наскоро беше Девети септември. Може да се спори дали нумерологията има пръст в националната ни съдба, но e факт, че тези две последователни цифри играят съдбоносна роля в най-новата ни история. Преди да зацепи зъбчето на Десети, колелото на българската история се отцепиот зъбчето на Девети.

Девети и Десети са антиподи за страната, но те са нещо като антиподи-близнаци. Тази година първата дата пак бе оплюта като най-черната в историята ни, която била изместила България от нейния път на европейска страна. Втората пък е отдавна е хвалена като светла дата, превърнала „последните 25 години в едни от най-успешните в нашата история”.

Хайде тогава да сложим двете дати на кантара на числата и фактите, които се съдържат в официални документи – български и чужди. Макар сухи и скучни, цифрите и процентите са най-безпристрастния оценител на събитията и процесите.  

Започваме с демографията. В края на 1946 година е преброено малко над 7 млн население на България (по-точно 7,029 по данни на НСИ). Табличката показва, че оттогава почти всяко десетилетие българите сме се увеличавали с по 500 000-600 000 души (по-малко увеличение има само през 1975-1985). А през 1989 година стигнахме почти 9 милиона - 8 949 000 души. По неофициални данни дори сме прескочили 9-милионният праг. 

След „успешния“ Десети ноември започва обратното броене – всяка десетилетие намаляваме горе-долу в същите пропорции. И сега сме 7,1 милиона. „Благополучният“ Десети ноември ни срина до нивото на 1946 година – кажи-речи до Девети септември 1944 . Тези дати наистина не могат да се разделят една от друга. 

Ако през 1988 година раждаемостта е била 13,0 промили, при развилнелия се у нас дивашки капитализъм тя пада ли-пада, за да се срине до 9,2 през 2015 година. Ако през 1988 година смъртността е била 11,9 промила, през следващите години тя скача ли-скача до 15,3 промила. Някои експерти смятат, че след 2000-та година  смъртността е станала по-висока от периода 1934-1990 година.

За 27 години нацията ни се е стопила с 2 милиона, това прави горе-долу една четвърт от населението – от ниска раждаемост, висока смъртност и миграция. На година България изчезва средно с по 50 000 души, на ден – със 136, а на час – с по 6 души. Според доклад на ООН в средата на века страната ни ще се срине до 5,1, а към края ще се стопим до 3,4  милиона. Това ще са още два демографски погрома. Възможно ли е една близо 9-милионна нация да понесе три демографски погрома за един век? В края на века ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. България окончателно ще се обезбългари и дали изобщо ще има такава нация и държава с такова име?

И каква излиза тя? В „мрака“ на Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца. Да се самовъзпроизвежда. Отричаната дата срина и смъртността, а над страната не бе надвиснала заплахата от изчезване. 

Докато при прехваления Десети ноември берем душа в интензивното на прехода и комай не се знае как ще излезем оттам – на крака или с краката напред. Цивилизационният избор ни докара до свободно падане към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, държави и цивилизации.

Дойде ред и на социални факти. „Светлият“ Десети ноември ни докара 35-процентна крайна бедност по данни на Евростат от този април. Това са 2,5 млн. българи “с тежки материални лишения“, които не могат да плащат безпроблемно сметките си, както и хора, които не могат да посрещнат неочаквани разходи.

А „черният“ Девети септември бе свел бедността едва до 6% от населението. Тази цифра изплува в един текст срещу икономиката на социализма, написан от нашенски неолиберален идеолог. Той не е могъл да я избегне, но я бе наврял в изречение със скоби.

Ако преди единствената грижа на децата бе да играят повече, днес според Евростат 52% от тях живеят в пълна мизерия. Ако преди възрастните у нас имаха достойни или поне сносни старини, днес 60% от тях живеят също в пълна мизерия.

По-нататък: ако през 1988 г. сме консумирали 196,4 кг хляб, през 2015 година килограмите са 89,5 – намалението в пъти не е от естетическа, а от диетология на немотията. При месото показателите са 75,2 кг към  32,6, при млякото 195 към 18,5 литра, при плодовете 109 към 46,7, при зеленчуците 109 към 68,4 килограма. Когато килограмите тежат, има ли какво да възрази пазарният фундаментализъм, барабар с цялото му изобилие по щандове, витрини и от промивачи на мозъци? Защото ако сатанизираният Девети септември бе осигурил физическото оцеляване на българите, „цивилизованият“ Десети ноември го е зарязал на пазарната стихия.

Ако в края на житието си оплютият Девети септември ни бе оставил със средна заплата  (274 лева), от която само половината отиваше за храна, ток, вода, отопление, „белият“ Десети ноември ни стовари през 2016 г. заплата, от която само за храна сме харчили месечно 31,4 процента. И доста повече от това число отиват за тока, водата и отоплението.

Самоубийства в България е имало и преди, но образно казано брояли са се на пръстите на едната ръка. Докато при „най-успешното“ за страната време годишно 750-800 души правят опит да се самоубият и двама от тях успяват. Това е по официални данни, а по-неофициални числата са още по-зловещи. Това ни изстрелва най-високо в класацията на ЕС по този показател заедно с Литва и Унгария. Специалистите са единодушни за причините – и те са най-успешните години на дивашкия капитализъм.

Идва ред и на здравеопазването. Ако през 70-те години общият коефициент на смъртността у нас е бил около 9,0 промила, през 2013 г. този показател, само че за цялата Европейска икономическа общност (ЕИО) е бил 9,9 промила. Както е известно, ЕИО е предшественикът на ЕС. Значи със здравето сме били по-европейската държава още отпредиЕвросъюза. 

Ако комунизмът бе създал здравна система, за която британски финансови консултанти са съветвали през 1996-1997 да не се пипа (според  бившия зам-финансов министър Атанас Кацарчев), премъдрейшият свободен пазар я реформатира така,

- че цели региони останаха без болници, здравни пунктове и аптеки,

- жителите им са принудени да прибягват до знахарства от 18 век,

- цели клонове на медицината остават без лекари, годишно по 500 лекари и сестри бягат от страната,

- хирурзите пък трябва да правят ненужни операции заради пари (по тяхно признание пред Би Би Си).

Ако очернената планова икономика хвърляше милиарди за здравето, „просветеният“ ни либерализъм харчи за него най-малко в ЕС на човек от населението, но за сметка на това пък личните доплащания на пациентитеса между най-високите в ЕС - 45-50 процента.

Ако малко преди своя край „мракобесният“ Девети септември ни бе класирал на 27 място от 130 държави по индекса на ООН за човешко развитие, в който основен компонент е здравето (плюс образование и покупателна способност), ето какви ги извърши демократичният Десети ноември:

- натика ни между страните от ЕС с най-голям дял на хората, които поради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват лекарства (20-25%);

- между страните с най-ниска продължителност на живота (след нас да Литва и Латвия);

- между страните с най-висока преждевременната обща смъртност, детската, майчинската и сърдечно-съдова смъртност, с най-висок дял на сърдечно-съдови, онкологични и други трудно лечими болести (все по данни на Световната банка).

Ако „допотопният“ Девети септември бе премахнал такова заболяване като туберкулозата и бе въвел задължителната ваксинацията на бебета, европейският Десети ноември върна това заболяване, а през 2012 година международно изследване установи, че задължителната ваксинация у нас е на ниво от Третия свят.

Ако преди Девети септември всеки българин имаше достъп на медицински грижи, сега 20% от хората с ниски доходи са лишени от тази възможност, а голяма част от възрастните хора са без зъби и не могат да се хранят нормално.

Очевидно е, че Девети септември ни бе извадил от интензивното на историята, където бяхме попаднали като победен хитлеристки съюзник с разбита икономика, превърната в нещо като колония на германския капитал. Като слабо развита земеделска държава с преобладаващо селско население, половината от което (в планински и полупланиннки райони) е живеело в скотски условия, без да знае що е баня през зимните месеци, както става ясно от изказването на буржозния депутат Серафим Георгиев в Народното събрание на 12 март 1940 година, който твърди, че „картината на българската мизерия е страшна“.

И също така е очевидно, че Десети ноември пак ни върна там със също разбита икономика и като най-болният и мизерстващ еврочлен. Нищо че по селата вече се къпят през зимата.

Стигнахме и до образованието. По време на „безпросветния“ Девети септември в страната е имало 5000 училища. Докато „просветеният“ Десети ноември ги оряза наполовина под пазарния диктат на Световната банка и в момента училищата са по-малко, отколкото през 1885 година, когато впрочем сме били само 3 милиона население. По всеобщо признание дори на люде, които не питаят сантименти към първата дата, резултатът от втората дата в тази сфера е неграмотност, засилващо се социално неравенство в нея и деградиращо младо поколение. 

Ако преди в професионалните училища се учеха 190 специалности, ако образованието и кадрите се градяха според стопанския профил на регионите и дългосрочни планове за развитието на нови отрасли, днес виждаме плодовете на погромаджийската приватизация, убила и обезлюдила регионите, които вече нямат нужда от такива специалности и кадри.

Ако зачеркнатата планова икономика бе създала 259 000 компютърни инженери, иновативният неолиберализъм прогони голяма част от тях на Запад със закриването на цели отрасли. Каквато изглежда е била и целта му. 

Ако демонизираният Девети септември просвещаваше с единен учебник и бе създал признато качествено образование, чийто възпитаници бяха грамотни, имаха и висока обща култура, сияйният Десети ноември ни зарина с конкуриращи се учебници, които съответно ни сринаха на дъното по неграмотност в ЕС (по данни на международни изследвания). 

Десети ноември също пее ,„Напред науката е слънце“, но фалшиво. По последни официални данни:

- 40% от 16–годишните ученици са функционално неграмотни (не умеят да вникват в смисъла на прочетеното, да разчитат таблици и графики);

- за една четвърт от учениците четенето е губене на време, а телевизията е основен източник на просвета

- между 18 и 24% от българчетата не знаят български език, а 13–14% от децата (около 150 000 българчета) преждевременно напускат училище, което ги обрича на нищета;

- университети в първи курс се занимават с правопис и пунктуация, което иначе се учи в училищата

- в класацията по четивна грамотност от 2012 година страната ни падна до 51-то място от 33-то през 2000-та година. Изпреварили са ни Турция, ОАЕ, Чили и Коста Рика.

При диктаторският Девети септември просветата беше не само знание, но и възпитание, в училищата имаше ред и дисциплина, а на учениците максимално бе осигурено правото да учат.

При демократичния Десети ноември възпитанието стана отживелица,

- учениците свободолюбиво псуват и налитат на учители,

- разкрепостено се тровят с цигари и алкохол (и повече от връстниците си в други страни),

- чаткат хазартните игри повече от уроците,

- без никакви задръжки се впускат в преждевременни сексуални контакти,

- а и в час си цъкат по смартфоните, вместо да слушат учителите, за да станат смарт хора.       

Ако Девети септември с желязна ръка смачкваше още в зародиш агресията в училищата, Десети ноември имаше по-важни дела от нея, докато един хубав общестното ни зяпна, че агресията сред учениците е станала необратима.

В спорта Девети септември бълваше медали като на конвейр и страната ни бе световна сила в минимум 4 спорта – тежката и леката атлетика, борбата и художествената гимнастика. 209-сантиметровият световен рекорд на кралицата на атлетиката Стефка Костадинова и на треньора й Николай Петров вече 30 години стои ненадскочен. Само че това е световен рекорд и на Девети септември, който създаде система за такива постижения. Система, която не се интересуваше колко пари ще паднат от всяка крачка, засилка или скок на кралицата. Е, футболният бронз от САЩ донесе много радост на народа, но дотолкова стигнаха силиците на Десети ноември.

А една публикация наскоро във вестник „Ню Йорк таймс“ подсказа, че може да продължим и със секса. Жените се радвали на повече сексуално удоволствие по време на комунизма, обобщи медийния флагман на американските либерали, позовавайки се на изследване във вече обединена Германия. От него станало ясно, че жените от бившата и несвободна иначе ГДР се радвали на два пъти повече оргазми от сънародничките си в свободната иначе западна част на Германия. Горе-долу същото казала и българската Ана Дурчева. Тя сподели, че навремето сексуалният й живот бил по-удовлетворяващ от този на семейната й дъщеря, на която от пазарния стрес не й остава време да се отпусне. И каква излиза тя – Десети ноември с неговия дивашки либерализъм е противопоказен дори за семейния секс!

Може да се продължи и с престъпността, правосъдието, банките, културата, обществените нагласи, медиите.

Да, при Девети нямаше свободата на мисълта, но имаше друго - свободата на заситения стомах. Тя е не по-малко универсална от свободата на мисълта. Дори е по-важна, по-основополагаща, тя е първична, докато другата свобода е вторична, макар да изглежда по-възвишена и одухотворена. Нямаше ли обаче свободата на стомаха, отиваш в гроба, а с теб и свободата на мисълта. Докато без свободата на мисълта в гроба не се отива. И такива примери в историята с лопата да ги ринеш. Съжалявам за медийните и политическите глашатаи на Десети ноември, но на тях им липсват цели страници от  историческия буквар. Глупост и невежество е да смяташ, че мизерстващи, болни и неуки хора могат да бъдат свободни. А нови коли, лъскавите сгради и летуванията по чужбина да са ти главният измерител на благоденствието. И на цивилизационния ход.

Желя Желев в интервю за вестник „Труд“ малко преди да си отиде от тоя свят бе казал следното за нападащите го навремето седесари, които са искали да се пролее кръв в началото на прехода: „Това са хора, както казваше Ботев, които в главите си нямат мозък, а имат паяжина и изобщо не могат да мислят“. Дали пък паяжини в мозъка си нямат и тези, които виждат Девети само в черно, а Десети само сияйно?  


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели