/Поглед.инфо/ С решението си да закрие досегашните държавни театри и сценични изкуства като операта и балета турският президент запраща в коша на историята европеизирането на страната си, а и нейното оцивилизоване в културната, пък и изобщо в духовната сфера. Двете дирекции, които той закри с указ в началото на седмицата - на турските държавни театри и на театрите за опера и балет, - бяха не просто обичайни чиновнически структури. Според всеобщото мнение те са били моторите на  модернизацията и светската култура и са имали огромен принос към културния живот в страната. Тяхната автономна структура е била залог за независимостта от политически и религиозни веяния и течения.

Е, вече няма да бъде така, макар че в страната пак ще има държавни театри. Но те ще бъдат ердоСганови - следени от цензурната сган на президента султан. Или на догмите - политически, религиозни, обществени, морални - към които самият Ердоган е показал, че питае слабост.

Със сегашния си ход турският президент окончателно погреба евромераците на страната си. Да, досега той неведнъж е давал повод, че Турция не е за Евросъюза - и заради очебийните отклонения от правилата и духа на демокрацията,  и заради бруталното си отношение и саморазправата с политическите опоненти, за потъкването на свободата на словото и правата на човека. И тъкмо заради това мнозина в ЕС не смятат Турция за държава от "нашата си кръвна група". И все пак, поне на теория, Брюксел като че ли не е зарязал окончателно европерспективата за Анкара. 

Но да стигнеш и дотам, че да посегнеш и на сценичните изкуства, които все пак са по-далеч от политиката, а и понякога са направо аполитични, означава, че си антиевропеец направо на клетъчно равнище. Сега вече този държавник, макар и наш комшия, няма моралното право да обвинява ЕС, че не желае страната му в своите редици. Той е безнадеждно чужд за Европа. Съответно безнадеждно чужди за нея са и протежетата му в нашата страна.  

Дума