/Поглед.инфо/ Заради прословутия правителствен доклад, обявяващ Русия като заплаха, партията ГЕРБ ще трябва да покаже каква е – народна или антинародна, българска или чужбинска.

Ще трябва да го доказва при обсъждането и гласуването на доклада в Народното събрание. ГЕРБ обаче ще влезе в тази процедура с пасив – като футболен отбор, който отива на реванша със загуба. Благодарение на социологическата агенция „Медиана“ страната разбра, че цели 58 процента от българите отхвърлят констатацията за руската заплаха. И само 18% възприемат Русия като опасност – три пъти по-малко. В същото време половината от българите са на мнение, че именно действията на САЩ представляват заплаха за мира в света.

От съобщението на „Медиана“ става ясно, че проучването не е правено сред българските русофили – или поне не само сред тях. Ето как социологията - казано пак на футболен език - подаде политически пас в дълбочина, който може да изведе истината и националния интерес на голова позиция.

Оттук нататък обаче следват някои въпроси за поведението на ГЕРБ при предстоящия дебат по доклада. Гласът на народа е легитимен не само на избори, но и при ето такива социологически проучвания. И тези 58 процента са именно гласът на народа. Ако ГЕРБ се направи, че не го е чул, ще излезе, че не е народна, дори е антинародна партия.

Числото 58% показва още, че Русия не е възприемана като заплаха дори от значителна част от електората на ГЕРБ. Интересно, дали неговите народни избраници ще гласуват в пленарната зала съобразно неговото мнение? Ще изразят ли неговата позиция? И примерно ще кажат: „Моите избиратели са против Русия да се обявява за заплаха и аз не мога да одобря оценките за нея в доклада“.

Има и друг вариант - депутатите на ГЕРБ да проведат срещи с избирателите си, за да чуят тяхното мнение. И ако то е в унисон с резултатите на „Медиана“, какво ли ще направи ръководството на ГЕРБ? Ще нареди депутатите да гласуват според народната воля или според политическата целесъобразност, спусната отгоре и отвън? И как ли ще реагират народните избраници при втория случай? Ще гласуват по съвест или с джоба си?

Така че ГЕРБ ще трябва да калкулира добре как да гласува – като партия на българския народ или партия на интереси, които народът не възприема като български. И да знае тази партия, че ще бъде следена под лупа. Че залага представянето си и на следващите избори.

За „руската част“ от доклада бе казано много и се подписвам с две ръце под критиките. Има обаче два момента, които бяха подминати, а те не заслужават такова отношение. И добре би било да бъдат дислоциарни на предна линия в предстоящия политически сблъсък в пленарната зала. Докладът бе сглобен в момент, когато благодарение именно на Русия гасне конфликтът в Сирия. Благодарение главно на нея диалогът за вътрешносирийското регулиране стигна до някои немислими доскоро резултати – примерно, създаването на зони за деескалация. На много места млъкнаха оръдията, които доскоро се нажежаваха от интензивен огън. И от които гинеха невинни хора. По родните си места взеха да се връщат хиляди вътрешни бежанци.

Освен това благодарение пак на Русия бе пречупен гръбнакът на „Ислямска държава“ в Сирия, чийто дни вече са преброени, включително от ударите на правителствената армия. Укротена бе терористичната групировка „Джебхат ан Нусра“, която е сирийският клон на „Ал Кайда“.        

Така, а сега да видим какво се казва в доклада по въпроса: „Нарастват предизвикателствата... в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности“. В доклада се добавят продължаващите конфликти в съседни на Европа региони, „които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност“. Добре де, ама нали точно заради засилените военни способности и увеличените военни дейности на Русия в източната част на Средиземно море е на път да изчезне „Ислямска държава“ в Сирия. Обуздани са и джихадистите от „Джебхат ан-Нусра“. Да не би българското правителство да смята, че победата над тероризма и варварството там застрашават регионалната сигурност, съответно представляват и външнополитическа заплаха за страната ни?

Да не говорим кой изобщо размъти целия Близък изток – от Ирак през Сирия и Египет та до Либия. И го превърна в източник на трайна нестабилност. За българското правителство обаче заплахата идва от страна, която от самото начало беше и работеше срещу това размътване. Това е все едно заради отнесената ти къща от наводнението да обвиниш метереолозите задето са предупредили за задаващите се поройни дъждове.

Сглобяването на доклада съвпадна и с друг „кофти“ за него момент. За да разчупи блокажа на Минските споразумения, руската страна се съгласи на „сини каски“ в конфликтния Донбас. И вече преговаря за разполагането им. Това ли е нарастващато предизвикателство пред сигурността най-вече в региона на Черно море? Това ли превръща периферията на Европейския континент в източник на трайна нестабилност? Да не говорим пък за самата същност на украинския конфликт, как тръгна той и кои го движеха. В доклада Русия е обвинена за възстановяване и разширяване на сферите на влияние именно заради Украйна. Само че този, който тръгна да разширява своята сфера на влияние там, бе именно Западът – Евросъюзът и САЩ. И тази нова западна сфера вече е факт – Киев е на ръчно управление от Вашингтон и Брюксел. Впрочем, благодарение на това обикновеният украинец бере душа, но това е друга тема. Тоест изначално, „по рождение“ източникът на нестабилност в Украйна и Черноморския регион са  ЕС и САЩ. Също и управляващата в Киев клика, която съзнателно саботира Минските споразумения по ред причини, но най-вече заради изгодата – финансовата и властта на всяка цена. Ако Киев бе спазил точка по точка споразуменията, сега да си бе върнал суверенитета, макар и над един силно автономен Донбас.

Естествено, в доклада няма и дума за това. Само че с такъв доклад българската външна политика прилича на човек, който отива на бал или прием с наопаки облечен костюм – по хастар сиреч.

И накрая две думи за внушението, че културното сътрудничество с Русия било враг на България и застрашавало сигурноста й. Браво на комисията по културата в парламента, че отхвърли тази теза! В противен случай можеха да се очакват следните мероприятия – за вражески щяха да бъдат обявени 500-те народни песни от миналото, в които българинът свързва с Русия надеждите си за освобождение от турския ятаган. Същото щеще да се случи и с романа „В навечерието“ на руския класик Иван Тургенев (1860 г)и нищо чудно преиздаването му да бъде забранено, както и излъчването на филма по романа. А главният герой Инсаров щеше да бъде обявен за хибриден персонаж на путиновата пропаганда и заплаха за цивилизационния избор на България.

Изобщо не бих се изненадал, ако по внушение от Вашингтон и Брюксел, а също от Варшава или Вилнюс, някои в София обявят самата ни историческа памет за външнополитическа заплаха.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели