/Поглед.инфо/ Защо Вашингтон излиза от договора с Русия за ракетите със среден и малък обсег.

Второ десетилетие подред САЩ разбиват основите на  ядрената безопасност в света. Миналото десетилетие президентът Джордж Буш-младши обяви излизането на страната от 30-годишния Договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (за кратко Договор за ПРО). Ето че това десетилетие друг президент реши  да извади още един крайъгълен камък от архитектурата на контрола и ограничаване ядрената надпревара. На 20 октомври Доналд Тръмп обяви, че страната му се отказва и от Договора за ракетите със среден и обсег на действие (ДРСМД), подписан между САЩ и СССР през 1987 г. През 80-те години този договор от раз смъкна нажежената до червено конфронтация между Москва и Вашингтон с ликвидирането на наземно базираните ракети с малък /от 500 до 1000 км/ и среден обсег /от 1000 до 5500 км/.

Доналд Тръмп изглежда е решил, че по-малкото ядрените оръжия или по-малката опасност представляват по-голяма заплаха за страната му. И застрашават веруюто му "Първо Америка". Не бива да се съмняваме в решимостта му или да се надяваме на разколебаването му, камо ли на отказ от намерението му. Нито посещението наскоро в Москва на съветника му националната сигурност Джон Болтън, нито предстоящата среща Тръмп-Путин на 11 ноември ще върнат ДРСМД във фундамента на ядреното равновесие и глобалната стабилност. Защо обаче Тръмп праща в коша този договор и какви ще са последиците от този му ход?

Естествено, че президентът на САЩ блъфира

с обвиненията, че Русия нарушавала договора с разработената крилата ракета с наземно базиране 9М729. Москва обаче контрира, че обхватът на ракетата е 480 км, което бе доказано при тестване на полигона Капустин Яр в Астраханска област. Ракета с радиус на действие под 500 кв няма как да е нарушение на ДРСМО.
В същото време претенциите на Русия към Америка съвсем не са блъфове.

Американската страна излезе от Договора за ПРО, за да създаде противоракетен щит.  Замисъл на този щит е да даде едностранно предимство на САЩ, които ще могат да нанесат първи ядрен удар, но чрез този щит или противоракетна система ще могат да парират ответния ядрен удар. Така Америка разчиташе и все още се надява да стане неуязвим господар, който ще може да диктува волята си и без да се стига до ядрен конфликт - коя ли ядрена държава ще дръзне да й се опъне, след като няма да й бъде равностойна. Ядреният баланс до излизането на САЩ от Договора за ПРО се крепеше на принципа на взаимно гарантирано унищожение. Никой не смееше да подпали ядрена война, защото щеше да бъде унищожен. Тъкмо затова Русия и цялата международна общност признаваха съдбоносната важност на този принцип - той беше като носещата колона на световния мир. Противоракетният щит обаче дрогира у Америка изкушението, че ще може да подпали ядрен конфликт,

защото с щита ще избегне унищожението й.

Русия неведнъж предупреждаваше, че излизането от договора разтуря цялата архитектура на ядрената и международната сигурност и е опасна илюзия, която ще отприщи ядрената надпревара. Естествено, че тя не можеше да стои със скръстени ръце и последните 10-на години монтира в Калининградския си анклав система за ПРО, която Щатите не могат да преодолеят. И сега няма как да се вържем на жалбите им, че с тази система Русия също нарушавала ДСРМО.

Така или иначе САЩ започнаха да градят такъв щит в Европа, до руските граници. База с ракети за сваляне на изстреляните вражески ракети (или противоракети) се появи в румънското селище Девеселу, такава база се изгражда и в Полша. Владимир Путин вече обясни защо Девеселу представлява нарушение на ДРСМД -  там вече са поставени пусковите установки Aegis shore, от които могат да се изстрелват както противоракети, така и крилати ракети. Ако Щатите държаха стриктно на ДРСМД, защо смениха пусковите установки за противоракетите с установките Aegis shore?

Русия се безпокои също от наличието в САЩ на безпилотници, които могат да летят на разстояние до 1100 км, въоръжени с ядрени заряди. По характеристиките си те са близки до възможностите на средна крилата ракета.

Двете страни можеха да обсъдят безпокоящите ги въпроси относно ДРСМД, но САЩ отхвърлиха този подход и сега пращат в архива споразумението. Това съвсем не е случайно. През 2014 г. бе първото обвинение на САЩ срещу Русия за нарушение на договора, отправено от Барак Обама. Само че година преди това висшето военно командване бе излязло с доклад, че САЩ трябва да зарежат ДРСМО, за да създадат наземни свръхзвукови ракети, които могат да летят до целта по всяка траектория, а не само по балистична. Съответно създаването на тези ракети е  от изключителен интерес за военнопромишления комплекс (ВПК), който ще спечели "луди пари" от поръчките. Плюс, че такива ракети може да бъдат дислоцирани в американските бази в Япония или пак до границите на Русия, но този път в Азия. Това бе разкрито миналата седмица от военното издание Breaking Defense.

Ето, значи, къде е ключът от бараката и защо Москва е "нарушавала" договора.

Излиза, че тя е "виновна" заради алчността на американския ВПК

и на хегемонистичния нагон на Вашингтон. След първото обвинение на Обама, следващите години подобни обвинения, но вече на цялата политическа върхушка станаха дежурни. Така се промиваше мозъкът на света колко "лоша" била Русия, така се подготвяше почва колко "праведно" би било, ако един ден Щатите излязат от договора. Така и се стигне до датата 20 октомври 2018 г. , когато Тръмп наистина обяви отказа от  ДРСМО. Случаят обаче нагледно илюстрира до какви коварни, буквално сатанински хватки прибягва Америка в геополитиката си. За прикриване на истинската цел се хвърля прах в очите, пробутват се и се налагат фалшификати (руските нарушения). В САЩ и въобще на Запад много критикуват лъжливите (фейк) новини и внушения. Но виждаме как Вашингтон прибягва до фейк подход и до фейк политика, която обаче се превръща в реална политика. С една дума, Америка прави политика с измами.

Е, САЩ не са ли Сатанински американски щати

Има и още нещо. След Втората световна война    Америка се е превърнала в един геополитически хищник. Съответно оръжейният нагон за наземни свръхзвукови ракети, които да летят до целта по всяка траектория, напълно отговаря на тази й природа. Да припомним, че Америка първа създаде ядрената бомба, после водородната бомба, после неутронната бомба (макар тя да не влезе на въоръжение), после отделни класове ядрени оръжия - по обхват и базиране (въздушно и морско, към които спадат  крилатите ракети). След това излезе и от фундаменталния Договор за ПРО.

Навремето СССР само я догонваше и така се изравняваше ядреният баланс чрез взаимно гарантираното унищожение. Сега Русия бе принудена да прави същото. Но вече с една съществена разлика, която вече размества  пластовете. С новите оръжейни системи, разкрити от Владимир Путин през март. т.г., Москва не просто догони, но и задмина Америка. Навремето Кремъл се опитваше да вразуми Белия дом да не посяга на ПРО, в противен случай ще се стигне до отприщване на оръжейната гонка. Америка не се вслуша заради хищническия си нрав, но асиметричният отговор на Русия я постави в догонващо положение. Този отговор (включително в Калининград) едва ли щеше да се случи, ако през 2002 г. САЩ бяха останали в ПРО споразумението. Ето защо хищникът в сегашния етап пак си остава Америка.

Разбира се, отказът на Тръмп от ДРСМО може да се обясни и с "по-земни", текущи причини. Очевидно той разчита да парира натрапваните внушения, че е "проруски" президент и да натрупа още повече гласове в сметката на Републиканската партия на престоящите на 6 ноември междинни избори.

С отказа той явно се надява да изпълни предизборното си обещание за възстановяване на "ръждиви пояс", който е една от базите на отбранителната индустрия. Нека си изпълнява обещанията, но защо за сметка на световната ядрената безопасност. Той се бие в гърдите, че страната му е мощна и богата, толкова ли тя няма опции да съживи "ръждивия пояс" с гражданско производство, а не с оръжия и компонентите им? Но дори и да имаше такива опции, Тръмп едва ли би заложил на тях, защото просто е марионетка на ВПК. В случая лозунгът му "Първо Америка",

не звучи ли като "Първо ВПК на Америка"

Показателна бе реакцията в света на решението на Тръмп срещу ДРСМО. Дори в самите САЩ срещу това решение се обявиха няколко сенатори. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепи решението, но от кумова срама (сиреч от атлантическа солидарност), защото отбеляза, че "НАТО не желае нова надпревара във въоръжаването, не иска нова Студена война". Впрочем, бившият посланик в Москва Майкъл Макфол правилно надуши, че от решението на Тръмп ще пострадат европейските съюзници на САЩ, защото срещу тях ще бъдат насочени руските ракети, ако в тях се появят американски ракети. Това безпокои най-вече Германия, където през 80-те години Вашингтон бе "паркирал" средните ракети "Пършинг-2". (впоследствие демонтирани от ДРСМО). Не случайно влиятелният в. "Зюддойче цайтунг" отправи уместен национален призив: "Днес политиците и гражданите трябва да са единни в едно: новото ядрено оръжие на САЩ не трябва да попадне в Германия".

При обявяването на решението си за ДРСМО Тръмп заяви още нещо, което осветява от друг ъгъл целия проблем: "Ще се наложи да разработваме такива въоръжения (РСМО), докато Русия дойде при нас, докато Китай дойде при нас, докато всички те дойдат при нас и кажат: "Хайде да поумнеем все пак и никой от нас да не разработва тези въоръжения".

Между другото, от думите на Тръп не ви ли лъхна безпардонния господарски нрав другите да се подчиняват безпрекословно?

Както и да е, но Доналд Тръмп намесва и Китай в проблема, макар и да допуска ново, вече тристранно споразумение по РСМД - СЩ-Русия-Китай. Въпреки съветникът му Болтън да бе обявил, че това е невъзможно, ако се съди по практиката от последните 15 години. А водещата фигура в Белия дом по въпроса е именно съветникът, не президентът. Твърди се, че най-вече Болтън е убедил Тръмп за отказа от ДРСМО.

Каква е причината Тръмп да намесва Китай?

Какво общо има тази страна с руско-американския договор за средните и малки ракети? Тихият океан е гигант, който с почти 30 млн. кв. км е по-голям от сушата на Земята  и в неговия ареал се намират 30-на държави. Америка обаче смята този гигант за "свой" и в периода от края на Втората световна война до миналото десетилетие наистина бе пълновластен господар в тази част на света. Повечето държави не възразяваха или се примиряваха с това.

С възхода обаче на Китай нещата се промениха. Вашингтон пак остана господар, но само в източната част на Пасифика (Северна и Южна Америка). Докато в Западната (или азиатската) част картината вече е друга. Китай създаде нов ракетен арсенал със среден обсег, който според американските оценки застрашава базите на САЩ в Япония или Гуам, съюзниците Япония и Южна Корея, както и бойните единици на Тихоокеанския флот на САЩ в Западния Пасифик. Болтън и редица експерти и високопоставени военни се оплакват, че САЩ не могат да противопоставят нищо срещу този потенциал заради споразумението с Русия. Ако сложат средни ракети, примерно, в Япония или Южна Корея,  това наистина ще бъде нарушение на договора  - намиращата се в съседство Русия с основание ще се чувства застрашена. В този смисъл САЩ наистина се стремят да спазват ДРСМО. Още през 2011 г. Болтън бе писал в своя статия, че, от една трета, до половината от наземния ракетен потенциал на Китай, би трябвало да бъде ликвидиран, ако Пекин бе страна в ДРСМО.  Но Китай не е страна, а  показва, че не желае да бъде поне по начина, по който го иска Тръмп. Поради което САЩ излизат от споразумение, сключено с друга държава - Русия. Ето това е връзката между руско-американския ДРСМО и Китай. И мнозина експерти в Русия и САЩ са склонни да мислят, че причината за излизането на САЩ от договора изобщо не е Русия, а е именно Китай.

Опасенията обаче на САЩ, че са застрашени от Китай съвсем не са праведни. Новият китайски арсенал със среден обсег не може да достигне територията на САЩ. Докато Вашингтон разполага със стратегически ядрен потенциал, с подводници и бомбардировачи, чиито ракети достигат китайската територия. Китайски военни кораби не се мяркат в Източния Пасифик, камо ли и край американските брегове, докато американски бойни кораби и самолетоносачи преминават или дори акостират в съседни на Китай райони и пристанища.

Да, Китай може и да е постигнал предимство пред САЩ по наземно базираните ракети със среден обсег, но това предимство се парира с предимствата на САЩ в другите класове оръжия и други фактори от геополитическата конфигурация в Тихия океан. С една дума, с новия си ракетен потенциал Китай се стреми да постигна баланс спрямо Америка. Тя обаче иска да ликвидира този баланс, за да засити хищническия си инстинкт на геополитически господар в целия Азиатско-Тихоокеански регион. Така да удари многополюсния свят и да спаси каквото може от  еднополюсния свят. И да осигури нови и тлъсти печалби на ВПК.  

Така обаче ще осигури по-трудно контролируема и затова много по-опасна ядрената гонка.



Това е тихоокеанският флот на САЩ. През юли 2017 г. неговият главнокомандващ Скот Суифт се изхвърли, че корабите му могат да нанесат ядрен удар срещу Китай "още следващата седмица", ако им заповяда президентът
.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели