/Поглед.инфо/ Софийското летище не е като истанбулското „Ататюрк“, но атентатът там, погубил 45 души, неволно ми напомни какво видях миналия месец в главното летище на държавата - на Терминалите 1 и 2, когато трябваше да летя за Москва, а малко по-късно на почивка в испанския град Малага със семейството.
В никакъв случай не става дума да бъдат оплюти мерките за сигурност на летище “София“, нито пък хората, които работят и отговарят за тази система. И все пак в системата има уязвими места. На входа в двата терминала има скенери за проверка на багажа – явно за скрити експлозиви и за други опасни предмети. Само че проверката изобщо не е задължителна. Е, имаше пътници, които си слагаха багажа за проверка, но повече или поне много от тях минаваха покрай скенера, без дори изобщо да го погледнат. И в двата случая никой не поиска от мен и семейството ми да пуснем куфарите на скенер. Ами ако в тях има бомби? Те не трябва ли да бъдат засечени още на входа? За какво тогава е сложен този скенер – само за хубост ли?
Експлозивите едва ли ще влязат в самия самолет, защото се предполага, че системата за контрол на неръчния багаж ще ги засече след чекирането. Но адът може да настъпи още преди това. За неделния полет за Москва пред гишето за чекиране се бе наредила дълга опашка от 30-на индийски ученици от танцова трупа, макар че като цяло Терминал 2 беше празен. При полета пък за Малага в тесния и натъпкан терминал 1 се бяха наредили три опашки за чекиране - за различни дестинации. Всяка от тях имаше по 20-30 души. Ами ако съм терорист самоубиец и задействам прекараната бомба, след като багажът ми не е минал през скенера на входа? Ами ако не съм терорист-единак, а сме трима такива и всеки от нас е застанал на всяка от опашките?
Видимите или скритите камери на терминалите едва ли „виждат“ какво има в багажа на хората, наредили се в колони пред гишетата за чекиране.
Впрочем докато чакахме за чекиране не видях и обучените кучета да душат куфарите.
Ясно е, че задължителният скенер на багажа още на входа ще затрудни пътници, служители и цялата работа на терминалите. Но не си ли струва усилието, като се знае, че така ще се избегне масова човешка смърт.
Между другото, терористичната заплаха дебне не само при заминаващите, но и при посрещачите. Ако съм терорист, планиращ атентат, не е трудно да разбера графика на пристигащите полети, съответно ще се мушна между многобройните посрещачи на кацащите едновременно няколко самолета. Не е трудно да си представим какво ще се случи. Пред залите обаче за посрещачи няма и скенер. Да, въвеждането му ще затормози много целия процес, нищо чудно посрещачите да бъдат проверени като заминаващите – че чак да си събуват обувките с високи подметки. Но трябва ли да има колебания дори и за такава мярка, щом тя може да спаси човешки живот? Или пък колебания заради парите, които ще се дадат за необходимия брой скенери на двата ни терминала?
Защото само с по един скенер на входовете им няма как да се осигури максималната сигурност на столичното летище. Атентатите по летищата в Истанбул и преди това в Брюксел показва една нова тенденция в световния тероризъм – за мишени се вземат не просто летящи самолети, а вече и самите летища. Дали обаче европейските летища са готови на контрамерки? Ето, дори на летището в Малага, където пристигат хиляди, летуващи по 160-километровата ивица Коста дел Сол и което работи иначе като добре смазан механизъм, също нямаше задължителен скенер на багажа при влизането в терминала за обратния полет към София. Според допитване пък в Германия 60% от немците се опасяват, че по летищата на страната могат да станат атентати като този в Истанбул. Дали при нас този показател ще е по-нисък?
Впрочем на Терминал F на московското летище „Шереметиево“ поискаха багажът ми да мине през скенер преди чекирането. Не случайно, Русия е взета на мушка от тероризма.
Няма ли да се чувстваме по-сигурни, ако скенерът стане задължителен още на входа по летищата ни, нищо че страната ни е сред резервните мишени на тероризма?
БГНЕС
