/Поглед.инфо/ В САЩ мнозина смятат, че Еверестът на американската геополитика е съветският разпад и десетилетието след него. Тогава мнозина смятаха, а някои и работиха за превръщането на планетата ни в Световни Американски Щати. Но от новия век нещата тръгнаха в обратната посока – към дееволюция на американската геополитика. Това съответно намира своя израз и в името на държавата.

И така първата стъпка на дееволюцията бе Ирак. Джордш Буш-младши започна с плана на най-хищните републикански „ястреби“ за ликвидирането на правителствата на 7 държави в рамките на една петилетка. Този план предвиждаше първата жертва да стане Ирак, след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран. „Те искаха ние да дестабилизираме Близкия Изток. Да го обърнем с главата надолу, да бъде под наш контрол“ – тези осъдителни думи са на американския генерал Уесли Кларк от 2007 година, изречени в хода на предизборната кампания в Демократическата партия за номиниране на нейния кандидат президент (Кларк отпадна рано от вътрешно-партийната надпревара, а номинацията и самите президенски избори следващата година бяха спечелени от Барак Обама). Така че мотивът за войната срещу Садамовия Ирак – да спре разработването на оръжия за масово поразяване – се оказа геополитически транквилант, който трябваше да дрогира глобалния разум. И транквилантът наистина сработи. Цели 49 държави, между които и България, глътнаха хапчето за помътняване на геополитическите сетива и се строиха в събраната от САЩ международна коалиция.

Само че накрая какво излезе? Съединената от САЩ коалиция хвърли Ирак в кървава баня, чийто жертви се оказаха толкова много, че дори броят им не може да се установи с достатъчна точност – разликите в данните за убитите достигат до няколко стотин хиляди.  През 2008 година компанията Opinion Research Business огласи поредните си данни за загиналите, които според нея варираха от 946 000 до 1 120 000 души. На свой ред „Уикилийкс“ съобщи през 2010 година за 90 000 убити цивилни и джихадисти.

Дали истината ще окаже по средата, както е прието да се казва в такива случаи, не знам. Но знам, че съединената от САЩ коалиция донесе разруха в Ирак, а през 2014 година британският военен историк Дж. Томпсън призна, че „положението на иракския народ до нахлуването на САЩ и Великобритания е било много по-добре“.

Съединената от САЩ коалиция отприщи и войната между шиитите и сунитите на Ирак.

Съединената от САЩ коалиция отприщи тероризма в тази страна.

Съединената от САЩ коалиция изправи Ирак пред заплахата от разпад, а варварите от „Ислямска държава“ дори обявиха халифат в част от неговата територия.

А иракските оръжия не бяха намерени, тях просто ги нямаше.

Излиза, че Буш и „ястребите“ около него направиха от САЩ Съединени Американски Щети. Да, наскоро Ирак прогони варварите от Мосул, но дори тази победа е горчивият плод на американските щети.

Преминаване към втората фаза на дееволюцията - Сирия и Либия. Това се следващите две мишени от американската системата за обръщане на държавите с главата надолу. „Свалянето на Асад бе инициирано от САЩ“, каза известният американски икономист проф. Джефри Сакс пред сръбската медия РТС. Осветяването на тъмния арабски свят с факела на западната демокрация хвърли в пъкъла Сирия и Либия. Системата „с главата надолу“ изби над 320 000 сирийци, включително 10 000 деца. Прокуди от родните им места и собствената им страна над 5 милиона сирийци, от които 1,2 милиона пак са деца. Американската система „с главата надолу“ срина икономиката на Сирия с десетилетия назад, нанесе щети за над 300 млрд долара по оценки на самата сирийска опозиция. Но най-умопомрачителното е, че системата за демокрация „с главата надолу“ оплоди варварството. В Сирия, както се случи и в съседен Ирак, терористите от „Ислямска държава“ завзеха големи територии, в един момент те стигнаха 40% от площта на страната. На тях също бе обявен халифат, а сирийският град Рака бе обявен за неговата столица. Да, сега нещата вървят към ликвидиране на халифата, само че цената се оказва убийствена. И я плаща не Америка, макар тя да я бе формирала. 

Либия също бе хвърлена в хаос и разруха, макар и в по-малък мащаб.

И така, какво имаме? Системата с „главата надолу“ разглоби последователно цели три държави от може би най-нестабилния и конфликтен регион на света – Близкия изток. Е, САЩ не са ли Системни Американски Щети?

В следващата си фаза американската дееволюция прекрачи Близкия изток и удари Европа, че дори съюзниците на САЩ. Първо, от Сирия и Либия върху Европа се стовари мигрантската криза. Но върху нея се стовари и терористична вълна, надигнала се именно от системата „с главата надолу“.

Има обаче и втори момент. Във Вашингтон явно са се отказали да прилагат тази система спрямо Русия на Путин. Понеже претендират да са върха на гъвкавостта, там заложиха на друга система – сдържането на Русия. Целият украински конфликт е подчинен на тази идея. На практика обаче тя означава Русия не просто да бъде удържана, а да бъде изтикана от Европа в Азия. Русия, която я има, още преди историята да се замисли да зачева ли Америка, и която е зидала европейската съдба, включително до сегашния й вид. Русия обаче трябва да бъде изтикана, защото Америка ще загуби хегемонизма си от комбинацията на руски суровини с европейска технология и корпоративен манталитет. Именно на това изтикването са подчинени антируските санкции заради Украйна, от които обаче повечето страни от ЕС пропищяха от самото начало (нищо че ги удължават под натиска отвъд Атлантика). Австрийският институт за икономически изследвания бе изчислил, че заради евросанкциите и руските контрасанкции  ЕС губи 100 млрд. евро по отношение на покупко-продажбите, а до 2,5 млн. работни места ще бъдат закрити. Докато САЩ - бълха ги ухапала.

А сега и новите американски санкции срещу Русия. Америка като някакъв планетарен надзирател ще наказва всяка европейска компания, която върти с Русия бизнес в износа на руски газ. Нищо чудно да не бъде завършен не само проекта Северен поток-2, но и „Турски поток“, от когото все пак България се надява на транзитни такси за руския газ. Нещо повече, нищо чудно балканския хъб с руски газ да остане само като геополитически блян за страната ни.

И така, Европа се оказва мишена на щети,  стоварили се от други континенти, но в които все Америка има пръст. Е, от Съединени и Системни, САЩ не се ли превръщат и в Световни американски щети?

Така стигаме до последната фаза на дееволюцията. Тя обаче е закодирана повече в бъдещето. Различни медии вече съобщиха за стратегически доклад на Пентагона за заплахите пред САЩ и какъв трябва да отговорът на страната, за да съхрани ролята си на хегемон на световната сцена. В него се изтъква, че сегашният еднополярен международен ред, моделиран от Вашингтон, се „износва“, а като главни съперници са посочени Китай и  Русия, плюс „по-дребни играчи“ като Иран, Северна Корея, Бразилия, Индия. Нито една от тези страни не застрашава територията на САЩ, но те са опасни, защото следват своите и не козируват на американските интереси. 

В доклада има такива оценки, попаднали в някои медии: „Макар американските лидери по принцип да са привързани към поддържането на военното превъзходство на САЩ над всички потенциални противници, реалността днес изисква използването на по-широка и гъвкава военна сила, която може да създаде преимущества... За политическото ръководство на САЩ запазването на военното превъзходство води до съхранение и на максимална свобода на действия … В крайна сметка това позволява на американските официални лица да имат възможността да диктуват и съществено да влияят на международните спорове в сянката на големия военен потенциал на САЩ, а в случаите на неприемливи за САЩ решения да използват тези военни възможности“.

В политиката истинските цели често са скрити межу редовете или пък в многословието (което често е и празнословие). Светът по естествен начин еволюира към многополюсност. А виждаме, че някои в САЩ искат той да дееволюира към еднополюсност. Включително чрез по-широка военна сила. Чрез колко по-широка – чрез една, две, три войни или конфликти? Или чрез военни действия може би не точно срещу Китай и Русия, но срещу техни близки партньори? И колко по-гъвкава да е военната сила? Планираната „хибридна война“ предвижда ли и съчетание на конвенционални военни действия с ограничен ядрен удар или ядрен конфликт с „ниска интензивност“? Пентагона не планира ли да хвърли света в пъкала, само и само САЩ да бъдат диспечерът на глобализма? И в този смисъл военните в САЩ не работят ли за превръщането на страната им вече в Сатанински Американски Щати?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели