/Поглед.инфо/ Наскоро американската организация "Атлантически съвет" представи проекта "Балканите напред: новата стратегия на САЩ за региона". На нейното представяне във Вашингтон бяха поканени външните министри на Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина. След това те проведоха отделна среща със съветника на американския президент по националната сигурност Хърбърт Макмастър, на която едва ли са си говорили за предстоящата зима на Балканите или пък торнадата в САЩ.

Тук му е мястото да се припомни, че "Атлантическият съвет" не е някоя самодейна организации от добродушни любители на геополитиката, а структура, близка до Държавния департамент и Белия дом. Нейните съвети стават и ръководство за действия.

Новата американска стратегия на Балканите съдържа три ключови елемента. Първият е постоянно американско военно присъствие в Югоизточна Европа. За тази цел идеално подхожда военната база "Бондстийл" в Косово, използвана в момента от международни сили КейФОР.

Вторият е историческо помирение със Сърбия, която "може и трябва да стане близък партньор и съюзник на САЩ в региона - при условие, че се дистанцира от Русия", както е казано в документа.

Третият е активно посредничество на САЩ при разрешаването на регионалните спорове - примерно в спора между Скопие и Атина за името на Македония или между Белград и Прищина за сръбските общини в Косово.

Въпреки някои благи намерения, новата балканска стратегия на САЩ поражда редица страхове и възражения. Да започнем с опасенията на разума. Всички знаем какви ги надроби американската външна политика в 27-те години след съветския разпад - или когато Вашингтон реши, че е останал единственият полюс за цивилизационния ход. Навсякъде, където е пипала или продължава да пипа ръката на американската геополитика, са останали руини не само като сгради, но и като цели държави - Ирак, Сирия, Либия, донякъде и Йемен. Украйна още не е в руини, но хаосът там, сринатата икономика, масовото й обедняване, етническият конфликт в Донбас са все последици от ръката на САЩ в тази държава. Във всички изброени държави американската намеса може да се сравни с разрушителни земетресения.

Така че имаме достатъчно основания да се съмняваме в коефициента на интелигентност на американската външна политика. С една дума - в нейния акъл. В способността й да прави верни анализи, оттук и да взима правилните и съзидателни решения. Камо ли и да прогнозира точно. Имаш чувството, че на моменти тя греши дори в някои елементарни аритметични действия на геополитиката. Примерно, тя не пресметна, че нахлуването в Ирак и отстраняването на сунита Саддам Хюсеин ще разчисти пътя за влияние на една държава, която САЩ я имат иначе за противник в Близкия изток - шиитският Иран. Или че ликвидирането на Кадафи и войната срещу Асад ще подействат като допинг за ислямисткия фундаментализъм, от който загинаха американци и европейци. Последният пък пример е признаването на Ерусалим за столица на Израел. Нямаше по-добър начин Америка да настрои арабския свят срещу себе си, макар че той й е необходим по ред причини.

Разбира се, Балканите не са Близкият изток и новата американска стратегия за региона не означава, че непременно ще го доведе до руини. Но това не я имунизира от съмнения за нейното IQ. Първо, историческото помирение със Сърбия изглежда по първолашки наивно. Вашингтон се бие в гърдите, че е направил от Япония съюзник и партньор, след като преди това е изтребил до 330 000 нейните жители с атомните бомби срещу Хирошима и Нагасаки. Само че Сърбия не е Япония. Да направиш копипейст на държава, регион и историческа епоха може и да е дигитално, но дали ще е витално? Сърбите имат своите недостатъци, имат и немалко исторически грехове към България, но не може да не им се признае, че са костелив орех. И едва ли ще забравят 99-а заради, примерно, американските цифрови иновации.

Второ, новата американска стратегия би била уместна, ако Евросъюзът продължаваше да нехае за евроинтеграцията на Балканите. Но Брюксел излезе от това състояние и последните месеци даде ясна европейска перспектива пред страните от региона. Очаква се Сърбия и Черна гора да влязат в ЕС през 2023-2025 г., очаква се също догодина Македония и Албания да започнат присъединителните преговори. Да, Западните Балкани са такъв регион, че се нуждаят от патрон, който да ги води и дърпа напред, но по ред обективни причини тази роля подхожда много повече именно на ЕС, отколкото на САЩ. Това, че Косово или БиХ изостават от другите в евроинтеграцията или пък, че Прищина се дърпа от договореност с Белград за сръбските общини в Косово, не означава, че трябва да се намесва втори патрон, при това с нова стратегия за целия регион. А и пробивът в спора Скопие-Атина за името на Македония дойде не от посредничеството на американския дипломат Матю Нимиц, а от политическата промяна в Скопие, където на власт дойдоха политици с друга визия за страната си и склонни на компромиси.

Трето съмнение за IQ-то на Вашингтон се отнася до такава реалност като сфери на влияние. Балканската стратегия на САЩ е всъщност чиста проба заявка за такава сфера. Добре де, но само допреди 3 години Вашингтон обвиняваше Русия, че смята Украйна с нейните 17% етнически руснаци или над 50% рускоезично население за своя сфера на влияние. Сега обаче виждаме, че американската геополитика приема за своя сфера на влияние регион, в който няма и един процент етнически американци. Излиза, че САЩ задействат политика, която са отричали у други държави.

Има обаче и други основания да не вярваме - и те са вече от морално естество. Колкото и да се къса връзката нравственост-политика, тя все пак се възстановява в уреждане на конфликти, национални законодателства и международното право. При американския глобализъм обаче връзката нравственост-политика постоянно се къса последните почти 30 години. Когато се намесваше в други страни и региони, Вашингтон го правеше така сякаш носеше дарове - свобода, демокрация, права, либерализъм, изобщо разцвет. Впоследствие даровете се оказваха токсични. Във всички посочени страни, плюс Русия от 90-те години, те се оказаха икономическа разруха, масово обедняване, разпад на обществени отношения, висока смъртност и други негативи. Обществата, подложени на американска намеса, бяха като пациенти, оперирани без упойка. Впоследствие ставаше ясно, че те са жертва на американските интереси, каквото и да значи това понятие - пазари, сделки, капитали, влияние или просто неприязън към политици и правителства, дори и демократично избрани. Последният пример в това отношение е Сирия. Уж САЩ бяха обявили война срещу "Ислямска държава", но в хода на сирийската война тайно ги подпомагаха. Американският дар срещу тероризма се превърна в дар за тероризма, за продължаване на кръвопролитията в Сирия. С такава политика САЩ не стават ли Сатанински Американски Щати?

Така че когато САЩ предлагат дар, когато излизат със стратегия, инициатива или проект, отсрещната страна винаги трябва да е нащрек, че това може да е клопка. И да чете внимателно между редовете на инициативите и проектите. Какъв тогава може да е капанът на балканската стратегия, на историческото помирение със Сърбия или на базата "Бондстийл"? В момента САЩ работят по проекта за трите морета - политическо, икономическо, но и военно свързване на регионите на Балтийско, Адриатическо и Черно море. Става обаче дума за един антируски плацдарм, чиято роля е да противопостави Европа на Русия, нищо че тя е и европейска държава. Това е нещо като нова Берлинска стена, но преместена по на изток - може да я наречем Източна стена. Това съответно е и възраждане на Студената война.

Има обаче и още нещо: такъв плацдарм преди 22 юни 1941 г. бе създал и Хитлер. Създаде го по пътя на войната, за по-малко от десетилетие и с единствената цел да нападне на тази дата Съветския съюз и да го унищожи. При цялата условност на историческите сравнения, възниква логичния въпрос: по пътя на Хитлер ли вървят САЩ (и въобще целият Запад)? Целта на историческото помирение със Сърбия и на базата "Бондстийл" не е ли да се уплътни този плацдарм, за да се завърти на по-високи обороти конфронтацията с Русия? Балканите са на крачка от Черноморския регион, в който попада и Русия. В някои глави това си е географско основание тя да бъде провокирана и притискана откъм тази част на Европа? Плюс че същото ще се прави срещу нея и в Балтийския регион, където са разположени едни от най-русофобските държави (Полша, Литва, Швеция). Засега конфронтацията не е военна, но къде са гаранциите, че един ден няма да прерасне именно в такава?

В балканската зона за влияние на САЩ има и скрит замисъл срещу ЕС. Всъщност Вашингтон нагазва в негова сфера. Защо ли? Едно от възможните обяснения е да държи по-изкъсо ЕС, който и без това вече се разграничава от САЩ по някои глобални въпроси и дори създава собствена военна сила?

Балканската стратегия на САЩ предвижда и съдействие за бизнеса. Пак благо намерение, но с много клопки в подтекста. И въпросът не е в това, че в района може да настъпи нашествие на американски компании. Проблемът е, че Вашингтон ще тика "Балканите напред" по неолибералния му икономически модел. А последният Световен доклад за неравенството показва, че именно този модел генерира неравенство и САЩ са сред първите държави по този показател и далеч по-напред от ЕС. На Балканите се намират едни от най-бедните държави в Европа. Дали попадането им в американската сфера ще намали това неравенство и наистина ще ги измъкне напред? Компаниите от САЩ най-вероятно ще спечелят, местните върхушки също, но ще заживеят ли по-добре обикновените хора?

Впрочем държавите от региона няма какво да се питат. Те вече имат готов отговор, при това на крачка от тях - в България.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели