/Поглед.инфо/ От стартовата реч на Доналд Тръмп при встъпването му в длъжност мина повече от седмица и новият президент на САЩ вече показа, че гони голямата си цел, обявена в речта – „Първо Америка“.

Унгарският премиер Виктор Орбан бе първият чуждестранен лидер, който реагира най-адекватно на посланието от церемонията пред Капитолия: „Унгария получава правото да защитава интересите си на първо място“, обяви той. Той окачестви фразата „Първо Америка“ като ключово изречение в речта на церемонията“. Според Орбан речта на Тръмп означава, че всички страни имат право на първо място да поставят собствените си интереси.

Тъжно е, че вече колко време след речта не се намери български политик, чиито „радари“ да уловят същото послание на американския президент.

А България има двойно повече основания от Орбан да улови тъкмо това послание – заради демографската си катастрофа, в каквато Унгария все пак не е. Именно катастрофа, а не криза, както твърдят някои. За последния четвърт век сме се стопили приблизително с една четвърт – при това без война. Няма друг такъв период в историята ни след освобождаването от османско иго. Според акад. Георги Марков подобно нещо е имало преди около шест века – след падането ни под османския ятаган. На година намаляваме с 60 000 души, което се равнява на един град като Благоевград или Велико Търново. Според други пък оценки по броя на населението вече се върнахме на равнището от 1946-1947 година. В момента официално се водим 7,2 милиона, но според редица демографи реално у нас живеят 6,7 милиона души.

Мрачни са и перспективите. Световната банка прогнозира в свой доклад за България, че до 2050 година населението у нас над 60 години ще надхвърли 30% от общия брой. Само че според експерти, когато в една държава делът на 60-годишните надхвърли 30% от населението, стават застрашени всички социални системи и те започват да се разпадат.

По данни от доклад на ООН след 35 години страната ни ще отбележи срив до 5,1 милиона или демографско стопяване с 27,9 процента. А към край на този и началото на следващия век българите ще се стопим до вече трагичното ниво от 3,4 милиона души. Наши пък демографи са изчислили, че от това население на страната българите ще станем не просто малцинство, а третият етнос – пред нас ще са турците и ромите. Нищо чудно децата или внуците на сегашното поколение 30-40-годишни българи да бъдат принудени да се интегрират в собствената си държава. При това от едно мнозинство, което е със съвсем друг ген и ценности. Тогава ще остане ли държавата България? След 10 ноември страната ни бере душа в интензивното на историята и дали оттам няма да бъде изкарана с краката напред? Неволно се питаш да не би пък цивилизационният ход не ни е взел на мушка, дали не иска да ни изтрие от историята?

Очевидно е, че за да излезе България все пак на крака от интензивното на историята, трябва отсега да се начертае и да се следва стратегия срещу демографската катастрофа – стратегия от мерки за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца, от мерки, свързани с икономиката, образованието и здравеопазването. Икономисти предлага примерно да се увеличи размера на платеното майчинство до почти пълната заплата, да се увеличи и отпуската при второ и трето. Или пък да се предоставя голяма еднократна помощ от държавата при раждане, която да се увеличава при второ и трето дете и да достига 10 000 лева. Предлага се също са се увеличат значително детските надбавки, да се ускори строителството на детски ясли и градини, така че в средносроен период се осигурят места за всички деца във всички населени места, да отпаднат таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, които да се издържат от държава.

Демографският ни спад може да бъде преодолян, ако държавата поеме определен дял (до една трета) от изплащането на жилищите на младо семейство в зависимост от броя на децата, ако паричните помощи за раждане и отглеждане на деца се освободят от подоходен данък, като тези помощи да се индексират ежегодно с инфлацията или ако се въведат данъчни облекчения за млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми.

Има и предложения за безплатно средно и висше образование, за стипендии за ученици в зависимост от успеха им, както и за по-високи стипендии за студентите. Предлага се също намаляване на ДДС за лекарствата, учебните помагала и всички стоки за деца и непълнолетни до 15-годишна възраст.

Срещу демографската катастрофа са наложителни и нови работни места, които да създава самата държава, дори тези работни места да не носят непременно печалба, да не са подчинени на икономическата целесъобразност. Само че те ще работят срещу обезлюдаването на цели региони, в крайна сметка срещу демографската катастрофа. Кое е по-важно – да оцелеем или печалбата.

Ако обаче се приложат тези и други мерки, също задължителни срещу националното ни бедствие, бюджетният дефицит може да скочи над 3 процента от БВП - „таванът“, поставен от ЕС. Брюксел ни набива канчето, че този таван е светая светих на бюджетната дисциплина и на здравата икономика. И който го наруши, следват глоби и други санкции. Добре, но ако България има шанс да оцелее с едни 5% или 6% над въпросния таван? На нашите партии, управляващи и изобщо на нашата върхушка кое й е по-мило – страната или брюкселските директиви? А ако се колебаят, защото не се вслушат в Тръмп (и Орбан) – първо България. Според тях, ако той (или Орбан) бяха на наше място, щяха ли да кажат „първо Брюксел“?

Същата логика трябваше да бъде валидна и дано бъде валидна за проекта АЕЦ „Белене“. (Впрочем това важи и за другите два големи, но провалени обекти – „Южен поток“ и нефтопроводът Бургас-Александруполис). Създаването на трайни работни места, които да изхранват семейства, а защо не и цели поколения, е един от механизмите срещу демографската катастрофа. Страната ни трябва със зъби и нокти да държи на всяко работно място. И в същото време до момента тя пропиля няколко хиляди работни места, стопирайки проект в Северо-източния, който не е от благополучните в страната. Отдавна бе ясно, че всякаквите приказки за лобизъм и корупция около проекта бяха прах в очите, за да се скрие истинската причина за спирането му – геополотическата интрига на Големите братя (Вашингтон и Брюксел) да настъпят енергийните интереси на Русия. Само че така настъпиха не само енергийните интереси на България, а и шансовете ни да оцелеем. Настъпиха бъдещето на страната ни. Защото диверсификацията на енергетиката няма да създадат толкова работни места, колкото потенциално носи една ядрена централа с цялостното й обслужване и съпътстващи дейности. (Или пък колкото щяха да носят другите два проекта).

Към проекта „Белене“ продължават да проявяват интерес чужди инвеститори, но дали ще се съгласят да броят 10 млрд за изграждането на централа, която щеше да глътне двойно по-малко с руския вариант?

Лакействайки на чужди интереси, ГЕРБ засили риска България да бъде изкарана с краката напред от интензивното на историята.

Сега предстоят нов избори. Дали мотото „Първо България“ ще бъде приоритет №1 за бъдещите ни управляващи? Съмнявам се – заради второ- или третодивизионния инфантилизъм на политиците ни, казано на спортен език.