/Поглед.инфо/ На 5 септември Украйна прие закон за образование, който директно стъпква основно право на 200-хилядното българското малцинство (а и на други малцинства) – правото на майчин език. Да сте видели обаче реакция от София?

Досегашното законодателство на Украйна позволяваше на малцинствата да се обучават и да общуват на родния си език, ако те представляват поне 10% от населението на съответния регион. Затова и езиците на малцинствата имаха статута на регионални езици.

Новият закон премахва това положение. От 2018 година украинският език става единственият език на обучението за учениците от 5 клас нагоре. Майчиният език е разрешен само в началното училище – или първите четири класа. Отделно украинският език става доминиращ във всички сфери на обществения живот – институциите, магазините, болници, ще се ограничат и медиите на малцинствени езици. Предвиждат се и глоби за нарушения на закона.

Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени закона. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация.

А между другото унгарското, румънското, че и полското малцинство поотделно са по-малко от българското, което е 5-то по численост. Тези три малцинства представляват 0,3% от украинското население, докато българското е 0,4 процента. Тези данни от миналото десетилетие най-вероятно търпят корекции към днешна дата, защото след Майдана хиляди унгарци, поляци и румънци избягаха от Украйна, докато етническите българи останаха като цяло в страната.

А София ехти с гробно мълчание. Въпреки че украинският депутат Антон Кисе, който е от български произход, разкритикува законопроекта още при обсъждането му във Върховната Рада. Сега обаче не реагира нито външния ни министър, нито негов заместник или прес-службата на министерството. Няма поне изразена позиция, разпространена на сайта на ведомството. Камо ли да бъде привикан украинския посланик, за да му се изрази поне вербален остър протест, макар и без условието, поставено от Будапеща.

Да не би във Външно министерство да смятат, че премахването на обучението на майчиния език е върховно човешко право? Или пък да се правят на ни чул, ни видял срещу посегателство към етнически българи и смятат, че мълчанието е апотеоз на родолюбие и висша държавническа мъдрост? Дали пък не смеят да гъкнат дори на Киев, защото нямат благословията от Вашингтон?

Да не се изненадаме тогава, ако българското малцинство в Украйна вземе, че поиска от Петер Сийярто, от Румъния или Молдова да защити техния, а и българския интерес.

БГНЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели