/Поглед.инфо/ Последните събития около мигрантския сблъсък между Евросъюза и Унгария показва, че е приключила цяла фаза от този сблъсък, но очевидно той отива и към следваща фаза.

Известно е, че чрез 2015 година Еврокомисията реши да разсели из страните-членки общо 160 000 мигранти мюсюлмани, намиращи се тогава в Гърция и Италия. Разселването трябва да стане на квотен принцип, а на Унгария й се полагаше да приеме 1300 мюлюслмански мигранти. Подобно обаче решение предполага приемането на такива бежанци и в бъдеще.

Известно е също, че инициаторът на съпротивата срещу това решение стана именно Унгария. Премиерът й Виктор Орбан смята миграцията за „троянски кон на тероризма”. Останалите страни от Вишеградската четворка – Словакия, Чехия и Полша – застанаха зад Будапеща и също отказваха да приемат мигранти.

Две години страните отстояваха позициите – както чисто вербално, така и с действия чрез използването на институционалните механизми на ЕС. Наскоро се случи събитие, което би трябвало да сложи точка на този сблъсък. Европейският съд в Люксембург охвърли жалбата на Унгария и Словакия срещу мигрантското решение на Еврокомисията. Според „Дойче веле“ Еврокомисията може да продължи с наказателните процедури за нарушаване на европейските договори срещу страните, които отказват да приемат бежанци - Унгария, Полша и Чехия. Същото можело да се случи и с други страни, които ги последват.

Една подробност: малко преди решението на съда Будапеща предложи на Еврокомисията да изпрати половината от 800-те милиона евро, похарчени от Унгария за оградата по границата със Сърбия. С тази ограда бе спряна мигрантската вълна към другите страни-членки. Как отговориха от Брюксел? Ще платят 400-те милиона, но ако Будапеща приеме полагаемите й се мигранти съгласно решението от 2015-та.

"Ако една страна смята, че решение на ЕС засяга националната ѝ идентичност, тя трябва да се изправи". Ето това бе отговорът на Виктор Орбан след решението на съд в Люксембург. Той посочи, че е упълномощен от унгарските избиратели да запази унгарската идентичност и поради това няма да позволи Унгария да се превърне в страна на мигранти. Бюрократите в Брюксел няма да решават "кой да живее в Будапеща", безапелационен бе той. Орбан уточни, че страната му ще приеме за сведение решението на Европейския съд, защото зачитала правото и законите в ЕС. Но и поясни, че Унгария не е задължена да направи нищо, а единственото ясно нещо от съдебното решение е, че квотата за мигранти е призната за легитимна.

Битката с бюрократите в Брюксел тепърва започва, предупреди унгарският премиер. И очерта как ще я води: "Досега се борихме по юридически път, а сега трябва да се борим с политически методи, за да променим това решение на ЕС. Трябва да се каже пред различните институции на ЕС, че решението за квотите е грешно и неприложимо и че трябва да се промени“.

И така, очертано е ясно позициониране на силите, а сблъсъкът навлиза в нова фаза, след като Будапеща смята да го пренесе в политическото поле. Може много да се разсъждава как ли би свършила тя, но още отсега се налагат някои изводи. Красноречив е следният факт: сегашният етап от сблъсъка Брюксел-Будапеща се разви на фона на последния двоен терористичен акт в Испания, при който загинаха невинни 16 души. А той бе извършен именно от мигранти. Последвалият акт във  Финландия също бе дело на мигрант. Евроинституциите да не би да искат Унгария да вкара у дома си коня на смъртоносната заплаха, както в античността лекомислено го е направила подмамената Троя?

Унгарският външен министър Петер Сийярто заяви неотдавна, че последните атаки в Европа се извършват „от нелегални мигранти, а в случаите, когато терористичните актове са извършени от лица, родени в Европа, техните родители, дядовци или баби са пристигнали в Европа именно като мигранти“. Тоест днешният тероризъм в Европа носи белега на мигрантството – той е все дело на мюсюлмански преселници, независимо дали нелегални или вече легитимни, независимо също от кое мигрантско поколение.

Причината за това лежи на повърхността и не е необходимо политологията да се потапя до дъното на обществените отношения, за да вземе образци оттам и да ги изследва. Заради религията и ценностите мюсюлманската общност или поне значителна част от нея трудно се приспособява или изобщо не се интегрира в европейските общества. И това би трябвало да бъде ръководно начало в политиката на Еврокомисията и на други институции в съюза. Виждаме обаче, че евроинституциите правят точно обратното. Еврокомисията размахва пръст на Будапеща, че стъпквала такъв основен принцип като свободното движение на хора. Дават ли си обаче си дават сметка в Брюксел, че работят всъщност за свободното движение на терористичната заплаха? Не им ли идва на ум, че с подобни кухи принципи разчистват пътя за свободното движение и на цивилизационната опасност срещу Европа? Могат ли да гарантират, че от тези 1300 бежанци, които на Унгария й е наредено да приеме, или от квотите, които ще бъдат приети в другите страни-членки, утре няма да се пръкне терорист, който ще прибегне примерно до дрон бомба? Експерти прогнозират, че е въпрос на време атентаторите да прибягнат и до такова средство. Колко още европейци трябва да загинат от терора на ислямистки радикали, за да проумеят в Брюксел, че 2 плюс 2 няма как да е пет? Че водят политика срещу безопасността на европейските граждани. И сами сеят евроскептична зараза.

От европееца Брюксел иска в името на ценности, изродили се в догми, да жертва едва ли не самия себе си или да свиква с изтребването на невинни хора, включително и на деца и близки. Това не е ли тревожно разстройство на ценности от страна на еврокрацията?

Има и друго. Унгария има главната заслуга да се ограничи мигрантския поток преди две години, включително и за закриването на Западно-балканския бежански маршрут. Над 400 000 мина през нея, преди тя издигне оградите през есента на 2015-та. След това само малцина успяха да продължат пътя си към Германия. Решителните действия на Будапеща накараха и Македония да затвори границата си, за да не се превърне тя в мигрантска чакалня. Така бе пусната бариерата на споменатия вече маршрут през Западните Балкани, който включваше още Сърбия, Хърватия, че и Словения.През 2015 година 1,2 милиона бежанци се изсипаха в Германия. Колко ли още щяха да бъдат те и колко ли потенциални терористи щяха да влязат в ЕС, ако Унгария не бе блокирала границата? Ако не бе инвестирала 800 млн. евро и не бе взела драстични мерки да защити себе си и Евросъюза? А в отговор от Брюксел й извиват ръцете – ще поделим разходите за оградата, ако приемеш мигранти. Приемаш всъщност заплахата и съжителстваш с нея в името на солидаронстта.

В ЕС обаче се извиват ръцете не само на Унгария. Така например, Еврокомисията и развитите страни-членки изискват средствата от кохезионните фондове за финансово слабите страни-членки да бъдат отпускани в зависимост от готовността им да приемат бежанци. Наскоро пък канцлерката Ангела Меркел предупреди, че няма да има помощи за страните, които не проявяват солидарност с мигрантите. Това обаче не е ли зловещ пазарлък: получаваш пари, но и терористичен риск. Помощ, но и солидарност със атентати и атаки срещу европейските граждани.  Е, какво тогава да си мислим за евроинституциите и лидерите на съюза? 

Накрая, нека погледнем на проблема и от историческа гледна точка. Мигранти от друга раса и религия са склонни да приемат онези държави от ЕС, които са имали колонии – Франция, Великобритания, Испания, Италия, Белгия, Холандия, Португалия. Те са свикнали да живеят с хора от друга „кръвна група“. С какво обаче право трябва да натрапват своя исторически навик, своето CV над останалите? Освен това до голяма степен големите бивши метрополии са многолюдни държави. Франция е с население почти 67 милиона, Великобритания 64 млн., Италия почти 60 млн, а Испания 46 милиона. А европейската инициаторка на мигрантския проблем Германия има цели 82 млн. население. И ако те смятат, че техният етнос няма да бъде разводнен и застрашен от мигранти с друга „кръвна група“, при по-малките страни-членки положението е обратно. Чехия е с население 10,5 милиона, Унгария с 9,5 млн., България със 7,1 млн, а Словакия с 5,4 милиона. При някои от тях вече е налице демографски срив или пък те са застрашени от него. И те имат пълно право да се опасяват, че  дори дозираното приемане на въпросните мигранти крие потенциална етническа заплаха за тях.   

И още един аспект от историческия поглед. Не е случайно, че Будапеща е вдъхновителя на съпротивата срещу мигрантското решение на Брюксел - унгарците са бунтарска нация. Те са малко така бунтарите на Европа. Тяхното бунтарство обаче не е обречено, не се озовава в глуха улица, а все се оказва в крак с историческата перспектива. Пред 1848 година Руската империя потуши унгарското въстание по молба на австрийския император, но след половин век тя издъхна, докато унгарците се сдобиха с държава. На времето Австрийската империя е имала 11 народи, но единствено унгарците не се примириха с етническото обезличаване. Те я принудиха да признае тяхната равнопоставеност, така през 1867 година се появи дуалистичната Австро-Унгарската империя, просъществувала половин век – до края на Първата световна война. Така благодарение на тяхната непокорност името „Унгария“ отново бе извадено върху тезгяха на историята. През 1956 година унгарците се разбунтуваха срещу съветския модел и 35 години по-късно този модел остана в историята. Изглежда унгарското бунтарство умее да залага на печеливша карта. То е костеливият орех, от който големите си трошат зъбите.

Сега то се изправило срещу Еврокомисията по мигрантския проблем. Има ли тя шанс срещу опонент с такова историческо CV? И конкретно в мигрантския дуел с унгарците Брюксел не рискува ли да изпадне до положението на лузър подобно на някогашната хабсбургска Виена или на тоталитарна Москва, макар и в съвсем други епохи и по други поводи?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели