/Поглед.инфо/ Далтонизмът е дефект на зрението. Има обаче и далтонизъм на мисленето.

Такъв далтонизъм видях в изказване на бившия ни президент Петър Стоянов по БНР по повод излизаща негова книга. „Не споделям масовото днешно недоволство от ситуацията, в която се намираме, особено хората от моето поколение, които бяха неподготвени за този преход и не успяха да се адаптират, особено българските пенсионери“, рече той.

И по-нататък: „Но перспективите, които се отвориха пред България, според мен, са уникални“.

Неволно се питаш: „Този човек за коя държава говори. Или в коя държава живее“. На времето той призоваваше българите, най-вече пенсионерите, да затворят фабриката на илюзиите. И беше прав, ако се съди по това как пазарната схоластика се стовари върху тях, пък и изобщо върху страната ни. Само че след това негово изказване се питам дали самият той е затворил фабриката на собствените си политически си илюзии.

Има поне две сфери, които безпогрешно разпознават “далтонизма му“ – демографията и здравеопазването. По първата давам думата на демографа проф. Петър Славейков, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и зам-директор на Центъра за демографски политики: „Официално се обявява от статистиката, че в България живеят 7,2 милиона души, но реално в страната ни живеят под 6,5 милиона заради пребиваващите българи зад граница. А на година намаляваме с 60 000 души, което се равнява на един град като Благоевград или Велико Търново. Всяка година изчезва по един такъв град в България. ...Винаги съм казвал, че е правилно вече да се говори не за демографска криза, а за демографска катастрофа“.

Според друг капацитет, икономистът проф. д-р Иван Ангелов, „през последните 26 години по броят на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години назад“.

За има няма четвърт век ние се стопихме с над 25 процента. Такъв резултат се получава при война, само че при нас се случи в мирно време.

Причините за демографската катастрофа са всеизвестни - отрицателен естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост, а също и голяма миграция. Само че те са последица от една други причина – смяната на системите или на епохите у нас на 10 ноември 1989 година с трагичното по своите последици ликвидиране на някогашната българска икономика, с безмозъчата приватизация и разрушителното изгонване на държавата не само от иконоиката, но и от други сфери, където нейната роля е незаменима. В крайна сметка поради всичко това експертите вече е застрашен българския генофон – експертите констатират тази заплаха. А това вече е не просто демографска, а и национална катастрофа. И понеже всичко тръгва от 10 ноември, вече си мисля, че тази дата е и национална катастрофа. Нищо че навремето, а доскоро ликувахме от нея. Та, бивщият президент какво иска – да пеем и танцуваме от катастрофата ли?

Продължавам с втората част от изявлението му – за уникалните перспективи пред България. Световната банка прогнозира в свой доклад за България, че до 2050 година населението у нас над 60 години ще надхъврли 30% от общия брой. Само че по данни на експерти, когато в дадена държава делът на 60-годишните надхвърли 30% от населението, стават застрашени всички социални системи и те започват да се разпадат.

Влошава се не само възрастовата, но и етническата структера на населението ни. Пак според демографи и икономисти в края на това или началото на следващото столетие българите ще се превърнем в малцинство – пред нас ще изкочат ромите и турците. Ние ще станем третият етнос. Нищо чудно тогава да бъде заличено и името България. Петър Стоянов да не би да иска да се кефя от мисълта, че двете ми деца може да доживеят момента, когато ще попаднат в графата на малцинството. Или че техните деца не може, ами направо ще се озоват там.

Не случайно мнозина експерти алармират, но политиците ни си правят оглушки - България е пред изчезване като народ и държава. Това ли е уникалната перспектива за лицето, което ни беше президент?

Най-зловещото е, че опциите ни са сведени до минимум. Може и да звучи страховито, но нацията ни трябва да мине през много тясна пътечка, от двете страни на която са зейнали пропасти. До такъв цивилизационен избор се доведохме след 10 ноември.

Пътечката са силно ограничени демографски резерви на нацията ни заради намалявавето на децата и младите хора. Демографите са установили, че те са едва 13,7% от населението. За Евросъюза обаче средният показател е 15,6%, а за една Ирландия са цели 22 процента. „Нямаме необходимата ни работна сила от млади хора, няма кой да изработва пенсиите на бързо увеличаващите се пенсионери“, гласи обречената констатация на проф. Петър Славейков. Може ли да се мине през такава цивилизационна пътечка? И къде ли в тази ситуация са уникалните перспективи?

Да не говорим за зейналите „пропасти“, които са обективна даденост, няма как да ги промениш, за да разшириш пътечката. Едно от тях е свободното движение на хора. Благодарение и на тази свещена за ЕС крава имаме висока миграция, изтичане на мозъци и в крайна сметка катастрофа. Това че тази „свещена ценност“ ни вреди се признава дори от такъв роден „стражар“ на евроалантизма като политологът Иван Кръстев, цитиран в германска медия: „Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто, и най-лошото, което се случи на българското общество след падането на стената. Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.”

Осъзнаваме го чак сега, но дали вече не е късно? Ще се съгласи ли ЕС, ако се ограничи движението на българите към Западна Европа, за да оцелеем като нация? Ще приеме ли да направи изключение за нас (а също за латвийците и естонците, които са на същото демографско дередже)? Или в Брюксел тутакси ще обявяат България за комунистическа, националистическа и антиглобалистка нация?

Другата пропаст е една цифра – 3-процентният праг на бюджетния дефицит. Ако тръгнем да се справяме с демографската катастрофа, само чуждестранни инвестиции няма да сигнат. Те няма да раждат деца. А за да ражда българката, ще трябва да се наливат много пари в нея, без да се мисли какви печалби ще потекат от нея – ще трябват високи детски, пълна заплата примерно до 3-годишната възраст на детето, която да остава в сила и при следващите й две деца, плюс допълнителни детски и надбавки. Ако пък тръгне да работи, ще трябва развита мрежа от детски градини, ясли и детегледачки с много и високоплатени служителки. За да ражда българката, тя трябва да е сигурна, че мъжът й има стабилна работа, а затова ще трябва много по-голям и силен държавен сектор в икономиката. Ще трябват дори държавни предприятия, които да не са непременно на печалба, които дори и да са губещи и да бъдат носени от бюджета, но да изхранват семействата, да задържат хората по места и постепенно да се пречупи обезлюдаването на страната и се вдигане раждаемостта. Ще трябват и много обществени, а не частни болници и здрави центрове. Това обаче освен че ще е в разрез с разрушителния за нас пазарен фундаментализъм, ще изисква и разходи, които ще скочат доста над въпросните 3 процента.

По-високият бюджетен дефицит – примерно 6 процента - може и да не е разрушителен за самата ни икономика и тук икономистите ни ще трябва да калкулират колко по-висок да бъде дефицита, който впрочем може и да е „плаващ“, а не закован, както е сега. Но тези допълнителни 3% дефицит може да се окажат решаващи за оцеляването ин като нация.

Само че и тук Брюксел няма да ни разбере, защото е движен от други ценности и приоритети – тези на големите и многонационални компании с европейско участие. А там 3-процентният дефицит е свещенна крава – нищо че стои като закостенялост и глупаво, както се нелепи изискванията за правите краставици и извивката на бананите. В този смисъл се питам дали българският ковчег няма да се окаже забит и с европейски пирони?

И ето, тези мрачни перспективи срещу оцеляването ни Петър Стоянов намира за „уникални“. Да, нацията ни убивана уникално – първо, доброволно и мирно, защото сами се докарахме дотук поради цивилизационни заблуди, и второ, убивана е не с патрони и бомби, а с идеи, ценности и правила. Само че интелектуалният далтонизъм на Петър Стоянов не може да види това. Човек се пита не го ли вее ветър на бяла кобила? Стоянов Петър ли е, Ветър ли е? Оставането му във фабриката на илюзиите няма ли да влоши още повече интелектуалното му здраве.

Минавам към здравеопазването. Предлагам на Петър Стоянов части от интервюто ми с урологът д-р Стоян Георгиев, което взех в края на миналата година за агенция БГНЕС (цялото интервю Стоянов може да прочете от линка http://www.bgnes.com/api/view/news?id=4396904). Срещнах се с шефа на урологичното отделение в столичната Първа градска болница след завръщавено му от Свиленградско. Ето и думите му: „В Свиленград има болница, защото има митница, има богат контингент, средна класа и кметството е богато от данъци, от транзити, така че може да си позволи да инвестира в болница и да я поддържа. Но в района наоколо няма лекари – няма нито участъкови лекари, нито добре организирана медицинска помощ, няма фелдшери, няма нищо. Отиването до болницата, извикването на линейката, закарването на болния до съседния град на 20,30,50 километра е свързано с разходи... Реално медицинска помощ (у нас) се получава в по-големите градове, където има излишък от медицински заведения и от медицински специалисти. В периферията хората съзнателно правят отказ от търсене на медицинска помощ. Съз-на-тел-но!... Те просто не разчитат на системата, такава психология е изработена. И се минава към ретро, знахарства, към поведения, които са от 18 век“.

И още: „Страната се обезлюдява. По данни на Лекарския съюз тя губи по 500 лекари годишно. Има болници с дефицит на лекари, няма цели категории лекари – детски лекари, патолози, анестезиолозите са на критичния минимум“, реди урологът, който 16 години е рабоил в „Пирогов“. Епикризата му гласи, че превръщането на болниците в търговски дружества и на лекарите в еднолични търговци е една от причините за тежкото заболяване на родното здравеопазване. С думи, то е заразено от пазарния фундаментализъм.

Позволявам си да светна на бившия президент, че по смъртност се връщаме към 1920-те и началото на 1930-те тодини. Тоест по този показател на цивилизационното развитие се връщаме назад с почти цял век. Пак според експертни оценки смъртността от 2000-та година насам е по-висока в сравнение с тази от 1934 до 1990 година. Ето какъв се оказа цивилизационният ни избор.

Между другото, свъртността у нас е била най-ниска през 70-те и 80-те години – време, за което Стоянов сигурно не иска да си спомня, ако от се съди от какво политическо тесто е замесен.

Както и да е, но този мрак в демографията и здравеопазваенто се е разпрострял и в други сфери от обществения живот. Пак според Световната банка почти половината от българското население (3,5 млн) все още живее в бедност и риск от бедност. Ако досега всяко следващо поколение бе по-грамотно от предишното, образованието на евроатлантическа България пречути тази тенденция и вече всяко следващо поколение е по-неграмотно и по-неподготвено за живота от предишното (констатация на международната програма PISA) – нищо че то е на „ти“ с новите технологии и знае минимум по един чужд език. Държавата ни се превърна в образец на мафиотщина, в панаир на престъпността, ширят се и разрушителни нрави и нагласи – печалбарство, обезценяване на човешкия живот, бездуховност, егоизъм, пошлост, елитарност.

С една дума тежка, мрачна и като че ли безизходна реалност, която обаче според Петър Стоянов не повод за недоволсто. Какво тогава да си мислим за такъв човек. Ветър Стоянов да не би да ликува от такава реалност? Да не би да смята, че стоковото изобилие, скъпите коли, лъскавите сгради, свободията на частното предприемачество, екскурзиите в чужбина или „плурализмът“ на развлеченията са най-точните измерители на прогреса. И са по-важни от по-високата раждаемост, устойчивото работно място, стабилните доходи, здравето, просветеността, социалната справедливост?

Всъщност какво пък чак толкова искаме от него. Все пак той бе човек на СДС. В началото на 90-те си мислех, че това е Съюз на Декоративните Сили. Но от един момент, стана ясно, че той руши поголовно и до основи неща, които не заслужаваха това, които можеха да бъдат полезни, ако останеха или бяха претърпяли декоративни промени. И сегашното дередже на страната ни се дължи и на израждането на СДС в Съюз на Демоничните Сили. Честно казано, за това дередже заслуги имат и други фактори, включително и БСП, включително и масовите илюзии как ще цъфнем, ако станем демокрация, пазарна икономика или влезм в ЕС и НАТО. Общо взето българите се оказахме като стадо овце, поведено уж на тучна ливада, но озовало се в блато.

Както и да е, но няма как седесарят Стоянов да сподели масовото несовостло на българите, след като и той има заслуги във формирането на това недоволство.

И все пак добре би било да спестява някои свои виждания и да ги оставя за себе си. Като е Петър, нека мине метър с тях. Първо, така ще е по-полезен за страната си, която се нуждае е точна диагноза на състоянието си, а не от кухо окуражаване. И второ, ще е полезен за себе си. Един Метър Стоянов, че ще остави впечатлението, че е затворил фабриката на илюзиите си.