/Поглед.инфо/ Две руско-американски срещи на върха за по-малко от месец са нещо необичайно, това обнадеждава, но и държи нащрек

Ноември 2018 г. ще се окаже месецът на руско-американските отношения. Президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп ще се срещнат на 11 ноември в Париж в рамките на честванията на 100-годишнината от края на Първата световна война, а след това ще имат нова среща на 30 ноември - 1 декември в Буенос Айрес в рамките на международния форум на Г-20.  Две руско-американски срещи на върха за по-малко от един месец е все пак нещо необичайно за отношенията между двете страни, а като че ли и изобщо за отношенията между топ играчите на световната сцена. Плюс че се говори за визита на Путин във Вашингтон след Нова година.

Този сгъстен график на диалога хем окуражава, хем държи и нащрек. Обнадеждава, защото винаги има полза от преговори на четири очи между ръководителите на двата геополитически великана. Дори когато тези преговори са под шапката на други международни форуми, а не са чисто руско-американски, каквато бе срещата Путин-Тръмп в Хелзинки. И в същото време този график не дава успокоение, натрупаното напрежение явно е експлозивно, щом тези ръководители са сметнали за необходимо да преговарят два пъти за по-малко от месец.

Последните съобщения от Москва и Вашингтон гласят, че срещата на 11 ноември ще бъде по-кратка, а вече по-обстойната и очевидно по-продължителната ще бъде на 30 ноември - 1 декември. Някой може да сметне, че на 11-и във френската столица ще се проведе нещо като загрявка за втората среща, поради което има риск парижката среща да бъде подценена. Това обаче ще бъде доста лекомислено. Първо, Москва вече обяви, че разговорите в Париж няма да "бъдат накрак" и тя се подготвя сериозно за тях. И второ, едва ли някой ще оспори, че резултатите от аржентинската среща (независимо какви) ще бъдат заложени на парижката. 

Очаква се от целия спектър от проблеми Путин и Тръмп да отделят най-много внимание върху три въпроса - ядрената сигурност с акцент върху Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМO), сирийското регулиране и Украйна.

Президентският говорител Дмитрий Песков заяви, че срещата в Париж ще бъде за сверяване на часовниците. Тя ще се състои след днешните междинни избори в САЩ. Ако Републиканската партия надвие над Демократическата, това несъмнено ще е победа и за Тръмп. Очевидно ще избледнеят опциите на противниците му за импийчмънт заради "сговор с Русия". Може да се предположи, че от плещите на Тръмп ще олекне товарът да се прави на "твърд" спрямо Русия, а това не е изключено да рефлектира и върху поведението му с Путин в Париж и Буенос Айрес. 

И обратно, не е трудно да допуснем какво ще се случи, ако все пак надделеят демократите. В този смисъл Путин наистина ще може да си свери часовника със следизборна Америка, а от това ще зависи как ще тик-така и геополитическият часовник на Тръмп.

Той вече обяви, че страната му ще излезе от ДРСМО с Русия, защото тя го нарушавала с новата си ракета 9М729, която имала обсег от над 500 км, което е забранено от договора. А и защото Вашингтон трябвало да парира създадените от Китай ракети със среден обсег, насочени срещу американски цели в Източна Азия. Тоест да създава такъв клас оръжия там, но ДРСМО с Русия му връзвал ръцете, доколкото в региона се намира и Русия. В същото време Тръмп не изключи да се стигне до нов договор по този клас оръжия, но вече както с Русия, така и с Китай - тоест ДРСМО да стане тристранен. Впрочем във Вашингтон се чуват гласове и срещу договора с Русия за стратегическите ядрени оръжия, който изтича през 2021 година.

Москва на свой ред обвинява САЩ, че нарушават договора, заменяйки ракетите прехващачи с морско базирани ударни крилати ракети в Румъния, където се намира базата им за противоракетна отбрана (ПРО). Тя подозира, че Пентагонът ще направи същото и във втората ПРО база в Полша. Кремъл се безпокои и от безпилотници с обхват от 1100 км, които по характеристиките си наподобяват средни ракети. 

Понеже Русия държи да се съхрани договорната архитектура на ядрената сигурност, твърде вероятно е Путин да предложи мерки за доверие, които да разсеят съмненията и от двете страни. По-вероятно е обаче Тръмп да не приеме това, защото просто е заложник на военнопромишления комплекс, който иска нови оръжия и печалби. Очевидно в Белия дом смятат, че един бъдещ договор трябва да бъде вече и за новите оръжия със среден обсег, следователно не за ликвидирането, а само за ограничаването на РСМО. 

Ако се окаже, че сегашният договор не може да бъде спасен, не е изключено Путин и Тръмп да постигнат съгласие не само за тристранно (с Китай), а и за многостранно споразумение по РСМО. Руският посланикът в САЩ Анатолий Антонов сподели, че Русия от 10 години години настоява за такъв именно договор и го е предлагала на Франция и Великобритания, но те са отказвали. Наскоро външният министър Сергей Лавров заяви, че Москва се обявява за създаването на нов договорен инструмент с Вашингтон по стратегическата стабилност. Така че обявяването на такова съгласие от двете срещи Путин-Тръмп няма да бъде изненада. 

По Сирия двете страни често отбелязват, че си взаимодействат за избягване на инциденти между военните им или срещу тероризма, но по останалите аспекти от регулирането на кризата си остават съперници. Нищо чудно Тръмп да чуе факти как Пентагонът тайно помага на джихадистите да нанасят удари с безпилотници срещу правителствените части и така пречи на мирния процес. Впрочем, ако след изборите Тръмп наистина се почувства с развързани ръце за взаимодействие с Русия, нищо чудно да даде сигнал за притъпяване на американския саботаж по възстановяването и политическия преход в Сирия. Разбира се, ако това не застрашава съседния Израел. Путин няма как да не улови този сигнал. 

Не е изключено подобна логика да сработи и спрямо Украйна. Още преди изборите Тръмп не желаеше да се занимава с тази държава, но впоследствие го принудиха да прави това, за да притъпи клеймото, че е проруски президент. Комисията Мълър обаче удари на камък да докаже това, а една изборна победа днес може и да върне старата неприязън на Тръмп към Украйна. Той едва ли е забравил, че през 2016 г. Киев желаеше победата на съперничката му Хилъри едва ли не като национална кауза.  

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели