/Поглед.инфо/ В БСП расте раздразнението от това, че за да се реализираш чрез партията, първо трябва да я напуснеш и да се върнеш като коалиционен партньор. Изключването на абевейците е знак, че БСП вече не би допуснала това

Някъде в началото на прехода се роди виц: БСП ще се разцепи, когато БЗНС се обедини. Тъй като отдавна за БЗНС не се говори, днешните шегобийци смениха формулата: ако СДС се обедини, БСП ще се разцепи.

С годините иронията прерасна в трайно убеждение както сред привържениците, така и сред противниците на социалистическата партия - че разцеплението на червените е невъзможно. Днес след баталиите около АБВ се възраждат едни позабравени надежди че всичко, което до момента се е смятало за абсурдно, е на път да се осъществи.

За разцепление в БСП се заговори още в зората на демокрацията, когато партията си смени името и принуди членовете си да се презаписват в новопокръстената формация. Беше време на декларации за вината, на фракционна дейност и на безразборно вътрешнопартийно слово. Половин милион партийни членове не подновиха членството си в столетницата, което автоматично предизвика очакването, че те ще направят нещо и ще се придвижат на друго място. Това не се случи и напусналите, а и напускащите БСП през следващите години просто си оставаха на място, без да правят нови партии и без да гласуват за когото и да е.

По-нататък започна роенето. Имаше фракции, които се трансформираха в партии, но те не оставиха трайни следи в политическия живот. Кризата от 1996-1997 г. извика на бял свят най-значимото отделяне на част от БСП - Евролевицата. Новата партия прескочи изборната бариера и преживя един мандат като парламентарно представена политическа сила. После хората от Евролевицата започнаха на групи или поединично да се връщат в БСП. Някои от тях остават в партията и до ден днешен, други я напуснаха повторно.

В момента има нова вълна на разцепление, която наблюдателите определят като най-силна, едва ли не фатална за БСП. Начело на отцепниците стоят не кои да е, а един бивш лидер на партията и бивш президент на републиката, трима бивши нейни министри, бивши кметове и други знакови за БСП личности. Мнозина побързаха да сравнят случващото се с БСП с всичко, което беляза поетапното изчезване на СДС. Дали аналогията е уместна, ще обсъдим по-нататък. Тук е мястото обаче да отбележим, че БСП във вида, в който съществува и функционира, с традициите, историята и опита си, пречи на почти всички останали. Извън всяко съмнение е, че изчезването на БСП е желано развитие от страна на всички останали участници в политическия живот. Затова и случващото се повдига толкова ентусиазъм, медийни ресурси и публично красноречие.

СДС изчезна не заради това, че се разцепи, а за това, че бидейки революционна партия, подчинена на идеята за смяна на системата, постигна целта си и не промени идейната си ориентация. БСП възприе съвършено различна стратегия - да променя непрекъснато идейната си ориентация, вписвайки се в реалния живот, адаптирайки се към обективните промени, водейки разговор за бъдещето.

Голяма част от днешния син елит продължава да смята, че колкото притиска БСП с разговор за проблемното и минало, толкова по-добре. Усилията дават точно обратен резултат - колкото повече нападат БСП, толкова повече я сплотяват. БСП изпада в криза само тогава, когато няма яростни идеологически противници. Причината, поради която БСП спечели изборите през 2005 година, е, че НДСВ в последния момент реши да заприлича на ранния СДС и извади от стария предизборен арсенал най-мракобесното говорене за лагерите на смъртта и престъпленията на комунизма.

Като опитни политици и познавачи на действителността Първанов, Петков, Калфин и сие подходиха по нов начин. Те заявиха: и ние сме БСП, но нейната по-правилна версия. Нещо като опит да бъде надхитрен избирателят с класическата аксиома за доброто и лошото ченге.

Разговорът за проблемите на левицата отекна в съзнанието на мнозина, защото е разговор за днешните, а не за миналите грешки на БСП. Кампанията на АБВ стартира силно, опирайки се на организационните и идеологическите ресурси на самата БСП. Формулата на агитация - няма значение за кого гласувате, дали за БСП или за АБВ, това е глас за левицата - работеше успешно до момента, в който БСП реши да прокара ясна граница между себе си и новата формация. Сега всеки привърженик на БСП знае, че евентуалният глас „за“ АБВ ще бъде тълкуван като глас „против“ БСП, а това е граница, която не би преминал всеки.

Грешката на Първанов

е, че се опита да постави партията пред избора „или аз, или Станишев“, игнорирайки фундаменталния факт, че повечето от хората в БСП членуват в нея, преди и двамата да са родени. Малцина в БСП са тези, които свързват по някакъв начин партийната си принадлежност с имената на двамата. За сметка на това съвсем не са малко онези, които нито харесват, нито обичат Станишев, но смятат, че постъпката на Първанов е предателство.

Пропагандният опит в стил Сократ - „Не Атина ме прогони, аз изгоних Атина от себе си“ - няма как да даде резултат, защото е в разрез с традициите на БСП. В тази партия никога не се е гледало с добро око на лидерските претенции.

Другата тактическа грешка е, че Първанов е силно привързан към собственото си лидерско минало и непрестанно го изтъква нескромно като заслуга, без да прави сметка, че за мнозина бивши и настоящи привърженици на БСП това е минало, оценено съвсем не еднозначно. НАТО, отварянето на досиетата, американските бази и признаването на Косово са събития, които партията свързва тъкмо с имената на Първанов, Петков и Калфин. Независимо от безспорния факт, че БСП отдавна е приела евроатлантическите ценности в програмата си, има немалко нейни привърженици, които дисциплинирано мълчат по въпроса, но не го оценяват с положителен знак. Ефектът от напомнянето на този проблемен за левицата период с тон на самохвалство поражда и обратно движение: онези, заради които се отказахме от БСП навремето, са изключени, ние се връщаме. Има го и това.
Какво ще се случи с БСП и АБВ непосредствено, още на предстоящите евроизбори, и в по-дългосрочен план?

Има четири възможни сценария

Първият е, че до и на 25 май ще наблюдаваме яростна братоубийствена война. В резултат АБВ може да не класира Калфин за евродепутат, а БСП да отстъпи първото място на ГЕРБ. Засега подобно развитие изглежда най-вероятно, тъй като 80% от подкрепата за АБВ идва от гласувалите по-рано за БСП. Тази подкрепа обаче се развива на границата на потенциалния успех - около и под високата бариера.

Според втория сценарий и едната, и другата партия реализират целите си и отварят вратата към бъдещи общи действия за следващи избори. Такава бе политиката на Първанов в годините, когато оглавяваше БСП. Имаше силна търпимост към всякакви отклонения, паралелни листи и нарушения на уставната дисциплина. Само че точно в този период в БСП расте раздразнението от това, че за да се реализираш чрез БСП, първо трябва да я напуснеш и да се върнеш като коалиционен партньор. Безкомпромисният и хазартен акт на изключването на абевейците от партията е знак, че БСП преосмисля тъкмо това от предишното си поведение и занапред не би го допуснала.

Третият сценарий, макар и слабо вероятен, не бива да се изключва. Според него интригата вляво се възприема като битка на честта от привържениците на двете партии, заради което на фона на очакваната слаба изборна активност на евроизборите се образува мощна лява вълна, която потопява останалите партии и ги оставя назад.

Четвъртият, също слабо вероятен сценарий, е войната така да обърка левият избирател, че той да си остане вкъщи в деня на избора. Губят и двете партии и започва енергичен разговор на тема кой е виновен. И според този сценарий Първанов е губещ. Няма как при подобно развитие на нещата партията да обвини за станалото Станишев. Изначално е ясно, че ако нямаше АБВ, БСП щеше да спечели.

Да не забравяме и че вече е почти сигурно, че Станишев е на път да спечели общоевропейските избори.

Какво ще се случи? Едно е сигурно - СДС няма да се обедини. Какво трябва да ни накара да вярваме, че БСП ще се разцепи? Ясно е, че нито едното, нито другото предстои.

В криза ли е БСП? Разбира се, че да. Само че, докато има правителство и неговата дейност, макар и невисоко общественопопулярна, се подкрепя от близо 90% от привържениците на БСП, няма как опитите да бъде ударена отвън, отстрани или в гръб да застрашат нейното единство. Съдбата на БСП в момента е в ръцете на Орешарски и неговите министри.

Преса