/Поглед.инфо/ „Успешното представяне на България като председател на Съвета на ЕС....“, напоследък чуваме тази мантра твърде често. Повтарят я председател на Парламента, депутати, министри и политици от всякакъв калибър. Последно за пореден път ни я поднесе Лиляна Павлова, министър на българското председателство на Съвета на ЕС, представяйки Националната програма за важното събитие. Не пропусна и ясно да се похвали: „Получих висока оценка за това, че България познава проблемите, но и приоритетите, които стоят пред нас (виж http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4555413/)“
Аз да питам. Какво означава «успешно»? Без запъване да повтаряме спуснати приоритети – «бъдещето на младите», «Западни Балкани », «сигурност и стабилност на Европа», «единен цифров пазар»? Министрите ни да знаят добре английски,та да не се излагат когато водят заседания? Политически да не се караме у нас, за да изглеждаме задружни и хармонични председателствуващи? Да имаме чисти кърпи и сапун в хотелските стаи? Да няма много дупки по софийските улици? Наистина, какво означава «успешно председателство»? И успешно пред кого? Пред «началниците» или пред българския народ? Или това е едно и също?
Затварям очи и си фантазирам как България, използвайки този свой временен статут, поставя и свои проблеми, и свои интереси, и свои решения. Например за необходимостта по-слабите икономики в ЕС да бъдат защитени в общностната търговия в името на оцеляването на своите производства. Говоря за частично или цялостно реабитиране на «аргумента на прохождащата индустрия» («infant industry argument“), за който ни припомни Икономическия институт на БАН в своя Годишен доклад от юни т. г., посветен на 10 годишнината от членството ни в ЕС. Това е протекционизъм, формулиран не от комунистите или от Държавна сигурност, а в 1790 г. от американския икономист Александър Хамилтън, първи министър на финансите на Съединените щати и основен автор на икономическата политика на президента Джордж Вашингтон. И да припомним заедно с БАН, ако е необходимо, че нито една от богатите страни, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо модерно икономическо резвитие, не е допускала такава брутална либерализация, на каквато сме свидетели днес. Брутално отстояваща интересите на развитите и брутално ощетяваща изостаналите като нас.
Продължавам да стискам очи и да фантазирам. Дали все пак не е добре за България да се присъедини към Вишеградската четворка, когато говорим за миграция? Или пък да формулираме специфични теми, важни за страните членки от Балканите? Или пък точно ние да настояваме за нови дебати за ирационалните, смешни и вредни за всички, освен за САЩ, санкции срещу Русия?
Отварям очи и виждам как дискусия и по тези въпроси в България няма да има. Защото отличниците не дискутират. Те вдигат високо ръка, декламират наизустени текстове и получават отлични оценки.
