/Поглед.инфо/ На 6 март ръководителите на четири европейски държави – Франция, Германия, Италия и Испания, дадоха ясно да се разбере, че предпочитат Европейски съюз на две или повече скорости. С това те отговориха на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който публикува в Бяла книга пет сценария за развитието на Съюза и попита кой е най-желан от тях. На 1 март сценариите бяха представени за обсъждане на всички европейски граждани, а днес, 8 март, българското правителство пъргаво излезе със становище, че е против ЕС на различни скорости

Трудно прочетох Бялата книга – тромав, бюрократичен текст, лишен от вдъхновение. За съжаление обаче не просто формата е лоша, оскъдни са идеите, които биха дали решение на големите проблеми пред нашата общност.

Авторите са наясно, че днес Европа е на кръстопът – „Европа винаги е била на кръстопът...“ Добре, но какъв е днешният кръстопът? Между какво и какво избираме?

Бялата книга очевидно има предвид главно бъдещето на глобализацията. Тя се споменава ясно в контекста на „извличането на ползите“ от нея. Да се извлича полза, е добре! За кого обаче? За финансовия и транснационалния капитал – както досега? Или за обикновените граждани, които очевидно страдат от уродливите страни на същата тази глобализация?

Нарастваща трудова несигурност, все по-късно пенсиониране, осакатяване на социалните програми, все по-голямата пропаст между бедни и богати... Кой сценарий решава тези проблеми? И проблеми ли са те въобще за европейските бюрократи? Дават ли си сметка ръководителите на ЕС, че кризата не е просто минало, а цунами, което може да ни връхлети отново – при това скоро – благодарение на ненаситната лакомия на крупния финансов капитал? Има такива сигнали – корпоративната задлъжнялост в САЩ е невиждана досега, необслужваните кредити са на равнището на предкризисната 2007 г. (1). Сценариите обаче не подсказват тревога.

В Бялата книга са посочени основните предизвикателства...“, хвали се сама Бялата книга. Да погледнем към едно от тях – „мигрантския поток“, който заля Европа. Как се отнасят към него сценаристите?

Факторите, пораждащи миграция, също ще се умножат и потоци от мигранти ще идват от различни части на света вследствие (бел. моя) на нарастването на броя на населението, широко разпространеното напрежение и изменението на климата...“

Виждате ли как са подредени причините за миграцията? На първо място – много се размножавали хората! После някакво неидентифицирано напрежение! И накрая – промените в климата!

От прекомерните горещини ще да са забегнали, значи, стотиците хиляди към Европа. По причина на слънцето! Да не помисли някой, че е от бомбите. Сриването на държави като Либия, Ирак и Сирия тук просто е някакво „напрежение“, ей такова – природно, обективно, самослучващо се. „Части от съседните ни региони се характеризират с нестабилност, което доведе до най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам“ – като че ли става дума за събития на Марс, толкова неутрално, спокойно и свидетелски е казано. Някакви съседни региони се характеризират с някаква необяснима нестабилност.

Като че ли Европа няма принос в тази нестабилност. Като че ли европейки държави не хвърляха бомби над тези региони и не избиваха мирни граждани. Като че ли Европа няма никакви инструменти и сили да установи мир и стабилност по тези земи. Доколко наистина осъзнава Европа своята възможна и дори задължителна роля в света? От сценариите не личи.

Мигрантската криза постави на изпитание социалните системи на държавите, способността ни да бъдем солидарни в трудни условия, пълноценността на диалога между народи и политически елити. Тя на практика срина и концепцията за мултикултурализма, налагана от години като една от водещите европейски ценности. За сблъсъка на култури и религии в обществата, приемащи сериозни количества мигранти, обаче в Бялата книга няма нито дума.

Затова пък думите на един германски полицейски синдикалист разкъсват мълчанието: „Нямам изобщо представа как може въобще да му хрумне на някого да вярва, че интеграцията е възможна.“ (2) Цели родове на мигранти, хора, които живеят от 30 години в Германия, не говорят и дума немски, твърди Райнер Вендт.

Подобни факти със сигурност са известни на ръководителите на ЕС. И какво от това? Къде е анализът? Къде са съответните стратегии и тактики? Проблем, който кара половината население на Европа да настръхва, като че ли не съществува за стратезите на европейското бъдеще.

В Бялата книга има много думи за печалба, за нови технологии, за климат, за различни скорости... В нея обаче липсва идеята, че ЕС може да бъде солидарен с проблемите на своите обикновени хора и стожер на световния мир. Всъщност дори не е ясно какво точно обединява тези 500 милиона души, какво споява техните държави? Културата ли, филантропията ли, религията ли? Солидарността, за която мечтаеха архитектите на общия европейски дом, се изпари зрелищно още в гръцката дългова криза. Кой е днес „хоросанът“, който ще спои тухлите в новата сграда на Европа?

Бележки:

  1. Вж. С. Дюран, „Отровни лекарства срещу финансовата криза, http://bg.mondediplo.com/article1522.html; и Ф. Енгдал, „Следващата дългова криза в САЩ“, https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/160-2016/broi-6-2016/2554-sledvashtata-dalgova-kriza-v-sasht).

  2. Райнер Вендт, шеф на германски полицейски синдикат, www.facebook.com/domesticforeignworldnews/videos/720296854818232/